- Публикувана: 4 юни 2007, 11:07 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2007, 08:44 ч.
Как се обръщате към свекървата?
Прието е след сватбата булката да се обръща с "майко" и "татко" към свекървата и свекъра.Аз от 11 години живея с тях в една къща,но не мога да си обърна езика да им казвам така.Чувала съм ги тайно да си обсъждат тази тема и подигравателните им изказвания по въпроса.Не сме в прекрасни отношения и си мисля,че това е оказало главната роля за това.При вас как е?Лесно ли ви беше да кажете"майко" и "татко" за първи път.
Аз лично им казвам "Майко" и "Татко"!
Същото отговорих и в предната тема!
Всеки сам решава, зависи как го чувства.
На моите родители казвам "Мамо" и "Тате"!
Свекърът ми и свекърва ми си заслужават това обръщение!
И моите на, и на съпруга ми родителите са много добри и много си ги уважавам и обичам
Да са ни живи и здрави!
Същото отговорих и в предната тема!
Всеки сам решава, зависи как го чувства.
На моите родители казвам "Мамо" и "Тате"!
Свекърът ми и свекърва ми си заслужават това обръщение!
И моите на, и на съпруга ми родителите са много добри и много си ги уважавам и обичам
Да са ни живи и здрави!
Обръщам се по неволя с "майко" и "татко". То не бяха приказки, то не бяха намеци, че не съм ги уважавала, че незнам какво, та накрая ми писна да я слушам свекървата и започнах да се обръщам така. Никога обаче, когато й кажа "майко" не влагам онази емоция, нежност и обич, които ме изпълват, когато се обърна към моята мила майчица. Казвам им го протоколно, просто за да няма разправии и дъндънии, че и на мъжа ми му писна от нейните простотии. Но за други неща не отстъпвам. За това направих компромис, но й показах ясно, че няма да допусна тя да дирижира живота в нашето семейство и сега е по-ниска от тревата. Писна ми да си мълча и започнах както тя приказва и не мисли, аз да си й казвам точно това, което си мисля, изобщо вече не ме интересува какво ще каже.
Мисля, че е трябвало още в началото да уточните как да се обръщаш към тях.Все някак трябва все пак, поне от учтивост, нали не можеш да и викаш " ей, ти ".Лично аз и викам майко, но за мен не е никакъв проблем защото наистина я чувствам вече много близка и мога да говоря с нея за всичко, но просто жената е много разбрана и тактична.В началото разбира се ми беше малко странно , но след няколко пъти свикнах.Мъжът ми също се обръща към моите родители с майко и татко.Но аз смятам, че не бива да се насилваш ако не ти е приятно.Не би трябвало от това обръщение да зависят отношенията ви, но всичко все пак зависи от хората.Ако те са криви и " Майчице" Да и викаш все там.Дано се разберете все пак , това са глупости, за да си разваляте отношенията. 
И аз не знам как да се обърна към свекито! Майка си имам, а по име не върви някакси!
Много тъпо!
Много тъпо!
Никак не й казвам 
Не мога да й кажа "мамо" или "майко" ... и никога няма да го кажа. Когато говоря с нея започвам без обръщение, тъпо е, ама не мога да си пречупя езика. Когато й се обаждам по телефона казвам: "Здравей, Мая се обажда.." или пък: "Бабо Д..." и така. Подмятаха и двамата в началото, че ги били питали колегите им дали им казвам "майко" и "татко", но аз им казах, че имам само една майка и един баща, те се спогледаха и повече /поне пред мен/ не са повдигали темата.
Не мога да й кажа "мамо" или "майко" ... и никога няма да го кажа. Когато говоря с нея започвам без обръщение, тъпо е, ама не мога да си пречупя езика. Когато й се обаждам по телефона казвам: "Здравей, Мая се обажда.." или пък: "Бабо Д..." и така. Подмятаха и двамата в началото, че ги били питали колегите им дали им казвам "майко" и "татко", но аз им казах, че имам само една майка и един баща, те се спогледаха и повече /поне пред мен/ не са повдигали темата. 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=167626.0
Ето ти една от поне десетината такива теми ,които се пускат редовно....Не че искам да се заяждам (в никакъв случай !) но на мен лично ми писна да отговарям на този въпрос всеки месец.....
Ето ти една от поне десетината такива теми ,които се пускат редовно....Не че искам да се заяждам (в никакъв случай !) но на мен лично ми писна да отговарям на този въпрос всеки месец.....
Цитат
Цитат
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=167626.0
Ето ти една от поне десетината такива теми ,които се пускат редовно....Не че искам да се заяждам (в никакъв случай !) но на мен лично ми писна да отговарям на този въпрос всеки месец.....
Ето ти една от поне десетината такива теми ,които се пускат редовно....Не че искам да се заяждам (в никакъв случай !) но на мен лично ми писна да отговарям на този въпрос всеки месец.....
Мила,подминавай го.Като не ти е интересно,не влизай там тогава.
Казах на сутринта след сватбата „майко”, но толква тихо и с такава вина, че повече не успях да го повторя.
