- Публикувана: 23 май 2007, 10:25 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2007, 19:46 ч.
Бихте ли се върнали в България ако ви предложат същите условия на труд?
Хех, знаех си аз...По-доброто не става за 1-2 години. Явно и за 20 не става, макар че има напредък. Но ако всяко младо поколение си тръгва, няма да остане кой да се бори за следващото по-добро. Това ми е мисълта.
Добра ти е мисълта и има напредък, съгласна съм
Само малко нюанс да вкарам - мисля, че няма защо целия живот да минава в борба за следващото по-добро.
Човек може да прави добро на някого (и на себе си) без непременно да е борба, няма защо да е толкова патетично всичко...
Имаме и личен живот все пак, не се реализираме само в общественополезен план...и растящи деца имаме и заради тях в един момент вземаме някакви решения...нали децата са също част от това "следващо по-добро".
Просто различните периоди на живота са с различни приоритети и различни неща ги осмислят - ако преди ме е устройвало да живея и работя в България и само да пътувам навън, сега просто не ме устройва.
Нито връщането, нито заминаването го виждам като героичен жест или проклятие за невъзвращенци. Просто се връщаме и пак заминаваме за различни места, какво толкова има....
вси4ко много ми хареса, а под4ертаното най
Джоя, не съм казала, че няма. Казах, че не съм се сблъсквала, защото не съм си имала взимане-даване с подобни институции. Казах, че им правят обучения на тая тема (че не трябва да взимат, не да взимат), т.е. че и там има някаква надежда. И не съм мацка. И, да, за себе си отговорих. Както вие отговаряте за себе си.
Джоя, не съм казала, че няма. Казах, че не съм се сблъсквала, защото не съм си имала взимане-даване с подобни институции. Казах, че им правят обучения на тая тема (че не трябва да взимат, не да взимат), т.е. че и там има някаква надежда. И не съм мацка. И, да, за себе си отговорих. Както вие отговаряте за себе си.
Ок, много добре, радвам се, 4е има оптимизъм в младите
Малко са хората, които биха се върнали само заради същите ъсловия на работа, поне аз така си мисля. Ако беше например: същият стандарт или начин на живот, то тогава мога да кажа "ДА". Всичко е много персонално. Съпругът ми живее в чужбина от 20 години, а аз от 3. Той е пропуснал целият преход в България. Мисля си, че за него е почти невъзможно да се адаптира обратно в България. С мен си мисля, че би било по-лесно, но в краина сметка, поставям семейството на първо място, поглеждам от всякъде и ми се струва почти невъзможно в настоящия момент.
Може би ще се върнем , някога, такива са плановете, но това не е свързано по никакъв начин с работата. Който работи добре ,има хъс, желание и малко късмет мисля си, че може да печели достатъчно навсякъде.
Може би ще се върнем , някога, такива са плановете, но това не е свързано по никакъв начин с работата. Който работи добре ,има хъс, желание и малко късмет мисля си, че може да печели достатъчно навсякъде.
... Но тука след като опознаеш местните се срещаш с огромната доза лицемерие. Да не се лъжем, в Бг дори и 2-ма приятели да имаш, можеш да разчиташ на тях, тук е трудно човек да контактува интензивно с местни. Поне при нас нещо не се получава....
sigurno ima predvid priatelite ot detinsto? te sa si za tcial jivot
Ок, много добре, радвам се, 4е има оптимизъм в младите
А и при по-старите има оптимизъм, ще дискриминираш ли ся. И на мен ми хареса това а и аз това се опитвам да кажа, че никъде не отиваме за цял живот - кеф ти тук, кеф ти там, няма място за тези драми. Е го колко малък стана света и все по-малък става
Да!
Въпрос на няколко години е децата да завършат училище тук.
Големия син е дошъл тук на 7 год. и нито веднъж не е казал,че иска да остане да живее за винаги. В 9-ти клас когато избираше предметите си без никой нищо да му е казал каза,че иска да съобрази бъдещата си специалност с това да може да я работи и в България. Колкото по голям става толкова повече му харесва всичко българско. Приятелите му са основно деца от Детската градина и ги чувства по близки от английските с които се вижда всеки ден.
Въпрос на няколко години е децата да завършат училище тук.
