Ти си още толкова млада... На твое място бих била много уплашена. Но начини винаги има. Пари се изкарват. След като приятелят има желание, но няма възможности, той би могъл да работи в чужбина и да ви изпраща пари. За някои хора е трудно да си представят да си напуснат страната, но за мен е много по-трудно да си представя да оставя детето си. Ако получава малка заплата, вашето положение няма да се промени след една или две години, ще си останете на същото материално положение, и така ще отлагате вземането на детето при вас. Според мен решението е той да замине да работи някъде за по-голяма заплата, а ти да намериш кой да ти помага в грижите за първите 1-2 месеца. После ще можеш и сама да се справиш с грижите, и ако имаш пари ще ти е по-лесно. Дори и да решите да оставите временно детето в дом, със сигурност помислете за работа на по-добре платено място. С тези малки заплати е една агония.
- Публикувана: 4 юни 2007, 18:30 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2007, 07:41 ч.
Nujdaq se ot pomosht!!!
uPuHa,послушай ни и задръж рожбата си при себе си!Дори приятелят ти да те напусне,ние всички сме с теб и ще ти помагаме,докато имаш нужда от нас и помощта ни.Другите мами вече ти казаха,че помагаме на много самотни майки като им изпращаме дрешки,памперси,храна за бебчо,дори детски колички и креватчета.Няма нищо страшно да отгледаш бебчето си,когато имаш такава подкрепа,каквато ние ти предлагаме.Е,на пари от нас не разчетай,но всичко,което е нужно за малкото слънчице,ние ще ти помогнем за него.Майки от цяла България изпращат колети с нужни неща на други майки в нужда.От твоя страна се изисква само желание да задържиш детето си и да се грижиш за него.Присъединявам се към другите майки и те моля,не,умолявам те,не оставяй детето си дори за временно отглеждане.И по-малки от теб момичета са ставали майки.Има кой да ти помогне,разбери!Дано не съжаляваш един ден за взетото от теб решение,каквото и да е то!
Здравей! Аз работя с момичета на по 18-20 години, сираци, напуснали домовете и веднага забременели. Всички от тях решиха: 1. да не правят аборт, 2. НИКОГА да не оставят децата си в домове, защото знаят колко СТРАШНО е там. Някои дори живеят дори БЕЗ мъжете си, само на едното майчинство, дори да е 1 година. Живеят в общежития с ниски наеми - условията не са най-добрите, но са с децата си и се справят. Имаме и самотни майки в специални центрове - там не се плаща наем, издръжката е от майчинството - престой до 6м. или 1 година. Помогнали сме им с всичко за новородените, събирали сме от дрешки до колички и т.н.
Нещо МНОГО важно. Въпросът, който трябва да си поставиш, и над който да се замислиш много СЕРИОЗНО, е как ще се чувства детето ти в дом. Говорила съм със специалисти - те казват, че първите 6 месеца са най-важни в живота на детето да е близо до майка си, да е гушкано и обичано. Децата в институции развиват социална ИЗОСТАНАЛОСТ, защото ги оставят в креватчетата по цял ден, без да ги гушкат и да им обръщат лично внимание. В следствие на това може да се появи и изостаналост в развитието.
Повярвай ми, първата година е от СЪЩЕСТВЕНО значение за детето ти да е близо до теб, топлината ти, обичта ти.
Моят съвет е:
МОБИЛИЗИРАЙ СЕ през останалите месеци до края на бременността. Събери всички мнения и съвети от форума, виж конкретно кой с какво може да ти помогне, иди непременно при социалните и изложи проблема си, нека приятеля ти ако трябва да намери допълнителна работа.
ДОКАТО си мислиш, че не можеш да се справиш, така и ще е. НО ако си поставиш за цел да осигуриш на детето си съвместно бъдеще, ако си кажеш, че това е НАЙ-ХУБАВОТО нещо, което може да се случи на една жена - да роди и отгледа дете, ако дадеш ВСИЧКО от себе си, тогава ще успееш! И ще си най-щастливото момиче на света. Защото да имаш дете е най-прекрасното нещо, което може да ти се случи.
