В моята къща ще се спазват моите правила

Ох...може ли да им се сърдим на старците че са изперкали...Традициите на българите открай време са предполагали голяма показност( спомнете си дарове, окичвания с пари и глупости по сватбите). Някои са си със селско възпитание и менталитет, толкова им е акъла и така ги разбират нещата. С възрастта и характеропатията се изостря... И майка ми навремето с две породени бебета на ръце и без една стотинка е била изгонена от свекървата (бог да я прости баба ми- много си я обичам въпреки всичко) с думи "къщи за руспии не съм правила", но родителите им направиха къщата 3 пъти по-голяма приживе, нищо че не са живяли никога там и майка ми я гледа до сетния и дъх. Това са те- опаки, опърничави, изперкали често...но са родители. Може ли да се сърдим на самотна и стара майка, че иска да е гледана от детето си? Пък на приказки кой на кого какво дал не трябва да им се връзва човек, ами да си връзва сам гащите, защото всеки по всяко време може да запее друга песен. И да не държим озлобление към тях, да отстъпваме, защото сме деца и защото сме по-умни и по-благородни.

xenia, страхотно мнение!
Обаче....
След като пооплювахме българската традиция няколко поколения да живеят под един покрив и младите да разчитат старите да им помагат, следва обратния въпрос-Защо пък младите да са длъжни хем да си подсигурят покрив /което в наше време не е никак лесно/, хем да се ангажират с гледането на старите?
Защо и тук не възприемем хубавата западна традиция старците сами да си подсигурят старините? А ако са много болни, могат да идат в старчески домове, приюти и т.н. А младите само ги посещават от време на време, за по ден-два /в най-добрия случай/ и всеки да си има отделен живот.
Аршина трябва да е еднакъв. Старите не са длъжни и младите не са длъжни. В крайна сметка не съм срещала досега човек да е станал родител само заради мисълта, че един ден детето му ще го гледа. Ама може и такива да има, знам ли.

това са глупости.
причината на запад възрастните хора да ходят по институции и да не 'тежат' на младите е една - могат да си го позволят.
в българия и куче не бих настанила в 'старчески дом', камо ли майка си.
да не говорим и колко струват хосписите и палиативните грижи  в българия, но явно не говориш от опит.
аршина просто не може да е еднакъв и поради една друга причина -  ние сме им деца.

Ок, Лени.
И на Запад повечето млади хора имат възможността да работят и да се отделят. За България си говорехме нещо за 200 лв. заплата? Ама в един малък град жените работят по 12 часа в шивашко предприятие заключени за по стотина лв. И това е реалност.
Пенсиите в България са ниски, но и доходите на някои от работещите млади са.
Условията в старческите домове са мизерни, а по евтините квартири сигурно са суперлукс.
Ние сме им деца, а те са ни родители.
И какво излиза накрая-марш на квартира, щото в мойта къща командвам аз и ти си никоя, ама като се разболее-гледай ме, защото съм ти свекърва /обикновено жените гледат болните майки на съпрузите си/ и съм родител.

не, излиза това, че хората трябва да са хора и да знаят как да комуникират и как да живеят заедно.
с цената и на компромиси. казвам това, от опит - живяла съм в семейство, с 6 души. ние четиримата и баба и дядо.
в апартамент от 3 стаи. майка и баща цял живот в хола на разтегателен диван. баба и дядо, държащи да гледат телевизия ( в хола) до сто часа. аз и брат ми в една стая до навършване на двайсет и ... години.
и пак сме намерили начин да оцелеем и да запазим нормални отношения с цената на много компромиси, разговори и жертви, ако щеш. не бих си заменила семейството с друго - ако не друго, поне съм разбрала, че искам самостоятелност ( и я имам) , и съм се научила много, ама много да уважавам възрастните хора.

Бравос!!! Хахаха!  

