Трудни решения и изпуснати възможности

  И аз съм така, а често съм за дълго в чужбина и ми е много тежко 

Мисля че "смазване" е силно казано. Липсата на висене по кафета в безсмислени приказки едва ли би "смазало" някой до такава степен, че това да е основната му причина за връщане в БГ. Защото в БГ това са социалните контакти, денем по кафета с приятелки, а вечерите на заведение
Да, тук това не е практика за семейни двойки, че и за несемейни.
Едно време за мен беше нормално да изляза с детето на разходка и то да играе на площадката на някое кафе, докато аз седя на приказки с другите майки, сега не мога да се начудя как съм го правила това и това не ми се струва нормално, т.е правилно.
Изобщо не искам да коментирам загубеното време по висене в заведения вечер. Сега като минем покрай пълните заведения в Астория (седящи главно българи и гърци) се чудя тия хора нямат ли си работа или хоби да си уплътнят времето.
Безспорно заплащането е далеч по-добро от БГ и предвид това е нормално да се чувстваш по-добре тук и да не искаш да си ходиш.
Ние това лято се прибираме от Щатите, но не защото ни липсват соц. контакти или че не искаме пари   Не съм сигурна обаче дали ще се установим в БГ или ще хванем обратно самолета за САЩ или някоя друга страна (на мен много ми се иска да поживея няколко години в Дубай) .
За бизнес в БГ изобщо не искам да мисля, с дребен бизнес не се правят много пари, за голям трябва да даваш много, на много и изобщо нямам намерение да го правя. Парите можем да си ги правим по същият начин, да плащаме по-малко данъци .. звучи всичко много добре, но ще трябва да ми се мотаят кварталните кучета из краката, разхвърляният буклук около кофите, в магазина ще трябва да искам да ми покажат нещо без да имам избор за пипна всичко без да питам, в ресторанта има да ми димят на съседната маса ... ох много са, направо не ми се изрежда....
Дори скоро сънувах как със свекърва ми си говорим точно на тази тема и тя ме успокоява че ето видиш ли всички ние живеем така и вие ще свикнете.
Хич не ми се свиква с това, и се надявам че мъж ми като се сблъска с  всичко това ще му се изпари желанието за оставане в БГ.
Хубавият живот ни прави капризни и взискателни и е трудничко от уреден и устроен живот да се сблъскаш с безброй неуредици, та в това отношение посоката БГ - САЩ е по-лека, свикването с ред и по-добра "заобикаляща среда" е много по-бързо и по-лесно.
Според мен е глупаво да тръгнеш с нагласата да дойдеш и да видиш, пък тук да решиш. Нямаш ли ясна цел и начертан план, по-добре си стой в БГ ( някъде в темата прочетох едно момиче с ясна такава цел, такива като тях ще успуят тук, другите ще се върнат след 2-3 години ако ли не по-рано).
Много скоро границите ще паднат и всеки ще може да иде и да види навсякъде кое как е, та тази с намерение да видят да почакат малко преди да пръснат една камара пари обикновено взети в заеми за да заминат.
Еврото ще продължава да е с растящи позиции, цената на самолетните билети ще продължава да пада. Все повече европейци ще идват да си пазаруват на разпродажбите в Щатите ( в това отношение САЩ винаги ще държи първенството ), така че не идвайте само с мисъл да видите
Относно Зелената карта, не е длъжно да оставате за да я имате, нужно е да стоите определено време на година в Щатите имаме познати които идват всяка година за по месец тук и после си се прибират в БГ ( в този случай не може да кандидатствате за гражданство).

не знам за липсата на социални контакти. моя приятелка се  ожени за американец, в момента живеят там и тя казва че има много по-богат социален живот отколкото тук. а тя там даже не работи, т.е. свободна е по цял ден и явно не й липсват кафенетата по няколко пъти на ден.

Само ще си пишете тука и ще се разправяте. Всичко си е до човек. Това е!

Блонди, айде вникни в изказването ми, връзката, вкоето е писано и пак ще си говорим...
Много обяснителна трябва да ставам напоследък.

Все си мисля, че има група хора, които са родени емигранти и трудно се задържат на едно място, както и много други, за които домът е тяхната крепост. Ако бях неомъжена и без дете, бих заминала, за да видя друг начин на живот и традиции, но смятам, че бих се прибрала в БГ рано или късно. Имаше една приказка - когато Бог затваря врата, отваря прозорец. В този смисъл пропуснатите възможнисти са много разтегливо понятие.

