В моята къща ще се спазват моите правила

xenia интересно ми е какво ще кажеш за обратната ситуация
Какво да правят снахите като имат свекърви в техния дом? Тогава  нахалство на безцеремонно превземане на чужда територия ли е или синовен дълг

Съобразяване с другите и взаимни компромиси му е майката независимо с кой живееш (и къде живееш). Ако подразнят нечий съпруг нощните разходки и светлини, сигурно ще се съобразят с това и няма да го правят на въпрос въобще...Не виждам с какво ситуацията със свекърва (която все пак като възрастен човек има своите специфични нужди) е по-различна.
Целия абсурд на ситуацията обаче идва не просто от това, че снахата е възмутена от елементарни неща, но с това че намирайки се в чужд дом, и пречат стопаните. В края на краищата...на който не му харесва...създава си собствен дом, нали?
Който пък е решил да приюти свекър и свекърва под собствен покрив за да ги гледа, да си прави от рано сметки за неща, които биха могли да не му харесат.

И аз се интересувам много от този вариант. Другият е горе-долу обясним.
Какво става когато вече си си създал собствен дом и някой реши да се самонастани без да те пита.

Без да те пита? Този някой да не е снаха?  Шега.

Е разкажи кой как така се е настанил без да те пита! Да знаем да се пазим.

 
Е това е много тъпо, как може да живееш с някой без изобщо да се съобразяваш с него???
След като си приел някой в дома си, не може без компромиси и от двете страни.
Никой не може просто да  натрапи "гадната снаха" в дома на свекърите без предварително да са го обсъждали, не му се струва нормално.

Ами важат същите правила - гостенинът е длъжен да се съобразява с домакините. Ако не - прав му път! 
Тази ситуация е не по-малко неприятна от обратния вариант. Да се приема само в краен случай - когато свекървата (тъщата) са много болни, на легло и някой трябва да се грижи за тях. И пак - ако има възможност за друг вариант, да се предпочете него. Голям праз какво щели да кажат хората. Сеирджии - дал господ колкото щеш.

Според теб как произтича подобно обсъждане? "Ние ще поживеем у вас, обаче вие ще се съобразявате с нас!"
Не съм чувала подобни истории. В повечето случаи дори да се обсъжда живеенето при родителите, се подразбира кой с кого трябва да се съобразява. Възрастни хора не си сменят навици и ритъм на живот заради "гостуването" на младите. Не мислиш ли, че им е и прекалено късно за това?

Така или иначе, винаги има компромиси и от двете страни, дори това да не е обсъждано предварително. Коя страна в каква степен ги прави зависи от различни обстоятелства. Понякога са повече от едната, понякога от другата, но във всички случаи, младите са длъжни да са благодарни и да правят повече компромиси. Най-малкото поради факта, че са в чужд дом с установени вече някакви правила. Недоволство от страна на снахата, че бабата се е натрапила в ремонтирания "ИМ" дом от село, смятам за безочие при условие, че това си е неин собствен дом.

Я да видим кой ще открие десетте прилики с джунглата? За хора ли става въпрос, или за животни? То не беше превземане на чужда територия, то не беше естествен подбор, то не беше правото на по-силния. Пфу. Няма по-отвартително нещо от това.
И Ксения, ще те светна нещо. Публикациите в този подфорум не се отчитат. Така че не се напъвай. Нямам намерение да повтарям написаното от мен само и само да продължаваме темата до безкрай. Написала съм само една малка част от това, което всъщност се случва в дома на "стопанката".  За пореден път ще те помоля да престанеш да изопачаваш думите ми и да си доизграждаш нещата посредством твоята фантазия. Или всъщност продължавай. Удоволствието да фантазираш пред публика може би е несравнимо. Нищо, че аз не го разбирам.

както  някой отбеляза ' ще свърна да повърна'
не ви ли е ясно, че отношенията в един дом зависят от качествата на хората, живеещи там.
ако хората са простаци, не правила, не естествен отбор ( се казва, не подбор), нищо не може да
ги спаси. животът с други хора под един покрив, изисква компромиси и комуникация, особено, ако в една къща има две
домакини и то снаха и свекърва. ако основни качества и поведение липсват, тия дето са се насадили така ще си берат
'гайлето' на изобра.

 
Мисля че това е най-точно , много зависи от хората.