Свекърва ми прави проблем на мъжа ми, да съм викала майко и татко и с него хубавичко се скарахме, та ни държа цяла седмица. От тогава не е настоявала, а и на мен не смее нищо да ми каже, което пък ме дразни - щом нещо не и харесва да дойде на мен да го каже, не да търчи при съпруга ми като че ли сме в детската градина
За сега никак не и викам и това не ми харесва, но не мога и няма начин да и викам майко.
Свекър мие душа човек с него проблеми в това отношение едва ли някога ще имам.
Свекърва ми прави проблем на мъжа ми, да съм викала майко и татко и с него хубавичко се скарахме, та ни държа цяла седмица. От тогава не е настоявала, а и на мен не смее нищо да ми каже, което пък ме дразни - щом нещо не и харесва да дойде на мен да го каже, не да търчи при съпруга ми като че ли сме в детската градина
За сега никак не и викам и това не ми харесва, но не мога и няма начин да и викам майко.
Свекър мие душа човек
с него проблеми в това отношение едва ли някога ще имам. 
Никак и не я наричам.Не мога дори да си помисля да и кажа-мамо.Тя е 50 години по-стара от мен.По-лесно би ми било да и кажа бабо,ама тя пък може да се фръцне,затожа никак не и казвам.Ако искам да я питам нещо,говоря и направо.
Преди като се обаждаше по телефона казваше-мама се обажда,здрасти.Сега просто си казва името, което мен много ме впечатли-явно е разбрала,че няма да стане.
Майка ми днес започва химиотерапия.Не стига,че живея на 2800 км от нея,амо ако трябва на някой друг да казвам мамо,при условие,че не знам дали ще видя мама като се върна в Бг,твърде много ще ми е дойде,чак болезнено.
Преди като се обаждаше по телефона казваше-мама се обажда,здрасти.Сега просто си казва името, което мен много ме впечатли-явно е разбрала,че няма да стане.
Майка ми днес започва химиотерапия.Не стига,че живея на 2800 км от нея,амо ако трябва на някой друг да казвам мамо,при условие,че не знам дали ще видя мама като се върна в Бг,твърде много ще ми е дойде,чак болезнено.
И аз не знам как да се обърна към свекито! Майка си имам, а по име не върви някакси!
Много тъпо!
Много тъпо!
По име. Не бих казала майко на никого, освен на майка си. Но и никой не ме кара, слава Богу.
[
/quot
И аз така
[
/quot
И аз така
Когато искам да й кажа нещо започвам направо без обрьщение,което наистина е гадничко 
Прието е след сватбата булката да се обръща с "майко" и "татко" към свекървата и свекъра.Аз от 11 години живея с тях в една къща,но не мога да си обърна езика да им казвам така.Чувала съм ги тайно да си обсъждат тази тема и подигравателните им изказвания по въпроса.Не сме в прекрасни отношения и си мисля,че това е оказало главната роля за това.При вас как е?Лесно ли ви беше да кажете"майко" и "татко" за първи път.
в смисъл не и казвам-майко,немогааа
Пепи(галено от пепелянка)
Извън шегата - никак.
Извън шегата - никак.
И аз извън шегата - по-добре Пепи, отколкото без обръщение. Ако "Пепи" е нормален човек и има чувство за хумор би трябвало да приеме обръщението като шега между вас двете.
Само в България май има такива традиции!
По цял свят хората си казват по име, което май е най-уместно!
По цял свят хората си казват по име, което май е най-уместно!
И аз съм на това мнение.
Само че, в нашия случай е много късно за каквото и да е.Майко няма да мога да й кажа никога,а по име не върви.
Ами щом до сега не си я наричала майко и не започвай! Но по име може да се престрашиш. Без обръщение е подтискащо и за двете страни. Иначе по въпроса ти аз казвам "майко" и "татко", защото така си поискаха и защото и мъж ми така се обръща към моята майка. Но честно казано не ми е приятно да я наричм така, защото изпитвам много отрицателни чувства спрямо нея след последните и изпълнения.
предпочитам да я побутвам , отколкото ''майко''
, отколкото ''майко''
ти направо ме уби
омъжена съм от почти 6 години, майко и татко не съм казала, а и нямам такива намерения .имам късмета свекърва ми да е от другия край на България и да се виждаме веднъж годишно за по 2-3 дни.и аз ще побутвам ако се наложи, но майко няма да кажа 
И аз не знам как да се обърна към свекито! Майка си имам, а по име не върви някакси!
Много тъпо!
Много тъпо!
И аз така мислих, но се оказа, че те искат да им викам по име и се примирих... иначе им казвах лельо и чичо - знам, че е тъпо, но така ми идваше отвътре. Само за справка - не сме женени
Да кажеш на родителите на мъжа ти майко и татко зависи от собствената ти нагласа и принципи, но направо се чудя на тези ,който години общуват с един човек понякога даже живеят и в една къща и не се обращат никак голямо побутване трабва да пада , ами нали хората за това си имат имена.
И аз имам една майка,но думата е по скоро за уважение,не влагам този смисъл на "Майко",както при моята майка Майка ли?!? 
