Размисъл и страст за приятелството по инерция

# 45 19 май 2007, 13:11 ч.

София
Мнения: 8 348

Имам две такива приятелства прекъснати по сходни причини. И ми е тъпо и за двете.
Първата ми най-добра приятелка, беше спомоществувател на всичките ми пубертетски изцепки. Нямат край и описване, а някой не са и за разказване, общите ни приключения и спомени. После аз родих и започнах да водя двойнствен живот. Един купонджииски и един родителски. И постепенно се разделихме с нея. Не сме се карали, само веднъж тя ми каза, че съм станала сноб, защото съм пиела по-скъпа бира и съм била с висше образование. Целия куц разговор, тръгна от репликата ми, че искам да съм нещо повече от продавачка в магазин. А тя се обиди и край. После спрях да я търся, а и тя не виси пред нас денонощно.

А другата ми приятелка се омъжи и сякаш нищо от миналото вече не съществуваше. А на мен ми писна да я подсещам, че е невъзможно за месец да станеш напълно друг човек.

Но още ми е тъпо и тегаво като се сетя и за двете. Няма, обаче, да им се обадя.

# 46 19 май 2007, 13:41 ч.

Мнения: 3 818

Имам, така като се замисля, две приятелства по инерция.
Уточнявам предварително обаче, че за мен приятелство по инерция означава такова, което и за двете страни се е поизчерпало, но в никакъв случай това не е нещо травматично, а просто сме се отдалечили във времето.

С едната ми приятелка се познавам само от няколко години. Много различни сме и ни свързваха много неща, но постепенно с раждането ми тези неща ставаха все по-малко. Сега вече осъзнавам, че с всеки един изминал ден имаме все по-малко да си кажем, но сърце не ми дава да сложа край. Обичам я както в началото и за мен общуването ни е станало по инерция, но не и приятелството- винаги мога да разчитам на нея, и тя на мен.

С другата ми приятелка сме вече заедно 15г. Много сме преживели заедно, много сме изстрадали и израдвали заедно. Беше до мен в изключително труден момент и това не мога да го забравя никога. Отдалечихме се една от друга, макар че се виждаме редовно. Децата ни растат заедно, всичко важно го споделяме и посрещаме заедно, но го няма онова чувство, което беше преди. Даже се прокрадват разни съревнования, които много ме уморяват. Но и на това приятелство не искам да слагам край. Сантиментална съм, не мога да забравя хубавите неща толкова лесно.

# 47 19 май 2007, 14:39 ч.

Мнения: 22

Мисля че нямам такива приятелства,или е нещо истинско или е само познанство и колегиалност.Имам приятелки, с които са ни се разделили пътищата, откакто завършихме гимназията, всяка приета студентка в различен град и неусетно всичко си заминава с времето.Сещам се за тях,но нямаме вече и координати,за да се видим или чуем. Sad

Но имам и 2 приятелства завършили много болезнено за мен,те ми обърнаха гръб в момент ,когато започвах сериозна връзка с мъж, без друга видима причина.За мен това е женска злоба и жалкото, че с едната бяхме близки много години.
Сега имам една истинска приятелка и макар ,че е далече от мен тя е всичко от което имам нужда Heart Eyes

!За другите не съжалявам,но и вече трудно се доверявам! Thinking

Причина:

Причина: