Nujdaq se ot pomosht!!!

Аз ще цитирам реплика от един филм, казва се "Опасно безсъние" - "Тогава това ви се е сторило правилното решение, но дали може да живеете с избора си?"
Затова мила ми Ирина, помисли добре за това какъв да бъде изборът ти и дали след време ще можеш да живееш с него 

Ирина с риск да стана досадна, че пиша отново искам пак да те помоля да помислиш.Знаеш ли току що се връщам от цирк.В нашия град гостува цирк и бях на представление и се сетих за теб.Видях толкова много деца с майките си и толкова много усмивки.Аз за пръв път ще ставам майка и да ти кажа честно усмивката на едно дете е най - красивото нещо и най- незаменимо.Нима ще избереш варианта да се лишиш да чуваш звънкото му гласче и лъчезарната усмивка.И още нещо ние по принцип сме 5 деца.4 момичета и 1 момче.Майка ми и баща ми дори за секунда дори не са си помисляли нещо подобно както ти.И на тях не им е било лесно да отглеждат сами 5 деца.Обаче и двамата са работили здраво и ето резултата на лице.Всички сме добре и не сме лишени от нищо.Между другото ти говориш да го дадеш на ясли след годинка.Ония ден бях в едно парче на кафенце и чух две майки как си говорят , че са започнали да вземат деца за ясли от 3 мес.Поинтересувай се малко и моля те пиши за решението което си взела.Дано то е в най-добрата посока за малкото слънчице. 

Хайде помисли дали да задъжиш детето, а и ние от Бургас ще се опитаме да ти помогнем с нещо. Не сте ли мислили да се преместите в друг град. В Елхово сигурно няма много свободни работни места за таткото, но в Бургас не е така - все ще измислим нещо. Ако не искаш да пишеш тук, моля те пиши ми поне на лични.

Момичета,ако ни е писала от интернет зала,скоро може би няма да ни пише.Нека да я почакаме малко и да се надяваме,че ще приеме помощта ни.

Здравей Ирина.Нямах време да прочета всичко писано по-темата но обещавам след малко и това да направя.
Писах ти на лични и оставих тел.си номер.Моля те да ми се обадиш.Аз съм от Елхово и ако имаш желание можем да се срешнем и да поговорим.
Ще помогна с каквото и както мога.
ако приятелят ти иска наистина работа, и желание да работи имам идея но трябва да поговоря довечера със съпругът си.

Извинявам се на всички,че едва сега се включвам в теманта но напоследък ми беше доста натоварено.Наложи се непредвидено да поработя ден два,и бях непрекъснато в движение.

Така,сега да попиша малко по-философски,какво мисля аз по-въпроса дали да си оставиш детето при теб или не.

Ирина?Вждаш ли тези две маймунчета на аватара ми,момиченцето и момченцето.Почти пет години,аз и съпругът ми минахме през деветте кръга на ада за да ги имаме.
Завиждах и еднакво с това се ядосвах на жени,които имаха шанса да родят а не искаха децата си.Аз нямах шанса да родя но ми се адде шанс да осиновя тези две страхотни деца и да ги отгледаме с много любов.Излишо е да ти казвам,че винаги когато отивах на свиждане във домчето да видя първо синът ми а после и дъщеря ми,плачехи  за другите дечица,защото колкото и добре да се грижат във домовете за тях,майката си остава майка.
Не знам друго какво да напиша,решението си е изцяло твое но не обричай детето си,като го дадеш в дом.Моите слънчица имаха късмета да попаднат при нас,не съм идеална майка,правя грешки най-вероятно но кой не прави човек се учи докато е жив.Мисля,че децата ми са щастливи,че именно аз и баща им сме техни родители.Само,че доста деца нямат този шанс въобще да попаднат във каквито и да било семейства.Животът им преминава във домовете..........

Като последно,за сетен път ,ако имаш желание писала съм ти на лични и съм оставила телефона си.Молбя те обади се,ще ти помогна или поне ще напарвя каквото е по-силите ми,ще се опитам да осигоря и работа на съпругът ти стига да иска да работи и има желание за това.Ще събера дрешки,щще осигоря кошарка,количка и т.н от каквото имате нужда за бебето.
Но искам да се срешнем и запознаем.
Ще чакам да ми се обадиш.

Нямате ли родители, баби, някой който може да помогне. Само искам да ти кажа, знам че решението е твое , но не оставяй детето си никога. Не знам какво е мнението на бащата, но ако не те подкрепя го изолирай от взимането на решение. Знам че си много млада и нямаш никаква представа какво да правиш, и как да гледаш бебе, но ще се научиш. Спри да мислиш за този вариант да оставиш бебето някъде въобще, защото понякога ти се струва че има друга възможност но не е така. Нямаш избор, раждаш бебето и си го гледаш. Започни да четеш за бебетата, за отглеждането им, хранене. Виждаш колко хора са готови да ти помогнат, аз също се присъединявам към тях, бебето няма да остане гладно, голо  и без играчки.
Най-важното което искам да разбереш че няма два варианта оставяне в дом или да си го гледаш. Трябва да го отгледаш ако се налага и без бащата
 Ще следя темата, кураж стискам палци да вземеш правилното решение 