Че каква майка ми е тя на мен, чуждата майка на мен не ми е майка! Ако моята дъщеря каже на друга жена "майко" ще ми докривее много. По име се обръщам към нея.
Че каква майка ми е тя на мен, чуждата майка на мен не ми е майка! Ако моята дъщеря каже на друга жена "майко" ще ми докривее много. По име се обръщам към нея. Никак не и казвам по сьщата причина-не мога да си обьрна езика,пьк и си имам майка
Когато искам да й кажа нещо започвам направо без обрьщение,което наистина е гадничко
Когато искам да й кажа нещо започвам направо без обрьщение,което наистина е гадничко
а тя ,милата, понякога се изтърва и ми казва например "Дай да ти помогна ,майко!" сякаш говори на зълва ми! Много ми я мила и си я обичам,но не мога да кажа "майко"!
Мъжът ми се обръща към моите родители по име...може би и аз трябва така,ама...
Уфф, и на мен това м е болна тема. Моите свекър и свекърва са супер консервативни и властни хора. И се побъркват, че аз не им се " давам " Те искат да се обръщам към тях с майко и татко, ( свекърва ми ми го каза в очите ", но на мен не ми идва отвътре. Казвала съм й на нея няколко пъти " майко " но е много изкуствено и неестествено. В момента никак не им казвам . Смятам, че това е една от причините да не сме в много добри отношения. За мен е безсмислено те да настояват като знаят, че дори и да им казвам, то ще е много двулично. Най - смешното е, че тя като ми каза че е крайно време да се обръщам към тях така ми каза че й е рудно да ме нарече с галеното ми име. 
За мен тези старомодни глупости разделят хората, вместо да ги сближават.
Те искат да се обръщам към тях с майко и татко, ( свекърва ми ми го каза в очите ", но на мен не ми идва отвътре. Казвала съм й на нея няколко пъти " майко " но е много изкуствено и неестествено. В момента никак не им казвам . Смятам, че това е една от причините да не сме в много добри отношения. За мен е безсмислено те да настояват като знаят, че дори и да им казвам, то ще е много двулично. Най - смешното е, че тя като ми каза че е крайно време да се обръщам към тях така ми каза че й е рудно да ме нарече с галеното ми име. За мен тези старомодни глупости разделят хората, вместо да ги сближават. Властни невластни това е твой избор, 
нали знаеш насила хубост не става.
Недей да им се даваш
нали знаеш насила хубост не става. Недей да им се даваш
Това е и моята мисъл-не може никой колкото и властен да е да ме застави да си изкълча езика.И аз никак не им викам-приказвам ей така.Мисля го как примерно да кажа "майко' и се смея на самата мисъл.За мен лично това е някаква комунистическа отживелица(като се омъжи една жена и все едно са я купили и принадлежи на другия дом и хайде вече да нарича чуждите хора "майко"и "татко")... и най-добре ако може човек да им казва по име.Ако се намери някой да ми каже къде на запад се казва майко и татко на свекър и свекърва ще го черпя.Виж,ако наистина го чувстваш и искаш да го кажеш-добре...но иначе-не 
Моят съпруг започна да мамосва и таткосва родителите ми от момента, в който те ме дадоха. И на мен мило ми стана някак, и аз се отчетох съответно, ама това са толкова дребни неща, отгледали ти хората, възпитали го мъжа ти и им се иска да ги наричаш "мамо" и "татко", какво пък, не са ли заслужили този компромис? Аз си имам други имена за родителите ми и хич не ми пречи да наричам свекъра и свекървата татко и майко.
КАК ДА ЖИВЕЕМ МИРНО СЪС СВЕКЪРВАТА
Ето тук намерих видовете свекърви - дали някой ще припознае своята?
Моята е Четвърти тип: съюзница ,но пак ме дразни
Към свекървата се обръщам по име. Попитах я след сватбата как иска да и викам и тя каза както искам - та затова по име. Обаче имам брат, чиято жена не се обръща към майка ми и баща ми никак, като повечето изказали се тук. Много ме дразни, защото родителите ми заслужават да се обърнат към тях по някакъв начин било то и по име. Снаха ми веднъж гони майка ми по улицата, но не я повика да се обърне. Родителите ми нямат претенции да ги наричат мамо и татко. Според мен е изключително грубо и невъзпитано да не си направиш труда да се обърнеш по име ако щеш. Тук прочетох много "не мога да си обърна езика...". Ами ако си уважавате роднините ще направите поне малко усилие, ако не мама и татко (което въобще не е задължително), то поне имената на хората да кажете. Снаха ми още не се обръща по никакъв начин към родителите ми, което според мен си е неуважение, каквито и да са причините. 
Малко дълго стана, ама ще ме извините, че винаги се афектирам като се засегне тая тема.
Тук прочетох много "не мога да си обърна езика...". Ами ако си уважавате роднините ще направите поне малко усилие, ако не мама и татко (което въобще не е задължително), то поне имената на хората да кажете. Снаха ми още не се обръща по никакъв начин към родителите ми, което според мен си е неуважение, каквито и да са причините. Малко дълго стана, ама ще ме извините, че винаги се афектирам като се засегне тая тема.
