Раздвоена

О, нямам намерение никого да съдя. Всеки знае себе си. Но също така нямам намерение да аплодирам подобно поведение.
Чудя се само как такива хора живеят в мир със себе си. 

Ситуацията ти е много сложна, както сама знаеш, както всички са ти написали, както е пределно ясно. Съвети от почти непознати едва ли биха ти били от голяма полза, тъй като всичко в тоя живот е толкова сложно, че за почти нищо няма строго определена рецепта, правило... Конкретната ситуация я знаеш и си наясно само ти (и той - Бившият). А булшинството от отговорите, понеж не ги прочетох всичките, е да си останеш при съпруга и детето. И в повечето случаи това е правилното, нищо, че няма точно правило, както написах. Повечето ще те посъветват така. Аз, може би, също. Просто понеже си представям ситуацията, макар и доста странично, и в ума ми е твоето дете, твоят любящ и търпелив съпруг, които те обичат и за които си скъпата и обична майка, любима, семейство. Затова. И, естествено, съветът ми ще е следният: за доброто на всички се опитай да си спомниш чувствата, които си изпитвала съм мъжа ти, когато си се влюбила в него; спомни си всички хубави мигове; представи си как би се развил животът ти, ако сега всичко излезе наяве: как ще го приеме мъжът ти.. детето ти! какво ще се случи?! Знаеш.
Аз пак дадох конкретен съвет, макар и да съм абсолютно незапозната. Но така мисля. И те разбирам. НаправИ правилния избор, успех!

 И как точно човек "си спомня стари чувства"?! Живее ли се по такъв начин? Много сте ми странни хора как лепвате децата като причина за решаването на абсолютно всякакъв проблем. Децата един ден стават също големи и отлитат и тогава какво?

babche,
Никой не е казал, че жената е кучка!

Лично аз исках да изразя мнението си, без да нападам авторката. Не съм била в нейното положение, не зная как е, но казах какво мисля. Опитах се да и дам съвет. Далеч съм от мисълта, че и е лесно, но моето мнение се изтълкува от един господин съвсем другояче.
Извънбрачната и връзка е проблем, защото явно затормозява участниците в нея. Това, по един или друг начин, се отразява, както на тях, така и на околните. Когато се луташ и търсиш най-правилното решение на създалата се ситуация, когато не си намираш място от притеснение, от отчаяние, от чувство на безизходица, тогава съвкупността от тези чувства пораждат проблем - как да се справиш, как да вземеш правилното решение. Това е проблема, а не самата любов.
Изразеното от мен мнение беше във връзка осъзнаване на чувствата, с цел придобиване на ясна представа за силата им и от там, вземане на адекватно решение.
Аз не упреквам авторката, че изпитва това, което изпитва, просто насочих вниманието и към това, че тя трябва да вземе някакво решение. Така всички ще са наясно със ситуацията и ще могат да продължат живота си.
Ако реши да се разведе, добре! Няма да е нито първата, нито последната. Тогава тя и настоящия и съпруг ще могат да си продължат живота - всеки по своя път. С времето страстите ще утихнат, всичко ще си дойде на мястото.
Може да продължи както до сега, но това ще и донесе повече мъка в бъдеще. Защото ще е пропуснала момента да бъде искрена със съпруга си. От това ще го заболи повече.
Защо да удължава агонията? Няма да стане по-лесно със сигурност.
Това исках да и кажа. Тя поиска мнение, аз го дадох. Не мисля, че в темата трябва да пишат само хора, на които се е случвало нещо подобно. Напротив, онези, на които не се е случвало, може би гледат по-безпристрастно на нещата.
Ако съм написала нещо, което се е изтълкувало погрешно, моля авторката за извинение! Животът си е нейн, тя трябва да си реши!

и аз това се питам? при мен не се получава?
п.с. Касиди това ти ли си ?

И при мен не се получи.
Мда, аз съм във всички теми ме питат

Браво!
Ако не е готова да посрещне отрицателно мнение защо пише във форума?
Да пишат само тези, които ще я аплодират...