АВТОРКАТА НА ТЕМАТА-ЩЕ БЛАГОВОЛИ ЛИ ДА ОТГОВОРИ
ВЛИЗА,ЧЕТЕ А НЕ ОТГОВАРЯ-ВСЕ ПАК НИЕ СЕ"ХАБИХМЕ' ДА ТИ ОТГОВАРЯМЕ-АЙДЕ СЕГА И ТИ

Разбирам гнева ти, но не е нужно да я нападаме така,все пак е твърде изплашена, не знае какво и предстои, струва й се предполагам, че целият й свят се срутва.Нека просто й подадем ръка, а тя ако иска ще я поеме.  Достатъчно хора предложихме помощта си, но избора е нейн! Тя трябва да живее с този избор!

uPuHa,колкото и да си изплашена,разбери,че страховете ти са безсмислени.Нямо нищо страшно,след като има толкова желаещи да ти помагат сега и за в бъдеще.И бъди сигурна,че ще ти помагаме.Ето и мама точно от Елхово има,тя ще е най-голямата ти опора,стига ти да искаш това.Миличка,за първи път го споделям тук.При живи родители,съм израснала в интернати.Пет годинки навърших в интернат,после шест,после седем.После за три години живях с родителите си,но подхвърляна по роднини.После отново в интернат,докато навърших 12г.После ме записаха на пълен пансион в едно училище в родния ми град,и се прибирах само да спя у дома.ЗАКУСКА,ОБЕД,ВЕЧЕРЯ,УЧИЛИЩЕ И ЗАНЯТИЯ ВСИЧКО БЕШЕ В УЧИЛИЩЕТО.ТО БЕШЕ МОЯТ ДОМ.Знам какво ми е било,и мога да си представя как растат децата без родители въобще.Мечтаят си да си имат своя мама,която да ги гушка,милва,целува и да им казва,че те са единственото и богатство.За мен децата ми са най-ценното,за тях съм готова и в огъня да скоча и това не са празни приказки.Надявам се скоро да ни дадеш знак и да ни пишеш дали приемаш помощта ни или се отказваш от нея и от рожбата си.

Мила Ирина, ... хубаво е, че четеш макар и да не отговаряш; хубаво е и, че търсиш помощ - това означава, че ти пука. Честно може би и аз нямаше да имам смелостта да се изправя срещу вече обвинилите ме, и най-вече срещу собственият си ужас, виждайки го написан черно на бяло в постовете им. Ти си умно момиче - личи си и съм сигурна ,че разбираш онова което момичетата тук ти казват, защото ТЕ СА ПРАВИ, макар и по-резки от необходимото, според мен. Сигурна съм и, че ужасно те е страх от това което предстои - то си е за страх, никоя мама няма да отрече, че се е страхувала от неизвестното преди да има своето първо бебче, а и в твоята ситуация на несигурност този страх е двоен. Аз няма да ти кажа нищо по-различно от това, което ти е казано до тук - бих искала да задържиш бебчето при себе си. И макар да виждам зад желанието ти да го дадеш за временно отглеждане не безотговорност и нехайство, а опасението ти, че няма да се справиш и малкото ти детенце ще страда; желанието ти да имаш възможност да си стъпиш на краката, за да можеш да му дадеш всичко от което се нуждае, съветвам те не се отказвай от помощта предложена ти тук - момичетата  които са ти писали са с много опит и с много желание да помагат- а ти ще имаш нужда и от този опит и от тяхната подкрепа.
Мисля си, че когато бях на твоите години далеч по- малки неща от промяната, която  ти предстои ме плашиха. Всеки е бил неопитен някога и е трябвало да се научи - хубаво е само да не е от грешките си, а от нечия мъдрост и опит. 

Толкова отдавна не съм писала в този форум, а сега май малко прекалих... Последно бих искала да ти предложа, както и на момичетата тук - Момичета, ако имате възможност, покажете и Домовете от вътре, нека и тя да види онова, което сте видели вие и е научило вас.

А после решението е в твои ръце Ирина. Успех!!!

Мисля, че тази идея е най-доброто, което можеш да направиш за да натежи везната в едната или другата поскока, Ирина.
Има една малка твоя адашка, усмихва ти се от аватара ми.
Ако можеше да видиш материализираните страхове, подтиснатостта и недоверието, криещи се зад лъчезарната усмивка на това дете...

Би могла да ми бъдеш дъщеря и като такава те чувствам, докато ти пиша. Помисли, мило момиче, и иди с някои мами в близко до теб ДМСГД.
Бъди силна и здрава!

idnata седмица плануваме ходене до Перник и Сф при бебетата.

Ирина,ела с нас Пусни ми ли4но ако желаеш

Ирина,
можеш да се обърнеш и към програмите на SOS за деца с риск от изоставяне:
http://www.sosbg.org/our_activity_social_programs.html
и помисли добре!
Като си млад бебе се гледа лесно! Повярвай ми, и аз бях млада майка и сега си имам голям син, истинско съкровище, което помага в къщи и дори гледа малката си сестричката...
Поздрави!
Ива

Ирина,ако четеш темата.Опитвам се да ти изпратя Лично съобщение,но тъй като кутията ти е пълна не успявам.
Моля те изчисти си кутията,за да ти пиша.
Поздрави