И пак повтарям. Начини ИМА и може да се справите с приятеля ти. Най-важното в случая е от какво има нужда ДЕТЕТО ти. Пожелавам ти много КУРАЖ и имай предвид, че не си първото момиче, на което сме помагали. Имаме много млади и социално слаби майки.
Искрено се надявам да се вслушаш в думите ни.
Нещо МНОГО важно. Въпросът, който трябва да си поставиш, и над който да се замислиш много СЕРИОЗНО, е как ще се чувства детето ти в дом. Говорила съм със специалисти - те казват, че първите 6 месеца са най-важни в живота на детето да е близо до майка си, да е гушкано и обичано. Децата в институции развиват социална ИЗОСТАНАЛОСТ, защото ги оставят в креватчетата по цял ден, без да ги гушкат и да им обръщат лично внимание. В следствие на това може да се появи и изостаналост в развитието.
Повярвай ми, първата година е от СЪЩЕСТВЕНО значение за детето ти да е близо до теб, топлината ти, обичта ти.
Моят съвет е:
МОБИЛИЗИРАЙ СЕ през останалите месеци до края на бременността. Събери всички мнения и съвети от форума, виж конкретно кой с какво може да ти помогне, иди непременно при социалните и изложи проблема си, нека приятеля ти ако трябва да намери допълнителна работа.
ДОКАТО си мислиш, че не можеш да се справиш, така и ще е. НО ако си поставиш за цел да осигуриш на детето си съвместно бъдеще, ако си кажеш, че това е НАЙ-ХУБАВОТО нещо, което може да се случи на една жена - да роди и отгледа дете, ако дадеш ВСИЧКО от себе си, тогава ще успееш! И ще си най-щастливото момиче на света. Защото да имаш дете е най-прекрасното нещо, което може да ти се случи.
И пак повтарям. Начини ИМА и може да се справите с приятеля ти. Най-важното в случая е от какво има нужда ДЕТЕТО ти. Пожелавам ти много КУРАЖ и имай предвид, че не си първото момиче, на което сме помагали. Имаме много млади и социално слаби майки.
Искрено се надявам да се вслушаш в думите ни.
Бях в твоето положение преди 8 месеца. При това без бащата, който почина... Няма да навлизам в подробности, но задържах детето (аборт така или иначе вече беше и невъзможен, оставаше само дома) и НЕ СЪЖАЛЯВАМ. Винаги можеш да го дадеш в дом, но ще пропуснеш толкова хубави неща - усмивка, зъбче, първа крачка...Както виждаш има хора които ще ти помогнат. Първите 6 месеца е най-тежко - разходите са големи - после идват ясли, детска кухня... Сигурна съм, че можеш да се опреш на родителите си и тези на твоя приятел. Братя, сестри и приятели също ще ви помогнат. Ако наистина искаш детето - задръж го и постискай зъби половин година, после става по-лесно... Ако имаш нужда от дрешки - пиши ми на лични...Успех и горе главата - само невъзможните неща не могат да бъдат преборени 
Присъединявам се към писалите преди мен. Задръж дедето при вас.
Исках да попитам има ли къде да живеете. По-нагоре са ти писали - дрехи, мебели, количка и други необходими ви неща - ще ви се помогне.
Можеш да почетеш и в подфорума за кърменето. Това е най-естественото, най-доброто и БЕЗПЛАТНО ядене за детето ти за първите поне шест месеца.
Помисли много добре, почети още, потърси съдействие от социалните служби.
И последно - по-добре е да го "захвърлиш" за осиновяване веднага, отколкото да го захвърлиш за отглеждане за какъвто и да е срок. Детето има нужда от майка, а не от лелички.
И още - финансовото ви положение едва ли ще се промени драстично за една година, така, че това не трабва да е мотив за оставянето на детето за отглеждане.
Успех и пиши, ако имаш нужда от помощ
Дрози
Исках да попитам има ли къде да живеете. По-нагоре са ти писали - дрехи, мебели, количка и други необходими ви неща - ще ви се помогне.