Лени, това за мен е смисъла на цялата тема. И още нещо - хората трябва да се уважават, заради поведението си, а не заради материални подбуди или финансова изгода.
Аз например /като снаха/ повече бих уважила човек, който отначало каже-не мога да ви приема, търсете си вариант, отколкото да ни приеме и после да почне да тропа по масата и да ни извива ръцете с мотива "тук си е мое, аз командвам парада".

Ами защото държавата ни е на този хал. Ако имахме достъпни като цена старчески домове, които като лукс и грижи да се равняват на западните, и ние бихме си преразгледали традициите. Само че засега малкото прилични домове (разбрах, че вече имало що-годе свястни) са недостъпни за повечето.

Всъщност обръщението беше към теб, заради тези думи:
Наистина ми хареса, макар че според мен и възрастните следва да направят отстъпки, защото са по-възрастни, по-опитни и по-мъдри.
А другото го написах в отговор на мнение, което не беше твое. Не ми се рови сега, но беше нещо в стил, че който не може да си позволи собствен дом или наем, не трябва да се жени и да създава деца. Звучи ми много крайно.
Наистина реалността в държавата ни е такава и налага живот при такива обстоятелства - стари и млади под един покрив. Но компромисите при такъв живот трябва да са двупосочни, не е ли така? Защото отначало младите имат нужда от помощ /покрив над главата, при отглеждане на детето/, а после старите.
Пак давам пример със себе си - ако ме притиснат да козирувам с мотива "тука си е мойта къща, ти си никоя" и започнат грозни сцени, ще се разкарам оттам с цената на всичко, но приключвам с тези хора. Аз съм никоя и те са никой. Не мога да уважавам някого по дифолт, само защото е възрастен. А не мога и да се преструвам и да лицемеря.
Но всичко това са хипотези. Пак казвам - живота е толкова шарен и рядко има еднотипни или пък черно-бели случаи. Остава само да се надяваме, че ще станем свекърви /тъщи, каквито сега претендираме да са нашите. Дано само не стане като във вица, дето снахата писала с какво я дразнила свекито, а като станала свекърва на свой ред, чела, чела и въздъхнала "Ами права е била майка да се ядосва".

Когато сме в бг, живеем при свекитата и по-точно в 1 апартамент с каката на любимия  . Не мисля да коментирам колко добре се разбираме с нея  ! Определено мисля, че по-добрият вариант е да бъдем при свекитата, които са много свестни  . Но най-добрият вариант е каката да я няма и да сме сами. Опитваме се да налучкаме третия вариант и общо взето се получава...

Аз го писах, да. И наистина мисля така!
Нямам предвид временните трудности, с които се сблъсква всяко младо семейство, особено, ако са се оженили преди да завършат образованието си. Но ми се струва много странно как може да създадеш семейство, ако нямаш покрив над главата си, нямаш достатъчно (или никакви) доходи, с които да го осигуриш и да се издържаш поне малко от малко сам, а и да искаш и деца да отглеждаш. Е, как ще стане това? И дом, и семейство, и деца - всичко иска средства. А ако нямаш и идея откъде ще дойдат, тогава защо? Защото знаеш, че ще легнеш на гърба на мама и тати и те са длъжни да те дондуркат, докато са живи? Хайде, моля ви се!
Като те сърби толкова за семейство и деца, ще намериш начин да ги издържаш. А ако не можеш, ще чакаш, докато намериш начин. Другото е свръхнахалство и егоизъм, според мен. Да ме прощават засегнатите, но това е моето мнение. 
Примери около мен има много. Почти всичките ми съученици завършиха висше навремето (когато не беше още чак толкова масово явление), но малко от тях работят по специалностите си. Всеки е намерил начин, по който да изкарва пари, за да храни семейството си. Един от тях, докато специализираше хирургия в... (голяма софийска болница), в свободното време работеше в автосервиз, за да допълни семейния бюджет. Друг пък, художник, отвори магазин и вместо да рисува по цял ден, продава произведенията на свои колеги. И колко още примери имам такива. Щом допре яйцето до задника, пътища се намират, особено за мъжете. Но не ми казвайте, че здрав, прав човек трябва да виси на врата на родителите си. 

