Клуб на справедливо ревнивите!

Няма нужда да стреляш!
Как така няма да ходя по кафета с познати и приятели. Какво, да ги зарежа, щото моя възлюбен много ме ревнувал!
Как ли пък не! И какво от това като седнем на кафенце да си побъбрим?
Ако постоянно мислиш, че половинката може ЕЙ СЕГА да ти изневери, значи имаш проблем!

Не става въпрос за изневяра. Но не толерирам възможността мъжът ми да засвидетелства внимание на друга жена.

Не съм ревнива.
Ревноста е признак на ниско самочувствие и недоверие към другия, поне за мен.
Мен са ме ревнували от всеки поглед, жест, закъснение от работа с 5 мин - това е АД!
Който иска да изневери, ще го направи и никой няма да разбере.
Ревността убива любовта и парадокса е , че напуснах ревнивеца, защото се влюбих в друг и дори му изневерих!

Аууу,недейте,момичета... Ревността е най-отвратителното нещо в една връзка!!!Бивш мой приятел беше толкова ревнив,че ми се сърдеше по цели седмици защо съм си отрязала косата толкова много-щото любовника/другия/ ми така искал ли ... Веднъж бяхме тръгнали на кафе,водим се за ръчичка,кимвам аз на някакъв познат за здрасти-леле,като се почна:кой беше тоя,откъде го познаваш,среща ли имахте...Абе...
  Нито ревнувам,нито ме ревнуват-не си даваме поводи със сегашния ми мъж

И аз съм като теб!!! Много се натоварваме нас самите,а и половинките, но най-вече нас! Но какво да направя, такава съм си!

Айде сега - не става въпрос за болната ревност.
Погрешен поглед или жест преглъщам.
Ревността ми е против връзка с чужда особа, било тя виртуална или реална. Вече често срещани стават темите във форума - как половинките комуникират усилено с бивши - разясняват интимни подробности от бита и интимния живот или пък непознати, или колежки, или просто някои "приятели". Мен това ме дразни. Не го намирам за правилно.

Абсолютно те подкрепям.Всички тези неща,които си изброила би трябвало да се споделят единствено и само с половинката.Дори ще ме е яд,ако сподели нещо наше си на майка си или баща си.

не съм,то ми стига 4е имам до мен един ревнивец.

Оня ден мъжът ми имаше рожден ден.
Поднася ми пред носа някаква картичка
от две девойки. Ах, ти си супер! Ние си
падаме страшно по теб. Това пишеше на
гърба на картичката. Много очакваше да
направя скандал. Пък аз си умрях си от смях.
Това обаче не значи, че не дебна за издънки.

Не съм особено ревнива, отбивам се да кажа, че прочетох заглавието като Клуб на кренвиршите! 

Ревността е лош съветник. Но за нещата, които си писала си абсолютно права. Нямам нищо против да общува с колеги, приятели и други, но когато има нещо нередно нашата женска интуиция го надушва страшно бързо... Така че ако има нещо вътрешния глас подсказва, че нещо не е наред. Аз давам свобода на мъжа си, но досега, да чукна на дърво, не е имало съмнения никакви.

И аз се присъединявам. Признавам си, че съм ревнива, но само когато ми дадат повод за ревност.
Нямам нищо против да излиза с колеги, да закъснява и да се прибира към 24, да се занимава с приятелите си. Нямам против да помага на някоя жена ако тя има нужда.
Обаче имам против да си урежда срещи с колежка, за да си поговорят. Тя да му се обади в  1 през нощта или той да...
Мъжът ми заяви, че според него завиждам на другата жена и затова ревнувам от нея.
Аз никога не съм я виждала. За какво да й завиждам?

ма как така в 1 часа през нощта аз ли нещо не съм за този свят, света ли се е променил...

Мъжът ми е казал, че може да се обади. И че може да му се обажда винаги, когато има нужда.
Само, че не е предполагал, че ще реагирам така. Както и да е. Не вярвам това да се повтори.

Много са ми интересни тия мъже, ако на теб ти се обади някой колега в един през нощта, как ще реагира той, пък
и едва ли ще му дойде на акъла, че му завижда за нещо...

Това все едно аз съм го писала!

Безсмислено е: ако имаш повод- няма смисъл( ойде коньо у рекъта) ако няма повод- пак няма смисъл защото само отблъскваш отсрещния та такава е мойта максима, но това що се отнася до мъжлето , но ако няква ми дойде и демонстрара дисреспект към мен и брака ми...............