Мarleen, родителите ми са много тихи хора и никога не биха накарали снахата каквото и да било. Просто чакат тя да се сети, но уви ... темерут-снаха 
. Винаги са били мили с нея и много им помагат, но явно не и се откъсва от устата. Мен май най-много ме дразни това. Аз имам син както и много от мамите, които изказаха мнение тук и се надявам един ден в бъдещето снаха ми да ме уважава достатъчно да ме нарича по име (и аз съм на мнение, че човек си има една майка). Това е.
. Винаги са били мили с нея и много им помагат, но явно не и се откъсва от устата. Мен май най-много ме дразни това. Аз имам син както и много от мамите, които изказаха мнение тук и се надявам един ден в бъдещето снаха ми да ме уважава достатъчно да ме нарича по име (и аз съм на мнение, че човек си има една майка). Това е.
По име съм съгласна да я наричам ,нямам нищо против ,но не забравяй ,че има хора които държат на обръщението мамо и не им харесва да се обръщат към тях по име .Според мен свекървите трябва да се разберат със снахите си още в началото как да се обръщат към тях ,а не да тръпнат в очакване дали снаха им ще им каже мамо.Един ден живот и здраве ако стана свекърва ще дъража да се обръщат към мен по име а не с мамо .
По име съм съгласна да я наричам ,нямам нищо против ,но не забравяй ,че има хора които държат на обръщението мамо и не им харесва да се обръщат към тях по име .Според мен свекървите трябва да се разберат със снахите си още в началото как да се обръщат към тях ,а не да тръпнат в очакване дали снаха им ще им каже мамо.Един ден живот и здраве ако стана свекърва ще дъража да се обръщат към мен по име а не с мамо .
И в друга тема съм писала по този въпрос.
Малко след сватбата попитах свекърва си, как предпочита - да я наричам по име или направо да се обръщам към нея. Тя само изсумтя, направи една крива физиономия и се обърна. Е, какво да направя? Явно не иска никак да и казвам! Така и правя!
Провеждайки онзи монолог, аз се опитах да бъда мила, за да не нараня чувствата и. Обясних и, че при никакви положения няма да я нарека "майко", като ясно подчертах, че няма нищо лично, просто ме боли всеки път, когато някой спомене тази дума, камо ли така да наричам нея.
Е, останах неразбрана. Вече не ми и пука. Тя така пожела, аз нищо повече не мога да направя!
Съгласна съм Нелли, аз също не бих нарекла свекърва си мамо, но съм била кандидат снаха и снаха и в двата случая се обръщах към жените по име. Явно аз съм случила на свекърви. Също не ми се струва правилно свекървите да принуждават снахите да им викат майко. По име според мен е най-удачния вариант. Просто по-горе изказах негодуванието си към моята снаха. В случая моите родители биха били доволни тя просто да се обърне към тях като към хора, по име!
По име според мен е най-удачния вариант. Просто по-горе изказах негодуванието си към моята снаха. В случая моите родители биха били доволни тя просто да се обърне към тях като към хора, по име!
Добре де, може би вашата снаха да не знае, как биха реагирали родителите ти, ако се обърне към тях по име! Затова, може би се притеснява дори да попита, дали биха се съгласили на този вариант. Може би не иска да ги обиди, защото моята свекърва се обиди и то много!
Ако снаха ти е притеснителна, най-добре е ти или родителите ти да и намекнете, че нямате нищо против такова обръщение!
Така всички ще са доволни и момичето ще си отдъхне, защото не е лесно да не се обръщаш никак, повярвай ми!
И на мен не ми беше лесно да проведа този разговор/монолог, но поне знам, че съм опитала!
Ех, момичета, намеци са правени. Не ще и не ще. Аз лично съм и намеквала. Ама то такъв и е характера - слуша и мълчи и прави квот си иска. Аз на такова му викам темерут. Ама явно и на нея не и е леко щом викате. Засега, вече 3 години, положението си е такова и няма изгледи да се промени. Нашите май и свикнаха, въпреки, че не им беше приятно в началото.
Аз лично съм и намеквала. Ама то такъв и е характера - слуша и мълчи и прави квот си иска. Аз на такова му викам темерут. Ама явно и на нея не и е леко щом викате. Засега, вече 3 години, положението си е такова и няма изгледи да се промени. Нашите май и свикнаха, въпреки, че не им беше приятно в началото.Ех, момичета, намеци са правени. Не ще и не ще. Аз лично съм и намеквала. Ама то такъв и е характера - слуша и мълчи и прави квот си иска. Аз на такова му викам темерут. Ама явно и на нея не и е леко щом викате. Засега, вече 3 години, положението си е такова и няма изгледи да се промени. Нашите май и свикнаха, въпреки, че не им беше приятно в началото.
Аз лично съм и намеквала. Ама то такъв и е характера - слуша и мълчи и прави квот си иска. Аз на такова му викам темерут. Ама явно и на нея не и е леко щом викате. Засега, вече 3 години, положението си е такова и няма изгледи да се промени. Нашите май и свикнаха, въпреки, че не им беше приятно в началото.Ами... не я разбирам!
