В моята къща ще се спазват моите правила

 
Прекаляваш. Наистина.

Май се засягаш от неща, които са казани обобщено и по принцип. Не те засегна обаче обратното предположение за гащите? Има една българска поговорка..."гузен негонен бяга".

Айде, спокойно, Ксения. Прекалено много се вживяваш.
Възможно е синът да се явява съсобственик като наследник на починалия си баща /доколкото разбрах бабата е вдовица/.

Какво ви става хора? Защо се заяждате така. Какво като е нейно жилището след като преди това не е било годно за живот. Аз съм в същото положение. В голяма триетажна къща един етаж с отделен вход преписан безусловно на мъжа ми, който обаче не беше годен за живот ама разбирайте буквално. Имаше само инсталация и паднала мазилка и спукана плоча която сме правили на ново. Всичко оправихме обзаведохме и родителите му тогава се сетиха,че си било тяхно и почнаха да канят гости без предупреждение и пр. пр. Зимата аз бременна се опитаха да ми махнат камината за да сложат още маси,че нямало къде да си поканят гости на техния етаж били стари мебелите и ги било срам. Е смятате ли, че това е нормално? Така и при Саня не мисля,че да дадеш на някого жилище и след като го оправи и обзаведе а собственика нямал тази възможност после може да се исипе и да каже това си е мое и искам да си живея там а ти ще се съобразяваш,че е мое. Е живи и здрави скоро ще се местим в моето жилище ама който няма такова какво хайде да го разпънем на кръст а!

Това променя ли нещо? Още по-зле. Свекървата не е давала на никого нищо при никакви условия.

Всъщност, не ме касае по никакъв начин тази история, само ми е много интересна логиката на снахата идваща в чужд дом и в един момент започваща да се смята там пълноправна стопанка чак до степен да се отърве от свекървата... Интересно на какво основание. И аз съм правила ремонти в дома на родителите си, но и през ум не ми е минавало да имам каквито и да било претенции. То и от самите родители си зависи разбира се. Едни не биха допуснали и намек или физиономия на недоволство и ще ти покажат вратата, други са по-мекушави явно като описаната свекърва.

    
Ще свърна да повърна.

  И да повърнеш, няма да промениш обстоятелствата. Снахата е никоя в чужд дом, а уважението към родителите още никой не е отменял като общочовешка ценност. Предполагам и ти си майка и интересно как ще се чувстваш един ден от другата страна на барикадата.

Направо останах без думи.
Ти в какви отношения си със свекърва си, между другото?
А, и още нещо - уважението е двустранно. Ако от отсрещната страна не ме уважават и зачитат, могат да разчитат на нещо по-добро, само защото са възрастни до един момент. Защото аз съм си по-мила. Не можеш да уважаваш човек, който непрекъснато ти демонстрира, че те смята за нищо. Да не говорим, че уж именно възрастните трябва да са по-мъдри и знаещи и да дават пример.

Ксения, явно имаш горчив опит в отношенията снаха - свекърва. Поне на това ме навеждат думите ти.
Не мога да си представя какво ти се е случило, но явно е оставило отпечатък върху същността ти.
 Все пак, не е нужно да сме толкова крайни!
Това е форум и всеки има право на мнение, но и чуждото трябва да се уважава, не мислиш ли? Ако не си съгласна с мненията на хората, добре, но опитай се да не влизаш в толкова остри конфронтации.
Аз също съм на мнение, че всяко семейство трябва да живее отделно, но ситуация със ситуация не си прилича!
Не е лесно за никого. Опитай се да се поставиш на мястото на другите поне за малко. И да бъдеш малко по-толерантна!
С най-добри чувства! 

Разбира се, двустранни. Фактът, че възрастен човек, който често и без това страда от безсъние се дразни от шум и светлина през нощта, не е проява на неуважение, а само защита на собствените нужди.

