Така нарекох темата,защото наистина незнам какво заглавие да сложа на написаното по-долу. Може би объркана или пък съм поредната глупава жена пишеща тук. Осъзнавам и че ставам смешна вече но.... събрахме се да живеем заедно след раздяла от моя и негова страна с бивши връзки. Той видя в мен и аз незнам какво но му личеше отдалече че е влюбен. Купихме си къща, направихме общ бизнес ,отворихме и магазин. Всичко което хората правят с години. Да не помислите че съм с него заради парите. Не. Колкото е дал той,толкова съм дала и аз. Сватбата миналата година така или иначе я отложихме. Тази година решихме да бъде той избра датата. Иначе предложението беше незабравимо. Направи го със романтиката и беше красиво. Тази година реших да го изненадам и тъй като едната част от работата ни е свързана със земя а той използва къщата на майка си и баща си, в която аз нямам място(апартамента на майка му и баща му е преписан на сестра му и къщата им също е на нейно име) аз реших да изтегля заем и да купя имот на наше име в които да можем да си направим склад и той да е доволен. Тъй като 1000 пъти ву обясних че в българските семейства с две деца в повечето случай за едното няма нищо (незнам що за хора сме тва българите все гледаме да правим разлика). Дотук добре. Сякаш тоя човек се промени коренно. Няма време за нищо. Все гледа чуждата да е свършена нашата не. Аз също ходя на работа даже на две места. Как на мене ми остава време да мисля за ремонт за вечерята вечер(да поясня гледан е като писано яйце-тортички като в сладкарница вечери като в ресторант опран е изчистено е ,в леглото рядко е инициатор, но там проблема може би го отдавам на това че имаме проблеми с бебеправенето (чакаме си заповедта за инвитро ). Забрави човека че от време на време съм жена. Забрави че дребните неща правят чудеса. Че един малък жест оправя и най лошите мисли. Чувствам че не мога въобще да разчитам на него. Хората свършили работа в 6 часа нашият върши работата на хората до 8. А аз го чакам за нещо важно свързано с НАС не със мен. Говорих говорих ,ама ми писна вече. Не съм детска учителка. Не иска грам да направи някаква промяна със себе си. Не ще и не ще. Предложих му да си дадем малко почивка да си тръгна да видим дали няма са му е по добре без мене. Така ще има време да си върши всичката работа без да му "пречи" някои. Нямало да му помогне. Ми какво ще му помогне? Незнам вече накъде да поема и как да реагирам. Много вложих в тая връзка. Стигнах толкова далече ,че ..... или не е дорасъл (на 34 е) или нещо му мърда в мозъка. Но сякаш ми трябва повече сякаш имам нужда от маааалко повече от него. И го казвам много пъти. Казвам буквално какво искам (че те мъжете рядко разбират от жестове). Промяна няма.
- Публикувана: 30 март 2017, 09:34 ч.
- Последно мнение: 31 март 2017, 18:58 ч.
Една история /"чувствам, че не мога въобще да разчитам на него ... "/
да поясня гледан е като писано яйце-тортички като в сладкарница вечери като в ресторант опран е изчистено е ...
А може и проблемите с бебеправенето малко да са обтегнали отношенията... Обикновено действат много изнервящо и за двете страни.
За известно време спри да му говориш за отношенията ви. Вече си му казала какво те дразни и т.н. По мои наблюдения мъжете много мразят да им се натяква и повтаря едно и също. Като цяло много мразят да обсъждат проблемите във връзката.
Не разбрах какво общо имат имотите...
Кое го е променило според теб?
За известно време спри да му говориш за отношенията ви. Вече си му казала какво те дразни и т.н. По мои наблюдения мъжете много мразят да им се натяква и повтаря едно и също. Като цяло много мразят да обсъждат проблемите във връзката.
Не разбрах какво общо имат имотите...
Кое го е променило според теб?