Смених заглавието, че да не става объркване с болната ревност.

Извинявай, не ме намразвай за думите ми, но това твоето според мен е точно болна ревност. Няма лошо, ако на мъжът ти му харесва. Ако е поне малко свободолюбива натура/на става дума да е кръшкач, а просто да не обича да го подреждат в кутийки/, ще си имате сериозни проблеми. Дано не съм аз лошият пророк

Нито аз го ревнувам, нито той мен 
Колкото и странно да е за някого, случвало се той да излиза с колежка, както и аз с колега.
Нито за него, нито за мен това е проблем!
Имаме си пълно доверие, което ни сближава повече!
По простата причина, че можем спокойно да разговаряме, кой с кого се е видял!
И ги няма тъпите въпроси: "Ама защо си ходил/ла с еди кого си на кафе?", "Защо пък точно на теб звъни?" и т.н.
За мен няма оправдана ревност! Това е болест, която само тормози човека и го кара да прави и казва неща, които не мисли 

Но пък ти е гот друг мъж да ти засвидетелства внимание, предполагам? Дори само като подчертае колко хубава рокля имаш, или каква хубава прическа си направила, или просто ти се усмихне.
Бъди по-толерантна, няма нищо лошо в това хората да обръщат внимание не само на половинките си, стига да не прекрачват някои граници (пак индивидуални за самата двойка).
По въпроса - не съм ревнива, не разбирам защо приятелки на мои приятели ревнуват от мен, без дори да ме познават.Само защото съм пила кафе с любимия им? Това е несериозно. Много силни са в ревността си, но не си дават сметка, че голяма част от вниманието и жестовете, които получават, са именно защото любимият им е разбрал от приятелките си (говорим за чисто приятелски отношения) на какво жените се кефят, какво би зарадвало любимата им най-много, кое в поведението му би я обидило и т.н... Не знам дали са се замисляли колко пъти мъжете им са ми искали мнението как да ги изненадат и колко пъти са "уцелвали десятката"  подаръка(изненадата), която съм им препоръчала.

Ревността...
Мисля си,че може да погуби и най-красивата любов.
Някои мъже са мо споделяли,че точно, защото ревнуват жените им, са започнали да кръшкат-поне да има за какво да бъдат обвинявани...
Прекалената ревност към вниманието, което партнъора показва към лица от друг пол може да е и скрит неосъзнат хомосексуализъм.
Да ревнуваш,ако мъжа ти не си откъсва очите от барманката и да му вдигнеш скандал,че се е спрял да си побъбри със съседка-елегантна 50 годишна жена си е признак за психологичен проблем.
Когато ревнуваш,освен,че тровиш себе си,тровиш и този,когото ревнуваш.
Ревността не е любов.
Ревността е признак за ниско самочувствие,чувство за малоценност,страх от самота и безпомощност.
Да ровиш по джобове и е-майли не е признак на обич, а на неуважение към личното пространство на партнъора.
Можеш да изровиш всичките му писма от казармата.Но не можеш да влезеш в спомените му и да ги изтриеш.
Можеш да го дебнеш като агент на ФБР,а дори да нямаш представа,че може да има собствена пощенска кутия в пощенски клон в съседен град.С писма,пълни с разбиране, но ненаписани от теб.
Можеш да го прегръщаш цяла нощ, а в съня си той да е на другия край на света.И то не с теб.
.....
Един ден ревнувания човек ще започне да си мечтае да избяга от теб,за да си поеме глътка въздух.

Няма справедлива ревност.


Когато нещо не ти харесва в партнъора -по-добре му кажи как се чувстваш.
Ако му казваш колко го обичаш,вместо да го дебнеш живота ви ще е много по-щастлив.

Мъж или жена,всеки иска да му имат доверие.Особено,когато наистина обича.

Фъф клубъ.

Може би не си ревнива, а просто бременна. 
Защо ти трябва съмишленици? Да те подкокоросват?

az категорично не съм за клубна карта.
и двамата сме супер анти-ревниви. на един акъл сме - и двамата казваме за другия 'ако ти е толкоз акъла - кръшкай, флиртувай или прави каквото там ти се прави'.
и никой нищо не прави, така че поводи за ревност няма 
акълът ни явно си е съвсем на мястото и в необходимото количество 

Много точно казано, напълно подкрепям!
От позицията на житейския ми опит мога да кажа, че съм проявявала ревност именно във връзки, в които съм се чувствала несигурна в себе си. В момента, в който намериш "твоя човек" и знаеш, че няма сила, която да ви раздели, защото просто сте двете пасващи си половинки на едно цяло,  тогава проявите на ревност и недоверие започват да ти изглеждат страшно смешни.

