Публикувана: 18 май 2007, 10:48 ч.
Последно мнение: 19 май 2007, 14:39 ч.

Размисъл и страст за приятелството по инерция

2 544
47
1

1
2
3
4
Всички

18 май 2007, 10:48 ч.

Варна
Мнения: 4 818

Бихте ли помислили, дали случайно имате приятелства по инерция? Така, хора, които сякаш не са ви вече по вкуса, твърде са се променили с времето, нямате никак допирни точки, вироглави, не желаещи вашия съвет и помощ, обаче ги мислите като приятели. Инерция му викам аз. Crazy

Безсмислено, дори натоварващо контактуване... Дайте мнение по таз въпроса. Случвало ли ви сей? ooooh!

И още нещо. Ще ли някой да разкаже история от свое приятелство. Дали хубава или неприятна, от чуждия опит човек извлича понякога стойност за себе си. Пък и любопитно ще да е. Особено ако е трагикомедия, много хубу ща са получи.

# 1 18 май 2007, 10:49 ч.

Мнения: 4 371

Прекъсвам такива "приятелства" без да ми мигне окото Naughty

# 2 18 май 2007, 10:51 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

Повечето приятелства в един или друг момент се носят по инерция - почти е невъзможно животът все в една посока да ни носи...
Поддържам ги - животът е променлив и неща, които днес ни отличават, утре може да ни съберат.

# 3 18 май 2007, 10:54 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Ние имаме такова приятелство - семейно. Колегиално приятелство, породено от общо работно място. Бяхме си много близки до едно време. После ние заминахме в Македония, а те се отдръпнаха, животът ни тръгна различно, мъжът ми си направи фирма. Не мога да кажа, че е в резултат на завист. По-скоро като в любовта - далеч от очите, далеч от сърцето.
Сега се поздравяваме по инерция, даже скоро ни идваха на гости, но не е същото...

# 4 18 май 2007, 10:56 ч.

Мнения: 4 371

ДЕ Ваня, кога ти прегоря така тревата newsm78

# 5 18 май 2007, 10:57 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Дуци в пт, 18 май 2007, 10:56

ДЕ Ваня, кога ти прегоря така тревата newsm78

Ми при нас е суша, още не е валяло. Като росне и ще се осифери Laughing

# 6 18 май 2007, 10:59 ч.

Мнения: 27 524

Кат ти гледам мутрата в ляво и разбирам, че наистина съм един лаик, хич не мога да те оценя Tired

И блокирам с размислите по темата ти Tired

Близки приятелки имам много малко. Може би 4. Тях броя за приятелства, останалото са познати - добри, много добри, близки... Та от приятелствата по инерция нямам, което се е сурнало по нанадолнището, се е сринало и сме прекъснали, ако се засечем, разменяме любезно реплики. Всеки се променя неминуемо, имам така две сурнати дружки, но стана някакси от самосебе си и никой не е страдал.

История, история... много имам. Имах една близка приятелка, София, заедно бяхме студентки, тя беше от Кнежа. Докато учихме бяхме много близки тези 6 години, гостувахме си непрекъснато, заедно учихме, заедно на изпити, пишехме си писма... Беше хубаво. След това заедно заминахме - аз тук, тя е в Италия. За мен нищо не се промени, пишех, обаждах се, честитях й рождените дни, но от нея нищо. Обаждаше се веднъж-два пъти в годината и толкоз. Не знам, колкото и да няма време евентуално, не може да ме убеди, че това е причината. Така 2 години се борих да си останем пак така близки, ама като не става, не става. Спрях да пиша и да се обаждам и така. Криво ми е, но насила не става.

# 7 18 май 2007, 10:59 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Имам такива приятелства, да. Понякога ми става много тъжно като се сетя какво беше, а какво е сега. Но повечето неща са временни, малко или много.

# 8 18 май 2007, 11:02 ч.

Мнения: 1 134

За мен приятелството е страст, а не куртоазия. По инерция вървят само кимванията ми със съседите.