Нищо общо нямат имотите. Казах го за да се опитам да представя направеното до момента. Не е с лоша умисъл казано. Незнам какво го промени. Да за един мъж да знае че има проблем с бебеправене и се налага инвитро(в което ама нищо лошо няма) е голямо натоварване на психиката. Знаете ли как плача като трябва да му кажа нещо ,че не се е подобрило и му разбивам очакванията да е станало по добре?къса ми се сърчицето.
Вие всъщност от колко време сте заедно? Звучи ми като да не е дълго, а сте направили толкова много неща заедно...Може това да го е уморило.
Може да не са му харесали приказките ти за семейната подялба на имотите. Може техните да са разбрали какви му ги говориш, да не им е харесало и сега да го настройват срещу теб.
Може и проблемите с бебеправенето да оказват влияние...
Странно ми е, че му казваш в прав текст какво искаш, а той го неглижира. Подобен тип поведение ми е необяснимо, честно казано.
Може да не са му харесали приказките ти за семейната подялба на имотите. Може техните да са разбрали какви му ги говориш, да не им е харесало и сега да го настройват срещу теб.
Може и проблемите с бебеправенето да оказват влияние...
Странно ми е, че му казваш в прав текст какво искаш, а той го неглижира. Подобен тип поведение ми е необяснимо, честно казано.
Каква подялба на имоти. Нашите имоти са на наше име. В смисъл на нас двамата. А относно това че всичко е за сестра му да казвам му го. Вие колко често чувате че това прехвърлено на сестрата пък за брато няма или обратното. Не навсякъде е така но често се случва и аз не си го обяснявам но. Аз лично не бих постъпила така ако имам 2 деца но това е мое мнение. Те си знаят. Както и да е. Той не споделя много много с майка си и баща си. Вероятността да знаят нещо по въпроса клони към 0%. Не е това. Незнам какво е но почват луди мисли да ми се въртят в главата. Като например да гэ убия с голи ръце за това че е шматка пълна и не цени стойностните неща в живота си. Или пък да гэ оставя малко сам да види какво е без мене. После ще ме търси ама ще бъде късно. И това съм си мислела. Или да го оставя да прави каквото иска че и без това ми е писнало и да лови гората където ще.
Съжалявам че така го отсякох"нулева". Не. Няма друга жена. Не искам да изпадам в подробности но нали пак казвам общи са ни нещата дори в обща сфера работим в различни фирми но с едни и същи клиенти ако щеш. Дори не съм си помисляла. Един път и аз се усъмних ама проверих -няма. Той е елементарен дори да лъже не може. Хваща се веднага-очите на човек никога не лъжат. В тях много можеш да видим. Друго е. Сигурно се чувства като вързан човека. Спирам му емоциите. Шегувам се. Горкият има свобода за всичко в крайна сметка спорим спорим пак на неговата става. Общо взето аз нямам гениалната идеа да съм над някои -затова горе долу става той каквото иска. Не съм против стига да има граници. Според мен майка му не го е обичала достатъчно като малък и той е развил такива комплекси та ей го на сега.
