Как се обръщате към свекървата?

А защо трябва да го правиш? Нали си имаш родители? Свекърът и свекървата пък все някак се казват, имат си имена, като всеки човек- карай си на име.

Правилно Майка имам една,а на свекървата й викам по име.

По име. Не приемам тези обръщения 

Ами казвам им лельо.... и чичо.....Тъпо е ,ама така свикнах и така.Свекито като ми говори някой път ми казва "Татко ти това...."за свекъра,обаче аз се правя на луда и това си е.А и е такава досада,че едвам я изтрайвам на моменти.А мъжът ми казва на нашите -бабо и дядо.

Защо мислиш че е тъпо това обръщение? Нали и към други външни хора, когато са по- възрастни от теб, често се обръщаме с "Лельо, едикояси" или "Чичо едикойси". По- добре е от никак.

Нелли, ти този въпрос го задаваш и в други теми.
Как би реагирала, ако една 17 годишна ти заобяснява нещо за отглеждането на деца?
И си оправи правописа, ако може, моля.

Незнам дали съм задавала този въпрос,и как ми е правописа не съм на изпит.
Но определено възраста не е критерий за повече опит,има една поговорка ,ако не я знаеш.
"Не питай старило а патило"
Това си е моето виждане  и не го натрапвам на никого ,това е място за изразяване на мнения не за заяждане.

И преди съм го писала, пиша го и сега - с мъжът ми не сме брат и сестра, че да се обръщам към тях с мамо и татко. Никога пък и не бих нарекла така хора, които ме мразят. За мен правилното е на име.

Много ме притеснява тази работа с обръщенията. Ние с моя не сме женени и няма такива индикации, но майка му ме приема като снаха. А аз не знам как да се обръщам към нея. Майко няма да има със сигурност. Имам си майка. ако се насиля, няма да покажа уважение. Изобщо едно обръщение не показва уважение, ако зад гърба й съм презрително настроена. Надявам се скоро да се измисли начин да се оправят нещата. 

Абе след една определена възраст е малко неестествено да "лельосваш" и "чичосваш" някого. За мен си остава най-приемливо да се говори на име или ако между снаха и свекърва отношенията са добри и приятелски, дори и с шеговит прякор. На моя приятелка снахите й казват "Бабилия" и тя определено се кефи.

Съвсем си права Нели Аз няма да казвам какво съм преживяла още от 13 годишна-никой не го интересува тук и не съм длъжна да се отчитам,но свекито ми за нейните 57 години не е преживяла това което аз-защото знам добре тя как е живяла-затова го казвам.Сега от стрес и напрежение всички тези години-на 26 страдам от доста болести,а свеки ще живее до 100 години,защото цял живот си е живяла като бей...И продължава да тормози един доста изтормозен човек и пак да си живее като бей...Затова и такива изказвания,като "след като преживях тъжни и не знам какви неща го забравих" не ми минават. Към schreier да кажа-аз съм на 26, но се чувствам на 56-да знаеш.Благодаря-и аз като други майки-не ща повече тормоз-искам спокойствие!

Да, случват се такива неща.
Според мен е логично като живееш по-дълго да ти се случат повече неща, да срещнеш повече хора, да се сблъскаш повече проблеми. Това е логиката, но не отричам, че има изключения, ама на вашите профили не пише "изключение".
И всъщност, Нелли, просто те съветвах да не го вземаш толкова навътре. Не ти харесва свекърва ти - шутиш я от живота си и толкоз, няма що да се обясняваш, защо няма да й викаш майко.

Афродита, само преди седем месеца виж какво хубаво дете си родила, недей да се фиксираш върху тези доста болести и върху свекърва си, казах и преди малко, шутиш и точка.

Въпросът е, че това е по- добро обръщение от побутването с лакът. Жената си е избрала това и не го намирам за "тъпо". На мен ми е тъпо единствено побутването, покашлянето или започването направо да говориш на другия, без да се обърнеш към него и то години наред. Пък не мога да се сетя как бих го преживяла това ако живеех в един дом с другия човек, към който не се обръщам никак.

Еее - само аз ли говоря на Вие и по име?! Все си мислех, че има и други.
Не знам, но специално моята свекърва се радва сякаш като й говоря така, приятно й е. А и според мен, то е ясно, че не е като преди 300 години на село - взимат някое момиченце на 13-14 години да им жъне нивата и то става като детето в семейството, само дето осиновено някак си, щото голям тормоз е падал. Сега сме в други времена и признак на уважение и учтивост е човек да говори на Вие с по-възрастнит или с по-висшестоящите. Колкото и да се разбирам със свекито, това не означава, че тя ми е равна - значи не става само по име. Майко бих й казала, но ако тя покаже, че така иска. МАкар да си имам майка - не съм от инкубатор. Но и свекърва ми е майка - на мъжа ми. Той пък не ми е брат , но ми е далеч по-близък от брат ми (но пък ги обичам по равно, но не еднакво). Но и мамо да й казвах - пак на Вие ще й говоря. А никак да не й казвам е тъпо - вярно си е темерутско (не целя да обиждам тези, които използват този приом - въпрос на обстоятелства е все пак).
А що се отнася до отношенията ни - не съм имала повод да са лоши. Вярно е, че като не живеем заедно и не се виждаме всеки ден, вероятността да се заядем за нещо е малка. Но и честно казано - и със собствената си майка, като постоим няколко дни заедно, намираме за какво да се сджафкаме. Само дето майка ми няма накъде да мърда, нито аз, щото все пак кръвта си казва думата - дете съм й, не ме е избирала, нито аз нея. Докато свекървата няма биологична връзка с мене и ми е като приятелка по-скоро. Е- за да има човек приятели, нима не е дипломатичен, нима не спазва някаквио граници при общуването си с тях? Та по тази причина - ако е за гледане на детето постоянно вкъщи - предпочитам да е майка ми. Не че свекървата ще се справи по-зле, напротив. Но като ме тресне пристъп на следродилна депресия или съм изморена и нервите ми скърцат - на майка ми мога да й се накрещя, но на свекървата не става. А нервите след раждане не са контролируеми особено и далеч не е нужно някой да е причина за това - обаче все пак го отнася...
А на свекъра му говоря по име, но и татко бих му казала, даже по едно време така му казвах, но зълва ми така ме изгледа, че ми секна желанието... За какво да я дразня - щом е против... Иначе на него му говоря на ти, понеже изрично ме помоли.