Това е и моето разбиране! Подкрепям напълно.

Темата ми беше породена от многобройните теми, в които страдащи жени (най - вече) се терзаят и обиждат от подобно отношение на благоверния. В ежедневието са стотици повече, на които ставам волен или неволен свидетел.
Не става въпрос за случайни срещи на кафенце. Става въпрос за системно обръщане на внимание на друга, чужда жена. Момичетата споделят как половинката разказва с подробности за семейния живот. Мисля, че имаше и тема от съфорумка, което си пишеше усилено с бившия и там говори за интимни подробности на живота си с мъжа си.
Вбесявам се от наглостта на някои мъже: "Ама няма нищо, аз теб си те обичкам, грешиш, че има нещо.", а пък в същото време маса време да отделя на някоя хубостница, да страда с нейните болежки, да търчи и да помага, докато законната вкъщи деца гледа, пари вади, домакинство върти и...
Вие може на моето отношение отнемане на свободата и ненормално да му викате, но аз си мисля, че това е справедливо негодувание.
Ако някой иска да изневерява ще го направи независимо от това дали ревнувам или не, но такива връзки ("интелектуални") са недопустими.

То е ясно, че ако акъл няма смисъл нула.
Но разбера ли за подобно нещо (от гореизброените) няма да си мълча и да викам - давай свободен си, имаш мозък в главата.
Това си е мое мнение все пак.

Е, ако така поставяш въпроса, съм съгласна. Не може да си има ЧАК толкова близки приятелки, с които да си споделят подробности относно сексуалния ни живот и да си бъркат по .... Иначе приятелки тип "бивши съученички", дето се виждат на месеца веднъж -нямам против. 

Е, затова си права, но в такъв случай не бих възнегодувала от ревност, а защото не може да пренебрегваш семейството си, заради човек извън него. Като си свърши домашната работа, като си свърши служебната работа, като си свърши мъжката работа , да ходи да си приказва с който си иска, за кавото си иска

Е да, ама на това масово му се вика ревност - щото дефакто физическа изневяра няма, ама дразни...
То яде душата.

Права си Сиси, аз напълно те разбирам. Ако човека се държи некоректно или не знае до къде да спре с приятелското си отношение към колежки и бивши разни там от това страда партньорката му колкото и да е либерална, аз това не го наричам болезнена ревност и несигурност в себе си а просто обида от некорктно отношение.
Аз съм ревнива когато срещна точно такова отношение - имала съм по един и от двата типа мъже - на който можеш, и на който не можеш да вярваш и със сигурност проблема не е бил в мен.
А иначе имам една приятелка, манекенка, супер красива, няма мъж, който да не се обърне след нея а каква ревност изпитва към мъжа си, болезнена, скандали пред хора дори, ужсна работа - е това е болестно състояние и не е от лоша самооценка със сигурност 

Подкрепям това изказване. Не става въпрос за онази болезнена, вманиачена ревност, а за предпазливост.

Аз разбирам прекрасно Сиси /съвсем наскоро пусках подобна тема/. Чак от клуб едва ли има нужда, но, вярвайте, преживяването е ужасно и никой не е застрахован, че на него няма да му се случи. В моя конкретен случай - никога, ама никога през живота си не съм била ревнива - хващала съм гаджета в издънки и кротко съм си тръгвала, без скандали, без разправии. Но този път беше различно - дали защото прекалено много държа на този мъж?! И е факт, че докато не ти дойде до главата и идея си нямаш как ще реагираш. Аз реагирах изключително бурно, чак се изплаших от себе си. Възможно е да е от разбърканите ми хормони, възможно е просто наистина да съм усетила, че нещо не е наред. Но в разгара не случката не мислех, не мисля и сега, че е нормално да си идва "без глава" в къщи, да сяда пред телевизора и да не ме чува какво му говоря. Или да водим спорове  колко малко внимание ми обръща и в същото време човекът ежедневно да си чати с бившето гадже /пък било то семейно и с две деца/. Пак конкретно в моя случай винаги съм знаела, че поддържат връзка, пишат си, чуват се, виждат се, аз съм се шегувала с това, сама съм му казвала да се посъветва за дадено нещо с нея, ако тя може да му помогне. Все още си мисля, че е нормално веднъж в месеца, дори веднъж в седмицата като искат да се виждат, но да си чатят ежедневно ми дойде в повече. Веднага си представих как го чакам да къпем бебето, а той е зает в чат. С това не бих се примирила никога. Или пък да й разказва какво правим, къде сме ходили и тем подобни. Аз много говорих с него, обясних 100 пъти как се чувствам, обясних защо си губя доверието в него, казах защо всичко това ме притеснява...Той обеща да спре /или поне ограничи/ тази кореспонденция и го направи. Сега се прибира много по-концентриран /не зная има ли връзка/, аз съм усмихната и доволна и така върнахме семейния мир. Самият факт, че се усети ми е достатъчен. Надявам се да няма нови залитания .