# 9 18 май 2007, 11:04 ч.

Мнения: 6 039

през последните години ми се наложи да прекъсна много, хайде не много, няколко такива приятелства.
не става, хората се променят с годините и няма смисъл..... в един момент, разбирам,, че нещата които ни събират са по-малко от тези, които ни разделят

в едно приятелство давам или всичко или нищо. Късам от раз, след като взема позиция, после не я променян, поне така е било досега.

Странното е, че досега винаги аз съм се отдръпвала, но никой след това не ме е попитал - защо? ........това още повече ме навежда на мисълта, че съм си губила времето.........

# 10 18 май 2007, 11:04 ч.

Варна
Мнения: 2 133

Цитат на: небесна красТавица в пт, 18 май 2007, 10:48

Безсмислено, дори натоварващо контактуване...

Трудна работа да стигна чак до такова състояние.
Не съм прекъсвала приятелства, хората са в мислите ми, но понякога не ми стига време за контактуване с някои от тях. Всички контакти стават, защото съм ги привлякла някакси - винаги се убеждавам в това. Срещала съм "най-неочаквано" хора, които не съм виждала с години, в особен момент - после съм си обяснявала защо.

# 11 18 май 2007, 11:09 ч.

Мнения: 750

На въпроса директно- нямам, не съм имала. Когато свърши приятелството, остава едното здравей-здрасти в някои случаи. Не всяко приятелство свършва със караници и размяна на гадни реплики. Хората се отдалечават по ред причини. Понякога ми тежи подобен край, но пък се радвам, че въпреки всичко тези хора са добре и си гледат живота. А и се сещат за мен и за приятелството ни.

# 12 18 май 2007, 11:11 ч.

Мнения: 488

Имам едно такова приятелство, което някак си прекъсна по инерция... много ми е мъчно точно за тази приятелка, защото тя беше най-близкият ми човек в училище и израснахме заедно, дет се вика, soul mate, даже сме се майтапили, че ако можеше да се оженим, това би била идеалната връзка Laughing

Обаче тя много се промени под влияние на последното си гадже, затъна в наркомански истории и ... стана друг човек. Помогнахме й когато най-много имаше нужда от подкрепа, а после... тя сякаш не искаше да ни види. Сега дори не се чуваме по телефона, видяхме се миналата година на среща на класа, и няма какво да си кажем. Наистина тягостно е общуването и колкото и да ми е мъчно за миналото, просто няма смисъл да се тормозя да продължавам това приятелство, то вече не съществува.

# 13 18 май 2007, 11:18 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Имам едно единнствено такова приятелство. Тя замина за чужбина, мейли вски ден, позле през ден, после веднъж в месеца, а когато си идваше в Бг в началото дененощно говорехме, после само говорехме сега няма какво да си кажем. Последната ни среща беше зимата видяхме се, тя ме гледаше странно някак си имах усещането , че ме оглежда и вглежда във всеки детайл, а аз много разя такова гледане. Седяхме, говорехме си общи приказки, разделихме се и си обещах повече никога да не я потърся. Няма смисъл. Тя ми пише, но не и отговарям, с нищо не ме е обидила, но няма какво да си кажа с нея Tired

# 14 18 май 2007, 11:19 ч.

Мнения: 4 371

Цитат на: ДЕ ВАня в пт, 18 май 2007, 10:57

Ми при нас е суша, още не е валяло. Като росне и ще се осифери Laughing

Къде е това "при вас" Laughing

Да ти пратя малко дъжд?

Цитат на: Блонди в пт, 18 май 2007, 10:59

История, история... много имам. Имах една близка приятелка, София, заедно бяхме студентки, тя беше от Кнежа. Докато учихме бяхме много близки тези 6 години, гостувахме си непрекъснато, заедно учихме, заедно на изпити, пишехме си писма... Беше хубаво. След това заедно заминахме - аз тук, тя е в Италия. За мен нищо не се промени, пишех, обаждах се, честитях й рождените дни, но от нея нищо. Обаждаше се веднъж-два пъти в годината и толкоз. Не знам, колкото и да няма време евентуално, не може да ме убеди, че това е причината. Така 2 години се борих да си останем пак така близки, ама като не става, не става. Спрях да пиша и да се обаждам и така. Криво ми е, но насила не става.

