А подаръци от България?

Рядко пращам нещо до чужбина - нямам доверие на нашите пощи. Но обичам да подарявам по нещо мъничко когато изпращам близък приятел за дълго. Не винаги го правя, защото не винаги намирам подходящ подарък - лесен за пренасяне и тематичен.

Има разлика между хора, които СИ ИСКАТ да им пращат разни неща, и роднини, които държат да пратят нещо, за да се почувстват полезни. В случая съм опитвала да ги разубедя да не се харчат за колетчета, но хората като държат да го правят, по-добре да им се каже какво наистина би си струвало да се прати. А не да пълнят самосиндикално кашончето с чорапи и развалено сирене. 

Да караш близките ти да ти пращат нещо като знаеш, че не могат да си го позволят, е егоистично. Обикновено каквото ми трябва от БГ си го нося сама. Относно твърдението, че всичко се намира тук- моля, заповядайте тук и ми намерете помагазините луканка, суджук, създърма и пастърма, хубава лютеница, вафли, царевично пръчици, чубрица, сушени дренки, мъжки безцветен гел-дезодорант и български книги. Даже по някоя бира ще черпя! 

Хубаво е,много е хубаво когато си далеч от страната си  да получиш нещичко оттам-не че го няма/макар и видоизменено/,но като знаеш,че си е от България.Аз преди си исках да ми изпратят-вестници,списания,вафли"Боровец",семки/нашите са най-хубави винаги с нетърпение съм си чакала колетите и винаги съм плакала от радост,когато ги получа и видя нещата,които са ми изпратени с толкова любов.
Сега сестричката ми е в Холандия например-ами нямат си"Пикантина",а тя обожава да готви с нея.Винаги и изпращаме малки колетчета с дребни подаръчета,но знаем,че много им се радва!
И защо не?Не виждам нищо лошо,в чужбина дори има много по-хубави и качествени стоки отколкото тук-то не са дрехи,козметика и т.н.Но жеста на внимание и факта,че близките ти мислят за теб..чувството е много хубаво!

Така е, мисля че само в щатите ги има тези неща, защото там има много българи. Иначе има държави, в които нищо от изброеното не може да се открие А и по колет не се изпраща.
Български книги може да има в библиотеката , но знам ли...

Имаше опит да се организира закупуване на БГ книги в тукашната библиотека, но не знам какво стана с инициативата. Предполагам, че това е задача на "Българския Културен Институт" в Берлин.

Мисля, че темата се изчерпа.  На всеки е ясно, че е неправилно да насилваш и изискваш близките си да ти пращат нещо, независимо дали си в чужбина или в съседното село. Но когато те го правят по своя воля, винаги е приятно да получиш малък знак на внимание, пък било то и чифт обикновени чорапи.  Изключение за мен е само случаят с вмирисаното сирене от майката на моя, но това не беше подарък от обич, ами престорен опит за влизане в ролята на загрижена майка.  Всеки друг мил жест е добре дошъл и е част от нормалните човешки взаимоотношения.

Само един съвет към xenia (знам, че не го искаш, но не мога да си мълча  ): опитай да не забравяш празниците на близките си и може и те да спрат да забравят, че си ги помолила за мартенички. А като срещнат внимание и уважение от твоя страна, може дори и сами да се сетят да го направят. На теб ти е чоглаво, че никой не се е сетил да ти прати мартеничка въпреки молбите те, нали? Ами и на тях сигурно им е криво, че не си правиш труда да помниш рождените им дни. Това с (не)честитенето на рождените дни съм го разбрала правилно поне, нали?

Иначе за поисканите и непоискани подаръци и "подаръци" ми се струва, че и двете сме на едно мнение, но нещо не можем да се разберем.  И аз не одобрявам хората, които не се съобразяват с възможностите на родителите си и ги товарят финансово и психически. Имах позната в Германия, на която родителите й пращаха по 50 Евро на месец, защото толкова можеха да отделят горките. За тях това бяха много пари, които в Германия нищо не са. Дъщеричката ги похарчваше за кафенца и коктейлчета.  И хич не я гризеше съвестта да приема тези пари вместо да иде да поработи 1 ден повече. Но това е съвсем, съвсем друга тема...

Не си схванала някои моменти. Именно разликата между подаръци и поръчкови колети. Може да не чиститя рожденни дни (принципно не уважавам това като празник, особенно след определена възраст), но без подаръци никого не съм оставила при прибиране в България. Аз лично нямам никакви претенции към това дали някой ще ми прави подарък на мен или не. Подаръка е доброволно нещо и въпрос на желание и нужда да подариш.
Колкото до мартениците, неприятния момент е факта, че хората не мислят изобщо от какво може да има нужда човек в чужбина. Дразни ме еднакво както факта на неадекватни колети от България, така и факта на неадекватни желания на емигранти от близките си (случая с луканки, колбаси и мастички).
Аз лично поръчвам веднъж-два пъти годишно колет с необходими неща, които не мога да купя тук- някои лекарства, билки, подправки, и искам да получа това, което съм поръчала (като между другото оставям достатъчно пари, които да покриват тези разходи). Вместо това получавам колет адресован за някой празник и с абсолютно безполезно съдържание. Затова пък са отбили номера с поздрав за някой глупав повод.