Публикувана: 18 май 2007, 10:48 ч.
Последно мнение: 19 май 2007, 14:39 ч.

Размисъл и страст за приятелството по инерция

2 546
47
1

# 15 18 май 2007, 11:20 ч.

Мнения: 1 426

Човек познава толкова много хора. Част от колегите са ми приятели по инерция... Съседи също. То ест ако се преместя другаде да работя или живея - тия приятелства ще отпаднат от само себе си.

Поучителна история - ето:
Като момиче си смених квартирата и съседи ми се оказаха едно приятно младо семейство с бебе. Почнаха да ме канят на кафе, съседката да ми носи от току-що опечения си сладкиш.... Много мили, много контактни хора. Събота и неделя с часове прекарвахме заедно, вечер като се прибирах почти винаги ми звънкаха... Започнаха да ми искат дребни услуги: да им ушия нещо на машината, да отскоча до магазина да купя нещо, да поседя с бебето... По едно време дойде свекървата от провинцията - помолиха ме да преспи у нас... Една вечер, втора, трета... седмица! Взех да нервнича, но си трая - в името на приятелството и добрите отношения... Нейсе, замина си... В един момент взе да ми прави впечатление, че почнах да плащам доста ток. Проверявам си електромера - всичко наред. newsm78

Мина се още време... Един път - имаше някаква авария в работата и останах до сутринта. Прибрах се в осем и се трупясах. Събуждам се по едно време от някакви странни шумове и миризми, ставам - и що да видя: съседката в моята кухня на моята печка си готви яденето!!!!
А те си извадили ключ от нас като свекито им беше тука... И си пестят от тока...

# 16 18 май 2007, 11:21 ч.

Варна
Мнения: 4 818

А, Бу, ти остъй таз работа. Ако си мислиш, че си приятель, ходиш да са вреш у другия, да му помагаш, говориш, а той не поема ни грам надежда и си знай свойто? За що ти е да мъчиш себе си? Ако въобще ценностната му система веч няма нищо общо с твойта и започваш да изпитваш неприязън, може би най-хубу е да се настроиш, че тоз човек не е за тебе и да се оттеглиш от таз връзка. Нали тъй?
Мойта инерция е, че дълги години не обръщах внимание на задълбочаващия се проблем и ето на - доди време, ескалира простотията, повреди му се мозъка и изпадна в лудост... Crazy

# 17 18 май 2007, 11:25 ч.

Мнения: 23

Единствените сигурни неща на този свят са: смърта и данъците. Всичко останало идва и си отива. В детската градина и после в училището имах 3 най-добри приятели, в момента това мога да кажа само за 1 от тези 3. С другите 2 нещата просто си вървят по инерция, т.е. нито те нито аз проявяваме някаква активност. Оставили сме се на течението.

# 18 18 май 2007, 11:27 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Ето на, чета Горгоната, Блонди, Дуци...Наистина разстоянията и времето не прощават.

# 19 18 май 2007, 11:41 ч.

Мнения: 620

Ще се опитам да погледна от няколко ракурса.Та...
1.Ако става въпрос за приятелство,породено по стечение на обстоятелствата,то си е инертно от началото до края.
2.Ако въпросното приятелство е дългогодишно,но искренно ...една такава инерция е просто временно "заболяване",което лесно се лекува с едно телефонно обаждане.
3.Ако отдавнашно приятелство замре и дори опитите за съживяване нямат нужния успех, значи се е пропукало нещо сериозно в отношенията и това приятелство е разрушено.
Нали ние избираме приятелите си в крайна сметка...те се променят,ние се променяме....и ако не се съобразяваме/приемаме този факт приятелствата от вида"Съдружници по неволя" само ще ни натоварват.

# 20 18 май 2007, 11:44 ч.

Мнения: 7 114

Такива приятелства ЕнерКцията отдавна ги е отнесла.

# 21 18 май 2007, 11:50 ч.

Мнения: 2 792

Имам приятелства, които някак си се отдалечиха и не ги поддържаме постоянно, поради липса на време, различни интереси и други подобни, но не мисля, че са по инерция. Интересното е, че може с месеци да не се чуваме, но случили се нещо наистина сериозно и разтърсващо веднага се намираме.
Приятелството отплува, когато изчезне споделянето, така си мисля аз...

# 22 18 май 2007, 11:51 ч.

Мнения: 4 841

Нямам приятели. Добри познати - да, но приятели - вече не. Някъде към 1995-1996 започнаха да се разсъхват нещата, караха 1-2 години по въпросната инерция, и накрая угаснаха. Просто тогава свърши времето на равния старт и всеки пое по своята пътечка - кой в чужбина, кой в бясно гонене на кариера, кой се задоми и се отдаде изцяло на семейството си... Понякога ми липсва ИСТИНСКИЯ контакт, но приятелството изисква време и двустранни усилия, а май точно аз съм човека, който няма (желание) и за двете.

