Пък аз съм на 29 
Пикла!
- Публикувана: 7 юни 2007, 15:56 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2007, 10:56 ч.
Клуб - А сега на къде? Вход - 30+
Пикла!
Аз съм на 40 - недоволна. От всичко.
Животът ми тепърва започва ! Пък да видим 
След месец ще съм на 32! Чувствам се добре и далеч не съм разтревожена от този факт
Равносметката:
-2 страхотни деца
Равносметката:
-2 страхотни деца
А бе, как ги изтипосвате всичките тия страхотни деца?! Моите са абсолютни магарета.
Няма нищо специално в 30-тата годишнина. Въпрос на свръх-очаквания и самоналожени модели. И аз им бях жертва. От 26-годишна започнах да преживявам факта, че ще ставам на 30, със всичките му усложнения (според мен тогава). Най-вече неприложимостта на оправданието "има време". Като ги навърших обаче, и почти нищо не се промени (освен наличието на дете, килограмите, размера на сутиена - и най-вече наличието на такъв), започнах да премествам психическата бариера. Сега преживявам факта, че идват 35-те 
След месец ще съм на 32! Чувствам се добре и далеч не съм разтревожена от този факт
Равносметката:
-2 страхотни деца
Равносметката:
-2 страхотни деца
А бе, как ги изтипосвате всичките тия страхотни деца?! Моите са абсолютни магарета.
но това пък е от... проклетия
Доволна съм от себе си А бе, как ги изтипосвате всичките тия страхотни деца?! Моите са абсолютни магарета.
Аз съм чакала появата им достатъчно дълго, за да им прощавам повечето магарии сега - те са едно от най-важните ми и трудни постижения
След месец ще съм на 32! Чувствам се добре и далеч не съм разтревожена от този факт
Равносметката:
-2 страхотни деца
Равносметката:
-2 страхотни деца
А бе, как ги изтипосвате всичките тия страхотни деца?! Моите са абсолютни магарета.
но това пък е от... проклетия
Ааа, разбрах. Проклетията остави на мен.
Да ви почукам на вратичката на клубчето може ли?
Две годинки ми остават, ще ви чета послушно.
Първосигнално казано какво може да липсва, освен безгрижност, по-характерна за 20тте и мъдрост по-характерна за 40тте. Но това само първосигнално, убедена съм, че всички сме на моменти мъдри, на моменти и безгрижни.
Две годинки ми остават, ще ви чета послушно.
Първосигнално казано какво може да липсва, освен безгрижност, по-характерна за 20тте и мъдрост по-характерна за 40тте. Но това само първосигнално, убедена съм, че всички сме на моменти мъдри, на моменти и безгрижни.
И аз съм пикла още-само на 27!
И отсега се подготвям психически за 30-те.Някак си друго си е като кажеш че си на 20 и няколко години,друго на 30 и няколко!Абе няма как - "Остаряваме бавно,остаряваме бавно,неусетно почти..." 
искам и аз да стана чУен! или може би чУенка?
33 години и битката с гравитацията е 1:0 не в моя полза засега! този задник, който влача след себе си да не си помислите, че е мой! абсурд! взела съм го на заем!
обаче как съм нахитряла!
Равносметката ми е, че доста работа съм свършила за тези 33 години.
от доволните съм - пишете ме в списъка! ще си направя пластична операция и ще вляза във форма
33 години и битката с гравитацията е 1:0 не в моя полза засега! този задник, който влача след себе си да не си помислите, че е мой! абсурд! взела съм го на заем!
обаче как съм нахитряла!
Равносметката ми е, че доста работа съм свършила за тези 33 години.
от доволните съм - пишете ме в списъка! ще си направя пластична операция и ще вляза във форма
А бе, тамън обмислях дали да не коментирам в една "предаваща" тема, че некои работи си ги мислиш на 20+, след 30.. поумняваш. Да кажем.
Но ми по- кеф да пиша тук. Прекрасно е, да ти кажа, Летящич, и то без сички тия екстри, дето се предполага да съм ги трупнала до към 30.
Не съм отговорила по темата, но да описвам прехода.. означава прекалено да задълбая. Тцъ.
Бая ми ти преход беше.
Но ми по- кеф да пиша тук. Прекрасно е, да ти кажа, Летящич, и то без сички тия екстри, дето се предполага да съм ги трупнала до към 30.
Не съм отговорила по темата, но да описвам прехода.. означава прекалено да задълбая. Тцъ.
Бая ми ти преход беше.
За мен беше специален момент.
Дълго наблюдавах как се приближават. Примирех се, като разбрах, че е неизбежно. Рожденният ми ден беше най-вълшебното ми преживяване от както се помня. От тогава сякаш съм различна.
Дълго наблюдавах как се приближават. Примирех се, като разбрах, че е неизбежно. Рожденният ми ден беше най-вълшебното ми преживяване от както се помня. От тогава сякаш съм различна.
И звучиш някак патетична
На връх тридесетия ми рожден ден, дъщеря ми, тогава пет годишна, ме изгледа от горе до долу, докато се обличах след баня:
-"Мамо ,ти защо имаш такива цици?"
-"Какви?"
-"Ми, такива-спуснати..."
-"Ами на трийсет и след две деца, мамо, циците стават такива"
-"И аз като порастна ще имам спуснати цици, нали, мамо?!"
Толкова по въпроса за нуждата или наличието на сутиен...
Щастливо омъжена.
Две деца (за сега)
Завършила образованието си.
Професионално неориентирана.
Доказала се домакиня.
Всекидневно доказваща се майка и съпруга.
Доволна съм от това, което съм постигнала.
Любопитна съм за това ,което ми предстои.
Аз съм гъвкава ,млада... трийсетгодишна...( да ме прости поетесата ,че я перифразирам)
-"Мамо ,ти защо имаш такива цици?"
-"Какви?"
-"Ми, такива-спуснати..."
-"Ами на трийсет и след две деца, мамо, циците стават такива"
-"И аз като порастна ще имам спуснати цици, нали, мамо?!"
Толкова по въпроса за нуждата или наличието на сутиен...
Щастливо омъжена.
Две деца (за сега)
Завършила образованието си.
Професионално неориентирана.
Доказала се домакиня.
Всекидневно доказваща се майка и съпруга.
Доволна съм от това, което съм постигнала.
Любопитна съм за това ,което ми предстои.
Аз съм гъвкава ,млада... трийсетгодишна...( да ме прости поетесата ,че я перифразирам)