- Публикувана: 23 май 2007, 10:25 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2007, 19:46 ч.
Бихте ли се върнали в България ако ви предложат същите условия на труд?
Мери, ние затова мине-не мине, и пак за манджи говорим. 
Там като че ли разминаванията са най-малко. 
Там като че ли разминаванията са най-малко. Ако имаш в предвид здравословна манджа - ОК
, ако ли не - давай да си премерим теориите 
И преди да сме заговорили за манджи ми се иска да поразмишлявам още малко над "условия на труд". Наред със задълженията това понятие включва и права, които специално за мен тук са:
- 12 дневен платен год. отпуск
- покриване на разходите ми за транспорт към работното място
- покриване разходите ми за храна през работно време
- пари за работно облекло (което, аз си купувам по мое усмотрение, разбира се)
- застраховка на работното място, включваща пътя в двете посоки
- застраховка " временна нетрудоспособност", включваща професионални и непрофесионални заболявания и всякакви злополуки
- 6 дни "оздравителни" (под формата на пари, получавани 1 годишно, по мой избор и похарчени по такъв)
- 2 пъти годишно бонус
- частно (освен държавното задължително) пенсионно осигуряване, в което фирмата ми поема 3І4, а аз 1І4
Това на първа мисъл. Има и още. За здравеопазването тук няма да говоря. Само ще кажа, че то е важна причина да сме тук. Защото е квалифицирано, навременно и хуманно. Не на последно място на символично заплащане.
И да, Шанел в БГ ще стане цветя и рози, но за сега преобладават бодлите.
Не плюя по родината, защото я обичам и се чувствам българка. Гордо го заявявам навсякъде. Но не ми харесва системата и начина на живот там.
Да, ще стане цветя и рози, но тогава и ние ще сме ССП ( пенсионери) и ще се чудим със ССПенсия дали да си купим хляб, мляко, лекарства или да си платим парното и тока.
Е, не благодаря.
- 12 дневен платен год. отпуск
- покриване на разходите ми за транспорт към работното място
- покриване разходите ми за храна през работно време
- пари за работно облекло (което, аз си купувам по мое усмотрение, разбира се)
- застраховка на работното място, включваща пътя в двете посоки
- застраховка " временна нетрудоспособност", включваща професионални и непрофесионални заболявания и всякакви злополуки
- 6 дни "оздравителни" (под формата на пари, получавани 1 годишно, по мой избор и похарчени по такъв)
- 2 пъти годишно бонус
- частно (освен държавното задължително) пенсионно осигуряване, в което фирмата ми поема 3І4, а аз 1І4
Това на първа мисъл. Има и още. За здравеопазването тук няма да говоря. Само ще кажа, че то е важна причина да сме тук. Защото е квалифицирано, навременно и хуманно. Не на последно място на символично заплащане.
И да, Шанел в БГ ще стане цветя и рози, но за сега преобладават бодлите.
Не плюя по родината, защото я обичам и се чувствам българка. Гордо го заявявам навсякъде. Но не ми харесва системата и начина на живот там.
Да, ще стане цветя и рози, но тогава и ние ще сме ССП ( пенсионери) и ще се чудим със ССПенсия дали да си купим хляб, мляко, лекарства или да си платим парното и тока.
Е, не благодаря.
И преди да сме заговорили за манджи ми се иска да поразмишлявам още малко над "условия на труд". Наред със задълженията това понятие включва и права, които специално за мен тук са:
- 12 дневен платен год. отпуск
- покриване на разходите ми за транспорт към работното място
- покриване разходите ми за храна през работно време
- пари за работно облекло (което, аз си купувам по мое усмотрение, разбира се)
- застраховка на работното място, включваща пътя в двете посоки
- застраховка " временна нетрудоспособност", включваща професионални и непрофесионални заболявания и всякакви злополуки
- 6 дни "оздравителни" (под формата на пари, получавани 1 годишно, по мой избор и похарчени по такъв)
- 2 пъти годишно бонус
- частно (освен държавното задължително) пенсионно осигуряване, в което фирмата ми поема 3І4, а аз 1І4
Това на първа мисъл. Има и още. За здравеопазването тук няма да говоря. Само ще кажа, че то е важна причина да сме тук. Защото е квалифицирано, навременно и хуманно. Не на последно място на символично заплащане.