Почти същата работа, само че аз си останах в София, а тя замина за Америка, бяхме съученички..

# 15 18 май 2007, 11:20 ч.

Мнения: 1 426

Човек познава толкова много хора. Част от колегите са ми приятели по инерция... Съседи също. То ест ако се преместя другаде да работя или живея - тия приятелства ще отпаднат от само себе си.

Поучителна история - ето:
Като момиче си смених квартирата и съседи ми се оказаха едно приятно младо семейство с бебе. Почнаха да ме канят на кафе, съседката да ми носи от току-що опечения си сладкиш.... Много мили, много контактни хора. Събота и неделя с часове прекарвахме заедно, вечер като се прибирах почти винаги ми звънкаха... Започнаха да ми искат дребни услуги: да им ушия нещо на машината, да отскоча до магазина да купя нещо, да поседя с бебето... По едно време дойде свекървата от провинцията - помолиха ме да преспи у нас... Една вечер, втора, трета... седмица! Взех да нервнича, но си трая - в името на приятелството и добрите отношения... Нейсе, замина си... В един момент взе да ми прави впечатление, че почнах да плащам доста ток. Проверявам си електромера - всичко наред. newsm78

Мина се още време... Един път - имаше някаква авария в работата и останах до сутринта. Прибрах се в осем и се трупясах. Събуждам се по едно време от някакви странни шумове и миризми, ставам - и що да видя: съседката в моята кухня на моята печка си готви яденето!!!!
А те си извадили ключ от нас като свекито им беше тука... И си пестят от тока...

# 16 18 май 2007, 11:21 ч.

Варна
Мнения: 4 818

А, Бу, ти остъй таз работа. Ако си мислиш, че си приятель, ходиш да са вреш у другия, да му помагаш, говориш, а той не поема ни грам надежда и си знай свойто? За що ти е да мъчиш себе си? Ако въобще ценностната му система веч няма нищо общо с твойта и започваш да изпитваш неприязън, може би най-хубу е да се настроиш, че тоз човек не е за тебе и да се оттеглиш от таз връзка. Нали тъй?
Мойта инерция е, че дълги години не обръщах внимание на задълбочаващия се проблем и ето на - доди време, ескалира простотията, повреди му се мозъка и изпадна в лудост... Crazy

# 17 18 май 2007, 11:25 ч.

Мнения: 23

Единствените сигурни неща на този свят са: смърта и данъците. Всичко останало идва и си отива. В детската градина и после в училището имах 3 най-добри приятели, в момента това мога да кажа само за 1 от тези 3. С другите 2 нещата просто си вървят по инерция, т.е. нито те нито аз проявяваме някаква активност. Оставили сме се на течението.

# 18 18 май 2007, 11:27 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Ето на, чета Горгоната, Блонди, Дуци...Наистина разстоянията и времето не прощават.

# 19 18 май 2007, 11:41 ч.

Мнения: 620

Ще се опитам да погледна от няколко ракурса.Та...
1.Ако става въпрос за приятелство,породено по стечение на обстоятелствата,то си е инертно от началото до края.
2.Ако въпросното приятелство е дългогодишно,но искренно ...една такава инерция е просто временно "заболяване",което лесно се лекува с едно телефонно обаждане.
3.Ако отдавнашно приятелство замре и дори опитите за съживяване нямат нужния успех, значи се е пропукало нещо сериозно в отношенията и това приятелство е разрушено.
Нали ние избираме приятелите си в крайна сметка...те се променят,ние се променяме....и ако не се съобразяваме/приемаме този факт приятелствата от вида"Съдружници по неволя" само ще ни натоварват.

# 20 18 май 2007, 11:44 ч.

Мнения: 7 114

Такива приятелства ЕнерКцията отдавна ги е отнесла.

