Детското насилие над животни

Естествено, че не бих толерирала! Нито детското насилие, нито на възрастен. Обожавам животните и възпитавам децата си в уважение и нежност към тях. Моите деца отдавна ме врънкат да си вземем куче, но изчаквам да порастнат още малко.
За мен жестокостта се корени първо във възпитанието. Ако едно дете е малтретирано в къщи, обиждано или удряно, нормално е тази агресия да я прехвърля върху по-слабите и беззащитни същества.

Не толерирам-нито детското, нито на възрастните.
Аз за една буболечка като стъпче навън й правя забележка,а какво остава за друго...

Дали има изобщо някой, който ще напише, че толерира насилието?    Съмнява ме. За съжаление има такива деца , не зная на какво се дължи, но е страшно. Страх ме е да си помисля какви хора ще станат, като пораснат...пази Боже 

Не , разбира се .

Заглавието на темата ти е АДСКИ тъпо!

Мислиш ли, че ще получиш положителен отговор от някого?

Nansen, възможно е да си права че това не е най-точната формулировка на заглавие, НО откъде е провокирано то.................прочетох за един случай, в който малко дете се опитало да смаже главата на малко котенце с прозореца на мазето и когато една жена се намесила, за да спаси животинката, бащата на детето, който през цялото време стоял там и казал: ааааааа, не се притеснявай..............то иска само да размаже котето......................... Извинете, ето че има и хора, които не възприемат животните като одушевени предмети, които дишат, които ги боли, които страдат.................това е страшното. На такъв човек ще му е абсолютно безразлично дали ще отговори положително или не.................По-важните въпроси, които исках да задам са Ако видите дете да измъчва беззащитна животинка, как бихте реагирали? Според вас къде се корени детското насилие над животни?

Семейна среда + нещо заложено, вродено..кой знае от къде...Това е.  Бих се намесила, доста остро при това., но ако родителите са действително такива ...не знам и аз как да ги нарека...какво повече да направим? Виж, ако е някое познато дете, ще положа големи усилия да му повлияя.

ако видя такова нещо  ще се погрижа този баща да бъде размазания

Въпросът е добър, актуален и не цели да нагруби някого, така че не виждам причина за нападки към авторката. Под толериране за мен се подразбира и нереагиране при прояви на такова. Ежедневно съм свидетел на прояви на агресия от децата към животните, било то гонене, мачкане или скубане. За бебе е нормално да стиска, скубе, да пляска, то не знае, опитва. За осъзнато и разбиращо дете също е нормално, предвид опознаващата възраст. И тук идва ролята на родителя и възпитанието, както и за всяко едно нещо. Усилено възпитавам сина си в любов към животните, защото аз самата и родителите ми ги обожаваме и зачитаме. Излизаме всеки ден, търсим кучета и ги галим, храним всеки ден гълъбите тук, не му давам да къса цветята, обяснявам, че и тях ги боли. Става -   - гали кучетата, радва им се, мирише и гали цветята, горда съм. Искам все така да е   Много родители са напълно безразлични към този проблем. Мога да го нарека проблем, защото за мен, човек, който мрази и малтретира (или позволява това да става) животните, той не е добър човек изобщо и във всяко отношение. Няма да забравя синът на една от нас, който късал главите на пъдпъдъци и тя не го смята за жестокост (позволявам си да го коментирам, защото съм го прочела в тема, а не на лични  ).
Има едно-единствено истинско качество у човека, което няма равно и не може да се изиграе с преструвки - това е добротата!  Трябва да я търсим у децата си, да ги поощряваме, да я стимулираме. Знам, че после, в този явно и несъмнено лош свят ( в по-големия си процент поне) няма да им лесно, но все пак. Искам да отгледам добър и състрадателен човек!!! Животните са част от това!!!
Елодия, благодаря ти за хубавата тема  

Аз ти благодаря Блонди  На теб и на всички останали мами  , които ме карат да вярвам, че човешката доброта не е изчезващ вид - проявена към хора и животинки...........

За мен насилието над животни е отклонение от нормалната психика при насилника- дете или възрастен. Приемам го като болестно състояние, поне що се отнася до примерите, дадени от Elodia:). Тях не мога да ги отдам просто на лошо възпитание, мисля, че си има нещо вродено като безпричинната жестокост у някои хора.