И да, Шанел в БГ ще стане цветя и рози, но за сега преобладават бодлите.
Не плюя по родината, защото я обичам и се чувствам българка. Гордо го заявявам навсякъде. Но не ми харесва системата и начина на живот там.
Да, ще стане цветя и рози, но тогава и ние ще сме ССП ( пенсионери) и ще се чудим със ССПенсия дали да си купим хляб, мляко, лекарства или да си платим парното и тока.
Е, не благодаря.
- 12 дневен платен год. отпуск
- покриване на разходите ми за транспорт към работното място
- покриване разходите ми за храна през работно време
- пари за работно облекло (което, аз си купувам по мое усмотрение, разбира се)
- застраховка на работното място, включваща пътя в двете посоки
- застраховка " временна нетрудоспособност", включваща професионални и непрофесионални заболявания и всякакви злополуки
- 6 дни "оздравителни" (под формата на пари, получавани 1 годишно, по мой избор и похарчени по такъв)
- 2 пъти годишно бонус
- частно (освен държавното задължително) пенсионно осигуряване, в което фирмата ми поема 3І4, а аз 1І4
Това на първа мисъл. Има и още. За здравеопазването тук няма да говоря. Само ще кажа, че то е важна причина да сме тук. Защото е квалифицирано, навременно и хуманно. Не на последно място на символично заплащане.
И да, Шанел в БГ ще стане цветя и рози, но за сега преобладават бодлите.
Не плюя по родината, защото я обичам и се чувствам българка. Гордо го заявявам навсякъде. Но не ми харесва системата и начина на живот там.
Да, ще стане цветя и рози, но тогава и ние ще сме ССП ( пенсионери) и ще се чудим със ССПенсия дали да си купим хляб, мляко, лекарства или да си платим парното и тока.
Е, не благодаря.
Някой пробвал ли е да пише до депутата си в България. Да го пита "Какво Ви е мнението за еди кой си проектозакон?", "Как ще помогнете на района ни да се справи с еди какво си?" Питайте, отговор няма да има, аз съм го пробвала.
Но в САЩ, където не съм гражданка, съм си разменяла имейли с офиса на сенаторите и представителите на моя щат. Веднъж с приятелка пазихме къщата на шефа й, в заможен квартал. Знаехме, че къщата на нашия представител е там и решихме да идем да видим. Той си чоплеше нещо в градината, ние поздравихме, и го попитахме дали скоро ще има увеличение на квотата за работни визи, той ни каза официалната позиция на партията си и изброи законодателните опити в тази посока, изслуша историята ни, полафихме се...
Да знаеш, че там, където живееш, политиците осъзнават отговорността, която са поели, е доста по-важно за мен от шпек Леки, сочни български домати и широката българска душа.
И преди да сме заговорили за манджи ми се иска да поразмишлявам още малко над "условия на труд". Наред със задълженията това понятие включва и права, които специално за мен тук са:
- 12 дневен платен год. отпуск
- покриване на разходите ми за транспорт към работното място
- покриване разходите ми за храна през работно време
- пари за работно облекло (което, аз си купувам по мое усмотрение, разбира се)
- застраховка на работното място, включваща пътя в двете посоки
- застраховка " временна нетрудоспособност", включваща професионални и непрофесионални заболявания и всякакви злополуки
- 6 дни "оздравителни" (под формата на пари, получавани 1 годишно, по мой избор и похарчени по такъв)
- 2 пъти годишно бонус
- частно (освен държавното задължително) пенсионно осигуряване, в което фирмата ми поема 3І4, а аз 1І4
Това на първа мисъл. Има и още. За здравеопазването тук няма да говоря. Само ще кажа, че то е важна причина да сме тук. Защото е квалифицирано, навременно и хуманно. Не на последно място на символично заплащане.
