Преди vs. сега. Вашата представа за чужбина: мит или реалност?

Не знам за Щатите, там съм била за кратко, ама ми е интересно какви за митовете за камерите и английските полицаи, пък после аз ще ви кажа моята гледан точка 

Ние с теб уж в един град живеем. При профилактичния преглед (общ физически) като стигна до проверката на гърдите влезе сестра и през цялото време наблюдаваше. Абе не си мръдна погледа за секунда от мен. Аз мислех, че е формалност.

Не се разбрахме.
Няма нищо общо с терористичните атаки, нито пък с каквито и да е камери моето чувство, което наричам "комунизъм". По-скоро с добре премерен контрол на това докъде можеш да си позволиш свобода, и откъде нататък тази свобода може да се обърне на анархия.
И понеже аз самата съм расла в подобна обстановка, та на всичкото отгоре ми харесваше, нямам нищо против. 

Хич не ти е трябвала сестра даже , сестро.


Да ти кажа честно, това и аз съм го усетила, обаче ми харесва да знам до къде ми стигат свободите и точно какви са ми правата. Така поне съм наясно кога съм в издънка и мога да го избегна. В самото начало, когато се изтъпаних по тия земи, бях едно диво и загубено такова, идващо от БГ, където всичко може и "две три бири и музиката да свири" и бая се тръшках как може, ама защо така, ама кви са тия пионерски организации тука, ама ква е тая демокрация като всъщност нищо не разрешават, обаче не е така - има си смисъл, но е твърде сложно за разнищване точно в тази тема. Но тези неща отлежават с времето и всичко си идва на мястото, за който може да го приеме и вникне в същността му - задача трудна за обяснение на външни хора (бел. на ред. - хора, които са били тук за малко или са чули нещо си от много достоверната инстанция "една жена каза").

Когато за първи път реших да заминавам за някъде, беше за ЮАР. Тогава си мислех, че отивам в много изостанала държава. Страхувах се от болести, мислех че чернокожите са всичките опасни, и че мразят белите, заради апартейда. Когато пристигнах там се изненадах колко развита е държавата- с магистралите, моловете и т.н Как без кола никъде не можеш да отидеш. ЮАР е едно от любимите ми държави. Жал ми е за черните,  в психиката им е, че са били роби и сигурно ще е така за дълго време.

Когато тръгнах за UK единственото което чух е, че са много студени хора, но за времето, в което живят там срещнах едни от най-милите и прекрасни хора, които съм срещала и до ден днешен. Много обичам акцента им и ми липсва сега.

Когато тръгнах за САЩ познавах доста американци, така че представата ми за тук беше доста ясна. Да, в Америка всичко е голямо-коли, къщи и порциите в ресторанти и fast food.
Болниците и в трите държави са били на ниво (с чершафи в ОBGYN). Когато аз напуснах Бг за  съжаление mедицинското обслужване не беше на ниво. Mъжа ми още се чуди как мога да се доверя на лекар, който пуши
Имам проблеми със зъбите от години и винаги ме е било страх да ходя на зъболекар, но тук обичам. Зет ми е зъболекар и беше възмутен от качеството на пломбите от Бг( говоря за тези от преди 2000година, сега незнам как е). 90% от тях трябваше да се сменят. Също целия кабинет спря да работи и дойде да чуе как в БГ правят пломби без упойка . Oще говорят за това всеки път като ходя. Впечатлих се как тук си има човек да ти чисти зъбния камък, не зъболекаря и как той пък си uма асистент дори за най- лека пломба.
Иначе бюрокрацията е навсякъде в държавните сектори, но поне няма коpупцията от Бг

О, твоите да не са били амалгамените от соц време, слагани от училищния зъболекар  . Аз като заминавах за САЩ (точно 2000 беше), моят зъболекар в БГ ми се примоли да махне двете амалгамени пломби, които имах и да сложи фотополимерни, за да не сме се излагали ако ми се наложи да ходя на американски зъболекар.
Какви са тези пломби дето има нужда от упойка  ? Аз съм или късметлийка, или с висок праг на болка, ама никога не ми е хрумвало да искам упойка при пломба.

