Детското насилие над животни

Блонди, и аз съм така с животните. Или ме е страх от тях (в повечето случаи), или са ми досадни. И аз така правя с кучето на родителите ми - все едно не го забелязвам, а и то се научи да не ме забелязва. Обаче както съм такава, много, много мъчно ми става, ако видя животно да се мъчи. Сърцето ми се свива. Даже и за тези животни, от които много ме е страх (котките най-вече). Дъщеря ми пък е луда по животните и досега не е проявявала никакъв страх от тях. За което много се радвам. Много съм строга с нея като се опитва от време на време да подритва уж без да иска кучето на родителите ми. ВЪпреки, че ми е ужасно досадно това куче, не мога да си изкривя душата. Всъщност родителите ми имат 3 кучета. И знам, че не им е приятно, че не се интересувам от тях, ама нали дъщеря ми се интересува, а и бебокът е във възторг, та наваксват и за мен, а на мен не ми се налага да се преструвам.   Едно време майка ми ми купи рибки. И аз им дадох бисквити и ги уморих. После ги изхвърлих в тоалетната и майка ми беше възмутена от това колко безчувствена съм била.   Ами на мен не ми мина през ума да ги погреба, да не говорим, че и те ми бяха досадни - да чистя аквариум, да ги храня редовно, пък и биксвити не щат! Обаче сега обмислям сериозно да купя рибки на дъщеря ми. Много непоследователно от моя страна, ама наистина се радвам, че дъщеря ми обича животните. Даже покрай нея се научих да гледам Анимал Планет и напоследък ми е станало и интересно. Научих толкова много неща за маймуните, тигрите и т.н. Децата са най-добрите учители май.

Вярно е, че възпитанието и личният пример на родителите са важни, но продължавам да мисля, че има е по нещо вродено във връзка с отношението на децата и хората към околония свят въобще. Например аз винаги съм обичала животните- да ги гледам, да ги пипам, да играя с тях. Големият ми син не че ги мрази, но е по- скоро безразличен, е, не ги тормози, но не се втурва да ги пипа и гали. Малкото хлапе умира, като види животно- то са викове, обръщания, мятания с ръка, изпращане на целувки, имитиране на животното, галене и... даже понякога прицърква като си тръгнем от място, където има сладко животинче.
Жестокостта обаче- към хора, животни, въобще към заобикалящия ни свят, си е чиста патология за мен.

Според мен агресията ни е вродена. Но нашата роля като родители е да обясним на малките човечета кое е редно и кое не. А не да гледаме как нараняват животни и да си мълчим. Малките убийци на животни, според мен, като пораснат стават големи убийци... на хора.
Ние имаме две кучета, на които синът ми се радва много, вярно все още е много малък, но когато порасне ще го уча да обича всички живи същества. 

Когато съм пуснала темата, съм имала в предвид конкретизиране върху ДЕТСКОТО НАСИЛИЕ върху животни, а не обобщена тема като човешкото насилие върху животни или обратното...........За мен е важно да чуя вашите мнения, защото родителите са хората, които трябва да възпитават децата си на отношение, на доброта, на толерантност.............животните, по-конкретно, дивите животни (например лъвове, хиени, леопарди и др.) имат много засилен ловен инстинкт.............ако не дай си боже лъв изяде детето ми, със сигурност аз ще съм човекът, който е виновен, защото съм позволила такава близост по една или друга причина................И за да не изпадам в отклонения да довърша по темата - радвам се, че има толкова хора, които осъждат жестокостта под каквато и да е форма и бездушието пред насилие.
Darlington, по отношение на жестокостта на хората срещу животните съм пуснала и друга по-обобщена тема в Клюкарник

По принцип децата нямат критерии за добро и лошо - това е работа на родителите. Те са хората, които трябва да научат детето кое е добро и кое - не е. За детето размазването на главата на животно не се свързва с болка и смърт - нямат много точни понятия, поне до към 3-4 годинки. Ето, ние имаме куче, които малката страшно обича....Но онзи ден заяви, че ще размаже тази мравка, за да види какво ще стане И аз веднага започнах отново да обяснявам какво се случва когато се настъпи или удари животинче, после как то умира и няма да го видим повече....и така до откат! Та мисля, че просто има хора, на които не им се занимава точно с такива уморителни обяснение, а ако имат момчета - ми то нали трябва да става мъж И така детето полека изгражда нагласа положителна при това към насилието - отначало са животни по-натам може и хора......За мен също е странно явлението - баща на лов да носи улова и да кара детето да помага в обработването на дивеча...но това са си мои чуденки....

НАСТРЪХВАМ само при мисълта,че има и такива деца,и такива родители,които учат децата си да упражняват жестокост към животни...!!!

Показателно колко изкуфявам е, че не написах защо избрах Филип като име  . Значи конелюбец и аз исках да обича животните.
Самата аз имам страх от кучета и никакви-То само си играе, не хапе и пр не ми минават.
Има много досадни кучешки екземпляри и собственици, но нека не изместваме темата.
Щото да обичаш животните не е като да се радваш на нечие "маме". Няма да нараня животно, но за кучета ми е минавало често през мозъка  - бездомни и домни, еле па някое да души количката на детето.
Нека не забравяме, че хората не са телепати и аз няма как да знам, че това куче е ССФ куче, по-чисто и от детето ми, по-благо и от ангел. Аз не се навирам в чужди колички и удържам домашните си да не го правят, значи може

Бррр, ужас!.....