Клуб на справедливо ревнивите!

То е ясно, че ако акъл няма смисъл нула.
Но разбера ли за подобно нещо (от гореизброените) няма да си мълча и да викам - давай свободен си, имаш мозък в главата.
Това си е мое мнение все пак.

Е, ако така поставяш въпроса, съм съгласна. Не може да си има ЧАК толкова близки приятелки, с които да си споделят подробности относно сексуалния ни живот и да си бъркат по .... Иначе приятелки тип "бивши съученички", дето се виждат на месеца веднъж -нямам против. 

Е, затова си права, но в такъв случай не бих възнегодувала от ревност, а защото не може да пренебрегваш семейството си, заради човек извън него. Като си свърши домашната работа, като си свърши служебната работа, като си свърши мъжката работа , да ходи да си приказва с който си иска, за кавото си иска

Е да, ама на това масово му се вика ревност - щото дефакто физическа изневяра няма, ама дразни...
То яде душата.

Права си Сиси, аз напълно те разбирам. Ако човека се държи некоректно или не знае до къде да спре с приятелското си отношение към колежки и бивши разни там от това страда партньорката му колкото и да е либерална, аз това не го наричам болезнена ревност и несигурност в себе си а просто обида от некорктно отношение.
Аз съм ревнива когато срещна точно такова отношение - имала съм по един и от двата типа мъже - на който можеш, и на който не можеш да вярваш и със сигурност проблема не е бил в мен.
А иначе имам една приятелка, манекенка, супер красива, няма мъж, който да не се обърне след нея а каква ревност изпитва към мъжа си, болезнена, скандали пред хора дори, ужсна работа - е това е болестно състояние и не е от лоша самооценка със сигурност 

Подкрепям това изказване. Не става въпрос за онази болезнена, вманиачена ревност, а за предпазливост.

Аз разбирам прекрасно Сиси /съвсем наскоро пусках подобна тема/. Чак от клуб едва ли има нужда, но, вярвайте, преживяването е ужасно и никой не е застрахован, че на него няма да му се случи. В моя конкретен случай - никога, ама никога през живота си не съм била ревнива - хващала съм гаджета в издънки и кротко съм си тръгвала, без скандали, без разправии. Но този път беше различно - дали защото прекалено много държа на този мъж?! И е факт, че докато не ти дойде до главата и идея си нямаш как ще реагираш. Аз реагирах изключително бурно, чак се изплаших от себе си. Възможно е да е от разбърканите ми хормони, възможно е просто наистина да съм усетила, че нещо не е наред. Но в разгара не случката не мислех, не мисля и сега, че е нормално да си идва "без глава" в къщи, да сяда пред телевизора и да не ме чува какво му говоря. Или да водим спорове  колко малко внимание ми обръща и в същото време човекът ежедневно да си чати с бившето гадже /пък било то семейно и с две деца/. Пак конкретно в моя случай винаги съм знаела, че поддържат връзка, пишат си, чуват се, виждат се, аз съм се шегувала с това, сама съм му казвала да се посъветва за дадено нещо с нея, ако тя може да му помогне. Все още си мисля, че е нормално веднъж в месеца, дори веднъж в седмицата като искат да се виждат, но да си чатят ежедневно ми дойде в повече. Веднага си представих как го чакам да къпем бебето, а той е зает в чат. С това не бих се примирила никога. Или пък да й разказва какво правим, къде сме ходили и тем подобни. Аз много говорих с него, обясних 100 пъти как се чувствам, обясних защо си губя доверието в него, казах защо всичко това ме притеснява...Той обеща да спре /или поне ограничи/ тази кореспонденция и го направи. Сега се прибира много по-концентриран /не зная има ли връзка/, аз съм усмихната и доволна и така върнахме семейния мир. Самият факт, че се усети ми е достатъчен. Надявам се да няма нови залитания .

Не съм ревнива ( не, че има кой да ревнувам), по принцип си казвам   

Дааа, явно трябва да се разграничи истинската ревност от раздразнението, че половинката отделя повече от необходимото внимание на някой друг човек (визирам бивши гаджета, "суъченички". колежки и т.н). И аз се дразня, ако мъжът ми  се обяснява надълго и нашироко с бившето си гадже и й споделя интимни подробности. Иначе и двамата се виждаме отвреме навреме с някой бивш, даже аз познавам добре една негова бивша, с която са останали добри приятели. Не се ревнуваме, дори си излизаме по мъжки или по женски.

Преди ревнувах и имах причини, сега не ревнувам- ако е решил да кривне от правия път не мога да го спра, пък и последиците ще бъдат за него!

Е, пак няма гаранция. Зависи от човека отсреща. Всеки казва - на мен не може да ми се случи. И като се случи - света се сгромолясва.

Аз не ревнувам безпричинно. Вярвах на 200 %. Имах огромно доверие в човека, не бях несигурна в себе си... Е, и?
Сега ревнувам. Причинно. И вече не съм с него.

Мъжът ми ще си лафи за подробности от съвместния ни живот с някой или някоя (няма значение от пола) и аз ще бъда съвсем спокойна?!?! Няма как да стане. Ако отделя на мен по-малко или сравнимо време като на този някой или някоя, за мен означава, че явно нещо във връзката ни не е ок. Смятам, че съм ревнива. Не болезнено, защото не вдигам скандали или не се муся, но не мога да кажа, че ако благоверният се загледа по мадама и аз умирам от кеф и въобще не обръщам внимание. Става ми неприятно. Знам, че е нормално (и аз се заглеждам по готини мъже), но това неприятно чувство се появява и не пита Не умирам от кеф и когато се срещне с бивша приятелка. Нищо не казвам, не ми се разваля деня, но не ми е приятно. Ясно ми е, че ако мъжът ми реши - ще ми изневери. Ясно ми е и, че ако атрактивна жена реши да вкара мъж в леглото си - мноооогооооо малко мъже биха устояли, включително си мисля, че и моят не би устоял. За това винаги съм на щрек! Евала на жените, които нямат проблем с ревността и вярват на 100% на мъжете си. Като гледам колегите ми с уж сериозни връзки обаче, съм леко разочарована. Малка част от тях по работни купони или семинари видимо са изпускали възможността да разнообразят живота си с жена различна от приятелката им.

ревнива съм,но само ако съм сериозно провокирана.