# 23 18 май 2007, 12:06 ч.

Primum non nocere !
Мнения: 1 526

Опитах едно такова приятелство по "инерция", но нищо не се получи. За второ вече много внимавам. Случката е следната:
От1 година съм в Германия. Нормално е първите месеци да ми липсват контактите с българи. Запознах се с една бъдеща мама в интернет и съвсем инпулсивно се срещнахме семейно. В началото осъзнавах ,че тоя контакт много ме напряга , но си дадох време. Казвах си ,че може би бързам, винаги давам възможност на други да покаже и добрата си светлина! . За мен няма значение годините , a мисленето.Започна да ми дава "акъл" да не наемам германска бавачка за детето си /немците били студени по характер/, да не говоря на български с детето си , защото няма да научи немски. Какво да кажа? Хванах се за главата? Нали самата тя е женена за немец...не обижда ли съпруга си и детето си? #Crazy

Опитах се дипломатично да й кажа ,че е много млада/ разликата ни е 10/ , а тя ме попита стара ли се чуствам защото съм родила на 35!? Нито стара ,нито глупава се чуствам, смея да твърдя ,че изглеждам и много по добре от нея! Последната случка за която не ми се впуска в подробности , преля чашата! Много търпеливо говедо съм , но не издържах и прекратих контактите. Жалко....за следващо "приятелство" ще мисля много повече , a може би ще изпусна чудесен приятел!

# 24 18 май 2007, 12:25 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

кой ли няма такова приятелство...

# 25 18 май 2007, 12:37 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

В момента приятелство по инерция не поддържам. И, като се замисля, май никога не съм поддържала.
Но съм прекъсвала приятелство.
Имах приятелка, от 1 до 12 клас седяхме на един чин. Като малки сменихме жилищата. По стечение на обстоятелствата попаднахме в един квартал. Приеха ни в една гимназия и така. Бяхме мн. близки, разбирахме се.
Но като завършихме у-ще нещо се промени. Не мога да го обясня. Не сме се карали. Просто спряхме да общуваме. Правили сме 1-2 опита, но няма какво да си кажем. Сега вече, като се видим, просто се поздравяваме и нищо повече. Понякога си пращаме картички за Нова Година, за рождени дни с банални пожелания. ooooh!

# 26 18 май 2007, 12:50 ч.

Варна
Мнения: 4 818

Мога да споделя откъс от мойта одисея. Crazy

Подаряваме за РД с още приятели жадуван домашен телефон, пожелан от рожденичката. Обаче не разполагаме с много пари и не стигат за много хубав и то Панасоник. Условието беше, да е от тази марка. ooooh!

И решавам аз, да купя друга марка, ама пък по-хубав дизайн, съвсем красиво ало. Подаряваме.... Тука има още работи за разказване, ама то срамна работа.. Смях! Crazy

.. И сабахлян в 4 часа рожденичката отишла да си види жадувания Панасоник. Да, обаче там се мъдри Женерал Илектрик талафон. Разбирш ли. О, Содом и Гомор! Фаща са алото, звъни са и със сълзи на очи се сърди, че "Аз едно нещо исках, а вий не ми го осигурихте! Аз ще й го върна, не й го ща тоз телефон, аз искам Панасоник! Всичко ми е Панасоник! Телевизора ми, стария телефон! Не го ща тоз!.." Joy

Колко смях съм са изсмял вече няколко месеца, коремен мускул направих...
Болест, болест.. Няма спасение.. Naughty

# 27 18 май 2007, 12:53 ч.

Мнения: 4 744

Имах едно такова 15-годишно приятелство. Прекъснах го по своя воля, защото осъзнах че се бе опразнило от съдържание. Свързваха ни по-скоро спомените, а не настоящето. Не съжалявам, не ми и липсва.

# 28 18 май 2007, 13:02 ч.

Мнения: 293

Цитат на: Кифлата в пт, 18 май 2007, 11:50

Приятелството отплува, когато изчезне споделянето, така си мисля аз...

Ах, нидей. Провокира ме да се подсетя и аз: съученичка, забременява веднага след като завършихме, станахме приятелки едва тогава. Споделя (с часове я слушам на телефона, а нашият пост винаги е бил кофти, много слабо се чува, независимо какъв телефон слагаме).

Излизаме заедно, даже по едно време я поканих на работа във фирмата, в която работех и аз.

Сичко цветя и рози, плаче ми на рамото от гаджета, от колежки и т.н.. до преди .. 3 години ли беше, когато на мен ми се наложи да ме изслушат. Бре, звъня й колко.. 1-2 пъти седмично, ей така, да по излезем на питие. Ми все заета. А после дочувам, че тя решила да се дистанцира, щото ного съм се оплаквала! (аз на 2 пъти седмично, рев не му викам Grinning