Какво по-нормално, от това, родителите на съпруга ти да искат да се обръщаш към тях по име, а ти да не го правиш!
Да не би в началото да са и намеквали, че искат да ги нарича майко и татко? Не ми се вярва и това да е.
Чудна работа! Явно само тя си знае причините.
Еми и аз не я разбирам. Не, не са я карали да им вика майко и татко. Точно това ме дразни най-много. Тя няма причина да го прави или по скоро да не го прави. Вярно, че е малко срамежлива, но определено и е даден избор да се обръща към тях както си иска и от елементарно уважение можеше да започне да им вика по име, но не би. Според мен не иска да им вика мамо и татко, но и е неудобно да им вика по име, защото са възрастни хора и затова айде никак да не ги нарича. Супер тъпо, но това е положението. Айде да не ви занимавам повече, щот проблемът не е голям, ама дразни.
Супер тъпо, но това е положението. Айде да не ви занимавам повече, щот проблемът не е голям, ама дразни.
Да права си ,че е неудобно да викаш по име на по възрастен човек ,затова моята свекърва веднъж ми каза като трябваше за нещо да я повикам."Защо не ме повика,викни мамо и се усети и каза свекърво" и аз така и иказвам понякога свекърво даже веднъж и казах нашега пу като някоя свекърва си а тя ама аз съм свекърва милата не се усети ,че се шегувам.Та и ти така ако не по име и предложи да им вика свекър свекърва както тя си реши.но ако е притеснителна е много важно да поговорите понякога първия път е много труден .
Туй със свекървата много смешно. Само как звучи - "свекървооооо". 
Това пък като обръщение съвсем не става. Още ме напушва смях като прочетох как и викаш на свекървата. Ако питаш мен по име е по-добре да се обръщаш (не визирам теб тук), колкото и да ти е неудобно щот е по-малкото зло от това да си счупиш езика да викаш мамо. И на мен ми беше странно да викам на свекито по име, но по-добре от мамо, щот си уважавам свекито. Добро ми е то 
... и далече . Та с мойта мила снаха вече такива разговори не водя щот няма смисъл. Срамежлива не срамежлива, за 3 години да беше свикнала, ако си уважава родителите на мъжа. Ако ли не, ще бъде плюта по форумите.
Само как звучи - "свекървооооо". Това пък като обръщение съвсем не става. Още ме напушва смях като прочетох как и викаш на свекървата. Ако питаш мен по име е по-добре да се обръщаш (не визирам теб тук), колкото и да ти е неудобно щот е по-малкото зло от това да си счупиш езика да викаш мамо. И на мен ми беше странно да викам на свекито по име, но по-добре от мамо, щот си уважавам свекито. Добро ми е то ... и далече . Та с мойта мила снаха вече такива разговори не водя щот няма смисъл. Срамежлива не срамежлива, за 3 години да беше свикнала, ако си уважава родителите на мъжа. Ако ли не, ще бъде плюта по форумите.
Хм,ми като включвате тезата за това дали си уважаваш собствените родители,какво да кажа като мъж ми не им вика никак също?Освен това не ги уважавам особено-не са ме гледали цял живот-отраснах с баба и дядо.Не съм имала Великден дори един или Коледа с родителите ми.Тогава какво?И ако искате да ме плюете-давайте-то само това се прави тук във форумите,не уважавам родителите му също.Единственото,което съм искала цял живот е да живеем далеко от всякакви там баби,дядовци и подобни... Какво да направя-да се гръмна ли,че не съм на ничие мнение-нали уж всеки имал право на мнение?Ами който си уважава свекървите-ОК,ама който не-какво да направи?
Какво да направя-да се гръмна ли,че не съм на ничие мнение-нали уж всеки имал право на мнение?Ами който си уважава свекървите-ОК,ама който не-какво да направи? Единственото,което съм искала цял живот е да живеем далеко от всякакви там баби,дядовци и подобни... Какво да направя-да се гръмна ли,че не съм на ничие мнение-нали уж всеки имал право на мнение?Ами който си уважава свекървите-ОК,ама който не-какво да направи?
Какво да направя-да се гръмна ли,че не съм на ничие мнение-нали уж всеки имал право на мнение?Ами който си уважава свекървите-ОК,ама който не-какво да направи?
До дамите, които се чудят как да наричат свекървите си...
Всички звучите сякаш се чувствате застрашени от майките на мъжете си и избивате липсата на увереност в някакви напъни уж да промените статуквото, смешни сте.
Традициите са си традиции, а под юргана си е светът, в който си струва да се вярвя.
Всички звучите сякаш се чувствате застрашени от майките на мъжете си и избивате липсата на увереност в някакви напъни уж да промените статуквото, смешни сте.
Традициите са си традиции, а под юргана си е светът, в който си струва да се вярвя.
Традициите са си традиции, а под юргана си е светът, в който си струва да се вярвя.
Традициите са си традиции, а под юргана си е светът, в който си струва да се вярвя.