Въпросът е, че когато станеш очевидец на такова насилие, още повече когато родителят не взима отношение по въпроса..............каква трябва да ти бъде естествената реакция, при условие че всяко действие спрямо детето насилник, в повечето случаи, вербално, ще се изтълкува като посегателство от страна на неговия родител...............аз лично съм се сблъсквала с деца, на които ако им направиш забележка или повече ще се нахъсат или ще се оплачат, че ги закачаш.............И в крайна сметка, ще излезеш без вина виновен в следствие агресивното поведение на това дете??!!!

Засега синът ми не проявява никакъв нездрав интерес към животните - наблюдаваме, даваме храна, говорим си за тях. Така че нямам основания за претеснения.

НО. Насилие ли е кръцнеш дъждовния червей на две, за да видиш как и двете му части продължават да се движат? Насилие ли е да ръчнеш охлюва с пръчка, за да се скрие в черупката си? Насилие ли е да откъснеш крилата на муха, за да подскача смешно?
Защото аз всички тези неща съм ги правила като малка, пък не виждам да се е отразило по някакъв особен начин на психиката ми. Също така пред очите ми са колили кокошки и прасета. И са ги драли. Да не говорим що хлебарки, мухи и комари съм изтребила.
Е, аз не съм фен на насилието. В нито една от формите му. И определено се имам за свестен човек.

    

Абсолютно подкрепям!Ще се радвам да изградя в детето си същата обич към животните,в редките случай когато съм го виждала да ги тормози по някакъв начин,дори и малко, моментално взимам отношение,имало е и наказания ако продължава.Все пак за това сме ние родителите,мисля,че от нас зависи.Има си хора обаче на които не им пука.
Кучо ми беше на 5 месеца и сме се запътили към зоомагазина,той на каишка разбира се.Заобикалят ни деца,майките пият кафе,почва някакво неистово пищене и всеки го дърпа кой където свари,скубе и тн.Вбесих се и погледанх към тях за реакция в същото време той започна да ги лае и тогава скочиха и се развикаха "олелееее питбул"
Няма да го коментирам.Не разрешавам и на сина ми да пипа чужди кучета-първо незнам как ще реагират,второ не на всеки му е приятно.

Сега и аз ще се включа!

Навремето си, когато бях дете, момчета от махалата бяха закачили коте на един лост, с намерение да го бесят. Баща ми излезе и ги наби. После проведе и сериозни разговори с родителите им. Така ще постъпя и аз. Насилието, под каквата и да е форма и върху когото и да било ме влудява. Ако видя дете, тероризиращо животно или себеподобен - ще го набия, с риск да си навлека сериозни неприятности от страна на родителите му! Ще го набия, за да запомни защо е било набито, тъй като няма време и не е моя работа да го възпитавам. Мога да възпитавам само собственото си дете, а то, слава Богу не проявява садистични наклонности!

П.П. Под "набия" и аз не знам какво разбирам, вероятно раздрусване, изблъскване, придружено с каране на висок глас или кой знае какво, но не побой.

ама как така не приема забележка ,че и се нахъсва
и как излезе от ситуацията
не вярвам да си позволила на детето да продължи да се гаври с животинчето
аз поне ако не ме послуша и продължи да мъчи и убива невинно животно ще го набия ,ще му издиря родителите и ако те не вземат мерки и те ще си патят

Също. Обожавам животните, но като дете съм рязала червеи, късала крила на мухи, боцкала охлюви. Но - преместавала охлюви и червеи от шосета и пътеки; сега си останах с трепането на комари и мухи, защото ме влудяват.   Но червеи и охлюви и досега и винаги ще местя от пътя на хорските крака   За останалите да не говорим.
И аз съм гледала клане на животни. После съм хапвала от тях   Хем тъжно и ужасно, хем паметта е къса, когато й изнася.
Но темата е доста, разтеглива, наистина, говорим за безпричинно издевателстване над животни, които усещат и осъзнават сраха и болката. Мухите и охлювите не са сред тях, с което не поощрявам тероризирането им  