Големия син е дошъл тук на 7 год. и нито веднъж не е казал,че иска да остане да живее за винаги. В 9-ти клас когато избираше предметите си без никой нищо да му е казал каза,че иска да съобрази бъдещата си специалност с това да може да я работи и в България. Колкото по голям става толкова повече му харесва всичко българско. Приятелите му са основно деца от Детската градина и ги чувства по близки от английските с които се вижда всеки ден.
Да!
Въпрос на няколко години е децата да завършат училище тук.
Големия син е дошъл тук на 7 год. и нито веднъж не е казал,че иска да остане да живее за винаги. В 9-ти клас когато избираше предметите си без никой нищо да му е казал каза,че иска да съобрази бъдещата си специалност с това да може да я работи и в България. Колкото по голям става толкова повече му харесва всичко българско. Приятелите му са основно деца от Детската градина и ги чувства по близки от английските с които се вижда всеки ден.
Въпрос на няколко години е децата да завършат училище тук.
Големия син е дошъл тук на 7 год. и нито веднъж не е казал,че иска да остане да живее за винаги. В 9-ти клас когато избираше предметите си без никой нищо да му е казал каза,че иска да съобрази бъдещата си специалност с това да може да я работи и в България. Колкото по голям става толкова повече му харесва всичко българско. Приятелите му са основно деца от Детската градина и ги чувства по близки от английските с които се вижда всеки ден.
извинявай, ниЩо ли4но, но на мен това не ми се струва нормално, особено за едно дете. 9_ти клас не помня ве4е колко години са 13,14? за 6/7 години ежедневно контактуване с други деца 4увства по_близки приятелите си от детската градина?
аз бих се притеснила, 4е детето не се е адаптирало и сериозно бих се замислила да го върна да си завърШи образованието в "неговата" си среда.
Да!
Въпрос на няколко години е децата да завършат училище тук.
Големия син е дошъл тук на 7 год. и нито веднъж не е казал,че иска да остане да живее за винаги. В 9-ти клас когато избираше предметите си без никой нищо да му е казал каза,че иска да съобрази бъдещата си специалност с това да може да я работи и в България. Колкото по голям става толкова повече му харесва всичко българско. Приятелите му са основно деца от Детската градина и ги чувства по близки от английските с които се вижда всеки ден.
Въпрос на няколко години е децата да завършат училище тук.
Големия син е дошъл тук на 7 год. и нито веднъж не е казал,че иска да остане да живее за винаги. В 9-ти клас когато избираше предметите си без никой нищо да му е казал каза,че иска да съобрази бъдещата си специалност с това да може да я работи и в България. Колкото по голям става толкова повече му харесва всичко българско. Приятелите му са основно деца от Детската градина и ги чувства по близки от английските с които се вижда всеки ден.
извинявай, ниЩо ли4но, но на мен това не ми се струва нормално, особено за едно дете. 9_ти клас не помня ве4е колко години са 13,14? за 6/7 години ежедневно контактуване с други деца 4увства по_близки приятелите си от детската градина?
аз бих се притеснила, 4е детето не се е адаптирало и сериозно бих се замислила да го върна да си завърШи образованието в "неговата" си среда.
има предвид с тези, с които е бил в детската градина. те би трябвало да са на неговата възраст също
Да!
Въпрос на няколко години е децата да завършат училище тук.
Големия син е дошъл тук на 7 год. и нито веднъж не е казал,че иска да остане да живее за винаги. В 9-ти клас когато избираше предметите си без никой нищо да му е казал каза,че иска да съобрази бъдещата си специалност с това да може да я работи и в България. Колкото по голям става толкова повече му харесва всичко българско. Приятелите му са основно деца от Детската градина и ги чувства по близки от английските с които се вижда всеки ден.
Въпрос на няколко години е децата да завършат училище тук.
Големия син е дошъл тук на 7 год. и нито веднъж не е казал,че иска да остане да живее за винаги. В 9-ти клас когато избираше предметите си без никой нищо да му е казал каза,че иска да съобрази бъдещата си специалност с това да може да я работи и в България. Колкото по голям става толкова повече му харесва всичко българско. Приятелите му са основно деца от Детската градина и ги чувства по близки от английските с които се вижда всеки ден.