# 21 18 май 2007, 11:50 ч.

Мнения: 2 792

Имам приятелства, които някак си се отдалечиха и не ги поддържаме постоянно, поради липса на време, различни интереси и други подобни, но не мисля, че са по инерция. Интересното е, че може с месеци да не се чуваме, но случили се нещо наистина сериозно и разтърсващо веднага се намираме.
Приятелството отплува, когато изчезне споделянето, така си мисля аз...

# 22 18 май 2007, 11:51 ч.

Мнения: 4 841

Нямам приятели. Добри познати - да, но приятели - вече не. Някъде към 1995-1996 започнаха да се разсъхват нещата, караха 1-2 години по въпросната инерция, и накрая угаснаха. Просто тогава свърши времето на равния старт и всеки пое по своята пътечка - кой в чужбина, кой в бясно гонене на кариера, кой се задоми и се отдаде изцяло на семейството си... Понякога ми липсва ИСТИНСКИЯ контакт, но приятелството изисква време и двустранни усилия, а май точно аз съм човека, който няма (желание) и за двете.

# 23 18 май 2007, 12:06 ч.

Primum non nocere !
Мнения: 1 526

Опитах едно такова приятелство по "инерция", но нищо не се получи. За второ вече много внимавам. Случката е следната:
От1 година съм в Германия. Нормално е първите месеци да ми липсват контактите с българи. Запознах се с една бъдеща мама в интернет и съвсем инпулсивно се срещнахме семейно. В началото осъзнавах ,че тоя контакт много ме напряга , но си дадох време. Казвах си ,че може би бързам, винаги давам възможност на други да покаже и добрата си светлина! . За мен няма значение годините , a мисленето.Започна да ми дава "акъл" да не наемам германска бавачка за детето си /немците били студени по характер/, да не говоря на български с детето си , защото няма да научи немски. Какво да кажа? Хванах се за главата? Нали самата тя е женена за немец...не обижда ли съпруга си и детето си? #Crazy

Опитах се дипломатично да й кажа ,че е много млада/ разликата ни е 10/ , а тя ме попита стара ли се чуствам защото съм родила на 35!? Нито стара ,нито глупава се чуствам, смея да твърдя ,че изглеждам и много по добре от нея! Последната случка за която не ми се впуска в подробности , преля чашата! Много търпеливо говедо съм , но не издържах и прекратих контактите. Жалко....за следващо "приятелство" ще мисля много повече , a може би ще изпусна чудесен приятел!

# 24 18 май 2007, 12:25 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

кой ли няма такова приятелство...

# 25 18 май 2007, 12:37 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

В момента приятелство по инерция не поддържам. И, като се замисля, май никога не съм поддържала.
Но съм прекъсвала приятелство.
Имах приятелка, от 1 до 12 клас седяхме на един чин. Като малки сменихме жилищата. По стечение на обстоятелствата попаднахме в един квартал. Приеха ни в една гимназия и така. Бяхме мн. близки, разбирахме се.
Но като завършихме у-ще нещо се промени. Не мога да го обясня. Не сме се карали. Просто спряхме да общуваме. Правили сме 1-2 опита, но няма какво да си кажем. Сега вече, като се видим, просто се поздравяваме и нищо повече. Понякога си пращаме картички за Нова Година, за рождени дни с банални пожелания. ooooh!

# 26 18 май 2007, 12:50 ч.

Варна
Мнения: 4 818

Мога да споделя откъс от мойта одисея. Crazy

Подаряваме за РД с още приятели жадуван домашен телефон, пожелан от рожденичката. Обаче не разполагаме с много пари и не стигат за много хубав и то Панасоник. Условието беше, да е от тази марка. ooooh!