На 4-5 годишна възраст се бях засилила с едно малко коте в едната ръка и брадвичка в другата. На въпроса на дядо ми какво смятам да правя отговорих "Ми да го заколя това коте". Такъв бой ядох, че до днес си го спомям от ясно по ясно. (Явно и от боя има файда, все пак)
Не знам какво ми е било, че да искам да го коля това коте, но освен боя, ясно си спомням и желанието ми да му кръцна врата. А иначе обичам и винаги съм обичала животни, израстнала съм с котки, кучета, пиленца и т.н. По късно се ужасих от това си желание, но не мога да отрека, че съм го имала... Не знам на какво се дължи, но явно има такива пристъпи у децата.
Сега не пропускам животинка по улиците и се опитвам да науча сина ми да ги обича, да не се страхува и да е нежен с тях.

И аз така правех. Срещах група (винаги момчета  ) издевателстващи над малко коте или куче, или ранен гълъб. Винаги се хвърлях на бой, ако бяха малки взимах животното без проблем, от по-големите отнасях шамари и често си тръгвах без животинчето   И все се питах - аз ли съм луда или светът наистина е толкова лош?

Съвсем нормално си е било. Децата още не знаят границите и позволеното. Аз, откак се помня - обожаваща всички живи твари, на тази възраст бях взела едно малко коте и с една тел исках да се скатая в мазето. Една съседка от къщата ни попита къде и защо съм тръгнала, аз казах, че искам да мушна телта в дупето на котето. Тя попита кротко защо. Нямах логичен тоговор, казах ей, така, да видя какво ще стане. Разбира се, дотам не се стигна, жената ми обясни, че така не се прави, че котето ще го боли... помня ги тези неща. Именно затова казах, че експериментаторското у децата го има и то често е свързано с болка и насилие над тези, над които могат да си го позволят, но ролята на родителя е незаменима и важна и не бива да се подценява и пренебрегва!

Блонди,   

_{Просто исках да внеса още един акцент в темата, тъй като доста често се залита от крайност в крайност, а в живота никога нещата не са черно-бели, има стотици хиляди нюанси.}

Един от случаите, за които ви говоря е следния: около сладкарницата до моя блок имаше мънички кученца, на не повече от месец - в един почивен ден ги чувам да скимтят и веднага слязох да проверя защо..............групичка от 3-4 хлапета, на не повече от 6-7 години ги замерваха през улицата с камъни...............но не малки камъчета (които при засилка биха нанесли пак рани), а с големи камъни (колкото двата ми юмрука) и колкото тежината им да убиваше инерцията, те все пак с достатъчна сила се удряха в кученцата, които очевидно ги БОЛЕШЕ. Развиках се на малките и тръгнах към тях..................и те уж избягаха, но в момента, в който ми видяха гърба и се върнаха отново и си продължиха заниманието..............но и аз се ВЪРНАХ и не мръднах от там, но те не смееха да хвърлят вече докато съм там и напуснаха бойното поле.........и видях едно от малките как отиде и се оплака на баща си, който седеше на балкона, че му преча да хвърля камъни?????????!!!!!!!!  

То по-скоро бащата (и въобще, родителите които не реагират остро в такива ситуции) е за бой. Как да знае детето, както писа и Блонди, кое е добро и кое лошо, ако няма кой да му обясни.

а хлебарка ,ако стъп4е? шега, моята писка аз да я стъп4а! мравките ги избива със спрей , ли4но! не знам дали е показателно за насилието при нея! има си осиновена от нея котка, но напоследък за4езна, биеше я с  4етката! ама онова доби4е търпеше много, любов ще да е било!аз ли4но съм против насилие, издевателство над живот( с малко въздържание за насекоми, вле4уги ), ако не застрашават живот! особена на децата ми! имахме преди 2 седмици пиленце, купено, малката така и не прояви интерес ,а аз знаех ,4е е обре4ено и много ми беше жал, 4е не са мислили като го купуват за линда! умря, поне го усетих и го дадох преди това да не го види тя или аз! насилието понякога е то4но от незнание какво може да последва-държи ли се пиле за врата?, стиска ли се? скубят ли се птиците  за да им се  вземат перата, не нали? примерът на големите и обясненията са  истината да няма насилие като последствие на неправилно възпитание!