Я, разкажи за това "лесното", че ми стана интересно .......
Лесно от финансова гледна точка или всеки може да влиза когато си пожелае?
Ако това стане ( дано да не!), САЩ ще стане Мексиканска

Айде, де, вниквам уж 


Казваш, че трудно ще си намериш средата, ако искаш да си по кафетата и на иху-аху. Вниквам, не вниквам, все това пише    За някои, че са това контактите е факт. Но за другите, от тези някои, които не намират средата си, не е това. А друсането го има, но наистина то нищо не значи.

Социумът е относително нещо.

А много често, проблема на вписващия се, е проблем на самия вписващ се, подхода, начина и как изглежда отстрани. Това го има и в БГ, то не зависи от език, култура и пр. 
Страшно е когато се затвориш в себе си.

Много добре те разбирам, но пак не намирам връзката родина и принадлежност и умение да се впишеш, нагодиш и установиш в чужбина. Нещата не опират до затваряне в себе си, а до ценностна система и до разбирания. Иначе най-лесното е да махнеш с ръка и да си гражданин на света. И аз се радвам на такива хора, но аз просто не съм от тях. Няма грешно и правилно. Всичко е въпрос на чувствителност. Колкото по-малко, толкова по-добре. Но и толкова по-ограничено. Трудно...

Ох... Писах го след друзь, защото за повечето българи, социалните контакти са излизания навън, купони, срещи и пр. постоянно случващи се неща. (липсата на родители, семейство, не е точно социален контакт)
Това е основното, което липсва на повечето идващи, поне тук. Превъзмогването на това и търсейки възможност за вписване в соц. среда по друг начин, понякога те спасява от "срива".

Факт и не разбирам, кое му е гадното да си го кажем,че съществува...

За кои хора? Може и поименно   Реално всичко се свежда до капаните, които ти липсват.
За себе си мисля, че бих живяла еднакво навсякъде, а по-добре в по-спокойна държава. Настоящият етап е доста разкрачен за мен-тук сме си добре, а там-нямам идея.
Не съм подавала за зелена карта, въпреки че пръстът ми понякога е залепвал за бутона на мишката, но явно не съм готова, сигурно никога няма и да бъда. Ако подам, то ще е, защото ще съм осъзнала желанието си и семейството ми също. Съответно, не бих я отказала после.

Само да допълня, че (и)емиграцията не е за хора без силна мотивация.
Ако си тръгнал с мисълта да "видиш как е тук" не е много обещаващо, за да се почувстваш добре в чужда държава. А мотивациата зависи от твоя поглед и приоритети, абе сложно е........

Имам пред погледа си едно сем. със зелена карта  ( не мога да ги нарека приятели), от две години са тук и не издържаха . Тук им липсваха точно кафетата, иху-аху точно както Кейси е описала. Прибраха се в БГ и след като стояха 6 месеца, се върнаха пак в САЩ и хайде цялото упражнение пак отначало с установяване и прочие..... Явно и в БГ "купонът" е до време


На авторката на темата пожелавам да вземат правилното за тяхното семейство  решение и да не се "връщат" назад!
Най-важното е да се почувствате добре във вашето решение, независимо от избора!
Успех!

За някои хора. Няма нужда от имена, нито ги знам. Не приемам мнения от хора за реални, никога небиживяли няколко години в чужбина. Просто знам, че има хора, които никога не свикват. Било то осъдимо или не.
Едното хубаво в чужбина е за сметка на друго хубаво от родината ти. Просто въпрос на приоритети. Правила няма. Всеки сам избира как да живее.

Аз съм в Щатите от 8 години. Първите 5 като повечето исках да се върна в БГ, гонеше ме една носталгия по родното и приятелите.....Сега приоритетите ми са други, най-вече заради детето. Харесва ми- мисля, че с мъжа ми успяхме много повече от колкото някога бихме успели в БГ. Имам и добри приятели, единственото, което нямам с тях е многото спомени от споделено детство. Имам малко бг приятели, не че неискам, както повечето българи твърдят, а просто не съм случила. Майка ми дойде преди година и половина и се справя много добре. Свекърва ми също дойде, но замина преди няколко месеца. Не искаше да учи език, не направи никакъв опит да се адаптира и се чувстваше нещастна, така че наистина зависи от човека. Езика е голяма спирачка за добра реализация. Първите две години ми бяха много трудни по тази причина, чувствах се ужасно, а и без език и работа, която да ти харесва не можеш да намериш..........Също много зависи и местоположението, ако искаш да си около българи трябва да се ориентираш към големи градове. В Сиатъл има много българи. Чувала съм, че за 24 Май се събират няколко хиляди в местен парк.....и за всички празници се организират разни празнинства, но самата аз не съм ги посещавала още...
Сещам се за един виц, не помня от къде, в който има малко истина "Къде е най- щастлив имигранта?- на летището". Така че повечето винаги ще са разкъсани м/у двата свята.