А подаръци от България?

И сега защо не пишат онези против подаръците от чужбина. Аз пък ще чакам те да се включат 

Ами не пращам, защото няма на кого.
Но ако имаше, сигурно щеше да е точно това, което му липсва там - нещо специфично българско. Чубрицата чувам, че е много ценена там, лютеници, ракийки... Ей-такива благинки за душата. 

Не откривам другата тема...за подаръците от чужбина...аз на всичко се радвам и винаги нося подаръци - нещо интересно.

Аз така на една приятелка и пращам картички, колетчета, чайче...никой иначе не се сеща за нея  

Иначе пращам на приятели чужденци...ще ме изцедят тия хора - искат ядки, сушени плодове, кроасанчета с шоколад, вино (това вече няма как да им пратя), бисквити.... Ще ме разоряд, ама ми е кеф да им пращам

Как пращат ракия и луканка 

При мен проблема е, че ако си получа колета, то той е обиколил цяла Европа. Не е истина просто - преопаковани, сумати печати...мани мани 

На мен никой на ми праща. Няма и да zабелжа, ако някой ми дойде на гости от БГ и не ми донесе нищо, достатъчно се радвам на новодошлите. Аz съм на мнението, чЕ никой не ми е длъжен всеки месец да ми събира колетче и да ми праща някакви няща, като zа тях дава половината си пения, а в края на краищата аz мога сама да си ги набавя. Говоря и zа луканки и zа мартенички и т.н. Колетите съм ги намраzила в студентските си години, когато майка ми и баща ми даваха по примерно 3 лева да ми пратят колет с картофи, а zа същите пари можех да си ги купя от паzара. Или бурканите с манджите, които редовно се раzваляха.

Има много онлайн магаzини, от които ако толкова ти се прияде, може да си купиш луканка.

А, противник съм и на мъкненето на лекарства от "къщи", че "тук няма такива". Ако след няколко години престой в чужбина не си се научил къде е лекарският кабинет и къде аптеката, то нещо според мен не е наред....

дай сайт 

Пращам колети по празниците до USA - със сувенири и малки мезета, просто заради вкуса на родното.
Не е скъпо, освен когато се пращат документи с DHL или FedEx, но никога не искам осребряване на "пътните".

От повечето хора, на които нося подаръци, нищо не съм получавала. В началото като дойдохме тук едната баба на моя му пращаше потници и чорапи за рождения ден, въпреки недоволството му. Майка му по едно време много настояваше да му прати колет и го пита какво му трябва. Той й каза: някои лекарства, понеже тя работи в аптека и има намаление за нея, вафли Мура и едни гел-дезодоранти, които ги няма тук. Май имаше и още нещо, не помня. И жената приготвяла, приготвяла, та пратила две бучки вакуумно опаковано сирене! Само това, защото за другите неща нямало място.  Ама откъде да знае, че колетите не се пренасят за 2 часа или в хладилен камион? Сиренето се развалило, опаковките се надули, едната дори се спукала и саламурата изтекла. Пакетът- прогизнал и смърдящ!  И ние отиваме да го вземаме като си мислим, че вафли и лекарства има вътре, за сиренето не знаехме. Гледам, че отвън на нищо не прилича кашона и се карам със служителката, че са го повредили. Тя жената се притесни и каза да го отворя още в пощата и ако нещо е повредено да се оплача. Добре, че не го отворих пред нея, ужас беше с това сирене. 

Моето семейство ми пращат редовно картички и мартенички, понякога и колетчета (непоискани от мен, но много ме радват все пак).  Но за тях поне знам, че наистина ме обичат и мислят за мен.

В началото и другите роднини пускаха по някоя картичка, но нещо спряха, явно вече свикнаха без нас.  А ние им пращаме от всяка почивка, на всеки рожден ден и на всяка Нова Година.

Да изпратиш колет по празници или просто една картичка според мен е жест, който не коства много усилия и финанси. Това е начин да покажеш на хората, че не си ги забравил и държиш на тях  

То и картичка по имейла става...Но на най-близките обичам да пратя по пощата...

Е хайде стига сега...Мартенички и подправки разбирам, но мастичка, ракийка, цигари и луканки си има предостатъчно.  Както и сребърни джунджурийки с отличен дизайн и на двойно по-ниски цени. 

Мен пък много ме дразни като кажа "нищо не искам" и да ми се пращат неща, които мога да си купя и тук за същите пари че и по-евтино. А пък пращане на дрехи направо ме изкарва от равновесие. Сърцето ми се къса да ходят на боклука подаръците от родителите ми.