Можеш да почетеш и в подфорума за кърменето. Това е най-естественото, най-доброто и БЕЗПЛАТНО ядене за детето ти за първите поне шест месеца.
Помисли много добре, почети още, потърси съдействие от социалните служби.
И последно - по-добре е да го "захвърлиш" за осиновяване веднага, отколкото да го захвърлиш за отглеждане за какъвто и да е срок. Детето има нужда от майка, а не от лелички.
И още - финансовото ви положение едва ли ще се промени драстично за една година, така, че това не трабва да е мотив за оставянето на детето за отглеждане.
Успех и пиши, ако имаш нужда от помощ
Дрози
Викът ти за помощ е първата крачка - браво момиче!
Сега продължавай - сподели всичко, което те вълнува и притеснява, говори с нас, ще ти помогнем, ще те насочваме и дай боже да си промениш намеренията Не се притеснявай, дори да те критикуват, всички ти мислят доброто и искат да бъдеш щастлива, а това ще е така когато гушнеш най-прекрасното създадено от теб - твоето мъничко беззащитно бебче, за което ти ще си целия свят - всичко за бебето е МАМА и когато нея я няма то страда така както не може да се опише с думи - не причинявай това страдание на твоето мило, което днес само те ритка нежно от корема, за да ти каже че те усеща и още от сега те ОБИЧА и те познава по биенето на сърцето, по нежния ти глас, по начина ти на усмивка, по сълзите, които и него натъжават!!!!
Вземи си бебчо с теб в къщи, ще се справите ще видиш, от начало е трудно, ама то е така за всички ни, после чавек се опиянява от това да е родител и всичко става лесно и идва отвътре Ще ти помагаме - не си давай детенцето на чужди хора!!!!
Сега продължавай - сподели всичко, което те вълнува и притеснява, говори с нас, ще ти помогнем, ще те насочваме и дай боже да си промениш намеренията
Не се притеснявай, дори да те критикуват, всички ти мислят доброто и искат да бъдеш щастлива, а това ще е така когато гушнеш най-прекрасното създадено от теб - твоето мъничко беззащитно бебче, за което ти ще си целия свят - всичко за бебето е МАМА и когато нея я няма то страда така както не може да се опише с думи - не причинявай това страдание на твоето мило, което днес само те ритка нежно от корема, за да ти каже че те усеща и още от сега те ОБИЧА и те познава по биенето на сърцето, по нежния ти глас, по начина ти на усмивка, по сълзите, които и него натъжават!!!!Вземи си бебчо с теб в къщи, ще се справите ще видиш, от начало е трудно, ама то е така за всички ни, после чавек се опиянява от това да е родител и всичко става лесно и идва отвътре
Ще ти помагаме - не си давай детенцето на чужди хора!!!!
uPuHa,няма смисъл да ти обяснявам колко жени биха желали, а не могат да имат своето дете. Колко биха дали всичко да усетят това, с което те е благословил Бог - усещането за едно малко сърчице, което расте в теб. Колко очакват, а този ден не идва и не идва?
Радвай се, че никога не си и няма да преживееш тези мъки, че не можеш да си майка!
Колкото до решението - то си е твое. Направи това, което сметнеш за добро и правилно, но така че един ден да не съжаляваш горчиво за постъпката си.
Имаш още време, помисли си и дано Бог ти помогне с избора, който ще направиш! Успех!
Радвай се, че никога не си и няма да преживееш тези мъки, че не можеш да си майка!
Колкото до решението - то си е твое. Направи това, което сметнеш за добро и правилно, но така че един ден да не съжаляваш горчиво за постъпката си.
Имаш още време, помисли си и дано Бог ти помогне с избора, който ще направиш! Успех!
