Днес претърпях метаморфоза. В мое лице вече има расист с пиромански помисли. 
С извинение към правилата, но имам нормални човешки позиви.
С извинение към правилата, но имам нормални човешки позиви.
- Публикувана: 17 май 2007, 09:54 ч.
- Последно мнение: 30 май 2007, 12:59 ч.
За и против интеграцията
Мацки, вижте какво есе намерих по темата 
Министър-председателят на Циганария Сабри Бейсиев тежко се отпусна в креслото в кабинета си. Беше задушна, тежка вечер на 21 август 2048 година. Разхвърляните от месеци папки и дела по бюрото му сякаш всеки ден се утрояваха, а проблемите нямаха и нямаха край. Тишината в сградата беше като мехлем за опънатите му нерви. Изруга под нос - не беше се обадил на жена си. Майната й. Да си намери друг министър-председател като не й харесва.
Беше изминал един отвратителен, напрегнат ден. Не му стигаха ядовете с Европейския съюз, ами трябваше и Синдиката на гледачките на ръка (СГР) да вдигне стачка и да блокира черния път между Мокрен и Бероново. Телевизии, репортери... Имаха дори нахалството да излязат с Дехларасия за правата на жените и т.н. и между другото вметнаха, че щял да има „голяма радост и една жена голям добро щял да му напраи, дай някой леф бе бате”. Миналата година успяха да се справят с бунта на автокрадците (Съюз на автокрадците в Циганария или СЦА), които понесоха жесток удар, след като ЕС завърши строителството на бетонната стена около страната. Без врати. С хиляди волтове ток по бодливата тел. И по четирите реда. Тунелът под Дунав до Букурещ беше добро хрумване, но за жалост краткосрочно решение. Привършваха стената и около Румъния. Обръчът отново щеше да се затегне. Майната им, дотогава друг ще е на власт. От х’ООН-ето за 12-ти път този месец го заплашиха с ядрен удар ако не престане да изпраща на дипломатически мисии из ЕС корпуси от по 170 човека, всичките снабдени с куфари пълни с пари, виртуозна изработка на отдел „Емисионен” на „Мангалбанк” ХАДЕ, чиито директор Асан Менгишев оглавяваше класацията на Интерпола за трета поред година. Самите европейци отдавна бяха престанали да пращат посланици и консули и тем подобна измет. Допреди 1-2 години спускаха съгледвачи с парашути от хеликоптери от около 2000 м височина поради липса на пътища, но след инцидента, при който на мястото на двама агенти в хеликоптера успяха да се качат 23-ма души, всички роднини помежду си, всички чужденци в Циганария бяха евакуирани със спецоперация на НАТО.
Сабри стана и отиде до прозореца. Отметна чергата и надникна в нощта над столицата. Красота. Нито една лампа не смущаваше обаянието на мрака. Върна се до бюрото, където измежду бумагите зърна днешния вестник, грижливо оставен от секретарката Зюмбюла. „Министъра на холтурата открил нов музей на каруцата в Разград”, „35-години Брижит Бърдон в Сливенския зътвор”, „Нов мечкозавод в Пазаржик”, „20-годишна стара мома вдига пищна свадба в Хюстендил”, „Братя Българиян забиват в Айтос с новия им албум”. В криминалните хроники все едно и също: „Българи в Търновския регион пак са си платили тока”, „Полисай залавя опасен българин-ресидивис, опъвал жица за улични ламби”. Проклетите българи... Ден през ден ония от Брюхсел му пиляха на главата за малсинства, човешки права, интеграсия и глупости. Айде земете вие да ги интегрирате, кат сте чок отворени! Ама ха! Министър-председателят се навъси, захвърли вестника и седна зад бюрото си. Освен всичко се беше пръкнала някаква партия наречена „Ха така!”, чиито гръмогласен шеф призоваваше „българите на сапун”, „Циганария на циганите” и ред други. Бунак, кво ще го прайм после тоз сапун? То да беше ракия добре! Мама им българска, за нищо не стават значи! А ония от ЕС пак недоволни – имате, кай, расистка партия. Ами ще имаме! Оня ден като откриваха паметника на Азис пак не се мина без инциденти. Понеже трябваше да го вдигнат на мястото на един стар паметник на някой си Васко Лефски, като го събаряха някакъв дядо с плач и викове се вкопчи в стария камънак и взе да вика „Хапостоле, Хапостоле!!!”. Опитаха да го откопчат, питаха кой е тоз Хапостол, предложиха да му звъннат на джипсиема, на Хемтел-а, да го извикат. А той само плаче ли плаче. Явно тоз какаванин Хапостол беше връзал тенекия на дедото, така и не дойде никакъв. Българска им работа, колкото да им развалят празника. Сабри уморено се отпусна и заспа, а в съня му се диплеше като шарена кърпа щастливото бъдеще на Циганария – чиста и свята република.