Ксения, оценявам промяната в тона. 
Обаче, както някой каза, има случаи и случаи. Да дам и аз един пример /реален/:
Младите са от различни градове. Запознават се като студенти. Момчето си намира работа в родния град. Когато момичето завърши, се сгодиха и почнаха да умуват къде ще живеят. Тя тогава не работеше, започна работа след половин година, защото нямаше свободно място по специалността й, а градът беше малък. Родителите на младежа да подчертая имат апартамент и къща в същото населено място /на 5 мин. път една от друга/. Като чуха, че искат младите да ходят на квартира, ревнаха, че за какво имали две жилища, да ползват едното и какво щели да кажат хората. Даже на сватбата обявиха, че дават за подарък на младите апартамента. Обаче не поискаха да го оформят нотариално, защото имали един син, всичко на него щяло да остане, за какво да давали пари за прехвърляне. Момчето е едно дете, няма братя и сестри. Младите си останаха в апартамента, направиха ремонти /парно, ел. уреди/, имат си дете, стабилна работа и в един прекрасен момент свекървата заявява, че никога не понасяла снаха си, защото пречела на сина й да й дава пари, защото той бил длъжен да я издържа и да се изнасят, а тя ще дава апартамента под наем. Пак да вметна, че двете семейства дотогава са си помагали с услуги /двустранно/ и младите са им помагали и финансово според възможностите си. Е, купиха си младите друго жилище, де. Не могат  да си позволят второ дете, защото ипотеката им гълта доста, но са си на собствено. Даже снахата съжалява, че са чакали толкова време, защото казваше, че 8 години живее като на гости и не смее да пипне нищо от обзавеждането, за да не обиди свекитата, че иска да им превзема жилището.
Така че нещата не са черни или бели. Да, наистина, всеки е длъжен да си подсигури жилище, а не да чака на тепсия. И аз смятам така. И всеки си е годподар в къщата. Но, когато се съгласи да пусне други хора, да си прави сметката дали му изнася. Ако аз приема някой да живее у дома, ще си помисля мога ли да се нагодя към него. Ако не мога, ще му откажа отначало. Но да се поставят нещата на основа "Пускам те, ама ще ми козируваш и ще ми лижеш подметките", ми сори...
Извинявам се за дългия постинг.

Поздравления за хубавия пост!

Ситуацията при нас беше доста подобна!
Съпругът ми също е едно дете.
На сватбата, пред всички гости и, разбира се, пред камерата, аз получих ключ с панделка от жилището на свекъра и свекървата.
Апартамент от кооперация - 120 кв.м. Имат и друг апартамент, приготвен за сина им.
Доста преди това ние живеехме в друг град, на квартира. Бяхме започнали вече работа.

Побеснях от целия този фарс! Съпругът ми не прие ключа, те се обидиха.
Родителите му ясно си даваха сметка, че никога няма да се върнем в родния град на съпруга ми, камо ли да живеем заедно с тях. Още по- малко вероятно е, да ги изгоним в другия, по-малък апартамент и да окупираме сегашният им дом!
Те никога не биха го преотстъпили! Но ние не го и искахме. Не искахме нито едното от жилищата им.
Искахме само да ни оставят на спокойствие!

Та, цирка беше невероятен! Един вид, за пред хората. За да могат после родителите на съпруга ми да плюят по нас, защото, ето виждате ли, ние им осигурихме жилище, пък те, неблагодарниците, не искат да живеят в него.
Мерси! Да ни се натяква после цял живот.....да ни излезе солено и пресолено!

В последствие, свекървата се оправда пред сина си, който и потърси сметка за излагацията, че тя, женицата, искала просто и аз, снахичката, да имам ключ от дома им!!!

Невероятно, но факт! Дали аз някога бих отишла там сама? И, ако наистина са искали да направят този жест /безсмислен според мен/, защо не го направиха насаме, а не пред всички, че и записано на DVD за бъдещите поколения!!!

Те и без апартамент натякват постоянно на сина си, колко им бил длъжен, че са го отгледали и изучили, не ми се мисли какво щеше да бъде, ако бяхме склонили да живеем в тяхно жилище!

То оправия няма! Ако живееш при родители - пречиш им. Ако решиш да не се възползваш от тяхно жилище - ти си неблагодарник, защото си ги изоставил, при всичко, което са направили за теб, и си отишъл в друг град, за да избягаш от отговорност!

Извинявам се, ако съм се отклонила от темата! 

Моя приятелка работив БАН като геолог и до миналата година получаваше 200лв. Но пък пообиколи света /Франция, Индия и т.н./. Не се оплакваше момичето. И още май не се оплаква.

А любопитно ми е какво ще кажете за следната случка (мацката ми е далечна роднина, вътре съм в цялото представление). Срещат се двама млади, либофффф, туй-онуй. Минава време, женят се. Отиват да живеят в апартамент на родителите на момичето, родителите на момичето си живеят отделно, имат си къща. Минава още време и умира на момчето баща му, много тъжно. Не се мина много и свекървата вика "Не искам да живея сама, елате да живеете при мен, апартамента е голям.", обаче момичето естествено не иска (кой е луд да иска да си зарязва спокойствието?!). Свекито почна някакъв ремонт в нейния си апартамент и уж за няколко месеца докато свърши ремонта се нанася при тях. Обаче ремонта свърши и тя си живее. Иска да дава апартамента под наем и с парите да им помага, ама момичето не иска. Не и иска парите, предпочита да и се махне от главата. Скандали, викове, момчето .......хм,как да кажа..... изгони майка си. Обаче сега се вихрят едни скандали, за какво го била гледала, на стари години да няма кой да я погледне. Нещата не стоят така, просто искат да са си самостоятелни.
Айсе сега пак да ми кажете за свекърви и уважение към родителите, защото аз това чудо не го трайвам. Да кажа - аз със своята свейърва си се разбирам много добре, по-добре отколкото с майка ми. Знаем си границите и си ги спазваме за да има мир и любов. И живеем в една сграда, през един етаж са апартаментите, виждаме се всеки ден.