И решавам аз, да купя друга марка, ама пък по-хубав дизайн, съвсем красиво ало. Подаряваме.... Тука има още работи за разказване, ама то срамна работа.. Смях! Crazy

.. И сабахлян в 4 часа рожденичката отишла да си види жадувания Панасоник. Да, обаче там се мъдри Женерал Илектрик талафон. Разбирш ли. О, Содом и Гомор! Фаща са алото, звъни са и със сълзи на очи се сърди, че "Аз едно нещо исках, а вий не ми го осигурихте! Аз ще й го върна, не й го ща тоз телефон, аз искам Панасоник! Всичко ми е Панасоник! Телевизора ми, стария телефон! Не го ща тоз!.." Joy

Колко смях съм са изсмял вече няколко месеца, коремен мускул направих...
Болест, болест.. Няма спасение.. Naughty

# 27 18 май 2007, 12:53 ч.

Мнения: 4 741

Имах едно такова 15-годишно приятелство. Прекъснах го по своя воля, защото осъзнах че се бе опразнило от съдържание. Свързваха ни по-скоро спомените, а не настоящето. Не съжалявам, не ми и липсва.

# 28 18 май 2007, 13:02 ч.

Мнения: 293

Цитат на: Кифлата в пт, 18 май 2007, 11:50

Приятелството отплува, когато изчезне споделянето, така си мисля аз...

Ах, нидей. Провокира ме да се подсетя и аз: съученичка, забременява веднага след като завършихме, станахме приятелки едва тогава. Споделя (с часове я слушам на телефона, а нашият пост винаги е бил кофти, много слабо се чува, независимо какъв телефон слагаме).

Излизаме заедно, даже по едно време я поканих на работа във фирмата, в която работех и аз.

Сичко цветя и рози, плаче ми на рамото от гаджета, от колежки и т.н.. до преди .. 3 години ли беше, когато на мен ми се наложи да ме изслушат. Бре, звъня й колко.. 1-2 пъти седмично, ей така, да по излезем на питие. Ми все заета. А после дочувам, че тя решила да се дистанцира, щото ного съм се оплаквала! (аз на 2 пъти седмично, рев не му викам Grinning

, но както и да е, идеята беше, че съм слушала с години и години нейното оплакване)

Да доди с'а некой да ми реве на рамото Mr. Green

# 29 18 май 2007, 16:16 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: Чесън в пт, 18 май 2007, 13:02

........

Да де, аз за другото споделяне говорех двупосочното Laughing

# 30 18 май 2007, 23:00 ч.

Мнения: 1 629

Малко ми е неетично да се изказвам по краставичевата болка, ама като утвърдена ССФ, смятам да говоря за себе си Grinning

Прекъсвам контактите без да искам. Просто като я няма по-горе споменатата страст и на мен ми личи. Хората определено разбират, че не е това, което беше и си тръгват. Понякога ми домилява, понякога не.

# 31 18 май 2007, 23:04 ч.

Мнения: 3 405

Нямам приятелства по инерция. С тези, с които връзката е силна тя си остава, дори да не се видим с години, а срещнем ли се, сякаш до вчера сме били заедно.
А другите, минали през живота ми и изтляли - те си живеят техния живот, аз моя.

# 32 18 май 2007, 23:06 ч.

Мнения: 27

То такива "приятели" някакси с времето остават назад и в един момент сякаш сме познати. Не мога да ги нарека приятели.

# 33 18 май 2007, 23:07 ч.

Мнения: 27

За мен лично е трудно да нарека някой приятел ей така. Сякаш първо трябва да се докаже, но с времето се разбира.

# 34 18 май 2007, 23:13 ч.

Мнения: 5 103

Приятелите ми не бих загърбила никога, просто познанства ако са били ги прекъсвам

# 35 18 май 2007, 23:14 ч.

Мнения: 6 417

Моите приятели са хора, на които по което и време на денонощието да звънна, ще дотърчат. Нямам излишно време за приятели по инерция. Rolling Eyes

# 36 18 май 2007, 23:15 ч.

Мнения: 843

   Разбира се , че имам такива приятелства... Завиждам на авторките на по-горни постинги за невероятното им усещане за " край" на нещата. Аз рядко разбирам. След години отчитам тази инерция. Не ми пречи.
   Дес, точно днес, се оказа, че такова "инерционно приятелство" се оказа ценно. Приятелката ми от първи клас... до днес / последните 15 години сме ОМ/Особено мнение/ се върна в реалните приятели. Пмоли ме за помощ.... намерих КАК да помогна. И разбрах, че не е инерция. И и отговорих на много въпроси. Няма значение каква е ситуацията, важното е че се чувствам ТАКА добре.
   Често си седим с едни хора и си говорим... и си омръзваме... и си говорим... и пак си говорим едно и също. Инерция. но , ако закъса някой от инерционните единици... съм насреща.
   Това важи и за форума. По инерция харесвам даден потребител... дори и да е в ПМС..алогичен , наранен и обиден от нещо си.....
   и се оказвам права в харесването си.