И да, Шанел в БГ ще стане цветя и рози, но за сега преобладават бодлите.
Не плюя по родината, защото я обичам и се чувствам българка. Гордо го заявявам навсякъде. Но не ми харесва системата и начина на живот там.
Да, ще стане цветя и рози, но тогава и ние ще сме ССП ( пенсионери) и ще се чудим със ССПенсия дали да си купим хляб, мляко, лекарства или да си платим парното и тока.
Е, не благодаря.
- 12 дневен платен год. отпуск
- покриване на разходите ми за транспорт към работното място
- покриване разходите ми за храна през работно време
- пари за работно облекло (което, аз си купувам по мое усмотрение, разбира се)
- застраховка на работното място, включваща пътя в двете посоки
- застраховка " временна нетрудоспособност", включваща професионални и непрофесионални заболявания и всякакви злополуки
- 6 дни "оздравителни" (под формата на пари, получавани 1 годишно, по мой избор и похарчени по такъв)
- 2 пъти годишно бонус
- частно (освен държавното задължително) пенсионно осигуряване, в което фирмата ми поема 3І4, а аз 1І4
Това на първа мисъл. Има и още. За здравеопазването тук няма да говоря. Само ще кажа, че то е важна причина да сме тук. Защото е квалифицирано, навременно и хуманно. Не на последно място на символично заплащане.
И да, Шанел в БГ ще стане цветя и рози, но за сега преобладават бодлите.
Не плюя по родината, защото я обичам и се чувствам българка. Гордо го заявявам навсякъде. Но не ми харесва системата и начина на живот там.
Да, ще стане цветя и рози, но тогава и ние ще сме ССП ( пенсионери) и ще се чудим със ССПенсия дали да си купим хляб, мляко, лекарства или да си платим парното и тока.
Е, не благодаря.
Някой пробвал ли е да пише до депутата си в България. Да го пита "Какво Ви е мнението за еди кой си проектозакон?", "Как ще помогнете на района ни да се справи с еди какво си?" Питайте, отговор няма да има, аз съм го пробвала.
Но в САЩ, където не съм гражданка, съм си разменяла имейли с офиса на сенаторите и представителите на моя щат. Веднъж с приятелка пазихме къщата на шефа й, в заможен квартал. Знаехме, че къщата на нашия представител е там и решихме да идем да видим. Той си чоплеше нещо в градината, ние поздравихме, и го попитахме дали скоро ще има увеличение на квотата за работни визи, той ни каза официалната позиция на партията си и изброи законодателните опити в тази посока, изслуша историята ни, полафихме се...
Да знаеш, че там, където живееш, политиците осъзнават отговорността, която са поели, е доста по-важно за мен от шпек Леки, сочни български домати и широката българска душа.
много добре казано. което ме подсеЩа,4е италианските политици са много по_близо до българските, отколкото ...
не знам дали е такава идилия или по_ скоро са по_дробри в маркетинга, комуникацията, пъблик рилейШън
аха,май има такава работа.
не знам дали е такава идилия или по_ скоро са по_дробри в маркетинга, комуникацията, пъблик рилейШън
аха,май има такава работа.
Разбира се, че има. И това също е показателно за много неща.
И двойно да ми дават НЕ бих се върнала и не бих zавлякла семейството си в България.
Това е страна на абсурдите и контрастите.
Едва ли Ще съм доволна и Щастлива дори да вzимам хилядарките, като по улиците Ще среЩам намусени, намръЩени, обеднели и оzлобени хора ( болШинстовото) и тук там някоя кокона между 18 и 23 обле4ена сякаШ работи в бранШа " жрица на лйубовта".
Не ми е мъ4но нито zа природа, нито zа приятели. Това не е най_важното и тук си имам страхотна природа и тук имам дори пове4е приятели и контакти от колкото там.
Идваме си ( множествено 4исло zаЩото споменавам цялото семейство ) с удоволствие и радост в България, но се радваме , когато се zавръЩаме у дома, а наШия дом е тук и в буквалния и преносен смисъл.
В слу4ая с Бискара е по_раzли4ен. наzна4ена от zападна фирама, със zападна zаплата, а работно място w България. Някои биха ме4тали zа такава комбинация.
Биса, послуШай сърцето си.
Това е страна на абсурдите и контрастите.
Едва ли Ще съм доволна и Щастлива дори да вzимам хилядарките, като по улиците Ще среЩам намусени, намръЩени, обеднели и оzлобени хора ( болШинстовото) и тук там някоя кокона между 18 и 23 обле4ена сякаШ работи в бранШа " жрица на лйубовта".
Не ми е мъ4но нито zа природа, нито zа приятели. Това не е най_важното и тук си имам страхотна природа и тук имам дори пове4е приятели и контакти от колкото там.
Идваме си ( множествено 4исло zаЩото споменавам цялото семейство ) с удоволствие и радост в България, но се радваме , когато се zавръЩаме у дома, а наШия дом е тук и в буквалния и преносен смисъл.
В слу4ая с Бискара е по_раzли4ен. наzна4ена от zападна фирама, със zападна zаплата, а работно място w България. Някои биха ме4тали zа такава комбинация.
Биса, послуШай сърцето си.
не знам дали е такава идилия или по_ скоро са по_дробри в маркетинга, комуникацията, пъблик рилейШън
Разбира се, че е лично решение. Аз например съм свидетел на много мои съученици от АУБ, от Американсия колеж в София, че дори и просто от Правешката английска, която аз завърших, успяха да се интегрират в чужда държава и да пожънат успехи. Така че и с тяхното/мое българско образование, всичко е възмомжно, стига желание и талант да има. И ако това е целта -- да можеш да се реализираш където и да било по света. Смяатам, че как човек се възползва от образованието си си е лична работа, както и въпрос на много фактори като мотивация, късмет, и амбиции.
Здравеопазването в Европа (изключая България) е много по-достъпно и евтино, отколкото в САЩ, така че пак има варианти.
Всеки си гради каквото може където и да е. Смятам, че най-важното за нас, родителите, е на този етап да дадем шанс на децата си едно по-добро настояще от нашето минало, или от това, което биха имали в България. Но това отново се опрделя от съпоставки на системите (здравна, осигурителна, образование, и т.н.) в зависимост от възрастта на детето, както и от потребнстите. Да илюстрирам с пример: ако детето ми имаше увреждане (не дай Боже!) бих останала в САЩ, където тя би имала по-добър живот. Ако тя е за детска градина, не виждам дали това, че ще учи песни и приказки на български или на английски би имало огромно значение за бъдещето и, при положение, че пак ще си има избора да дойде да посещава колеж тук, където е родена.
Здравеопазването в Европа (изключая България) е много по-достъпно и евтино, отколкото в САЩ, така че пак има варианти.
Всеки си гради каквото може където и да е. Смятам, че най-важното за нас, родителите, е на този етап да дадем шанс на децата си едно по-добро настояще от нашето минало, или от това, което биха имали в България. Но това отново се опрделя от съпоставки на системите (здравна, осигурителна, образование, и т.н.) в зависимост от възрастта на детето, както и от потребнстите. Да илюстрирам с пример: ако детето ми имаше увреждане (не дай Боже!) бих останала в САЩ, където тя би имала по-добър живот. Ако тя е за детска градина, не виждам дали това, че ще учи песни и приказки на български или на английски би имало огромно значение за бъдещето и, при положение, че пак ще си има избора да дойде да посещава колеж тук, където е родена.