  Тези пък от коя страна са та такива неща си нямат?

Абе хора, вие ме смайвате направо с тези лютенички, вафли мура и сиренца по колети. Такива неща има в цял свят...не сте сигурно в африканско племе в джунглата...

Аз съм пращала малки подаръци за Канада.

Моите родители ни пращат колети за рожденните ни дни и Коледа. В началото се противях, но след един разговор, в който ми казаха "Остави ни да се почувстваме добре, че правим нещо за вас", вече само благодаря и се радвам на подаръците. Много е разочароващо обаче, когато не ми доставят колета, а го връщат обратно с бележка "непотърсен". Шеста година съм в Канада и досега колет към БГ не съм пращала, нося подаръци като си ходя всяка година.

xsenia, извинявай, но сребърни малки нещица са тук шир потреба, аз искам филигран примерно! А мастика "пещера" е за мъжа ми, не че няма узо тук. Луканки и салами, вино, аз правя сама, не е сложно и не това сам искала.
И мартеници мога тук да си направя, много по-красиви от тези в БГ, не е там въпроса....а да получиш нещо като мил жест, от там, където си роден....

На мен майка ми няколко пъти ми е пращала колет с каши "Слънчо"за бебето.Тук тогава нямаше,отскоро има, но само един вид.
Наистина е скъпо-2 кг-25 лв.

Дoкато сестра ми живееше в Бг получавах малки неща за Коледа и рожден ден. Откакто живее тук, баща ми или никой друг не ми изпраща, но аз и не искам. Храна никога не ми се прияжда, ако е сирене, кисело мляко, лютеница, тук винаги се намира. Когато си ходя тогава си взимам каквото съм се присетила( последно 2005).

Нормално е всеки да иска да получи нещо дребничко от България или от родната му страна.
Вярно е че разхода за изпращането на колета понякога е по-голям, отколкото съдържанието му, но не смятам, че това е толкова важно.

 Не ми е минавало на ум да се сещам за филигран при наличие на хубав италиански дизайн (който не може да се нарече шир потреба в никакъв случай). Луканки и салами и прочие хранителни продукти в магазините бол. Имаш си вероятно какви ли не национални магазини и сигурно и български.
Жеста не се оценява с подобни неща. Той се вижда в ежедневието в загрижеността от проблемите ти и готовност за подкрепа преди всичко. Още повече че подобно харчене от тяхна страна е абсолютно безсмислено.

xenia,мартеници беше споменала нещо в друга тема.
Пак да поясня, аз съм оставила пари в БГ, иначе тук има всичко наистина.
А ти що не си ги направиш мартеничките сама?
Извинявай, но някак си се набиваш в очи с киселото си настроение и заядливост.
Аз с удоволствие бих ти пратила мартеници, имам красиви български и неразопаковани...ако искаш дай ми координати на ЛС

С такива глупави претензии как няма да е заядлив човек? Това е толкова унизително- направо като рекламата за шпек леки ли беше... Егати, емигрантите умряли от глад за луканки, лютеници и вафли Мура. Щеше да бъде много смешно, ако не беше тъжно. На мен лично ми е тъжно че заради подобни истории се създават стереотипи в обществото на умиращите в чужбина от глад емигранти и също така пропагандистки лозунги и тънки намеци по медии.
Чудно ми е с какъв доход са родителите ти и какво е съотношението на цената на едно такова мааалко колетче към техния доход и обратното- съотношението на всичките тези покупки тук към вашия.

Хубаво е да получаваш неща от България.
Шпек Леки, примерно. Последния колет,
който получих, беше от моя приятелка -
дънково костюмче за детето и "Капитал"
за мен. Получавала съм вестници, книги,
списания, обикновени вафли, черни чорапи.
Мартеници и картички така или иначе.
Обожавам да получавам писма. Писани на ръка.

пращат ми, де ще идат, като няма хранителни добавки и разни лекарства,на които имам доверие в бг!отделно , витамини за деца, луканка, някои бг. кремове, подаръци за малката, за нас! липов 4ай, 4убрица, ленено семе, овесени ядки!ей, такива неща!парите са си мои!

Изпращала съм на кумовете и на приятели сладко от рози и ликьор от рози.
Както и подправки - сминдух, девисил, джоджен, балканска чубрица.
Луканки и ракии си ги поръчват онлайн, дори и в Америка.

Черни чорапи ли си нямате Лиске? Марси, преди да бяха внесени овесените ядки и лененото семе в България, те първо бяха супер-популярни във всички останали страни.

