Разсъждения по темата едно или две деца...

Блонди, имам сестра - по-малка с 4 години. Никак не се разбираме с нея. Напоследък дори поддържаме отношения колкото да не е без хич. Обаче това според мен е заради възпитанието в семейството,а не заради това, че сме 2.

Ще ти обясня какво имам предвид. Майка ми е била второ дете по-малка с 6 години. когато тя е била на 6, сестрай е била вече тийнейджърка. Баба ми си пада малко фръцла /да ме прощава/ и обръщала много внимание на голямата и любовните й трепети, а на майка ми много малко внимание и често я обиждала дори. Оттам майка ми решила като има деца да не пренебрегва второто. Само че се получи обратното.

Като станах четвърти клас се пренесохме в ново жилище, далече от работата на майка ми и баща ми и аз бях отговорна за сестра ми изцяло. Според майка ми аз съм по-голямата и трябва винаги да давам пример. Според нея сестра ми веднага щяла да си промени поведението. Да, ама не. Понеже сестра ми виждаше, че майка ми ме държи отговорна за всичко и ми правеше сума ти магарии и накрая аз отнасях всичко. Пример - стрин майка ми пишеше бележки какво да се свърши през деня. Да кажем на мен да измия чиниите и пода, на сестра ми да изхвърли боклука и да си оправим леглата. Аз моите неща си ги свършвах преди да дойде майка ми, а сетра ми не. Аз я подканях да си свърши нещата, за да не се кара майка, но тя ми правеше напук и ме докарваше до истерия. съответно когато се върне майка следваха още скандали от нейна страна. Казвах на майка ми как да постъпи със састра ми, но тя казваше - аз съм майката, аз решавам.

Като станах на 18 се изнесох от нас и отидох да живея при гаджето си. Тогава чак ми дойде смелотта да й кажа, че един ден сестра ми щей се качи на главата и тогава няма на кой да се сърди. 2 години след това тя ми призна, че съм била права.

Малко длъжко стана, но на това се базират проблемите със сестра ми.  ако ни бяха третирали равноправно предполагам, че нещта щяха да са различни. Дано аз успея да го постигна с децата ми.

Мъжа ми е едно дете и още като се запознахме ми каза, че искал да има поне 5 деца. Не искал да е само едно, за да не е самотно като него. Не е свикнал да остъпва и да прави компромиси, свикнал е всичко да е за него и каквото той каже, това да става. Отдавам го на това, че все едно дете.

И моите са така, въпреки, че са разнополови. Той търси нейната подкрепа, а тя го защитава като орлица!

Мисля, че бях писала доста по-напред в темата и даже не си спомням какво точно писах. Но сега се сетих за едно дребно нещо. Миналия уикенд оставихме малкия при баба и дядо, а ние останахме с дъщеря ми. В неделя отидохме тримата да вземем бебока и когато наближихме къщата и дъщеря ми зърна брат си отдалече започна така да пищи от радост, да пляска с ръце, да бърза да слиза от колата, че като я гледах се просълзих. Само за да видя една единствена такава сцена бих била готова да родя 2 деца. Дъщеря ми също е като орлица с братчето си, а той като я види пощурява от радост.

аз съм едно дете и вероятно съм егоист в известна степен. Така казват и околните.

Винаги много съм искала обаче да имам брат или сестра. Винаги ми е било много самотно. Разведени родители, майка в чужбина, отгледана от баба си...Мъкаааа

Мисля да имам две деца. И дано се обичат и уважават, а не както мъжът ми и сестра му. Не си говорят от 5 години. За което е виновна основно майка му според мен заради толеранса към нея. Оттам тръгна всичко. Тя го допусна. Малко объркано се изразявам, но основната ми мисъл беше, че всико тръгва от родителите, както те поставят нещата, върху това се градят и взаимоотношенията на децата по-късно.

Според мен две ако стане , защото нищо не става по поръчка Причините за и против според мен е доста плитичко да се обсъждат защото всичко идва от сърцето и отвътре ане какво е станало и какво прави щастливи другите. Универсален отговор няма за нищо


За мен това е безотговорно, макар че хората изглеждат щастливи
ето

http://news.yahoo.com/s/ap/20070803/ap_on_fe_st/17_kids
http://picasaweb.google.com/duggarfamily/TheDuggarFamily?authkey=GO4-zMzOHNY

Аз пък се размислих за нашите баби.....раждали са по 5-6-7-8 деца,ни перални,ни микровълнови,ни детски градини,ни топла вода и ток........А как са се събирали край огъня,яли са по пар4е хляб и сланина,пеели са,играли са на  прости игри.........и са били щастливи.........Ето,и деца са изгледали, и внуци, 4е някои и правнуци........