При малък кариес без много дълбане и ръчкане и аз не виждам причина за упойка... Още не са ми правили зъб в САЩ. Но има процедури, които завършват с пломба, но много болят.

Е ,това с упойките е така.Другата ключова дума тук е презастраховане.Понеже се съдят за щяло и нещяло,и зъболекаря се какво?-презастраховаааа.Слага упойка,да не му скочи после някоя лигла,че много я боляло,и какъв е тоя специалист........Когато трябваше да ми вадят мъдреците,направиха панорамна снимка,да се видело къде точно минава нерва,дали ще бъде засегнат при ваденето и т.н. Няма: "скъпа ми е снимката,нека пропусна,давай наслука"
   

Те не питат за упойка, направо ти я дават, също ти предлагат Laughing gas, ако си по-чувствителен. Работят с ръкавици и очила, асистентката и тя, слагат престилка на теб и също предпазни очила да не би да попадне нещо в лицето ти, даже и за зъбния камък паk ти дават.И ти правят снимки на зъбите поне веднъж годишно, профилактично, да знаят че няма нищо скрито. Иначе за съжаление не са соц пломби, уж ходех при най-добрата в Плевен по това време. Фотоnолимерни бяха/са, но се чудеше защо не са същият цвят като зъба ми, а много бели.  Аз първия път ей така гледах
Имам една изстанала и се наложи да ходя при друг специалист и първото нещо като си отвориx устата, беше да пита за тази пломба дали е временна и къде си я правя...та така...Но наистина нямам наблюдения за сега как е в БГ ....Стига съм досаждала     

Твърдо ЗА упойките при кариес съм аз, лигла съм, това е положението, даже ми стана приятно, като ми сложиха по подразбиране, значи нормално било да ме е страх! И в България си исках, но там трябваше изрично да моля зъболекарката, и си плащах, и нямах нищо против. За радост дисциплиниращата система от профилактични прегледи + почистване + мърморене на тема "конец" ми излекуваха и проблема с кариесите до степен да не вярвам в теорията за генетично заложените "лоши" зъби.
Може и в България сега да е така, не знам. Но се надявам да не ми се налага да си опреснявам опита на този етап.

  Да не би да казваш,че не си ходила на профилактични прегледи в БГ?

Аууу, за срамотите.
Не ме е привиквала зъболекарката ей така, за самата профилактика, на 6 месеца, нито знам някой да е ходил тогава, преди 10-тина години. Всъщност зъболекарката не беше лоша, аз и сега я уважавам, по едно време беше си купила машина за почистване на зъбен камък и ми се обади у дома да се похвали и да ме покани (долар на зъб май беше почистването). Аз се съгласих (не знам дали за всички зъби обаче, скъпо ми беше  ) И жената се жалваше, че си е продала колата, за да си купи тази машина, защото така е редно да се прави, но пациентите й не разбират все още смисъла, и такива ми ти работи. Надявам се, че й е отнело по-малко от осем години да го обясни. Поне твоята почуда ме кара да се надявам, че е станало така.

Обърнах темата на "аз,аз,вижте ме,аз" (да,ходех преди 10-тина години така) . Извинете

Друга представа дето ми се разминава-мислех си че тук всички са мнооого любезни,ама истински такива,а те били просто лицемерни.Не всички ,разбира се,но почти.....

Ами браво! Виж как само за една малка България, в която сме живели по едно и също време, научаваме нещо ново и се чудим кой от нас е мит, пък кой реалност ... та какво ли остана за чужбините.

Да не споменаваш задължителните прегледи в училищата, когато по план трябваше да направят еди-колко си кариеса, пулпита и нам кво си още? Когато те преглеждаха със спиртосани огледалца и пинцети и ти се гадеше часове наред заради приятния алкохолен привкус.
Заради тез "профилактични" прегледи имам в устата си поне 6 излишни пломби. С амалгама.
Наложи се тук да ги сменя всичките.