Еххх, любимата ми тема пак се е раздвижила
Добрее пак ще напиша нещо - като се постарая да е неутрално.
Ще се постарая да не изразявам лично отношение а да погледна на въпроса от теоретична гледна точка.
Варианти:
Вариант 1 - Най-лесния. Продължаваш си така докато не ти дойде друг акъл или докато не те хванат. Практически не се изисква никакви решения да взимаш. Според мен е разумно да бъдеш колкото се може по-дискретна ако избереш този вариант. Възможни последствия - или да ти отминат чувството (нищо не е вечно) или пък да се убедиш че няма да отминат скоро и да вземеш по-сериозно решение. Другия вариант е да те хванат - и там решението вече ще го взимате няколко човека заедно.
Вариант 2 - Малко по-труден и изискващ активни действия от теб. Развод. Не е нещо фатално - много хора го правят. Ако мислиш за развод и събиране с любовника ти едно добро предложение за начало е това което казах по-горе - да поговориш с него. Все пак в една връзка има двама. Така и той ще може да си каже мнението. Ще има известно време да помисли по въпроса ако не е мислил досега. Ако имаш неговата подкрепа ще ти е много по-лесно да се решиш. Другия вариант е - за теб това може да е умопомрачаваща любов, но за него да е просто малко забавление - ако поне малко те уважава - би трябвало да ти го каже ако му предложиш да живеете заедно. А от там нататък ти решаваш пак.
Вариант 3 - При наличието на силни чувства у теб ще иска много усилия. Скъсваш - изведнъж или намаляш постепенно. Мисля че тук е ясно.
Според мен да си признаваш на мъжа си има смисъл единствено ако искаш развод. И дори и така - ако поне малко мислиш как се чувства човека с който си живяла толкова време и е баща на детето ти - за мен е по-добре да му го спестиш.

Пантер, коте крилато, мислех, че никога няма да доживея да се съглася с теб /то нали съм бабче, дните ми може и да са преброени/, но ето че доживях! Така ги разбирам аз "форумските работи". Казваш какво мислиш без злоба и без нападки, ако този питащия има полза от това - чудесно, ако не здраве да е - друг пък може да даде по-добър съвет от твоя.

Аз съвет не мога да дам, не съм била в такава ситуация, щом сам скъсала в миналото с някои, значи е имало защо и назад не гледам. Като остърея, евентуално, тогава може и да се връщам мислено назад, ама сега не.
Както и да е, грозно е да лъжеш, не месец, не два...
Какво е подтикнало авторката да събужда заспали чувства не е от значение толкоз, станалото-станало.
Аз обаче като реалист-циник, с морбидно и черно чувство за хумор (не че е уместно, но помага в трудни моменти), все си мисля, че и най-възвишените любови като станат битово-ежедневни, вече опираме до мръсни гащи, миризливи чорапи, кой кога пръднал, какво обича да яде, мама как готви....и някак си разискването кво е искал да каже Хегел (може и Кант, както искате) в оригинал минава на по-заден план.
Абе хора, щастливата любов история няма! Детските приказки свършват със сватбения купон...Да сте чели или гледали нещо за равното скучно житие-битие на обичащите се? Ми нямаааааааа, щот е скука, за другите-читатели и зрители. Напоследък и за някои и други главни герои в красивата любов.
Аз лично не мога да разбера как аджеба се случва в хубаво семейство, с обич-разбиране-уважение-букети-усмивки, някой да залитне по нещо старо/ново.
Брака ми не е идеален, не си го и помислям, напротив, имаме много търкания и ми е писнало да бъда на ръководната позиция, ама пак си мисля, че и седмица не бих устискала да крия, подмолно и долно е някак си, камо ли да живея с такъв камък на съвестта.

Ами просто не е трябвало да се връщаш отново при него!Той е бил минало, страница,която си затворила.Проявила си морал,тръгнала си си,но и той не те е потърсил.Не е развалил тогава семейството си.Няма да го направи и сега,а и няма толкова смисъл!Така, че не виждам какъв е проблема-ти не си поставена пред избор,от теб не се очаква такъв. Просто нещата са предначертани- били са такива още тогава.Ти си толкова много влюбена,дали наистина,дали по-скоро в представата ти за този човек, че чак е нереално, а и предполагам защото не е напълно твой.Не е бил напълно твой тогава,но  може да бъде сега???!Не виждам от какво има да се измъчваш!Всеки здрав разум ще ти каже, че нямаш никакви основания за развод-нито миналото ти е толкова лошо, нито бъдещето  ще е цветя и рози.Прекъсни тази връзка.Преди време си потиснала егоизма си и сама си се отрекла от любовта на живота си,ако наистина той е такава. Не казвай нищо на мъжа си- той не е виновен за обърканите ти чувсрва!И обичай детето си, двойно повече , заради огромната вина, която предполагам изпитваш пред него. Ами с две думи-недей за момента нищо да правиш,но предполагам ме разбра-ще трябва да сложиш пак края!!!

Пантер, ти преди два дена срина жената, некви за 69 и говореше, сега я съветваш разумно. Какъв си ти и що не се скриеш?
Някак тъпо се държиш или много употребяваш.

Виден моралист
А ти нещо против 69 ли имаш?
Обзалагам се че авторката я "употребява" тая поза.

69 си е много добре, но ти го беше вкарал в гнусен контекст.
Онзи ден я сриваше със земята, а днес и предлагаш три мъдри варианта. Кое всъщност е становището ти?