Много интересна тема поне за мен. Кво да ви кажа имам по-голям брат и като бях малка доста често си мислех, че ако имам деца ще е само едно. Обаче.....както се казва в единм много любим мой филм..."Животът е като кутия с бомбони, никога незнаеш на какъв ще попаднеш...", та оженихме се на по 19 още тогава исках дете--е да ама не седем години ходене по мъките и куп проблеми докато се появи Мая. Кво да ви кажа добре, че се появи, че доста ни се беше пораклатило семейството. Та като се роди и две седмици след това казах искам второ. Е имам си го 
Никога не съм мислеле,че ще гледам породени, пи положение че вече се бях отказала да гледам и едно. Не съжалявам. Верно е, доста сложно е за справяне, не самозащото са две, ние се преместихме в друга държава и почти сами си гледаме децата с малка помощ от майка ми, но и за миг не съжалявам че са две. Верно е не се чувам с брат ми много често, но знам че мога даразчитамна него винаги, независимо кога и как закъсам естествено и той на мен. Мъжът ми има брат и на него помагаме, но пак знам че винаги мога да разчитам на него. Жена му ми е като по-малка сестра.
Е сега искам и трето--обаче дали ще имаме сили за него незнам--живота ще си покаже. Дано.
Според мен имането на повече от едно деца си е приключение и непрекъснато напомняне колко непоторими са всяко едно от тях. Животът не свършва с двете деца--според мен той започве е малко по динамично обаче на мен точнотова ми допада
поздрави на всички
Никога не съм мислеле,че ще гледам породени, пи положение че вече се бях отказала да гледам и едно. Не съжалявам. Верно е, доста сложно е за справяне, не самозащото са две, ние се преместихме в друга държава и почти сами си гледаме децата с малка помощ от майка ми, но и за миг не съжалявам че са две. Верно е не се чувам с брат ми много често, но знам че мога даразчитамна него винаги, независимо кога и как закъсам естествено и той на мен. Мъжът ми има брат и на него помагаме, но пак знам че винаги мога да разчитам на него. Жена му ми е като по-малка сестра. Е сега искам и трето--обаче дали ще имаме сили за него незнам--живота ще си покаже. Дано.
Според мен имането на повече от едно деца си е приключение и непрекъснато напомняне колко непоторими са всяко едно от тях. Животът не свършва с двете деца--според мен той започве е малко по динамично обаче на мен точнотова ми допада
поздрави на всички
Ама 25 страници няма кога да изчета. 
но си заслужава картинката да се види 
и се цхудех дали защото е бащата започва с букавата или е нещо друго да не псоменавам че някои ще скочи 