Дааааааааа, сигурно не е уместно да напомня един случай от преди сигурно вече 10 години в САЩ: две момченца бяха отвлекли от супермаркета едно по-малко от тях, бяха го завели в изоставен склад, бяха се гаврили с него и най-накрая убили................дали в случаите, когато се наранява човешко същество думата ЛЮБОПИТСТВО ИЛИ НЕЗНАНИЕ е оправдание..........според мен деца на 6-7 напълно осъзнават, че да извадиш окото, да отрежеш лапичка или да напъхаш пиратка в дупето на котето (всичко това са реални случаи) и да го взривиш, надали е шега работа..................

Незнам как ще действа на други, но аз израстнах покрай птици, основно. Това ме научи да знам колко са крехки животните, колко много се привързва човек към тях и не на последно място, да избягвам всякакво насилие върху живота.
Затова държа синът ми да израстне с животно около себе си. За късмет папагалът ни е много разбран по техните стандарти и след две хапания (контролни, предупредителни) сега си спазват дистанцията.
И се радвам, когато отидем в зоологическата и Филип заседне да говори на патките и гъските  , и се надявам да не проявява насилие, ако и да изглежда смотльо в нечии глупави очи.

Нашият не, все иска да го хапе. И мен понякога 

Гледах един реалистичен, много показателен и емоционално натоварващ филм за отношението човек-животни - Earthlings Вече си обеснявам ЗАЩО има толкова насилие в децата............ми те са го наследили от хората, показани в този филм. Ако някой иска, ще му пусна линк, но наистина не го препоръчвам за хора със слаби нерви............

Ние родителите сме виновни за изграждането на подобно садистично поведение на нашите децата-със собственото си безразличие, с незаинтересоваността ни, какво е отношението им към природата изобщо и в най-лошия случай-със собствения си пример.
Не можах да си намеря място преди няколко дни, като разбрах, как едни деца са убили 2 кученца(двуседмични). Хората от блока направили къщичка на майката, слизат да й дават храна, но едни нехранимайковци на по 7-8 години решили, че така не е интерeсно и заблъскали две от бебетата в земята, докато ги умъртвят.
Какво беше добре да направя в този случай? Да отида при родителите им и да им обясня какви жестоки експерименти си правят децата им? Не посмях. За, което съжалявам.
Обясних на моето, че това е много лошо. Проведохме дълъг разговор, който ще има продължение. Много се надявам да стане добър човек!

Ох, не искам да чета ужасяващите примери. Плача 
Ужасно е, в такива случаи просто искам да си заровя като щраус главата някъде и да ме няма и да не знам. Как може 

Може, Блонди 
Наистина, оставам без думи...

Аз също....

Ами ние имаме куче, бигъл, най-дружелюбното същество. Взех го именно да възпитаваме неагресията към беззащитни същества, да се учи на отговорност дъщеря ми и да поема отговорност за трети.

Децата в парка, където го разхождаме, много рядко са агресивни, идват да го галят и да си играят, гонят се....Когато дойде съвсем малко дете, аз карам кученце да легне, за да се чувства детето по-сигурно.

Обаче да знаете каква агресия има от страна на майки и баби , непрекъснато чуваме: "Махнете си чудовището от тука!",
" Разкарайте пумияра от тука!", "Не приближавайте с кучето до детето ми!" и любимата ми реплика "Ритни го, баби, тая гад!"
И един дядо, който удря всяко куче с бастуна, което мине наблизо 
Миналата година на поляната имаше 13 домашни кучета - отровени!!!

Е кажете сега какво има да ги нищим децата, като големите май повече кусури имат!

Така е момичета, за съжаление...............коренът на детското насилие наистина до голяма степен се крие в начина, по който родителите и близките учат детето да възприема света........и ако детето приеме, че всичките кучета и котета (дори да са най-милите и безобидни същества на земята) са под знаменателя "гад" и трябва да се ритат, то това се превръща в модел на подражание.............след това ще отиде в детската градина и като види животинка, ще каже на приятелчетата - баба или тати или мама казаха, че трябва да ги ритам............МНОГО ТЪЖНО НАИСТИНА!

На мен ми се е случвало веднъж побеснял татко да гони мен и приятелите ми с пушка само защото мъничкото му дете видяло на съседния тротоар вързаното на повод куче на един приятел и се стреснало.............нищо не му беше направил, дори не го беше приближил, дори не беше джафнал!

