Не е случайно, че човек трябва да взима тези решения колкото се може по-млад.
- Публикувана: 11 май 2007, 12:55 ч.
- Последно мнение: 12 май 2007, 12:07 ч.
Трудни решения и изпуснати възможности
Блонди, аз като че ли баш тая част не я оспорвах. 
Наистина, най-нормалното е да не свикнеш, ако не се чувстваш на мястото си.
Да, повечето, които са се върнали и, с които съм коментирала, изтъкват липсата на кафенца, респективно скуката или студенината на чужденците, сиренето на баба, ракията на дядо и на мама мусаката като причина за завръщането си.
С което не искам да се мисли, че намирам чужденците за скучни или студени
Не, за част от житейските ситуации не е необходимо да си ги преживял, за да имаш собствено мнение по въпроса, налагането му на всяка цена си е друга работа.
Наистина, най-нормалното е да не свикнеш, ако не се чувстваш на мястото си. Да, повечето, които са се върнали и, с които съм коментирала, изтъкват липсата на кафенца, респективно скуката или студенината на чужденците, сиренето на баба, ракията на дядо и на мама мусаката като причина за завръщането си.
С което не искам да се мисли, че намирам чужденците за скучни или студени
Не, за част от житейските ситуации не е необходимо да си ги преживял, за да имаш собствено мнение по въпроса, налагането му на всяка цена си е друга работа.
Да, повечето, които са се върнали и, с които съм коментирала, изтъкват липсата на кафенца, респективно скуката или студенината на чужденците, сиренето на баба, ракията на дядо и на мама мусаката като причина за завръщането си.
С което не искам да се мисли, че намирам чужденците за скучни или студени
Не, за част от житейските ситуации не е необходимо да си ги преживял, за да имаш собствено мнение по въпроса, налагането му на всяка цена си е друга работа.
С което не искам да се мисли, че намирам чужденците за скучни или студени
Не, за част от житейските ситуации не е необходимо да си ги преживял, за да имаш собствено мнение по въпроса, налагането му на всяка цена си е друга работа.
Сами по себе си чужденците не са скучни или студени. Сами по себе си. Могат да се поздравяват любезно 30 години и никога да не си научта имената, нито да те попитат как си. Има си и хубаво, и лошо в това. Пак зависи кой какво иска. Както някои хора могат да работят еди какво си, а за други е недопустимо. Разбира се, ракията, мусаката и чалгата са само изказ на липсите.
Определено всеки може да има собствено мнение за всичко, друг е въпросът кое е меродавно и реално. Аз не мога да се изказвам какво е да си преживял операция например. Имам си мнение, че не го желая, че се ужасявам от това и че умирам от страх, че е ужасно. Но не съм го преживяла и имам просто представи, а не реални наблюдения. Това са различни неща.
Никой на никого не налага мнението си, разбира се. Както казах, хората и ценностите са различни. Възприятията за света също. И толкова по-добре. Тези, дето се нагаждат навсякъде и са гъвкави, живеят много по-лесно. Жалко (донякъде), че не съм от тях
Само ще си пишете тука и ще се разправяте. Всичко си е до човек. Това е! 
Мдаааа, напълно съм съгласна!
Аз лично оттук не мърдам, само ако ме изгонят.
За социума: хората, за които мислех, докато пишех, и които се върнаха поради тази причина, разказваха как не ги приемат там. Колеги, с които са в отлични служебни отношения, не желаят дори да ги поздравят извън работата. Това е нещо, което не са успели да игнорират.
Но определено всеки си е сам за себе си.
Има си и хубави страни: отново ще чатиш в Бг-мама. САмо ще си смениш адреса
Но определено всеки си е сам за себе си.
Има си и хубави страни: отново ще чатиш в Бг-мама. САмо ще си смениш адреса
Блонди, аз като че ли баш тая част не я оспорвах. Наистина, най-нормалното е да не свикнеш, ако не се чувстваш на мястото си.
Да, повечето, които са се върнали и, с които съм коментирала, изтъкват липсата на кафенца, респективно скуката или студенината на чужденците, сиренето на баба, ракията на дядо и на мама мусаката като причина за завръщането си.
С което не искам да се мисли, че намирам чужденците за скучни или студени
Не, за част от житейските ситуации не е необходимо да си ги преживял, за да имаш собствено мнение по въпроса, налагането му на всяка цена си е друга работа.