Съгласна съм ,4е всичко идва от сърцето- ако ти е голямо, с любов и грижи децата се гледат

Бе те си знаят дали и колко са били щастливи..

И презервативи е нямало, а жените на 40 г. са изглеждали като на 70...
Сериозно.
Баба ми е изгледала 2 двойки близнаци с 2 г. разлика помежду им - без пералня, без микровълнова, дори без топла вода. Сега е на 90 г., но откакто я помня е сгъната на 4, с артрит, болно сърце и страааашно изморена.
Разбира се, щастлива е, защото вижда, че децата й са големи хора и са постигнали нещо в живота си, защото се радва на внуци и правнуци /слава Богу, нямаме семейни изцепки, с които някой да я е разочаровал/ и т.н., но физически е развалина /и не сега от годините, а така е откакто я помня/. Другата ми баба има 3 деца, но е живяла при разкошни за годините условия + куп баби, лели, стринки и т.н. наоколо - на 75 г.  и изглежда поне с 10 г. по-млада, здрава, жизнена, кипяща от живот бабка...

И аз винаги съм била за 2 деца.Имам ги !
Имам сестра която живее в друг град и не можем да се виждаме
толкова често колкото ни се иска,но се чуваме почти всеки ден.
Винаги съм знаела ,че сме с еднакво значение за родителите ни.
Сега показвам на децата си че ги обичам,и двамата.

Дале4е съм от мисълта 4е им е било лесно, но са се борили,искали са го, разговаряли са,общували са ....Ние сега с тези телевизор, интернети,телефони.........уж много сме техни4ески просветени, а реалността показва 4е не се общува с децата пове4е от 2 4аса на ден........Знам ли,старая се да играя с децата си,да 4етем приказки,да ходим в гората,да гледаме животни,разказвам  стари ,от нашите си приказки.........и пак ми е трудно да се преборя с Нинджите,Спайдърмените и Колите..... А за болестите-познавам и такива без деца,дето ходят сгънати на две - въпрос на  ген мисля

Не съм много убедна, че всички са искали или са били щастливи да имат по 7-8 деца.
А за общуването - говорили са, защото са нямали радио или телевизор, но пък е имало теми-табу между деца и родители, мъже и жени...
Та не знам  .

Е,може пък да имат някакви социални преференции....
На мен ми направи впечатление, че на всички деца и на бащата имената започват с "J"

За говоренето и общуването и преди и сега в различните семейства подходът е бил и е коренно различен.
На съпруга ми едната баба, напр., е имала за съпруг чорбаджия /починал е, преди да го познавам/- той си ходел в кафенето, опъвал се там по цял ден и събирал парите от земите и реколтата, а след това само той имал правото на вето гак да ги разпределя. Женицата си е крила пари да си купи кърпа за главата, да речем.
Днес, в къщи, напр., след като се прибера телевизия не се пуска веднага, нито компютър. Големият ми син е свикнал и играе повече навън. Излизаме с малкия или и с двамата, ходим на разходки, вечер задължително чета и на двамата по ред. С ниджите и себеподобните им не се старая да се боря- те са си част от житието- битието на съвременните деца, тъй както на времето част от моя живот е била Розовата пантера и Ну- погоди, индианците и пиратите. С големия си говоря и се разбирам много по- добре от колкото често правя това с някои /дори повечето/ възрастни.
И съм щастлива, че си имам две деца, за повече не съм мечтала. Бройката им не определя "размера" на щастието, определено.

Аз имам брат. Не сме се карали, но...
Каня го всеки мой рожден ден и този на сина ми, но не идва.
Просто той е труден характер и двамата не се разбираме. Имаме коренно различни възгреди за живота и въобще..
Не искам второ дете. Едно е добре.

мен ако питаш са куку:) но си заслужава картинката да се види и се цхудех дали защото е бащата започва с букавата или е нещо друго да не псоменавам че някои ще скочи