Министър-председателят на Циганария Сабри Бейсиев тежко се отпусна в креслото в кабинета си. Беше задушна, тежка вечер на 21 август 2048 година. Разхвърляните от месеци папки и дела по бюрото му сякаш всеки ден се утрояваха, а проблемите нямаха и нямаха край. Тишината в сградата беше като мехлем за опънатите му нерви. Изруга под нос - не беше се обадил на жена си. Майната й. Да си намери друг министър-председател като не й харесва.
Беше изминал един отвратителен, напрегнат ден. Не му стигаха ядовете с Европейския съюз, ами трябваше и Синдиката на гледачките на ръка (СГР) да вдигне стачка и да блокира черния път между Мокрен и Бероново. Телевизии, репортери... Имаха дори нахалството да излязат с Дехларасия за правата на жените и т.н. и между другото вметнаха, че щял да има „голяма радост и една жена голям добро щял да му напраи, дай някой леф бе бате”. Миналата година успяха да се справят с бунта на автокрадците (Съюз на автокрадците в Циганария или СЦА), които понесоха жесток удар, след като ЕС завърши строителството на бетонната стена около страната. Без врати. С хиляди волтове ток по бодливата тел. И по четирите реда. Тунелът под Дунав до Букурещ беше добро хрумване, но за жалост краткосрочно решение. Привършваха стената и около Румъния. Обръчът отново щеше да се затегне. Майната им, дотогава друг ще е на власт. От х’ООН-ето за 12-ти път този месец го заплашиха с ядрен удар ако не престане да изпраща на дипломатически мисии из ЕС корпуси от по 170 човека, всичките снабдени с куфари пълни с пари, виртуозна изработка на отдел „Емисионен” на „Мангалбанк” ХАДЕ, чиито директор Асан Менгишев оглавяваше класацията на Интерпола за трета поред година. Самите европейци отдавна бяха престанали да пращат посланици и консули и тем подобна измет. Допреди 1-2 години спускаха съгледвачи с парашути от хеликоптери от около 2000 м височина поради липса на пътища, но след инцидента, при който на мястото на двама агенти в хеликоптера успяха да се качат 23-ма души, всички роднини помежду си, всички чужденци в Циганария бяха евакуирани със спецоперация на НАТО.