а струва ли си усилието
След още десет години, през които вероятно ще се сблъскаш с други и по-сериозни неща, може и да се чудиш за какво е било всичко това.
Но пък преди десет години аз водех подобни спорове с най-добрата си приятелка, която е с дванайсет години и две деца по-напред от мен. Онзи ден я питах как ме е търпяла. Ти си добро дете, каза ми тя.
Но пък преди десет години аз водех подобни спорове с най-добрата си приятелка, която е с дванайсет години и две деца по-напред от мен. Онзи ден я питах как ме е търпяла. Ти си добро дете, каза ми тя.
Наистина не е нужно да влагаш толкова енергия в това, но пък аз няма да те убедя...
Забравих за всичко това, когато ни се случиха наистина тъжни и сериозни неща, които хич и нямаха отношение към мамо, татко или по име...
Ама ако искаш, си се бори, може и да ти останат сили за важните неща.
Забравих за всичко това, когато ни се случиха наистина тъжни и сериозни неща, които хич и нямаха отношение към мамо, татко или по име...
Ама ако искаш, си се бори, може и да ти останат сили за важните неща.
Защо мислиш ,,,,че щом си по-голяма са ти се случили много повече важни и серйозни неща отколкото на хората с по малък стаж.Това не е критерий.
Как би реагирала, ако една 17 годишна ти заобяснява нещо за отглеждането на деца?
И си оправи правописа, ако може, моля.
Защо мислиш ,,,,че щом си по-голяма са ти се случили много повече важни и серйозни неща отколкото на хората с по малък стаж.Това не е критерий.
Как би реагирала, ако една 17 годишна ти заобяснява нещо за отглеждането на деца?
И си оправи правописа, ако може, моля.
Но определено възраста не е критерий за повече опит,има една поговорка ,ако не я знаеш.
"Не питай старило а патило"
Това си е моето виждане и не го натрапвам на никого ,това е място за изразяване на мнения не за заяждане.
Много ме притеснява тази работа с обръщенията. Ние с моя не сме женени и няма такива индикации, но майка му ме приема като снаха. А аз не знам как да се обръщам към нея. Майко няма да има със сигурност. Имам си майка. ако се насиля, няма да покажа уважение. Изобщо едно обръщение не показва уважение, ако зад гърба й съм презрително настроена. Надявам се скоро да се измисли начин да се оправят нещата.
Защо мислиш че е тъпо това обръщение? Нали и към други външни хора, когато са по- възрастни от теб, често се обръщаме с "Лельо, едикояси" или "Чичо едикойси". По- добре е от никак.
Защо мислиш ,,,,че щом си по-голяма са ти се случили много повече важни и серйозни неща отколкото на хората с по малък стаж.Това не е критерий.
Аз няма да казвам какво съм преживяла още от 13 годишна-никой не го интересува тук и не съм длъжна да се отчитам,но свекито ми за нейните 57 години не е преживяла това което аз-защото знам добре тя как е живяла-затова го казвам.Сега от стрес и напрежение всички тези години-на 26 страдам от доста болести,а свеки ще живее до 100 години,защото цял живот си е живяла като бей...И продължава да тормози един доста изтормозен човек и пак да си живее като бей...Затова и такива изказвания,като "след като преживях тъжни и не знам какви неща го забравих" не ми минават. Към schreier да кажа-аз съм на 26, но се чувствам на 56-да знаеш.Благодаря-и аз като други майки-не ща повече тормоз-искам спокойствие! Защо мислиш ,,,,че щом си по-голяма са ти се случили много повече важни и серйозни неща отколкото на хората с по малък стаж.Това не е критерий.
Аз няма да казвам какво съм преживяла още от 13 годишна-никой не го интересува тук и не съм длъжна да се отчитам,но свекито ми за нейните 57 години не е преживяла това което аз-защото знам добре тя как е живяла-затова го казвам.Сега от стрес и напрежение всички тези години-на 26 страдам от доста болести,а свеки ще живее до 100 години,защото цял живот си е живяла като бей...И продължава да тормози един доста изтормозен човек и пак да си живее като бей...Затова и такива изказвания,като "след като преживях тъжни и не знам какви неща го забравих" не ми минават. Към schreier да кажа-аз съм на 26, но се чувствам на 56-да знаеш.Благодаря-и аз като други майки-не ща повече тормоз-искам спокойствие! Според мен е логично като живееш по-дълго да ти се случат повече неща, да срещнеш повече хора, да се сблъскаш повече проблеми. Това е логиката, но не отричам, че има изключения, ама на вашите профили не пише "изключение".
И всъщност, Нелли, просто те съветвах да не го вземаш толкова навътре. Не ти харесва свекърва ти - шутиш я от живота си и толкоз, няма що да се обясняваш, защо няма да й викаш майко.
Защо мислиш че е тъпо това обръщение? Нали и към други външни хора, когато са по- възрастни от теб, често се обръщаме с "Лельо, едикояси" или "Чичо едикойси". По- добре е от никак.