Скрит текст:
Как на мене ми остава време да мисля за ремонт за вечерята вечер(да поясня гледан е като писано яйце-тортички като в сладкарница вечери като в ресторант опран е изчистено е ,в леглото рядко е инициатор, но там проблема може би го отдавам на това че имаме проблеми с бебеправенето (чакаме си заповедта за инвитро ). Забрави човека че от време на време съм жена. Забрави че дребните неща правят чудеса. Че един малък жест оправя и най лошите мисли.Така нарекох темата,защото наистина незнам какво заглавие да сложа на написаното по-долу. Може би объркана или пък съм поредната глупава жена пишеща тук. Осъзнавам и че ставам смешна вече но.... събрахме се да живеем заедно след раздяла от моя и негова страна с бивши връзки. Той видя в мен и аз незнам какво но му личеше отдалече че е влюбен. Купихме си къща, направихме общ бизнес ,отворихме и магазин. Всичко което хората правят с години. Да не помислите че съм с него заради парите. Не. Колкото е дал той,толкова съм дала и аз. Сватбата миналата година така или иначе я отложихме. Тази година решихме да бъде той избра датата. Иначе предложението беше незабравимо. Направи го със романтиката и беше красиво. Тази година реших да го изненадам и тъй като едната част от работата ни е свързана със земя а той използва къщата на майка си и баща си, в която аз нямам място(апартамента на майка му и баща му е преписан на сестра му и къщата им също е на нейно име) аз реших да изтегля заем и да купя имот на наше име в които да можем да си направим склад и той да е доволен. Тъй като 1000 пъти ву обясних че в българските семейства с две деца в повечето случай за едното няма нищо (незнам що за хора сме тва българите все гледаме да правим разлика). Дотук добре. Сякаш тоя човек се промени коренно. Няма време за нищо. Все гледа чуждата да е свършена нашата не. Аз също ходя на работа даже на две места.
Скрит текст:
Чувствам че не мога въобще да разчитам на него. Хората свършили работа в 6 часа нашият върши работата на хората до 8. А аз го чакам за нещо важно свързано с НАС не със мен. Говорих говорих ,ама ми писна вече. Не съм детска учителка. Не иска грам да направи някаква промяна със себе си. Не ще и не ще. Предложих му да си дадем малко почивка да си тръгна да видим дали няма са му е по добре без мене. Така ще има време да си върши всичката работа без да му "пречи" някои. Нямало да му помогне. Ми какво ще му помогне? Незнам вече накъде да поема и как да реагирам. Много вложих в тая връзка. Стигнах толкова далече ,че ..... или не е дорасъл (на 34 е) или нещо му мърда в мозъка. Но сякаш ми трябва повече сякаш имам нужда от маааалко повече от него. И го казвам много пъти. Казвам буквално какво искам (че те мъжете рядко разбират от жестове). Промяна няма.
Т.е., влюбил се е, спечелил те е, направил е романтичното предложение за брак, ти си приела, започнала си да го обгрижваш на 100%, като "всяка себеуважаваща се съпруга, домакиня и работничка" (гледан е като писано яйце-тортички като в сладкарница вечери като в ресторант опран е изчистено е ,в леглото рядко е инициатор, ), и ....до тук.
Че за чий му е да се старае повече?
Спечелена си, закотвена си, къде ще идеш, дори грам да не те забелязва?
Така предполагам, мисли той....
Съвета е, да го извадиш от зоната му на комфорт....ако приемем, че това е причината за неглижирането ти и бездействието му.
Спираш тортички, пастички, манджички и прочие глезотии, пропускаш "без да искаш" да го переш, като му наближи края на работното време, му се обаждаш и му издиктуваш дълъг списък с покупки, които ТОЙ трябва да направи на връщане от работа....с едно изречение, делегираш му многоого отговорности по ежедневието ви.А ти си "уморена/преуморена/нямаш време/имаш среща/отиваш някъде си"....Той, по твоите думи, в момента живее като на хотел с камериерка.
Спри да правиш "жестове" за него под формата на слугинаж и 100%-ово обслужване.
Нито си му майка, нито те е назначил за домашна прислужница със заплата, нали?
Спираш тортички, пастички, манджички и прочие глезотии, пропускаш "без да искаш" да го переш, като му наближи края на работното време, му се обаждаш и му издиктуваш дълъг списък с покупки, които ТОЙ трябва да направи на връщане от работа....с едно изречение, делегираш му многоого отговорности по ежедневието ви.А ти си "уморена/преуморена/нямаш време/имаш среща/отиваш някъде си"....Той, по твоите думи, в момента живее като на хотел с камериерка.
Спри да правиш "жестове" за него под формата на слугинаж и 100%-ово обслужване.
Нито си му майка, нито те е назначил за домашна прислужница със заплата, нали?
Той едва ли ще промени нещо.