Nikoi nishto ne mi prashta. Tyk vsi4ko si ima. Dori lutenisa Olinezko  . 4e i kiselo zele proizvedeno v  bg v byrkani moje da si kypish .

Нищо не ми изпращат, ама аз и не държа. Бях се засилила преди време да карам майка ми да ми изпраща цигари, но и този проблем го реших. В българските магазини в Чикаго има почти всичко. Ако решат да изпратят нещо, то ще излезе при всички положения по-скъпо, отколкото ако си го купя тук, затова и не ангажирам никого.

xenia, ти май смяташ всички жестове на внимание за безсмислени? Нямало смисъл да се честитят празниците, подаръци не трябвало да се подаряват, роднините не трябва да се охарчват за писма и колети?!? За пръв път срещам толкова негативно отношение. Какъв точно ти е проблемът? Това са нормалните човешки взаимоотношения все пак. Не се ли радваш като ти честитят празниците и ти подаряват дребни подаръчета? Или никой не го прави за теб и затова го отричаш така злостно? Как иначе ти засвидетелстват обичта и уважението си? Да си приятел означава да се интересуваш от дадения човек, да съпреживяваш и радостите му, и тревогите. Значи трябва да се радваш с него на празниците му също! Не искам да се заяждам, просто си ми наистина супер странна и не мисля, че един щастлив човек може да говори така. Каквото и да ти се е случило, приеми съчувствието ми и гледай по-весело на живота.   

Мамка му и прасе, не е честно.

Единственото, което съм избрала родителите да ми пращат, и те го правят колкото заради нас, толкова и заради тяхна радост, е детски списания. Исках само "Бърборино" защото ми хареса миналото лято, но майка ми слага и едно-две други, драго й е.
canadianmom, има откъде да се купят храни на този континент. Аз, честно казано, бих се притеснявала пък да ми пращат разни храни по пощата (брех, мислех си, че тази реклама, дето доставят шпеков салам до Флорида, била майтап, пък тя истина ще се окаже).
Най-добре не се връзвай на това на кого какви са родителите и какво пращат. Ами ако твоите вземат да пращат манджи, току-виж някой те заял "не ви е срам, да тормозите хората да ви хранят". Иди после се оправдавай, че си им оставила пари, че не им е в тежест, и т.н. Ако някой реши да те яде на тема твоето семейство, все ще го направи. Но това става, ако усети, че имаш откъде да поддадеш. И при всички положения ти ще си в загуба.

На мен редовно ми пра6тат ракийка (майка ми я пи6е на пакета като ябълков сок  ), пъстърма- мъжът ми тука6ните сухи меса не ги харесва и подправки- 4убрица, джоджен, мерудийка. Последния път бях помолила и за семки, тук има в турските магазини, но са ужасно твърди и стари. Лекарства си купувам от България като си ходим- тук са ужасно слаби тези без рецепта и не вър6ат никаква работа.
Между другото, пакетите при мен стигат то4но за две седмици, то4но на деня  . Утре пък аз 6те пра6там за България и много ме е страх дали 6те си го полу4ат на6ите 

Аз храни не искам, тук има всякакви магазини, наистина бг неща има, а не съм и пощелива, научих се и да си правя много неща, та не ми липсва.
Искам само джоджен, чубрица и девисил, тук миришат коренно различно, а боб без тези три тревички не става. Аз си ги пазя само за боб и леща.

  и рибената 4орби4ка, която толкова много оби4ам. А откакто мъжа ми пробва мерудийка, забрави набързо за така прехвалената от него Вегета.

Сред нас има заядлива съфорумка, която го дава "професионално". Правя аналог с хлебарките- адаптират се във всякакви условия, можели да живеят от един мазен човешки отпечатък, цял месец.
Аз на първия месец "странство", исках боб с джоджен, сирене с босилек и червено вино. Тези неща ги нямаше, въпреки изобилието в магазините.
Никога няма да забравя 1 март на една година: подариха ми мартеничка. Просълзих се.
Явно, са рядкост безгръбначните .....................................

Това е вече друго нещо- да си адаптираш исканията според това, от което наистина имаш нужда и няма от къде тук да вземеш. Но тези луканки, мастички и сребърни джунджурийки направо.... леш! Нямам думи.  



Нещо си сбъркала. Не става въпрос за подаръчета, а за поръчки и недоволство че някой нещо не ти бил пратил видиш ли и най-важното...това което смяташ, че са ти длъжни да ти пращат е абсолютно неадекватно като съдържание. Отделен въпросът за цената и килограмите на тази поръчка.
Когато тръгнеш да правиш списъци с неща за пъръчване и да недоволстваш от това, че не си получил нещо си, това вече не е подарък и не е "жест на внимание". Дразни факта, че някои хора смятат това за задължение на роднините си в България. Не е важно какво ти се изпраща, ващно е да се изпраща.