Сабри стана и отиде до прозореца. Отметна чергата и надникна в нощта над столицата. Красота. Нито една лампа не смущаваше обаянието на мрака. Върна се до бюрото, където измежду бумагите зърна днешния вестник, грижливо оставен от секретарката Зюмбюла. „Министъра на холтурата открил нов музей на каруцата в Разград”, „35-години Брижит Бърдон в Сливенския зътвор”, „Нов мечкозавод в Пазаржик”, „20-годишна стара мома вдига пищна свадба в Хюстендил”, „Братя Българиян забиват в Айтос с новия им албум”. В криминалните хроники все едно и също: „Българи в Търновския регион пак са си платили тока”, „Полисай залавя опасен българин-ресидивис, опъвал жица за улични ламби”. Проклетите българи... Ден през ден ония от Брюхсел му пиляха на главата за малсинства, човешки права, интеграсия и глупости. Айде земете вие да ги интегрирате, кат сте чок отворени! Ама ха! Министър-председателят се навъси, захвърли вестника и седна зад бюрото си. Освен всичко се беше пръкнала някаква партия наречена „Ха така!”, чиито гръмогласен шеф призоваваше „българите на сапун”, „Циганария на циганите” и ред други. Бунак, кво ще го прайм после тоз сапун? То да беше ракия добре! Мама им българска, за нищо не стават значи! А ония от ЕС пак недоволни – имате, кай, расистка партия. Ами ще имаме! Оня ден като откриваха паметника на Азис пак не се мина без инциденти. Понеже трябваше да го вдигнат на мястото на един стар паметник на някой си Васко Лефски, като го събаряха някакъв дядо с плач и викове се вкопчи в стария камънак и взе да вика „Хапостоле, Хапостоле!!!”. Опитаха да го откопчат, питаха кой е тоз Хапостол, предложиха да му звъннат на джипсиема, на Хемтел-а, да го извикат. А той само плаче ли плаче. Явно тоз какаванин Хапостол беше връзал тенекия на дедото, така и не дойде никакъв. Българска им работа, колкото да им развалят празника. Сабри уморено се отпусна и заспа, а в съня му се диплеше като шарена кърпа щастливото бъдеще на Циганария – чиста и свята република.
Доколкото знам е точно така- в гетата ромите си имат организация и тартори ...та трябва да говори с тези тартори ... от тях да искат всички данъци, сметки за ток, парно ... пък той вътрешно ще си урежда нещата ....и да задължи децата да ходят на училище ...та убеждаването може би трябва да започне от там ... но как да гнакараш един такъв човек да съдейства...може би става с пари ....или да му се гарантира някаква сигурност ... признание .. и аз незнам
... много обичам да фантазирам и да давам идеи, но незнам дали са приложими на практика
... много обичам да фантазирам и да давам идеи, но незнам дали са приложими на практика
та трябва да говори с тези тартори ... от тях да искат всички данъци, сметки за ток, парно ...
Ей сега са хукнали да плащат
Да, но интеграцията е взаимен процес...не можем да им забраним да бъдат себе си ...
Истината е че тези които искат вече са се интегрирали. Има много цигани които си работят в селското стопанство, в чистотата, сервитьорки, камериерки. Работа непретенциозна но почтена.
А другите ... имам бегли лични впечатления но от това което съм видял, такива хора само държава в която законите са силни и се спазват ще ги оправи.А на много от нашите политици явно не им е изгодно законите да се спазват защото те са хората които най-много ги нарушават.
А ако се спазват законите всичко ще се оправи. Крадеш - в затвора. Оставил си си детето без надзор - в затвора. Пратил си го да проси? ЗАТВОР АМА ГОЛЯМ.
Децата в домове - ама ДОМОВЕ, не като сегашните мизерии. Да се учат на труд.
Детските - само като остъпка от данъците. На малолетни майки - никакви детски. Който не си плаща тока - спира му се, които не си плаща водата - спира му се. РАВНИ ПРАВА, АМА И РАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.Човек на който децата не учат - никакви детски (това го приеха ама не знам колко се спазва).
Но трябва желание първо да се признае че има проблем, после да се мисли и воля да се реши. Българските политици им е изгодно да имат глупави и необразовани избиратели защото лесно се манипулират. Не мислят че след 20 години с такива хора държавата няма да прилича на нищо - техните деца така или иначе ще живеят в чужбина с парите които са откраднали. Мършояди.