Преди две години едно момиче влезе във форума да потърси помощ. Беше на твоите години. Искаше да направи същото като тебе. Луташе се до последно. Бащата я изостави, родители и също я баха изоставили. И тук не срещна много разбиране. Но за да оставиш едно бебе да расте в корема ти, значи поне малко си го искал. Когато постъпи в болницата да роди- първите и думи бяха - "как да го оставя за временно отглеждане". Персонала се настрои срещу нея. Други започнаха да си правят сметки как да го продадат на някой, който безкрайно го иска, който е готов дори да плати за да го има. Безкрайно грозни изпъления. Нарушения на закона и в двата случая. По закон майката остава с детето си в болницата 12 дни, а не 3 или 5 както е в другите случаи за да е с него и да прецени дали е взела правилното решение. На това момиче не и носеха бебето. Стаята беше пълна с бебета. Гърдите и щяха да се пръснат. Всяко бебе като заплаче и потича мляко- безполезно мляко, защото го нямаше детето и. Тя искаше да го види- намираха си оправдавния да не и го показват. След скандал от външни хора с персонала на болницата- и показаха детето. Най- прекрасното същество на света! Не и бяха нужни 12 дни да обмисля- тя каза - "Искам го". Като се роди бебе представите се променят. Тя вече имаше бебе, което да суче от нея, не беше самотна, а живота и има нов смисъл. Порасна.
Момичето имаше помощта на хора от форумите- знаеше, че ще сме зад нея. Имаше всичко за детето. Както ти се предлага на теб сега. Всъщност тези жени писали по- горе ти предлагат не просто дрешки или креватче- предлагат нов шанс да си с детето си. Помисли добре. Ивет е писала- децата в домовете изостават в развитието си- никой родител не иска това за детето си и не ми се вярва, че и ти го искаш.
Нейче- прости ми, че разказвам твоята история.
Поговори с родителите си. Поговори със социалните. Има една майка в Елхово, която ще ти помогне.
Момичето имаше помощта на хора от форумите- знаеше, че ще сме зад нея. Имаше всичко за детето. Както ти се предлага на теб сега. Всъщност тези жени писали по- горе ти предлагат не просто дрешки или креватче- предлагат нов шанс да си с детето си. Помисли добре. Ивет е писала- децата в домовете изостават в развитието си- никой родител не иска това за детето си и не ми се вярва, че и ти го искаш.
Нейче- прости ми, че разказвам твоята история.
Поговори с родителите си. Поговори със социалните. Има една майка в Елхово, която ще ти помогне.
На въпроса ти- трябва да се свържеш, както са те посъветвали, със Социални грижи- Отдел Закрила на детето. Не знам само в Елхово дали има такава служба. Ще проверя утре и ще пиша. Говори със социален работник. В момента тече превенция именно в тази насока, да се поощряват майките и родителите въобще да гледат сами децата си, да не ги оставят в институции. Ще ти кажат всички възможности за финансова помощ, която може да ти се отпусне от държавата. Като самотна майка, каквато си явно , след като нямаш брак с бащата, ще имаш право не само на майчинство. Подробности ще дам отново утре. За настаняването в институция- след раждането на детето, когато решиш да го оставиш, то ще бъде настанено там. Ще имаш възможност да подпишеш декларация, с която се отказваш от него. Ако не подпишеш, можеш във всеки един момент да си го вземеш.
До тук с сухата ,официална информация.
Подкрепям напълно момичетата!
Наистина ще ти е безкрайно трудно. Никой не иска да те заблуждава в противното. Но ти самата ще усетиш какво е да държиш рожбата си, да я гушкаш и да знаеш, че целият му свят си ти! Момиче, нищо друго не може да замени това усещане! Но само ако предварително не си решила,че това дете е само пречка. Ако му позволиш, то ще превземе сърцето ти и ще го владее!Моля те , позволи му! Дай му шанс, да усети любовта и прегръдката на мама. Не се обвинявай нито за миг, когато решиш да го задържиш, че си лоша майка! Помощ ще получиш! Помагано е до сега на доста майчета със сходна на твоята съдба, но от теб се иска да вземеш отговорно решение и да бъдеш силна, за да го отстояваш. Ако баащата на детето те съветва да го оставите, по -добре се раздели с него. Не се заблуждавай,че след 1 година, той ще е съгласен да си го вземете обратно.
Мило момиче, моля те,дай шанс на бебчето си да бъде обичано! 
До тук с сухата ,официална информация.
Подкрепям напълно момичетата!
