Имахте ли реално нужда от помощ кoгато се роди бебето?

когато се роди не имах нужда само от прииждащата акушерка. Като почнаха после коликите имах нужда от помощ, но не и от баби паникьорки.

голяма напаст, та и опасност са си 

Актуална тема и при мен! 

Ние пък въобще не сме се замисляли дали има или няма нужда да идва някой. По-скоро мисленето сега е кога точно да дойде майка ми. Аз си мисля, че около 10 дни до седмица преди  термина ще е ок. Ако случайно родя по-рано, ако има нужда ще ми помогне свеки. За нас това е първо дете и аз дори представа си нямам как се гледа бебе. Колкото и да ти казват, че ти идва отвътре има си неща, които няма как да научиш и да ти бъдат естествени от първия ден. А и майка ми да види първото си внуче още от самото начало, никак не е за подценяване като факт за мен  Живот и здраве ок 2 седмици след като се роди бебо, ще дойдат баща ми и брат ми и след това ще се приберат заедно с майка ми. За мен е много важно и че ще успеят да видят детенце, а не да им го "занеса" образно казано една година след раждането например.   И без това не се виждаме особено често, тъй като живеем в различни страни, поне моменти като този бих искала да останат споделени, моменти, е които да сме близо, моменти, в които да си помагаме или пречим - това сега толкова не ме интересува, тъй като е до голяма степен непридвидимо и зависи от конкретната ситуация.
Със сигурност, веднага след раждането всички ще ме изнервят със съветите си, неизбежно е, нали. Всеки си има собствена философия за това как се гледа бебе и как е най-добре да се направи това или онова. Майка ми знае малко италиански, свеки български въобще, тъй че пряко няма много да общуват. Мъжо и майка ми пак така, по същата причина. Свекърва ми въобще не се меси и сме си свикнали на характерите, знае да стои на дистанция и да дава съвети само, когато си ги искам.
Детенце си го кръщаваме както на нас ни харесва, т.е. на никой няма да е кръстено, така че по този параграф сърдити няма.
Мъжа ми предстои да си сменя работата, така че дълги ваканции след раждането няма да може да си взема, а и няма нужда, няма да се прескачаме тук, а и все пак ще си е тук вечер и уикенда.

Аз забелязвам нещо друго, мамите в Щатите най-вече, се връщате на работа много скоро след раждане- 2 седмици, 3 месеца, на мен ума ми не го побира да си оставя детенце толкова малко ....., но ако работата притиска сигурно сте прави ... и все пак се чудя как успявате ...

Аз определно имах нужда от помощ, имах луд късмет, че мъжът ми си сменяше работата по това време и си остана два месеца вкъщи
Дъщеря ми имаше ужасни колики до 6-7 месец, ревеше без никакви паузи по цял ден, не заспиваше нито на ръце, нито в количка. Единственото спасение беше слинга, мъжът ми излизаше да я разхожда с часове, само така спеше, и в полунощ е излизал, когато положението станеше неудържимо. Като прибавим към това и почти непрекъснатото кърмене (по 1,5 часа на всеки 2-3 часа), нямах време и да ям, случвало се е мъжът ми да ме храни.
Така че, спопред мен е до бебе и аз не бих рискувала да остана сама 1 седмица след раждането.

На мен лично помощта на майка ми през тези първи две седмици се оказа незаменима.
Ако това ти е първо дете, колкото и да си подготвена, организирана и позитивно настроена към това, което те очаква, хаос и стрес (ще) има. Не бих казала, че имах нужда от помощ за самото бебегледане, но за това някой да ти сготви топла манджа, да сгъне прането или да пусне една прахосмукачка беше неоценима помощ. Да не говорим пък за много вероятната бейби блус, която спохожда мнозинството от нас в първите седмица- две, след като родим. Хормоните хвърчат нагоре- надолу с бясна сила, никой друг не ми помогна така в този неприятен, поне за мен, момент на необясним рев и тревожни мисли за няма нищо, както собствената ми майка.
За мен нейното присъствие беше невероятна помощ и морална подкрепа, но също така, ако не ставаше дума за собствената ми майка, нямаше да я приема от никого друг тази помощ (свекърва ми живее в същия град, много добра жена, в прекрасни отношения сме и въпреки това по никакъв начин не бих приела тя например да беше дошла за две седмици).
Има нещо почти изконно в тази връзка м/у теб и твоята майка в тези първи дни, когато ти самата за първи път откриваш майчинството.

..определено зависи от раждането и ти как си,но и от това кой си ти;
има хора които оби1ат да им е споко,да правят нокти с 1асове,свикнали са да се къпят по 4 1аса..моят слу1аи не е такъв,не съм се спряла от 14 год възраст,живея много динами1но и като се родиха децата и бях у дома 6 седмици ми беше доста бавно,кротко и 1естно казано ску1но(нау1их се да готвя маса неща и бая книга из1етох, + 1е успях да си вкарам данните в дейтабез за статист,анализ)
и понеже си се знам-и дума не дадох да се изудма за помощ;
обективно-ако ти си на крак,няма нужда от помощ; виж другото е друго,питай себе си и мъж ти

ей са стана като с домаШните помоЩници 

И аз - не.
Нищо че бяхме в БГ, майка ми беше на около 300 км, мъжът ми работеше 2 дневни и 2 нощни смени в седмицата (понякога повече). И въпреки всичко, се бях запънала че няма да имам нужда някой да ми се "пречка" и изнервя допълнително.
Самотните нощи с ревящо бебе ми се струваха безкрайни и добре че мъжът ми можеше да говори по тел. докато работи, та съвместявах безкрайното кърмене с разговори...

Сега се чувствам още по-уверена и не ме притеснява, как ще се оправяме от октомври нататък. Вярно че пак имам помощ наблизо, но пак няма да я потърся, поне не засега. Щеше ми се майка ми да дойде за месец, да види децата, да види къде живеем и т.н. но неистовата й фобия от летене май ще се окаже по-силна...

със Зайед не само, че нямах нужда, но и аз бях отвратителана. нямах доверие на никой да го оставя дори за 5 минути, спях по 4-5 часа на денонощие, 4 месеца се помпих, че отказваше да бозае..... все такива свежи неща.
трябваше и майка ми и баща ми да мисля- една микровълнова не можаха да научат как се ползва.....
на 2-рия месец останах сама и се родих.
сега за второто, живи и здрави, ще идва само майка ми и то да гледа Зайед
но пак е помощ.

може би трябва да стана малко по-голям егоист

Най голямата ми греШка беШе, 4е поканих баЩа ми и приятелката му да ни гостуват когато се роди бебка да помагат. Никога пак     
Мен ме гониха хормоните, те имаха раzли4ни представи как се гледа бебето (като се по4ва от ежедневното къпане та се стига до даване на вода), баЩа ми ску4аеШе вкъЩи, приятелката му не посмя да пипа вкъЩи а пък на мен ми беШе неудобно да я помоля да прави неЩо    Тя се 4удеШе zа какво е доШла, и аz се 4удих zа какво ги иzвиках, а мъжът ми горкия как търпеШе целия цирк, само той си zнае. Не мина ден беz да сме се скарали с баЩа ми и да не съм ревала   

На края си zаминаха преждевременно и вси4ки си отдъхнахме.

Мой съвет е ясен   

Именно аз дълго не бях добре след 1то раждане, цялата енергия от бремеността ми се беше изпарила. След другите 2 бях по-добре, ама и децата ми бяха повече. 

Имах помощ с първото - свекърва ми, дойде до седмица преди раждането. След това майка ми, по 1 време бяха 2те, а аз духнах за 48h да уредя нещо през океана  . Много съм благодарна, без тях нямаше да се справя и да се възстанoвя. Мъжът ми не посмя да вземе отпуск, че едва беше намерил работа и току що беше започнал на новото място.
А и аз не се нaлагах толкова, нали ми беше първо, пък и нямах кой знае какви претенции. Важно ми беше да го храня и то да пълнee както трябва .

Ами трудно им беше да възприемат някои "новости" - като това, че бебетата до 6я мес. могат да карат само на кърма. Докато се обърна, напр. майка ми му беше дала сок от морков в 4я мес. въпреки че знаеше, че не искам да му давам нищо друго. Свекървата пък непрекъснато тичаше да пере на ръка и със сапун че "нямаше вяра" нa бебешките препарати. Ама я оставях де, това не ми пречеше толкова. Та имаше и тогава разногласия, да. Да не говорим пък това че около новородените в болницата се въртят всякакви външни с горни дрехи и как е било по тяхно време и т.н.
Kакво трябва "непремено" да яде кърмещата майка, какво не е добре за бебето, по колко пъти бебето "трябва" да ака и какъв проблем е ако не се съобрази с това  и пр. пр. това си спомням засега, но като цяло беше щастливо време .