Живях 10 месеца в къщата на свекърва ми. Закони, закони и пак закони. Е, не издържах и се махнах. Все пак и аз имам нужда от лично пространство.

Напълно съгласна съм с кака Сийка.
И мнението не е никак крайно. Като не можеш да гледаш себе си, няма да гледаш и деца.
Как може да има хора, дето им се приженило и хоп при мама и тате. Нямам доходи, ама искам и аз да имам семейство. Това, че не мога да го издържам... Нали мама и тате ще помагат. Това ни е проблемът на българите. Поколения чакат да им се плати сватбата, да им се даде кола, апартамент, да им се дават пари, бабите и дядовците да подаряват на децата големите и скъпите покупки...

Аз никога не съм си представяла да се тръсна вкъщи или при свекърва, че и деца да раждам. Да имам претенции някакви, да участвам в скандали и да деля чужда територия и домакинство. Да отида в чужда къща и да се налагам. Че аз на майка ми не смея да й се меся, откакто съм се изнесла, а съм си вкъщи, какво остава за дома на свекървата... А това, като го чуя - старите вземат не знам си какви пари, а на нас и лев не дават. Е, на такъв паразит, да хванеш и да му извиеш врата.

Просто така са ме възпитавали родителите ми. Така съм научена и аз. Живяла съм със съквартиранти, живеем с мъжа под наем от години и чак на 30 си позволявам да имам дете. Никога не е ставало въпрос да искам нещо от родителите си. И стига с тая 200лв. заплата. Вече има толкова възможности за работа, че никой не може да се оправдава, че нямало пари. Не живеем вече в 90-те. Много млади хора се местят от малките към големите градове, работят и не висят на врата на родителите си. Да те е страх да се преместиш на 40 го разбирам, но да си на 22-25 и да седиш безработен или да не търсиш възможности, си е жив мързел. Щото е много по-лесно някой друг да се грижи за теб. А тия примери с БАН, моля ви се... Случайно да знаете, че в БАН такова нещо като работно време от 9 до 5 няма? Повечето ми познати, работещи в БАН имат толкова гъвкаво работно време, че могат да правят, каквото си искат допълнително. Да живееш при свекъри и да се оплакваш, че е заради пари е просто нагло.

Винаги ме е учудвало това мерене на имоти, квадрати - имали къща, апартамент. Имат, техни са си.

Аз пък като живея при свекърите поради причина която и друг е посочил как така ще ми влачиш сина в твоя дом заврян зет като цял живот сме строили за него! Живеем си отделно просто етаж над тях плащаме си всичко сами. Не чакам на родители не смятам,че са длъжни да ми издържат семейството, но не смятам и че ние трябва да издържаме тяхното.Защото ми е казвано - не ме интересува колко взимаш и сега колко имаш аз искам да ми дадеш,че ми трябват.Детето сами си отглеждаме без помощ е кажи сега че нямаме пари и за това сме там а? Точно поради прословутото уважение към родители и по -възрастни отстъпих и аз реших,че щом искат нека да е така. Сега съжалявам а съм се съобразявала много с тях а никой с мене аз просто съм никоя там - казано директно на мен. Сега сме в процес на уреждане да си идем в моето си жилище това незначи, че нямам право да се оплача примерно как са се държали с мен просто от човешка гледна точка. Не говоря,че не понасям стопаните на къщата напротив склонна съм още на компромиси били те и само от моя страна, но щом мъжа ми каза , че и той вече не понася родителите си и начина им на бъркане в нашия живот значи това ми говори много. И пак мълчах си до последно мой беше избора къде да живеем и сега пак е мой и за да няма от какво да се оплаквам се махам