Въпросът е, че това е по- добро обръщение от побутването с лакът. Жената си е избрала това и не го намирам за "тъпо". На мен ми е тъпо единствено побутването, покашлянето или започването направо да говориш на другия, без да се обърнеш към него и то години наред. Пък не мога да се сетя как бих го преживяла това ако живеех в един дом с другия човек, към който не се обръщам никак.
Еее - само аз ли говоря на Вие и по име?! Все си мислех, че има и други.
Не знам, но специално моята свекърва се радва сякаш като й говоря така, приятно й е. А и според мен, то е ясно, че не е като преди 300 години на село - взимат някое момиченце на 13-14 години да им жъне нивата и то става като детето в семейството, само дето осиновено някак си, щото голям тормоз е падал. Сега сме в други времена и признак на уважение и учтивост е човек да говори на Вие с по-възрастнит или с по-висшестоящите. Колкото и да се разбирам със свекито, това не означава, че тя ми е равна - значи не става само по име. Майко бих й казала, но ако тя покаже, че така иска. МАкар да си имам майка - не съм от инкубатор. Но и свекърва ми е майка - на мъжа ми. Той пък не ми е брат , но ми е далеч по-близък от брат ми (но пък ги обичам по равно, но не еднакво). Но и мамо да й казвах - пак на Вие ще й говоря. А никак да не й казвам е тъпо - вярно си е темерутско (не целя да обиждам тези, които използват този приом - въпрос на обстоятелства е все пак).
А що се отнася до отношенията ни - не съм имала повод да са лоши. Вярно е, че като не живеем заедно и не се виждаме всеки ден, вероятността да се заядем за нещо е малка. Но и честно казано - и със собствената си майка, като постоим няколко дни заедно, намираме за какво да се сджафкаме. Само дето майка ми няма накъде да мърда, нито аз, щото все пак кръвта си казва думата - дете съм й, не ме е избирала, нито аз нея. Докато свекървата няма биологична връзка с мене и ми е като приятелка по-скоро. Е- за да има човек приятели, нима не е дипломатичен, нима не спазва някаквио граници при общуването си с тях? Та по тази причина - ако е за гледане на детето постоянно вкъщи - предпочитам да е майка ми. Не че свекървата ще се справи по-зле, напротив. Но като ме тресне пристъп на следродилна депресия или съм изморена и нервите ми скърцат - на майка ми мога да й се накрещя, но на свекървата не става. А нервите след раждане не са контролируеми особено и далеч не е нужно някой да е причина за това - обаче все пак го отнася...
А на свекъра му говоря по име, но и татко бих му казала, даже по едно време така му казвах, но зълва ми така ме изгледа, че ми секна желанието... За какво да я дразня - щом е против... Иначе на него му говоря на ти, понеже изрично ме помоли.
Не знам, но специално моята свекърва се радва сякаш като й говоря така, приятно й е. А и според мен, то е ясно, че не е като преди 300 години на село - взимат някое момиченце на 13-14 години да им жъне нивата и то става като детето в семейството, само дето осиновено някак си, щото голям тормоз е падал. Сега сме в други времена и признак на уважение и учтивост е човек да говори на Вие с по-възрастнит или с по-висшестоящите. Колкото и да се разбирам със свекито, това не означава, че тя ми е равна - значи не става само по име. Майко бих й казала, но ако тя покаже, че така иска. МАкар да си имам майка - не съм от инкубатор. Но и свекърва ми е майка - на мъжа ми. Той пък не ми е брат , но ми е далеч по-близък от брат ми (но пък ги обичам по равно, но не еднакво). Но и мамо да й казвах - пак на Вие ще й говоря. А никак да не й казвам е тъпо - вярно си е темерутско (не целя да обиждам тези, които използват този приом - въпрос на обстоятелства е все пак).
А що се отнася до отношенията ни - не съм имала повод да са лоши. Вярно е, че като не живеем заедно и не се виждаме всеки ден, вероятността да се заядем за нещо е малка. Но и честно казано - и със собствената си майка, като постоим няколко дни заедно, намираме за какво да се сджафкаме. Само дето майка ми няма накъде да мърда, нито аз, щото все пак кръвта си казва думата - дете съм й, не ме е избирала, нито аз нея. Докато свекървата няма биологична връзка с мене и ми е като приятелка по-скоро. Е- за да има човек приятели, нима не е дипломатичен, нима не спазва някаквио граници при общуването си с тях? Та по тази причина - ако е за гледане на детето постоянно вкъщи - предпочитам да е майка ми. Не че свекървата ще се справи по-зле, напротив. Но като ме тресне пристъп на следродилна депресия или съм изморена и нервите ми скърцат - на майка ми мога да й се накрещя, но на свекървата не става. А нервите след раждане не са контролируеми особено и далеч не е нужно някой да е причина за това - обаче все пак го отнася...
А на свекъра му говоря по име, но и татко бих му казала, даже по едно време така му казвах, но зълва ми така ме изгледа, че ми секна желанието... За какво да я дразня - щом е против... Иначе на него му говоря на ти, понеже изрично ме помоли.
Нямах никакви трудности. Казах й "майко" още в деня на сватбата.Тя много се кефеше.И доста време се обръщах към нея така ,въпреки, че не го намирам за правилно.