извинявай, ниЩо ли4но, но на мен това не ми се струва нормално, особено за едно дете. 9_ти клас не помня ве4е колко години са 13,14? за 6/7 години ежедневно контактуване с други деца 4увства по_близки приятелите си от детската градина?
аз бих се притеснила, 4е детето не се е адаптирало и сериозно бих се замислила да го върна да си завърШи образованието в "неговата" си среда.
има предвид с тези, с които е бил в детската градина. те би трябвало да са на неговата възраст също
тц, про4ети добре. той е доШъл там на 7 години и приятелите от детската (демек, от България), са му по_близки от английските, които "вижда всеки ден".
за мен това е липса на адаптация, съжалявам детето, трябва да е много тъжно.
На 15 год е и възрастта му не позволява да живее сам и независим съответно трябва да живее в Англия.Никога не е споменвал да учи в България защото незнае български на нивото на неговите връстници а не иска да ходи на бг училище (ходи до 3-ти клас).
Друг е въпроса,че аз не бих се съгласила на тази възраст да живее някъде другаде освен при нас.
Дори и подсъзнателно да ни се сърди сега един ден ще оцени защо сме го "натискали" да завърши в Англия.Образованието им може да не е "китка",но им дава повече възможности от българското такова.
Друг е въпроса,че аз не бих се съгласила на тази възраст да живее някъде другаде освен при нас.
Дори и подсъзнателно да ни се сърди сега един ден ще оцени защо сме го "натискали" да завърши в Англия.Образованието им може да не е "китка",но им дава повече възможности от българското такова.
На 15 год е и възрастта му не позволява да живее сам и независим съответно трябва да живее в Англия.Никога не е споменвал да учи в България защото незнае български на нивото на неговите връстници а не иска да ходи на бг училище (ходи до 3-ти клас).
Друг е въпроса,че аз не бих се съгласила на тази възраст да живее някъде другаде освен при нас.
Дори и подсъзнателно да ни се сърди сега един ден ще оцени защо сме го "натискали" да завърши в Англия.Образованието им може да не е "китка",но им дава повече възможности от българското такова.
Друг е въпроса,че аз не бих се съгласила на тази възраст да живее някъде другаде освен при нас.
Дори и подсъзнателно да ни се сърди сега един ден ще оцени защо сме го "натискали" да завърши в Англия.Образованието им може да не е "китка",но им дава повече възможности от българското такова.
lubopitna, по всяка вероятност неЩо ми убягва в твоите постинги... не разбирам как така "не говори бг на нивото на неговите връстници", а 4увства по_близки тези от детската градина, отколкото англ. си приятели, които, предполагам вижда всеки ден и с които, предполагам, се разбира.
за образованието съм съгласна с теб, рано, или късно Ще ми се наложи да пусна една тема, за да разбера как става номерът с "натискането"
Не и добавям -никога!Е,беше време,когато мислехме,че ако не ние-младите,то кой ще промени родината и се мычихме,после се надявахме,че "още малко и...",после ни писна ,теглихме една на глупостта си,наивността ,вярата или както там е,на дыржавата и затрышнахме вратата.
Сега само сыжалявам,че не го направихме по-рано. И след обиди,носталгии,ридания,страдания,уравновесено мога да кажа,че Былгария е минал етап от живота ми.Светыт става всепо-трудно място за живеене,дыржавите обедняват,ЕС/за сыжаление/има трудности.Былгария без ресурси,без разумна политика е обречена-само с контрабанда,проституция,пране на пари не става-Албания и Черна Гора не са добро място за живот,ако и да има хора получаващи петцифрени заплати там.
Но пык не е лошо да има вярващи,надяващи се,мечтаещи
Сега само сыжалявам,че не го направихме по-рано. И след обиди,носталгии,ридания,страдания,уравновесено мога да кажа,че Былгария е минал етап от живота ми.Светыт става всепо-трудно място за живеене,дыржавите обедняват,ЕС/за сыжаление/има трудности.Былгария без ресурси,без разумна политика е обречена-само с контрабанда,проституция,пране на пари не става-Албания и Черна Гора не са добро място за живот,ако и да има хора получаващи петцифрени заплати там.
Но пык не е лошо да има вярващи,надяващи се,мечтаещи
X
Реклама