Клуб на справедливо ревнивите!

Мъжът ми е казал, че може да се обади. И че може да му се обажда винаги, когато има нужда.
Само, че не е предполагал, че ще реагирам така. Както и да е. Не вярвам това да се повтори.

Много са ми интересни тия мъже, ако на теб ти се обади някой колега в един през нощта, как ще реагира той, пък
и едва ли ще му дойде на акъла, че му завижда за нещо...

Това все едно аз съм го писала!

Безсмислено е: ако имаш повод- няма смисъл( ойде коньо у рекъта) ако няма повод- пак няма смисъл защото само отблъскваш отсрещния та такава е мойта максима, но това що се отнася до мъжлето , но ако няква ми дойде и демонстрара дисреспект към мен и брака ми...............

Смених заглавието, че да не става объркване с болната ревност.

Извинявай, не ме намразвай за думите ми, но това твоето според мен е точно болна ревност. Няма лошо, ако на мъжът ти му харесва. Ако е поне малко свободолюбива натура/на става дума да е кръшкач, а просто да не обича да го подреждат в кутийки/, ще си имате сериозни проблеми. Дано не съм аз лошият пророк

Нито аз го ревнувам, нито той мен 
Колкото и странно да е за някого, случвало се той да излиза с колежка, както и аз с колега.
Нито за него, нито за мен това е проблем!
Имаме си пълно доверие, което ни сближава повече!
По простата причина, че можем спокойно да разговаряме, кой с кого се е видял!
И ги няма тъпите въпроси: "Ама защо си ходил/ла с еди кого си на кафе?", "Защо пък точно на теб звъни?" и т.н.
За мен няма оправдана ревност! Това е болест, която само тормози човека и го кара да прави и казва неща, които не мисли 

Но пък ти е гот друг мъж да ти засвидетелства внимание, предполагам? Дори само като подчертае колко хубава рокля имаш, или каква хубава прическа си направила, или просто ти се усмихне.
Бъди по-толерантна, няма нищо лошо в това хората да обръщат внимание не само на половинките си, стига да не прекрачват някои граници (пак индивидуални за самата двойка).
По въпроса - не съм ревнива, не разбирам защо приятелки на мои приятели ревнуват от мен, без дори да ме познават.Само защото съм пила кафе с любимия им? Това е несериозно. Много силни са в ревността си, но не си дават сметка, че голяма част от вниманието и жестовете, които получават, са именно защото любимият им е разбрал от приятелките си (говорим за чисто приятелски отношения) на какво жените се кефят, какво би зарадвало любимата им най-много, кое в поведението му би я обидило и т.н... Не знам дали са се замисляли колко пъти мъжете им са ми искали мнението как да ги изненадат и колко пъти са "уцелвали десятката"  подаръка(изненадата), която съм им препоръчала.

Ревността...
Мисля си,че може да погуби и най-красивата любов.
Някои мъже са мо споделяли,че точно, защото ревнуват жените им, са започнали да кръшкат-поне да има за какво да бъдат обвинявани...
Прекалената ревност към вниманието, което партнъора показва към лица от друг пол може да е и скрит неосъзнат хомосексуализъм.
Да ревнуваш,ако мъжа ти не си откъсва очите от барманката и да му вдигнеш скандал,че се е спрял да си побъбри със съседка-елегантна 50 годишна жена си е признак за психологичен проблем.
Когато ревнуваш,освен,че тровиш себе си,тровиш и този,когото ревнуваш.
Ревността не е любов.
Ревността е признак за ниско самочувствие,чувство за малоценност,страх от самота и безпомощност.
Да ровиш по джобове и е-майли не е признак на обич, а на неуважение към личното пространство на партнъора.
Можеш да изровиш всичките му писма от казармата.Но не можеш да влезеш в спомените му и да ги изтриеш.
Можеш да го дебнеш като агент на ФБР,а дори да нямаш представа,че може да има собствена пощенска кутия в пощенски клон в съседен град.С писма,пълни с разбиране, но ненаписани от теб.
Можеш да го прегръщаш цяла нощ, а в съня си той да е на другия край на света.И то не с теб.
.....
Един ден ревнувания човек ще започне да си мечтае да избяга от теб,за да си поеме глътка въздух.

Няма справедлива ревност.


Когато нещо не ти харесва в партнъора -по-добре му кажи как се чувстваш.
Ако му казваш колко го обичаш,вместо да го дебнеш живота ви ще е много по-щастлив.

Мъж или жена,всеки иска да му имат доверие.Особено,когато наистина обича.

Фъф клубъ.

Може би не си ревнива, а просто бременна. 
Защо ти трябва съмишленици? Да те подкокоросват?

az категорично не съм за клубна карта.
и двамата сме супер анти-ревниви. на един акъл сме - и двамата казваме за другия 'ако ти е толкоз акъла - кръшкай, флиртувай или прави каквото там ти се прави'.
и никой нищо не прави, така че поводи за ревност няма 
акълът ни явно си е съвсем на мястото и в необходимото количество 

Много точно казано, напълно подкрепям!
От позицията на житейския ми опит мога да кажа, че съм проявявала ревност именно във връзки, в които съм се чувствала несигурна в себе си. В момента, в който намериш "твоя човек" и знаеш, че няма сила, която да ви раздели, защото просто сте двете пасващи си половинки на едно цяло,  тогава проявите на ревност и недоверие започват да ти изглеждат страшно смешни.

Това е и моето разбиране! Подкрепям напълно.

Темата ми беше породена от многобройните теми, в които страдащи жени (най - вече) се терзаят и обиждат от подобно отношение на благоверния. В ежедневието са стотици повече, на които ставам волен или неволен свидетел.
Не става въпрос за случайни срещи на кафенце. Става въпрос за системно обръщане на внимание на друга, чужда жена. Момичетата споделят как половинката разказва с подробности за семейния живот. Мисля, че имаше и тема от съфорумка, което си пишеше усилено с бившия и там говори за интимни подробности на живота си с мъжа си.
Вбесявам се от наглостта на някои мъже: "Ама няма нищо, аз теб си те обичкам, грешиш, че има нещо.", а пък в същото време маса време да отделя на някоя хубостница, да страда с нейните болежки, да търчи и да помага, докато законната вкъщи деца гледа, пари вади, домакинство върти и...
Вие може на моето отношение отнемане на свободата и ненормално да му викате, но аз си мисля, че това е справедливо негодувание.
Ако някой иска да изневерява ще го направи независимо от това дали ревнувам или не, но такива връзки ("интелектуални") са недопустими.