Прави ми впечатление, че големи хора които не обичат животните и с техните деца е така. Нашето семейство обожаваме животните и сина ми също много ги обича. Уличните животинки все ги съжалява, храним ги, на гълъбите пък всяка сутрин оставяме трохички хляб на перваза на прозореца и докато стане сина ми ме пита "Нахрани ли гълъбчетата"

това е толкова гадно и бнедопустимо, дете , вместо да гали животно и да му се радва , да го тормоzи ... на какво се учи, да тормоzи по беzzащитните и то от малко 

Още нещо-някои от малки ги учат,че "кучето ще ги ухапе" и им насаждат страха от тях.
Милион пъти ми се е случвало-водя си го вързан,той си ходи кротко,зарадва му се някое дете и веднага се чува мама или баба-"веднага се махай от кучето защото ще те ухапе!"

Като съм бебока и видя куче винаги насочвам количката към кучето за да му го покажа и да го пипне, ако стопанинът позволи. Забелязвам ообаче, че много хора ме гледат стреснато-учудено и си дърпат кучетата в първия момент. Чак сега схванах, че сигурно бая родители/баби и дядовци са ги псували и те са си подготвени...
Тъпо. Не мога да разбера как родител може съзнателно да лиши детето си от радостта да си общува с животини.

Много правилно! Така е. Сестра ми и зет ми, е, не, че не ги обичат, но просто нямат никакво отношение към тях. И двете им деца - абсолютно същото. Като идваха у нас, заобикаляха кучето отдалече, а зет ми се прави, че я няма, много смешни бяха 

С риск да бъда истеричка за околните,не бих допуснала ако стана свидетел на такава случка да се правя че не виждам и просто тъй да си подмина.Вероятно наоколо всички ще разберат че никой няма право да мъчи и издевателства над животните.Извинявайте за крайното ми изказване но не понасям и аз насилие в никаква форма та камо ли над малки и безащитни животинчета.Децата са понякога много жестоки и помежду си и мисля,че е дълг на всеки възрастен да се намеси ако стане свидетел на насилие под каквато и да е форма да се обяснява защо не трябва и да се опита предотврати проблема.За съжаление има и не малко меко казано непукисти сред нас големите които неискам да коментирам защото не търпят промени.АЗ лично обожавам животните,гледам куче вече 11г.тя не допуска децата много до себе си(не обича да я галят и много ревнува)респектира ги,но въпреки това им се радва по свой си начин като ги види и най ми е чудно,че и синът ми усеща да не настоява много с галенето въпреки че много и се радва.Изобщо не му е хрумнало да и посегне по никакъв повод да я удря или тормози въпреки че уж не разбира 1.6м.Гледали сме риби,котки,папагали,хамстери и всички като са умирали сме страдали защото сме  си ги обичали

Точно заради това е!Особено една баба един път едвам що не ме наби още малко че кучето  и подушило на бебето количката.Ми не се стърпях и и теглих и аз една...Добре,че вече съм във къща та ми е "мирна главата".Браво,много се радвам,че има майки като теб.

Блонди, и аз съм така с животните. Или ме е страх от тях (в повечето случаи), или са ми досадни. И аз така правя с кучето на родителите ми - все едно не го забелязвам, а и то се научи да не ме забелязва. Обаче както съм такава, много, много мъчно ми става, ако видя животно да се мъчи. Сърцето ми се свива. Даже и за тези животни, от които много ме е страх (котките най-вече). Дъщеря ми пък е луда по животните и досега не е проявявала никакъв страх от тях. За което много се радвам. Много съм строга с нея като се опитва от време на време да подритва уж без да иска кучето на родителите ми. ВЪпреки, че ми е ужасно досадно това куче, не мога да си изкривя душата. Всъщност родителите ми имат 3 кучета. И знам, че не им е приятно, че не се интересувам от тях, ама нали дъщеря ми се интересува, а и бебокът е във възторг, та наваксват и за мен, а на мен не ми се налага да се преструвам.   Едно време майка ми ми купи рибки. И аз им дадох бисквити и ги уморих. После ги изхвърлих в тоалетната и майка ми беше възмутена от това колко безчувствена съм била.   Ами на мен не ми мина през ума да ги погреба, да не говорим, че и те ми бяха досадни - да чистя аквариум, да ги храня редовно, пък и биксвити не щат! Обаче сега обмислям сериозно да купя рибки на дъщеря ми. Много непоследователно от моя страна, ама наистина се радвам, че дъщеря ми обича животните. Даже покрай нея се научих да гледам Анимал Планет и напоследък ми е станало и интересно. Научих толкова много неща за маймуните, тигрите и т.н. Децата са най-добрите учители май.