Но един ден си позволи да ме обижда в собствения ми дом и от тогава й казах, че имам само една майка и това не е тя.
Вече дори по име не й казвам. Просто никак.
Но един ден си позволи да ме обижда в собствения ми дом и от тогава й казах, че имам само една майка и това не е тя.
Вече дори по име не й казвам. Просто никак.
Нямах никакви трудности. Казах й "майко" още в деня на сватбата.Тя много се кефеше.И доста време се обръщах към нея така ,въпреки, че не го намирам за правилно.
Но един ден си позволи да ме обижда в собствения ми дом и от тогава й казах, че имам само една майка и това не е тя.
Вече дори по име не й казвам. Просто никак.
Но един ден си позволи да ме обижда в собствения ми дом и от тогава й казах, че имам само една майка и това не е тя.
Вече дори по име не й казвам. Просто никак.
И аз така, нямах трудности, тя се кефи, казвам и "майко" - също не го намирам за правилано. За мен това е отживелица. Но случи ли се да ми каже нещо накриво - край с милите думички.
има си има жената, пък и не ми е майка. имам си мнение по въпроса и то доста крайно. за мен това да отжевелици. виж, ако го чустваш отвътре - това е друга работа .
Няма как да не съглася с това мнение. Ако я чувствам като майка защо не, но не робувам на традиции.
Ние не сме женени, но от много време сме заедно и родителите на приятеля ми ме приемат като "снаха". Аз засега им казвам "лельо...." и " чичо ....". Проблемът е, че приятелят ми е много привързан към тях и ми е правил намеци, че трябва да започна да им казвам майко и татко като проява на уважение. Аз му казах, че това няма как да се случи, но усещам, че рано или късно ще си имаме проблеми ...
Това е стотна тема сигурно...
Айде пак -
НИКАК не й викам.
Трудно ми е да й кажа по име.
Айде пак -
НИКАК не й викам.
Трудно ми е да й кажа по име.
м-м-м да,точно така
Ние не сме женени, но от много време сме заедно и родителите на приятеля ми ме приемат като "снаха". Аз засега им казвам "лельо...." и " чичо ....". Проблемът е, че приятелят ми е много привързан към тях и ми е правил намеци, че трябва да започна да им казвам майко и татко като проява на уважение. Аз му казах, че това няма как да се случи, но усещам, че рано или късно ще си имаме проблеми ...
От както съм женена да сина и получи служебното обръщение "майко" и то след забележка от страна на моята майка, че не е хубаво да пренебрегвам обръщението, че жената го заслужава, че такава била традицията... Е, трудно ми беше да си "преобърна" езика, но вече не ми тежи, посто обръщение, на всички има е ясно, че никога няма да се изпълни със значението на "мама".
Тя не ми е майка и никога няма да и кажа така, по име също не ми е удобно, понеже не ми е набор. И затова никак не и казвам, направо започвам да говоря.
Ние не сме женени, но от много време сме заедно и родителите на приятеля ми ме приемат като "снаха". Аз засега им казвам "лельо...." и " чичо ....". Проблемът е, че приятелят ми е много привързан към тях и ми е правил намеци, че трябва да започна да им казвам майко и татко като проява на уважение. Аз му казах, че това няма как да се случи, но усещам, че рано или късно ще си имаме проблеми ...
Ние не сме женени, но от много време сме заедно и родителите на приятеля ми ме приемат като "снаха". Аз засега им казвам "лельо...." и " чичо ....". Проблемът е, че приятелят ми е много привързан към тях и ми е правил намеци, че трябва да започна да им казвам майко и татко като проява на уважение. Аз му казах, че това няма как да се случи, но усещам, че рано или късно ще си имаме проблеми ...
Сега не само им казвам, но си ги уважавам като собствени родители.
Поредната тема.Ето още няколко по същия въпрос:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=183205.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=189526.msg4061582#msg4061582
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=167626.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=159797.0
Пускайте търсачка бе хора !
е съпруг също вика на майка ми Майко и до сега. От както съм женена да сина и получи служебното обръщение "майко" и то след забележка от страна на моята майка, че не е хубаво да пренебрегвам обръщението, че жената го заслужава, че такава била традицията... Е, трудно ми беше да си "преобърна" езика, но вече не ми тежи, посто обръщение, на всички има е ясно, че никога няма да се изпълни със значението на "мама".
Не бих могла да го напиша по-точно!
С "Майко". Преди това й казвах "Лельо", но когато им съобщихме, че ще се женим, реших, че това е моментът. Ако не го бях направила тогава, може би нямаше да го направя никога. Към моята майка се обръщам с "Мамо", така че обръщението към свекърва ми е различно, както са казали момичетата по-горе това е едно "служебно" обръщение.
. 
имахте ли отудности относно това,как да се обръщате кум нея или точно обратното-всичко мина ок
използвам случая да попитам - защо се интересуваш? винаги ми е било интересно в предишните няколко хиляди теми по темата, но сега се изкушавам да попитам.
по въпроса ти - казвах й по име, но с голямо удоволствие бих я наричала и майко, но тук не е прието.