Наистина ще ти е безкрайно трудно. Никой не иска да те заблуждава в противното. Но ти самата ще усетиш какво е да държиш рожбата си, да я гушкаш и да знаеш, че целият му свят си ти! Момиче, нищо друго не може да замени това усещане! Но само ако предварително не си решила,че това дете е само пречка. Ако му позволиш, то ще превземе сърцето ти и ще го владее!Моля те , позволи му! Дай му шанс, да усети любовта и прегръдката на мама. Не се обвинявай нито за миг, когато решиш да го задържиш, че си лоша майка! Помощ ще получиш! Помагано е до сега на доста майчета със сходна на твоята съдба, но от теб се иска да вземеш отговорно решение и да бъдеш силна, за да го отстояваш. Ако баащата на детето те съветва да го оставите, по -добре се раздели с него. Не се заблуждавай,че след 1 година, той ще е съгласен да си го вземете обратно.Мило момиче, моля те,дай шанс на бебчето си да бъде обичано!
Моля те помисли не оставяй детето
Ирина казваш, че живеете под наем.Разбирам много е трудно, но ти предполагам ще вземаш майчинство 180 лв., а приятеля ти може да почне работа за повечко пари.Например в сферата на строителството.Знам , че работата е тежка , но парите са добри.На месец може да си изкара до 1200 лв.Е няма всеки ден да сте заедно, ще се виждате на две седмици веднъж, но за сметка от това няма да се лишиш от това да отгледаш това малко съкровище.Помисли си.Строителни работници търсят навсякаде, на морето, на Пампорово и т.н.Брат ми е на 19 г. и работи в строителството, и на него не му е леко, но намира начин.Помисли си, и най-вече помисли за това малко съкровище дето няма вина за нищо.
Ирина, вече трябва да си започнала да усещаш малките ритничета на бебчо.Не е ли вълнуващо това?А сега си представи също колко вълнуващо е да чуеш първото мама, да видиш как за първи път посяга към играчка, как се смее за първи път, как ще пророниш сълзи , когато за първи пъ падне.Ако дадеш детето си ти няма да ги почустваш тези моменти.И може и никой да не ги почуства, защото не във всички домове работещите се отнасят към децтта като към свои.
Не вземай никакво решение докато не видиш малкото ангелче, докато не го допреш до сърцето си, докато не почустваш първия път , когато с малката си нежна ръчичка ще хване пръста ти и как тогава целия свят ще спре и ще започне да се върти наново - този път около това мъниче, защото ще усетиш колко е беззащитно и че ти си единствения му "помощник" и закрилник в този свят.
Моля те, не оставяй едно дете да расте без майчини грижи.Помисли си когато твоята майка не е била благо разположена към теб , когато ти си имала нужда и си представи , че на твоето дете това ще му се случва всеки ден от момента в който го оставиш в дом.
Успех и кураж- прочети малко повече в този раздел и ще видиш на колко майки е са помогнали и как всеки ден идват нови желаещи даппомагат.
Бъди истинска майка!
Не вземай никакво решение докато не видиш малкото ангелче, докато не го допреш до сърцето си, докато не почустваш първия път , когато с малката си нежна ръчичка ще хване пръста ти и как тогава целия свят ще спре и ще започне да се върти наново - този път около това мъниче, защото ще усетиш колко е беззащитно и че ти си единствения му "помощник" и закрилник в този свят.
Моля те, не оставяй едно дете да расте без майчини грижи.Помисли си когато твоята майка не е била благо разположена към теб , когато ти си имала нужда и си представи , че на твоето дете това ще му се случва всеки ден от момента в който го оставиш в дом.
Успех и кураж- прочети малко повече в този раздел и ще видиш на колко майки е са помогнали и как всеки ден идват нови желаещи даппомагат.
Бъди истинска майка!
много се чудех дали да пиша в тази тема, Ирина.
уважавам желанието ти да направиш избор, но мисля, че пътя по който поемаш е лош. смятам, че се опитваш да успокоиш себе си, а и си много повлияна от странични фактори.
аз съм на 43 години и с осиновено дете. житейският ми опит ми казва, че веднъж оставиш ли детето за отглеждане, няма да го потърсиш повече. зная, че ще кажеш не, аз няма да съм такава. аз пък ти казвам, че ще стане точно така.