А другите ... имам бегли лични впечатления но от това което съм видял, такива хора само държава в която законите са силни и се спазват ще ги оправи.А на много от нашите политици явно не им е изгодно законите да се спазват защото те са хората които най-много ги нарушават.
А ако се спазват законите всичко ще се оправи. Крадеш - в затвора. Оставил си си детето без надзор - в затвора. Пратил си го да проси? ЗАТВОР АМА ГОЛЯМ.
Децата в домове - ама ДОМОВЕ, не като сегашните мизерии. Да се учат на труд.
Детските - само като остъпка от данъците. На малолетни майки - никакви детски. Който не си плаща тока - спира му се, които не си плаща водата - спира му се. РАВНИ ПРАВА, АМА И РАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.Човек на който децата не учат - никакви детски (това го приеха ама не знам колко се спазва).
Но трябва желание първо да се признае че има проблем, после да се мисли и воля да се реши. Българските политици им е изгодно да имат глупави и необразовани избиратели защото лесно се манипулират. Не мислят че след 20 години с такива хора държавата няма да прилича на нищо - техните деца така или иначе ще живеят в чужбина с парите които са откраднали. Мършояди.
Всъщност, т.нар. ромска интеграция е невъзможна. Причините, вече са споменати от писалите дотук.
Охххххх...това ми е мноооого болна тема. Съжалявам, че до голяма степен ще повторя постинга на МАГИ ДС, но това, което тя е написала, е абсолютно верно. Изпитала съм го на гърба си!!!!Като екс-класен обикалях по циганските махали заедно с моята приятелка-педагогически съветник в училището-за да ги завръщам буквално в класната стая. Имахме акции за събиране на дрехи-давахме им ги. Осигурявахме им безплатна закуска-тогава само аз си знам как се борех моите ромчета да влезнат в списъка на всяка цена. На поправителните изпити си затваряхме очите и пишехме тройки, само и само да минат нагоре.
Но не. Всичко си беше борба на Дон Кихот с мелниците. А един много нагъл тъмен субект от класа ми-чувствах се по-добре, когато го нямаше-ми казваше така"Абе, госпожице, не разбрахте ли, че и без вашето училище ще се оправя"?(продаваха крадени вещи, имаха вземане-даване с нелегалните производители в града на алкохол). Този, въпросният, тормозеше дечицата от по-малките класове и им вземаше парите....и неведнъж съм се разправяла с вбесени родители, като че ли аз съм майка му.
А майка му наистина беше свястна жена!!! За нея бях чувала само положителни неща, женицата работеше във Винпрома, мъчеше се да изкарва пари и да ги изхранва. И големият му брат не беше цвете, но поне беше завършил 8 клас.
АЛЕКС2000 мога да напиша цял роман, и дипломната ти работа сигурно бих изгълтала като козуначена кифла на закуска, но изводът ще е един и същ-единици са тези, които са пожелали да се интегрират.Освен това притежават и чувство за безнаказаност.....а там вече е кауза пердута.
Но не. Всичко си беше борба на Дон Кихот с мелниците. А един много нагъл тъмен субект от класа ми-чувствах се по-добре, когато го нямаше-ми казваше така"Абе, госпожице, не разбрахте ли, че и без вашето училище ще се оправя"?(продаваха крадени вещи, имаха вземане-даване с нелегалните производители в града на алкохол). Този, въпросният, тормозеше дечицата от по-малките класове и им вземаше парите....и неведнъж съм се разправяла с вбесени родители, като че ли аз съм майка му.
А майка му наистина беше свястна жена!!! За нея бях чувала само положителни неща, женицата работеше във Винпрома, мъчеше се да изкарва пари и да ги изхранва. И големият му брат не беше цвете, но поне беше завършил 8 клас.
АЛЕКС2000 мога да напиша цял роман, и дипломната ти работа сигурно бих изгълтала като козуначена кифла на закуска, но изводът ще е един и същ-единици са тези, които са пожелали да се интегрират.Освен това притежават и чувство за безнаказаност.....а там вече е кауза пердута.