Що се отнася до подаръците...благодаря за съчуствието! Да, смятам, че не е редно да се охарчват за неща, които тук ще си купя много по-добри като качество и много по-евтино. В края на краищата, по-добре никакъв подарък отколкото лош. Който не може адекватно да преценява от какво може да има един българин в чужбина нужда и който няма уши да чуе, ами по-добре да не се прави на особено загрижен за отбиване на номера. Не че не приемам всички боклуци с благодарност и продължавам да намеквам че нямам нужда от такива неща, а по-скоро от други, но дразни.

Всичко българско има тук, няма смисъл да пращат - ракия, лютеница, сирене...
Оценявам жестовете на внимание - картичка за Коледа или рожден ден, мартенички, някой вестник Капитал или списание Ева - неща, които тук няма, и които обичам. Въможностите ни са различни и не виждам смисъл да се вкарват в излишни разходи.

Както и в предните теми писах, пращам но на определени хора, не на всички. Нещата, които най-често носим или пращаме са: DVD с анимационни филми на български, хубави детски книжки на български; вестници и списания; цигари (ако изрично поръчат, щот всеки си има собствено мнение кои са хубави, кои не); дрешки и интересни играчки. Досега не съм пращала колети, пътуваме достатъчно често. Средно, подаръци изпращам 5-6 пъти годишно, долу-горе така излиза.

Аз докато бях в България пращах мартеници по пощата, а чубрица, суджук и разни други подправки и лекарства, които ги няма тук пращах по някой , който отива до Белгия. Обикновенно шофьор каращ хора натам-насам. Също така получавах и пратките. Но това е възможно само за Европа.

винаги съм се 4удела на хора ,  които искат да им се изпращат лютеници, луканки, сирена, ракии, лекарства, които се намират и тук.
никога не са ми липсвали тези неща. някои хора много ми се чудят и на мен , като им  кажа, 4е не ми липсват тези неща в чужбина. имам познати които като си ходят в Б-я, ме питат какво да ми донесат навръщане, а аз им казвам нищо не ми трябва, което да го няма и тук. поръчвала съм по някое списание някой път и то защото много настояват. колети полу4авам рядко, както и рядко изпращам. никой не е длъжен да ми изпраща, както и аз да изпращам в Б-я.

Дъщерите на бившата ни детегледачка бяха в USA и тя им пращаше колети. Почуди се жената как да им изпрати бг ракия и вино (за подаръци да я ползват). Оказа се май, че трябва да е в дървени съдове. И тя успя да открие! Добра майка и отлична детегледачка е жената! Дано успеем да си я върнем като се приберем съм Сф!

ти си проверила ли?живяла си в тунис ли? няма тука, проверила съм,поне не за хора!  ако ти кажа  колко неща няма, които са ми като на една ръка в бг, просто ще се гръмнеш!пробвай като на4ало с хап4етата за глава с кофеин, пшени4ен зародиш, соя, свестни бонбони,голия, липов 4ай,вит с хап4ета,валерян, от 2 г няма детски витамини ... до няколко хиляди има да изброявам! на другите не им липсват, щото не ги знаят, ама на стария фес  му се услаждат прекалено или ми трябват!и си държа на оригинала!там пък няма такива дето тука си имаме, 4е пак нося към бг!винаги съм с пълни куфари!ние си се оби4аме и се та4им роднините и децата, това е много важно мисля, за да направим удовоствие  от сърце се иска да си се оби4аме!и малко материално поплътяване!ние си нямаме ни бг магазини, не знам интернет търговията дали се  позволи!

Рядко пращам нещо до чужбина - нямам доверие на нашите пощи. Но обичам да подарявам по нещо мъничко когато изпращам близък приятел за дълго. Не винаги го правя, защото не винаги намирам подходящ подарък - лесен за пренасяне и тематичен.

Има разлика между хора, които СИ ИСКАТ да им пращат разни неща, и роднини, които държат да пратят нещо, за да се почувстват полезни. В случая съм опитвала да ги разубедя да не се харчат за колетчета, но хората като държат да го правят, по-добре да им се каже какво наистина би си струвало да се прати. А не да пълнят самосиндикално кашончето с чорапи и развалено сирене. 