Наистина, най-нормалното е да не свикнеш, ако не се чувстваш на мястото си. Да, повечето, които са се върнали и, с които съм коментирала, изтъкват липсата на кафенца, респективно скуката или студенината на чужденците, сиренето на баба, ракията на дядо и на мама мусаката като причина за завръщането си.
С което не искам да се мисли, че намирам чужденците за скучни или студени
Не, за част от житейските ситуации не е необходимо да си ги преживял, за да имаш собствено мнение по въпроса, налагането му на всяка цена си е друга работа.
Теза с кафенцата да си стоят в България, щом това им е приоритета да си седят на кафе и социални цял живот.
Скучен е живота, ако смисъла му е сведен до седене на кафе и мохабети кой какво щял да направи, псуване на системата в БГ, комшийката, началника, свекървата и т.н.....
Не знам кое е по-трудно, да рискуваш за да започнеш някъде нов живот с цел да осигуриш по-добър живот на себе си и семейството, или да останеш и да се "бориш" в БГ. Едни наистина се борят, повечето стоят на кафенце
За социума: хората, за които мислех, докато пишех, и които се върнаха поради тази причина, разказваха как не ги приемат там. Колеги, с които са в отлични служебни отношения, не желаят дори да ги поздравят извън работата. Това е нещо, което не са успели да игнорират.
Но определено всеки си е сам за себе си.
Има си и хубави страни: отново ще чатиш в Бг-мама. САмо ще си смениш адреса
Но определено всеки си е сам за себе си.
Има си и хубави страни: отново ще чатиш в Бг-мама. САмо ще си смениш адреса
Да срещнеш колега случайно след работа е случайност, която клони към нула в Америка
)Мъжът ми работи тук от 14 години и поне веднъж седмично се среща за обяд с някой бивш колега, а моят мъж хич не е от контактните хора
Това за поздравяването на мен ми звучи буквално като виц за държава дето ако случайно погледнеш непознат в очите на улицата ще ти каже "здравей, как си" пък нищо че е лицемерно и не е от сърце
.Като се сетя колко често в Бг съм се разминавала със съседи които намусени с едно добър ден не щат да ти отвърнат ....
Търсете други кусури на американците, но не и неучтивост и възпитание!
Търсете други кусури на американците, но не и неучтивост и възпитание!
Абсолютно точно казано
Вярно, че изкарах само 1 година, не исках да се връщам, можех да остана - един военен искаше да се жени за мен
обаче ей ме на, дойдох си. Първоначално като отидох съжалявах, беше ме яд на всичко, дразнеха ме безумно много американците, беше ми трудно да свикна, обаче след 1 месец се отраках Почти нямаше нещо, което да не ми харесва, може би затова ми беше адски трудно като се прибрах. Вярно е, че адаптацията е по-трудна като се върнеш, особено ако ти е харесало там(поне за мен беше). След 1-2 месеца в България пак исках да заминавам, не можех да се примиря с бъркотията тук, със сърдитите хора, с тъжните лица...този военния ми прати документи за брак - гледах ги, мислих го, умувах и си казах - "Абе къде съм тръгнала и аз, я да си стоя на д-то". Сега се радвам, че съм тук и не съжалявам.
Всичко е до нагласа. Ако се адаптираш бързо, ако им схванеш начина на мислене, на действие, на работа, на живот - ще е ок. Ако ли обаче продължаваш да живееш и да се държиш както тук - няма шанс да се приспособиш и вероятността да не ти хареса е голяма.
Първото нещо, което ми казаха, когато отидох беше - не пресмятай цените в български левове, няма смисъл. Успех
Живея извън България на красиво място и имам добра работа. Отскоро съм тук, но ми харесва. Не съм омъжена и нямам деца, но ще трябва да прекратя връзката си, защото той няма да напусне работата си и да замине с мен. Решението оттук нататък си е само мое.
Знам езика, мога да си намеря работа по специалността там и вече съм живяла в САЩ известно време. И там ми беше добре. Не е проблемът адаптацията, а мотивацията. Явно е до човека.
Голямо мислене ще падне ...
Знам езика, мога да си намеря работа по специалността там и вече съм живяла в САЩ известно време. И там ми беше добре. Не е проблемът адаптацията, а мотивацията. Явно е до човека.
Голямо мислене ще падне ...
Езикова бариера не съм имала, но морална - да.
какво значи "морална бариера"?