Отговорът ми е ЗА интеграцията. Разбира се, че интеграцията ще продължи дълго време, но те е все едно др. европейци да се питата - за или БЪлгария в Евросъюза. За всяка една интеграция са необходими фондове. Естествено, че ще се хвърлят много средства. Но ние сме преди всичко хора, и след това българи или цигани. Няма да е лесно, но плюсовете ще са, че ще има по-малко деца по-домовете, по-малко деца захвърляни сами по домовете си, по-малко кражби, по-малко детска проституция, по-малко вредни и опасни условия на живот и т.н. Дори и да разсъждаваме само от позицията, че сме българи, пак имаме полза от тази интеграция - по-малко кражби и нападения, по-малко гледки на деца дишащи лепило и спящи по централна гара. Не мога да приема, че има жена, още по-малко деца, на които им е приятно да проституират. Не може човек, израснал в нормална среда, който има и друг избор в живота си, да прибегне до това. Много по-малка е вероятността някой да иска да открадне, ако има възможност да работи и ако е приет добре в обществото. По същия начин има много голяма разлика в това, с какво ще се занимава един българин в чужбина, в зависимост дали има право на легален престой и работа, или е притиснат от обстоятелствата, не вижда никакъв избор. Циганите имат много вредни навици и начин на живот, защото доскоро и за българите беше трудно да намерят работа, а какво остава за тях. От чисто човешка гледна точка съм за интеграцията. Не може да се чувствам щастлива в България като гледам толкова деца, които страдат, било то от ромски произход. А ако аз или вие бяхме от един от тях, дали щеше да има против интеграцията...
.....Много по-малка е вероятността някой да иска да открадне, ако има възможност да работи и ако е приет добре в обществото..... От чисто човешка гледна точка съм за интеграцията. Не може да се чувствам щастлива в България като гледам толкова деца, които страдат, било то от ромски произход. А ако аз или вие бяхме от един от тях, дали щеше да има против интеграцията...
Относно децата им - да жал ми е за тях. Никой не избира родителите си. Ето защо, мисля че всичките усилия за интеграция на циганите, трябва да се насочат към децата. За онези големите, вече е късно.
Моето мнение е - никакви помощи, никакви компромиси за сметки, затвор ако извършат престъпление. Т.е. строгост, както при всички други, но възможност за работа. И повече центрове за работа с деца, които наистина да се занимават с тях. То човек като свикне с помощи, колкото и малки да са те, е трудно да се настрои за работа. Затова аз съм против социалните им помощи, но повече центрове за работа с деца. С пари на готови им се прави мечешка услуга.
Моето мнение е - никакви помощи, никакви компромиси за сметки, затвор ако извършат престъпление. Т.е. строгост, както при всички други, но възможност за работа. И повече центрове за работа с деца, които наистина да се занимават с тях. То човек като свикне с помощи, колкото и малки да са те, е трудно да се настрои за работа. Затова аз съм против социалните им помощи, но повече центрове за работа с деца. С пари на готови им се прави мечешка услуга.
Това с помощите го има и в Германия.
Много от хората не си мърдат задниците,
щото от помощи вземат със стотина евро
по-малко, отколкото ако ходят на работа.
Обаче властите му измислиха цаката. Който
иска помощи, трябва да се хване на работа
за по 1 евро на час, т.е. за символична сума,
и тогава ще си получи помощите. Да, обаче
това е нож с две остриета, защото алчните
капиталисти се усетиха и вместо да наемат
квалифициран персонал и да плащат добре,
те вземат разни социални, плащат им по 1 евро,
после ги шиткат, вземат други, бизнесът върви.
Да. Омагьосан кръг изглежда и е такъв. У нас
просто куца законът и който може, го използва.
Малките циганета на дребно, големите риби - на едро.
Всеки печели както му изнася и колкото му изнася.