Случка - въпрос на различни култури или просто до човек?!

Който иска да си прави компроси. Но жената не е сметнала за необходимо и не е направила. Това не я прави безсърдечна, темерутка, егоистка, без душа и какво ли още не  Въпрос на възгледи.
Сега, погледнато от моята камбанария, редно ли е да нарека хората, готови веднага да предложат бонбончето, безпринципни Не мисля че е редно и не го правя

Клео, пиШи ме в твойта партия.   
пък за възпитанието и тръШканията мойто мнение е крайно разли4но от пове4ето, които из4етох. и въпреки това имам една, която никога не се "тръШкала" и една, която от време на време се пробва, както смятам, е редно за едно малко дете. Ще и мине, когато разбере, 4е резултатите не зависят от тръШкането. 

има маса на1ини да се "у1им на споделяне"(пак си спомням за темата с доброволстването и само едната майка която каза 1е го прави с децата си),за МЕН(не за Америк,общество)това не е с рев,бонбони и драми през гардероб1ето в яслата..
*
ехееееее..пак стигнахме до какво е обществото,но тоз път на базата на 30сек ясла-слу1ка..

и аз съм към вашата партия  

Поспамили сте, гледам. 

Аз ще предложа алтернативна гледна точка: Майката-французойка е постъпила така, защото е чула, че ти си казала така на детето си, и е повторила. Аз редовно постъпвам така, не мога да гадая какви са начините на възпитание на човека срещу мен, и гледам да потвърдя това, което родителят е казал.

Имаме приятелско дете, изключително слънчево момченце, което в момента е в ужасяваща фаза за притежаване. За всичко (свое, чуждо) се крещи "Мое!" и се реве с огромни сълзи, след което следва тръшкане. Майка му казва "Оставете го" и въпреки, че е малко конфузно, всички се правят, че не го забелязват. Последният път майка ми, като една истинска българска баба, веднага каза "Ама как така ще реве, дете е, какво ще стане, ако му дадеш..." Обяснявам й, че всъщност е неуважително към майката да поставяш под въпрос нейната дума. И че това е по-важно отколкото как ще те погледне някой в магазина/ресторанта, когато детето легне на земята.

Да не говорим, ако чуе за хранене, че е момченце. Между другото, аз наистина не знам какво им става на момченцата, моля светнете ме, че и аз имам, да не го повредя с дисциплина. 

ЕЕЕЕЕЕЕ  стига де, верно ли нещо им става на пишките Аз си мисля, че е извиниение да се даде нещо на детето. Както на бременна жена "нещо ще й стане". Кво - нищо.

Изчетох всяко мнение внимателно, защото ми беше много интересно. Въобще въпросите за възпитанието са ми много интересни. Защото е трудно.. 

Струва ми се, че е било редно жената да попита дали детето иска бонбон, след като го е видяла толкова разстроено. Така аз бих постъпила, вместо да потвърждавам на кой са бонбоните.

НО аз съм съгласна с Блажка принципно. Аз съм от тези, които ще се сърдят, когато хората дават на детето ми сладки неща, когато ми се месят във възпитанието и отношението. Така, че ако бях аз в описанта ситуация, нямаше да обърна внимание на майката, а щях да съм съсредоточена в това как детето ми неприемливо се е затръшкало за нещо и ще се опитам да се справя с него, да му отвлеча вниманието или да не му обърна внимание, за да знае, че с плач няма да си постига целите.

Тук въпросът вече минава не на различни култури или просто до човек, а до принципи на възпитание и отношение. Защото до колкото аз проследих мненията ви, нещата се разделят на това кой как си възпитава децата и кое смята за нормално и кое не. В което няма нищо лошо. Аз с моите лични принципи ще съм много НЕправа за моите познати в България, но това са неща, на които не обръщам внимание. И аз приемам хората с добро, не мисля, че някои с цел ме обижда или с цел ме дразни. Всеки изхожда от някаква конкретна причина.