Да караш близките ти да ти пращат нещо като знаеш, че не могат да си го позволят, е егоистично. Обикновено каквото ми трябва от БГ си го нося сама. Относно твърдението, че всичко се намира тук- моля, заповядайте тук и ми намерете помагазините луканка, суджук, създърма и пастърма, хубава лютеница, вафли, царевично пръчици, чубрица, сушени дренки, мъжки безцветен гел-дезодорант и български книги. Даже по някоя бира ще черпя! 

Хубаво е,много е хубаво когато си далеч от страната си  да получиш нещичко оттам-не че го няма/макар и видоизменено/,но като знаеш,че си е от България.Аз преди си исках да ми изпратят-вестници,списания,вафли"Боровец",семки/нашите са най-хубави винаги с нетърпение съм си чакала колетите и винаги съм плакала от радост,когато ги получа и видя нещата,които са ми изпратени с толкова любов.
Сега сестричката ми е в Холандия например-ами нямат си"Пикантина",а тя обожава да готви с нея.Винаги и изпращаме малки колетчета с дребни подаръчета,но знаем,че много им се радва!
И защо не?Не виждам нищо лошо,в чужбина дори има много по-хубави и качествени стоки отколкото тук-то не са дрехи,козметика и т.н.Но жеста на внимание и факта,че близките ти мислят за теб..чувството е много хубаво!

Така е, мисля че само в щатите ги има тези неща, защото там има много българи. Иначе има държави, в които нищо от изброеното не може да се открие А и по колет не се изпраща.
Български книги може да има в библиотеката , но знам ли...

Имаше опит да се организира закупуване на БГ книги в тукашната библиотека, но не знам какво стана с инициативата. Предполагам, че това е задача на "Българския Културен Институт" в Берлин.

Мисля, че темата се изчерпа.  На всеки е ясно, че е неправилно да насилваш и изискваш близките си да ти пращат нещо, независимо дали си в чужбина или в съседното село. Но когато те го правят по своя воля, винаги е приятно да получиш малък знак на внимание, пък било то и чифт обикновени чорапи.  Изключение за мен е само случаят с вмирисаното сирене от майката на моя, но това не беше подарък от обич, ами престорен опит за влизане в ролята на загрижена майка.  Всеки друг мил жест е добре дошъл и е част от нормалните човешки взаимоотношения.

Само един съвет към xenia (знам, че не го искаш, но не мога да си мълча  ): опитай да не забравяш празниците на близките си и може и те да спрат да забравят, че си ги помолила за мартенички. А като срещнат внимание и уважение от твоя страна, може дори и сами да се сетят да го направят. На теб ти е чоглаво, че никой не се е сетил да ти прати мартеничка въпреки молбите те, нали? Ами и на тях сигурно им е криво, че не си правиш труда да помниш рождените им дни. Това с (не)честитенето на рождените дни съм го разбрала правилно поне, нали?

Иначе за поисканите и непоискани подаръци и "подаръци" ми се струва, че и двете сме на едно мнение, но нещо не можем да се разберем.  И аз не одобрявам хората, които не се съобразяват с възможностите на родителите си и ги товарят финансово и психически. Имах позната в Германия, на която родителите й пращаха по 50 Евро на месец, защото толкова можеха да отделят горките. За тях това бяха много пари, които в Германия нищо не са. Дъщеричката ги похарчваше за кафенца и коктейлчета.  И хич не я гризеше съвестта да приема тези пари вместо да иде да поработи 1 ден повече. Но това е съвсем, съвсем друга тема...

Не си схванала някои моменти. Именно разликата между подаръци и поръчкови колети. Може да не чиститя рожденни дни (принципно не уважавам това като празник, особенно след определена възраст), но без подаръци никого не съм оставила при прибиране в България. Аз лично нямам никакви претенции към това дали някой ще ми прави подарък на мен или не. Подаръка е доброволно нещо и въпрос на желание и нужда да подариш.
Колкото до мартениците, неприятния момент е факта, че хората не мислят изобщо от какво може да има нужда човек в чужбина. Дразни ме еднакво както факта на неадекватни колети от България, така и факта на неадекватни желания на емигранти от близките си (случая с луканки, колбаси и мастички).
Аз лично поръчвам веднъж-два пъти годишно колет с необходими неща, които не мога да купя тук- някои лекарства, билки, подправки, и искам да получа това, което съм поръчала (като между другото оставям достатъчно пари, които да покриват тези разходи). Вместо това получавам колет адресован за някой празник и с абсолютно безполезно съдържание. Затова пък са отбили номера с поздрав за някой глупав повод.