# 37 19 май 2007, 00:25 ч.

Мнения: 2 354

Инерцията е нещо естествено. Понякога върви по инерция, понякога трябва да го бутнеш, трети път да го оставиш да си почине...Рядко има приятелства, в които ВИНАГИ всичко е наред. Виж, ако е умряло завинаги, няма смисъл да го насилваш. Насилването и инерцията са различни неща.

# 38 19 май 2007, 01:07 ч.

Мнения: 3 423

Обяснете ми едно нещо като жени на жена.
Защо няколкото мои приятели мъже си биха
камшика, като се ожених, какво им стана, а?!
Питат за мен, пращат ми поздрави, обаче го
няма контактът от онова време. Що така, не
мога да си обясня. И това ми били приятели...

# 39 19 май 2007, 01:10 ч.

Мнения: 1 629

Лиске, ти си мъж. Само приятелите на мъжете са такива подлеци. Моите си стоят на линия и се строяват при звуков сигнал. Безотказно.

# 40 19 май 2007, 01:16 ч.

Мнения: 1 942

Някъде бях чела мисъл дето много ми хареса - Приятелство е това, което остава когато училището и университета са в миналото, децата са отгледани и поели своя път, работите всеки своята работа и пак имате какво да си кажете [/i]

И защо Небесната все повтаряш, че като не приемал съвети и не се вслушвал то какво приятелство е? От приятелите си не ща съвети, искам разбиране и съпричастност както в лошо, така и в добро.

# 41 19 май 2007, 01:34 ч.

Мнения: 648

Не ми понася подобно нещо на нервата Crazy

Смятам себе си за достатъчно активна личност, че да си позволя нещата да се случват по край мен Crossing Arms

# 42 19 май 2007, 11:13 ч.

Варна
Мнения: 4 818

Цитат на: Sillveto в сб, 19 май 2007, 01:16

И защо Небесната все повтаряш, че като не приемал съвети и не се вслушвал то какво приятелство е? От приятелите си не ща съвети, искам разбиране и съпричастност както в лошо, така и в добро.

Защото човечката има психична проблема, обаче отрича всичко и не иска да си помогне. Та аз като приятел съм длъжен да му съобщя, че виждам нещо нередно в поведението му. И се старая да му помогна като му говоря и му покажа, че не ми е безразличен, че мога да съм полезна, искам да се поправи, има начини... Обаче удрям на камън. Него му харесва да се носи по течението, има странни разбирания за нещата, ценностната му система е в повреда.. Ужас.. Не ще да си помага, аз как да помогна? Ха, клизма! Да са спасява.
Всъщност, когато казах мисълта си, тя попита къдей приятелството? Е, ми аз за ко съм там да му говоря, ако не съм му приятел? Криворазбран съм. Всъщност вече не ме вълнува, почивка съм, ще си остана с по-малко другари, ама поне разумни. Crazy

# 43 19 май 2007, 11:38 ч.

Мнения: 4 138

мисля си, че с думата приятел се злоупотребява. познати, добри познати, още по-добри познати.
аз имам една единствена приятелка. и едно приятелско семейство от 25 години. всички останали са добри или много добри познати, които с времето, да речем след десетина години, могат да се превърнат в приятели. познанства по инерция поддържам. когато съм разочарована, не се чувствам предадена. титулуването на всеки по-добър познат като приятел носи разочарования.
състоянието между много добри познати и приятели за мен носи наименованието ДРУЖКА или ДРУГАРЧЕ.