Това което се опитвам да кажа в тази тема е че за съжаление, в българските условия понякога се налага да живеем с родители колкото и да е неприятно да си на чуждо и да се съобразяваш винаги. Но...това е реалността за много хора, които не могат да си позволят повече. В такива случаи е нужна търпимост и уважение. Най-вече към стопаните на дома по простата причина че това е техния дом и те винаги ще са в правото да ти покажат вратата.

За моята свекърва...Живяла съм в дома и 2 години. Разбирахме се прекрасно, но дори цветята и не съм си позволявала да преместя от тук-там. Това е чужд дом и аз съм "на гости" временно, а за това че гостуването продължи повече от допустимото, съм само благодарна за гостоприемството и.
Между другото...по закон съпругът ми също е равноправен съсобственик с родителите си. Това обаче по никакъв начин не го прави фактически и морално погледнато, докато са живи родителите му, които с труд и пот са работили за този дом, за никакви права не може да става дума.

Знаеш ли аз как бих се чувствала - отвратително ако имам още акъл да осъзная, че съм кофти свекърва и правя разправии между син и снаха. Каквато и да е той си я е избрал и да се оправя. А ако им дам едно от жилищата си а аз ползвам друго и после се сетя след като са го направили лукс,че искам да живея там ама с техните мебели или на тяхна издръжка бих се гръмнала.

Слава богу, няма да съм свекърва, защото и с цената да загубя сина си не бих допуснала някоя да ми се дотресе в дома и да диктува нейните си правила.

Знаеш ли откъде идват проблемите така както ги виждам аз...Имаме си ние едни интересни български традиции да се приписва дома на сина, а възрастните родители със селски произход евентуално да си се оттеглят на село. И принципно от факта, че са дали нещо, изпитват някаква особена гордост (и Сани каза, че се биели в гърдите че са дали апартамент). Общо взето е разбираема гордостта да осъзнаваш че си направил нещо за детето си, но много хора просто не осъзнават, че след цял един живот в града, те просто не са приспособени за живот на село. От там се получава, че като поживеят малко се връщат отново в града, но упс...там вече снахата се чувства пълноправна стопанка...
Имах си аз една нахална съседка, която израстна в къща на съседната пряка и от малка си беше навила да влезне в един дом. Години наред бяга след момчето, в крайна сметка успя да се омъжи за него и още преди сватбата беше разпланирала как ще изгони на село свекър и свекърва. Аз подобен тормоз не съм могла и да си представя. Успя. Направи ремонт и точно когато вече беше взела да се бие в гърдите с това какъв дом си има, не щеш ли, бабата се върна и каза, че няма да живее на село. Тя все още има апартамент в София и пенсията и стига да се издържа. На Ленчето и се прирева. Други планове си беше кроила.

Май историята е типична като гледам и доста разпространена. Само едно не ми е ясно...От къде това нахалство на безцеремонно превземане на чужда територия която по закон божий не ти принадлежи.

Съгласна съм с това твърдение. Така както аз определям правилата в дома ми - така и ги спазвам в чуждите къщи

и аз така мисля-за съжаление не всички млади семейства имат възмоjavascript:void(0);
#Cussing out жност да живеят самостоятелно както е редно за младо семейство.Живели сме и със майка ми  и със свекърва ми абе не беше чак толкоз лошо,но сами сме си най добре

Саня, съчувствам ти.  Вече 6г живея със свекърва, от които последните 3г и половина тя е на легло и не го пожелавам на никого.
И не мисля, че Правилата дето толкова сте ги задъвкали са нещо като 10-те божи заповеди изсечени в камък и че не могат тези правила да се нагодят така че да се живее спокойно заедно. Все пак тия създатели на правила се явяват родители на единият от двамата млади хора, които живеят в дома им и поне на думи са готови на всичко за детето си. Тогава би трябвало и ако не да отменят напълно правилата си, поне да се опитат да ги коригират, така че да няма раздори и кавги в дома им.