Не съм ревнива ( не, че има кой да ревнувам), по принцип си казвам   

Дааа, явно трябва да се разграничи истинската ревност от раздразнението, че половинката отделя повече от необходимото внимание на някой друг човек (визирам бивши гаджета, "суъченички". колежки и т.н). И аз се дразня, ако мъжът ми  се обяснява надълго и нашироко с бившето си гадже и й споделя интимни подробности. Иначе и двамата се виждаме отвреме навреме с някой бивш, даже аз познавам добре една негова бивша, с която са останали добри приятели. Не се ревнуваме, дори си излизаме по мъжки или по женски.

Преди ревнувах и имах причини, сега не ревнувам- ако е решил да кривне от правия път не мога да го спра, пък и последиците ще бъдат за него!

Е, пак няма гаранция. Зависи от човека отсреща. Всеки казва - на мен не може да ми се случи. И като се случи - света се сгромолясва.

Аз не ревнувам безпричинно. Вярвах на 200 %. Имах огромно доверие в човека, не бях несигурна в себе си... Е, и?
Сега ревнувам. Причинно. И вече не съм с него.

Мъжът ми ще си лафи за подробности от съвместния ни живот с някой или някоя (няма значение от пола) и аз ще бъда съвсем спокойна?!?! Няма как да стане. Ако отделя на мен по-малко или сравнимо време като на този някой или някоя, за мен означава, че явно нещо във връзката ни не е ок. Смятам, че съм ревнива. Не болезнено, защото не вдигам скандали или не се муся, но не мога да кажа, че ако благоверният се загледа по мадама и аз умирам от кеф и въобще не обръщам внимание. Става ми неприятно. Знам, че е нормално (и аз се заглеждам по готини мъже), но това неприятно чувство се появява и не пита Не умирам от кеф и когато се срещне с бивша приятелка. Нищо не казвам, не ми се разваля деня, но не ми е приятно. Ясно ми е, че ако мъжът ми реши - ще ми изневери. Ясно ми е и, че ако атрактивна жена реши да вкара мъж в леглото си - мноооогооооо малко мъже биха устояли, включително си мисля, че и моят не би устоял. За това винаги съм на щрек! Евала на жените, които нямат проблем с ревността и вярват на 100% на мъжете си. Като гледам колегите ми с уж сериозни връзки обаче, съм леко разочарована. Малка част от тях по работни купони или семинари видимо са изпускали възможността да разнообразят живота си с жена различна от приятелката им.

ревнива съм,но само ако съм сериозно провокирана.

Аз съм ревнива.
Явно съм комплексирана, с ниско самочувствие, неуверена и трябва да прокоментирам темата с психоаналитика си.

Обаче не мога нищо да направя по въпроса Натюрел.
Първият ми ясен спомен за момчето ми е, че той разправя нещо смешно, обграден от 5 жени, които го гледат, ухилени до уши и с блясък в очите. Как пък да не съм ревнива.

Освен това, просто не виждам как може да имаш на някого 100% доверие, това е някакъв абсурд.
Сякаш можете да гарантирате дори за непредвидените обстоятелства (от които и ревност, разбира се, не спасява).

То аз на себе си нямам 100% доверие...

От друга жена (или мъж де- да не звучи двусмислено) никога не съм го ревнувала, не ми дава поводи. Което не значи, че никога не ревнувам.

Ще използвам само ултранашумялото клише: "Ако не бърка демокрацията със свободия" то не би имало проблем.
Относно раздразнението от вниманието към други особи(и за да няма недоразумения) сме се разбрали: в мое присъствие и аз в негово не си позволяваме лукса да направим така, че някой друг да се чувства по-поласкан от нас самите.

А всичко останало....е адски относително.