Вярно е, че възпитанието и личният пример на родителите са важни, но продължавам да мисля, че има е по нещо вродено във връзка с отношението на децата и хората към околония свят въобще. Например аз винаги съм обичала животните- да ги гледам, да ги пипам, да играя с тях. Големият ми син не че ги мрази, но е по- скоро безразличен, е, не ги тормози, но не се втурва да ги пипа и гали. Малкото хлапе умира, като види животно- то са викове, обръщания, мятания с ръка, изпращане на целувки, имитиране на животното, галене и... даже понякога прицърква като си тръгнем от място, където има сладко животинче.
Жестокостта обаче- към хора, животни, въобще към заобикалящия ни свят, си е чиста патология за мен.

Според мен агресията ни е вродена. Но нашата роля като родители е да обясним на малките човечета кое е редно и кое не. А не да гледаме как нараняват животни и да си мълчим. Малките убийци на животни, според мен, като пораснат стават големи убийци... на хора.
Ние имаме две кучета, на които синът ми се радва много, вярно все още е много малък, но когато порасне ще го уча да обича всички живи същества. 

Когато съм пуснала темата, съм имала в предвид конкретизиране върху ДЕТСКОТО НАСИЛИЕ върху животни, а не обобщена тема като човешкото насилие върху животни или обратното...........За мен е важно да чуя вашите мнения, защото родителите са хората, които трябва да възпитават децата си на отношение, на доброта, на толерантност.............животните, по-конкретно, дивите животни (например лъвове, хиени, леопарди и др.) имат много засилен ловен инстинкт.............ако не дай си боже лъв изяде детето ми, със сигурност аз ще съм човекът, който е виновен, защото съм позволила такава близост по една или друга причина................И за да не изпадам в отклонения да довърша по темата - радвам се, че има толкова хора, които осъждат жестокостта под каквато и да е форма и бездушието пред насилие.
Darlington, по отношение на жестокостта на хората срещу животните съм пуснала и друга по-обобщена тема в Клюкарник

По принцип децата нямат критерии за добро и лошо - това е работа на родителите. Те са хората, които трябва да научат детето кое е добро и кое - не е. За детето размазването на главата на животно не се свързва с болка и смърт - нямат много точни понятия, поне до към 3-4 годинки. Ето, ние имаме куче, които малката страшно обича....Но онзи ден заяви, че ще размаже тази мравка, за да види какво ще стане И аз веднага започнах отново да обяснявам какво се случва когато се настъпи или удари животинче, после как то умира и няма да го видим повече....и така до откат! Та мисля, че просто има хора, на които не им се занимава точно с такива уморителни обяснение, а ако имат момчета - ми то нали трябва да става мъж И така детето полека изгражда нагласа положителна при това към насилието - отначало са животни по-натам може и хора......За мен също е странно явлението - баща на лов да носи улова и да кара детето да помага в обработването на дивеча...но това са си мои чуденки....

НАСТРЪХВАМ само при мисълта,че има и такива деца,и такива родители,които учат децата си да упражняват жестокост към животни...!!!

Показателно колко изкуфявам е, че не написах защо избрах Филип като име  . Значи конелюбец и аз исках да обича животните.
Самата аз имам страх от кучета и никакви-То само си играе, не хапе и пр не ми минават.
Има много досадни кучешки екземпляри и собственици, но нека не изместваме темата.
Щото да обичаш животните не е като да се радваш на нечие "маме". Няма да нараня животно, но за кучета ми е минавало често през мозъка  - бездомни и домни, еле па някое да души количката на детето.
Нека не забравяме, че хората не са телепати и аз няма как да знам, че това куче е ССФ куче, по-чисто и от детето ми, по-благо и от ангел. Аз не се навирам в чужди колички и удържам домашните си да не го правят, значи може

Бррр, ужас!.....