детето ти ще седи в дом, няма да има отказ и няма да бъде свободно за осиновяване. ако го настанят в някой дом далеч от теб, всеки път, когато решиш да отидеш да го видиш, ще имаш оправдание, че нямаш пари, време..........ще отидеш няколко пъти, в началото често, после все по-рядко. живота ти ще е устроен без ангажимента за това дете, ще отлагаш времето, когато би могла да го вземеш при себе си и това време никога няма да дойде. детето ти няма да е твое дете, но няма да е и ничие. ще го пожертваш в името на добрите си намерения. ще остане в някой дом, ще расте и ще бъде много нещастно. ти също, по своему.
не искам да ти давам съвети какво да правиш, но мисля, че не желаеш много това дете. или поне не толкова силно, че да направиш всичко възможно за него. имаш още два месеца до раждането, помисли просто. ако толкова държиш на приятеля си и не можеш да го убедиш да гледате детето от първия ден, избери един от двамата.
не отлагай нещата, те няма да станат по-лесни с времето. напротив, ще се усложнят.
лично аз не бих избрала и най-прекрасният мъж пред детето си. моят не искаше да осиновяваме. аз осинових сама. сега е най-добрият и обичащ баща на света. мъжете мислят другояче, особено ако са по-млади. не оставяй неговото мнение да те води в решението ти. то е твое и ти ще понесеш последствията от него, добри или лоши.
отново ти казвам, че не искам да те съдя. човек само сам знае какво му е, по какви трънливи пътища минава. давам ти само съвет да помислиш много сериозно, това са два човешки живота, които държиш в ръцете си. своя и този на детето. не всяка жена е родена да бъде майка, не всяка жена е готова винаги да бъде такава, някой узряват по-късно.
уважавам желанието ти да направиш избор, но мисля, че пътя по който поемаш е лош. смятам, че се опитваш да успокоиш себе си, а и си много повлияна от странични фактори.
аз съм на 43 години и с осиновено дете. житейският ми опит ми казва, че веднъж оставиш ли детето за отглеждане, няма да го потърсиш повече. зная, че ще кажеш не, аз няма да съм такава. аз пък ти казвам, че ще стане точно така.
детето ти ще седи в дом, няма да има отказ и няма да бъде свободно за осиновяване. ако го настанят в някой дом далеч от теб, всеки път, когато решиш да отидеш да го видиш, ще имаш оправдание, че нямаш пари, време..........ще отидеш няколко пъти, в началото често, после все по-рядко. живота ти ще е устроен без ангажимента за това дете, ще отлагаш времето, когато би могла да го вземеш при себе си и това време никога няма да дойде. детето ти няма да е твое дете, но няма да е и ничие. ще го пожертваш в името на добрите си намерения. ще остане в някой дом, ще расте и ще бъде много нещастно. ти също, по своему.
не искам да ти давам съвети какво да правиш, но мисля, че не желаеш много това дете. или поне не толкова силно, че да направиш всичко възможно за него. имаш още два месеца до раждането, помисли просто. ако толкова държиш на приятеля си и не можеш да го убедиш да гледате детето от първия ден, избери един от двамата.
не отлагай нещата, те няма да станат по-лесни с времето. напротив, ще се усложнят.
лично аз не бих избрала и най-прекрасният мъж пред детето си. моят не искаше да осиновяваме. аз осинових сама. сега е най-добрият и обичащ баща на света. мъжете мислят другояче, особено ако са по-млади. не оставяй неговото мнение да те води в решението ти. то е твое и ти ще понесеш последствията от него, добри или лоши.
отново ти казвам, че не искам да те съдя. човек само сам знае какво му е, по какви трънливи пътища минава. давам ти само съвет да помислиш много сериозно, това са два човешки живота, които държиш в ръцете си. своя и този на детето. не всяка жена е родена да бъде майка, не всяка жена е готова винаги да бъде такава, някой узряват по-късно.
Мата, ти беше една от хората, които ми вдъхнаха надежда