# 44 19 май 2007, 12:35 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: небесна красТавица в пт, 18 май 2007, 12:50

О, Содом и Гомор! Колко смях съм са изсмял вече няколко месеца, коремен мускул направих...

Брях, Алма,
покажи тоз мускул, не крий красота само за себе си!
Аз ша покажа моя дето го направих от смях да та чИта!
Ма си много сюриозна днес, много размисъл, много мисъл.... newsm78

Приятелства по инерция не подпомагам и не препятствам, ако не ми точат енергията, ги оставям да се определят самосиндикално - или ще възкръснат или ще мрат.

# 45 19 май 2007, 13:11 ч.

София
Мнения: 8 348

Имам две такива приятелства прекъснати по сходни причини. И ми е тъпо и за двете.
Първата ми най-добра приятелка, беше спомоществувател на всичките ми пубертетски изцепки. Нямат край и описване, а някой не са и за разказване, общите ни приключения и спомени. После аз родих и започнах да водя двойнствен живот. Един купонджииски и един родителски. И постепенно се разделихме с нея. Не сме се карали, само веднъж тя ми каза, че съм станала сноб, защото съм пиела по-скъпа бира и съм била с висше образование. Целия куц разговор, тръгна от репликата ми, че искам да съм нещо повече от продавачка в магазин. А тя се обиди и край. После спрях да я търся, а и тя не виси пред нас денонощно.

А другата ми приятелка се омъжи и сякаш нищо от миналото вече не съществуваше. А на мен ми писна да я подсещам, че е невъзможно за месец да станеш напълно друг човек.

Но още ми е тъпо и тегаво като се сетя и за двете. Няма, обаче, да им се обадя.

# 46 19 май 2007, 13:41 ч.

Мнения: 3 818

Имам, така като се замисля, две приятелства по инерция.
Уточнявам предварително обаче, че за мен приятелство по инерция означава такова, което и за двете страни се е поизчерпало, но в никакъв случай това не е нещо травматично, а просто сме се отдалечили във времето.

С едната ми приятелка се познавам само от няколко години. Много различни сме и ни свързваха много неща, но постепенно с раждането ми тези неща ставаха все по-малко. Сега вече осъзнавам, че с всеки един изминал ден имаме все по-малко да си кажем, но сърце не ми дава да сложа край. Обичам я както в началото и за мен общуването ни е станало по инерция, но не и приятелството- винаги мога да разчитам на нея, и тя на мен.

С другата ми приятелка сме вече заедно 15г. Много сме преживели заедно, много сме изстрадали и израдвали заедно. Беше до мен в изключително труден момент и това не мога да го забравя никога. Отдалечихме се една от друга, макар че се виждаме редовно. Децата ни растат заедно, всичко важно го споделяме и посрещаме заедно, но го няма онова чувство, което беше преди. Даже се прокрадват разни съревнования, които много ме уморяват. Но и на това приятелство не искам да слагам край. Сантиментална съм, не мога да забравя хубавите неща толкова лесно.

# 47 19 май 2007, 14:39 ч.

Мнения: 22

Мисля че нямам такива приятелства,или е нещо истинско или е само познанство и колегиалност.Имам приятелки, с които са ни се разделили пътищата, откакто завършихме гимназията, всяка приета студентка в различен град и неусетно всичко си заминава с времето.Сещам се за тях,но нямаме вече и координати,за да се видим или чуем. Sad

Но имам и 2 приятелства завършили много болезнено за мен,те ми обърнаха гръб в момент ,когато започвах сериозна връзка с мъж, без друга видима причина.За мен това е женска злоба и жалкото, че с едната бяхме близки много години.
Сега имам една истинска приятелка и макар ,че е далече от мен тя е всичко от което имам нужда Heart Eyes

!За другите не съжалявам,но и вече трудно се доверявам! Thinking

Препоръчани теми

Лотария "Зелена карта" 2025

Думи, които "излизат" от употреба

С какво ви дразнят хората?

Как да намерим време за всичко?

Причина:

Причина: