- Публикувана: 4 юни 2007, 11:07 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2007, 08:44 ч.
Как се обръщате към свекървата?
Към свекървата се обръщам по име. Попитах я след сватбата как иска да и викам и тя каза както искам - та затова по име. Обаче имам брат, чиято жена не се обръща към майка ми и баща ми никак, като повечето изказали се тук. Много ме дразни, защото родителите ми заслужават да се обърнат към тях по някакъв начин било то и по име. Снаха ми веднъж гони майка ми по улицата, но не я повика да се обърне. Родителите ми нямат претенции да ги наричат мамо и татко. Според мен е изключително грубо и невъзпитано да не си направиш труда да се обърнеш по име ако щеш. 
Тук прочетох много "не мога да си обърна езика...". Ами ако си уважавате роднините ще направите поне малко усилие, ако не мама и татко (което въобще не е задължително), то поне имената на хората да кажете. Снаха ми още не се обръща по никакъв начин към родителите ми, което според мен си е неуважение, каквито и да са причините. 
Малко дълго стана, ама ще ме извините, че винаги се афектирам като се засегне тая тема.
Тук прочетох много "не мога да си обърна езика...". Ами ако си уважавате роднините ще направите поне малко усилие, ако не мама и татко (което въобще не е задължително), то поне имената на хората да кажете. Снаха ми още не се обръща по никакъв начин към родителите ми, което според мен си е неуважение, каквито и да са причините. Малко дълго стана, ама ще ме извините, че винаги се афектирам като се засегне тая тема.
Мarleen, родителите ми са много тихи хора и никога не биха накарали снахата каквото и да било. Просто чакат тя да се сети, но уви ... темерут-снаха 
. Винаги са били мили с нея и много им помагат, но явно не и се откъсва от устата. Мен май най-много ме дразни това. Аз имам син както и много от мамите, които изказаха мнение тук и се надявам един ден в бъдещето снаха ми да ме уважава достатъчно да ме нарича по име (и аз съм на мнение, че човек си има една майка). Това е. 
. Винаги са били мили с нея и много им помагат, но явно не и се откъсва от устата. Мен май най-много ме дразни това. Аз имам син както и много от мамите, които изказаха мнение тук и се надявам един ден в бъдещето снаха ми да ме уважава достатъчно да ме нарича по име (и аз съм на мнение, че човек си има една майка). Това е.
По име съм съгласна да я наричам ,нямам нищо против ,но не забравяй ,че има хора които държат на обръщението мамо и не им харесва да се обръщат към тях по име .Според мен свекървите трябва да се разберат със снахите си още в началото как да се обръщат към тях ,а не да тръпнат в очакване дали снаха им ще им каже мамо.Един ден живот и здраве ако стана свекърва ще дъража да се обръщат към мен по име а не с мамо .
По име съм съгласна да я наричам ,нямам нищо против ,но не забравяй ,че има хора които държат на обръщението мамо и не им харесва да се обръщат към тях по име .Според мен свекървите трябва да се разберат със снахите си още в началото как да се обръщат към тях ,а не да тръпнат в очакване дали снаха им ще им каже мамо.Един ден живот и здраве ако стана свекърва ще дъража да се обръщат към мен по име а не с мамо .
И в друга тема съм писала по този въпрос.
Малко след сватбата попитах свекърва си, как предпочита - да я наричам по име или направо да се обръщам към нея. Тя само изсумтя, направи една крива физиономия и се обърна. Е, какво да направя? Явно не иска никак да и казвам! Така и правя!
Провеждайки онзи монолог, аз се опитах да бъда мила, за да не нараня чувствата и. Обясних и, че при никакви положения няма да я нарека "майко", като ясно подчертах, че няма нищо лично, просто ме боли всеки път, когато някой спомене тази дума, камо ли така да наричам нея.
Е, останах неразбрана. Вече не ми и пука. Тя така пожела, аз нищо повече не мога да направя!
Съгласна съм Нелли, аз също не бих нарекла свекърва си мамо, но съм била кандидат снаха и снаха и в двата случая се обръщах към жените по име. Явно аз съм случила на свекърви. Също не ми се струва правилно свекървите да принуждават снахите да им викат майко. По име според мен е най-удачния вариант. Просто по-горе изказах негодуванието си към моята снаха. В случая моите родители биха били доволни тя просто да се обърне към тях като към хора, по име!
По име според мен е най-удачния вариант. Просто по-горе изказах негодуванието си към моята снаха. В случая моите родители биха били доволни тя просто да се обърне към тях като към хора, по име!
Добре де, може би вашата снаха да не знае, как биха реагирали родителите ти, ако се обърне към тях по име! Затова, може би се притеснява дори да попита, дали биха се съгласили на този вариант. Може би не иска да ги обиди, защото моята свекърва се обиди и то много!
Ако снаха ти е притеснителна, най-добре е ти или родителите ти да и намекнете, че нямате нищо против такова обръщение!
Така всички ще са доволни и момичето ще си отдъхне, защото не е лесно да не се обръщаш никак, повярвай ми!
И на мен не ми беше лесно да проведа този разговор/монолог, но поне знам, че съм опитала!
Ех, момичета, намеци са правени. Не ще и не ще. 
Аз лично съм и намеквала. Ама то такъв и е характера - слуша и мълчи и прави квот си иска. 
Аз на такова му викам темерут. 
Ама явно и на нея не и е леко щом викате. Засега, вече 3 години, положението си е такова и няма изгледи да се промени. Нашите май и свикнаха, въпреки, че не им беше приятно в началото.
Аз лично съм и намеквала. Ама то такъв и е характера - слуша и мълчи и прави квот си иска. Аз на такова му викам темерут. Ама явно и на нея не и е леко щом викате. Засега, вече 3 години, положението си е такова и няма изгледи да се промени. Нашите май и свикнаха, въпреки, че не им беше приятно в началото.Ех, момичета, намеци са правени. Не ще и не ще. Аз лично съм и намеквала. Ама то такъв и е характера - слуша и мълчи и прави квот си иска. Аз на такова му викам темерут. Ама явно и на нея не и е леко щом викате. Засега, вече 3 години, положението си е такова и няма изгледи да се промени. Нашите май и свикнаха, въпреки, че не им беше приятно в началото.
Аз лично съм и намеквала. Ама то такъв и е характера - слуша и мълчи и прави квот си иска. Аз на такова му викам темерут. Ама явно и на нея не и е леко щом викате. Засега, вече 3 години, положението си е такова и няма изгледи да се промени. Нашите май и свикнаха, въпреки, че не им беше приятно в началото.Ами... не я разбирам!
Какво по-нормално, от това, родителите на съпруга ти да искат да се обръщаш към тях по име, а ти да не го правиш!
Да не би в началото да са и намеквали, че искат да ги нарича майко и татко? Не ми се вярва и това да е.
Чудна работа! Явно само тя си знае причините.
Еми и аз не я разбирам. Не, не са я карали да им вика майко и татко. Точно това ме дразни най-много. Тя няма причина да го прави или по скоро да не го прави. Вярно, че е малко срамежлива, но определено и е даден избор да се обръща към тях както си иска и от елементарно уважение можеше да започне да им вика по име, но не би. Според мен не иска да им вика мамо и татко, но и е неудобно да им вика по име, защото са възрастни хора и затова айде никак да не ги нарича. Супер тъпо, но това е положението. 
Айде да не ви занимавам повече, щот проблемът не е голям, ама дразни.
Супер тъпо, но това е положението. Айде да не ви занимавам повече, щот проблемът не е голям, ама дразни. Препоръчани теми
X
Реклама