Публикувана: 14 юни 2007, 14:20 ч.
Последно мнение: 16 юни 2007, 14:35 ч.

Детското насилие над животни

2 681
54
1

# 15 14 юни 2007, 16:33 ч.

Мнения: 219

Цитат на: Judy в чт, 14 юни 2007, 16:20

За мен насилието над животни е отклонение от нормалната психика при насилника- дете или възрастен. Приемам го като болестно състояние, поне що се отнася до примерите, дадени от Elodia:). Тях не мога да ги отдам просто на лошо възпитание, мисля, че си има нещо вродено като безпричинната жестокост у някои хора.

Абсолютно подкрепям!Ще се радвам да изградя в детето си същата обич към животните,в редките случай когато съм го виждала да ги тормози по някакъв начин,дори и малко, моментално взимам отношение,имало е и наказания ако продължава.Все пак за това сме ние родителите,мисля,че от нас зависи.Има си хора обаче на които не им пука.
Кучо ми беше на 5 месеца и сме се запътили към зоомагазина,той на каишка разбира се.Заобикалят ни деца,майките пият кафе,почва някакво неистово пищене и всеки го дърпа кой където свари,скубе и тн.Вбесих се и погледанх към тях за реакция в същото време той започна да ги лае и тогава скочиха и се развикаха "олелееее питбул"
Няма да го коментирам.Не разрешавам и на сина ми да пипа чужди кучета-първо незнам как ще реагират,второ не на всеки му е приятно.

# 16 14 юни 2007, 16:41 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Сега и аз ще се включа!

Навремето си, когато бях дете, момчета от махалата бяха закачили коте на един лост, с намерение да го бесят. Баща ми излезе и ги наби. После проведе и сериозни разговори с родителите им. Така ще постъпя и аз. Насилието, под каквата и да е форма и върху когото и да било ме влудява. Ако видя дете, тероризиращо животно или себеподобен - ще го набия, с риск да си навлека сериозни неприятности от страна на родителите му! Ще го набия, за да запомни защо е било набито, тъй като няма време и не е моя работа да го възпитавам. Мога да възпитавам само собственото си дете, а то, слава Богу не проявява садистични наклонности!

П.П. Под "набия" и аз не знам какво разбирам, вероятно раздрусване, изблъскване, придружено с каране на висок глас или кой знае какво, но не побой.

# 17 14 юни 2007, 16:42 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Elodia:) в чт, 14 юни 2007, 16:26

Въпросът е, че когато станеш очевидец на такова насилие, още повече когато родителят не взима отношение по въпроса..............каква трябва да ти бъде естествената реакция, при условие че всяко действие спрямо детето насилник, в повечето случаи, вербално, ще се изтълкува като посегателство от страна на неговия родител...............аз лично съм се сблъсквала с деца, на които ако им направиш забележка или повече ще се нахъсат или ще се оплачат, че ги закачаш.............И в крайна сметка, ще излезеш без вина виновен в следствие агресивното поведение на това дете??!!!

ама как така не приема забележка ,че и се нахъсва Shocked

и как излезе от ситуацията
не вярвам да си позволила на детето да продължи да се гаври с животинчето
аз поне ако не ме послуша и продължи да мъчи и убива невинно животно ще го набия ,ще му издиря родителите и ако те не вземат мерки и те ще си патят

# 18 14 юни 2007, 16:43 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: BirdsFlu в чт, 14 юни 2007, 16:29

НО. Насилие ли е кръцнеш дъждовния червей на две, за да видиш как и двете му части продължават да се движат? Насилие ли е да ръчнеш охлюва с пръчка, за да се скрие в черупката си? Насилие ли е да откъснеш крилата на муха, за да подскача смешно?
Защото аз всички тези неща съм ги правила като малка, пък не виждам да се е отразило по някакъв особен начин на психиката ми. Също така пред очите ми са колили кокошки и прасета. И са ги драли. Да не говорим що хлебарки, мухи и комари съм изтребила.
Е, аз не съм фен на насилието. В нито една от формите му. И определено се имам за свестен човек.

Също. Обожавам животните, но като дете съм рязала червеи, късала крила на мухи, боцкала охлюви. Но - преместавала охлюви и червеи от шосета и пътеки; сега си останах с трепането на комари и мухи, защото ме влудяват.

Но червеи и охлюви и досега и винаги ще местя от пътя на хорските крака Hug

За останалите да не говорим.
И аз съм гледала клане на животни. После съм хапвала от тях Cry

Хем тъжно и ужасно, хем паметта е къса, когато й изнася.
Но темата е доста, разтеглива, наистина, говорим за безпричинно издевателстване над животни, които усещат и осъзнават сраха и болката. Мухите и охлювите не са сред тях, с което не поощрявам тероризирането им Naughty

# 19 14 юни 2007, 16:44 ч.

Мнения: 84

На 4-5 годишна възраст се бях засилила с едно малко коте в едната ръка и брадвичка в другата. На въпроса на дядо ми какво смятам да правя отговорих "Ми да го заколя това коте". Такъв бой ядох, че до днес си го спомям от ясно по ясно. (Явно и от боя има файда, все пак)
Не знам какво ми е било, че да искам да го коля това коте, но освен боя, ясно си спомням и желанието ми да му кръцна врата. А иначе обичам и винаги съм обичала животни, израстнала съм с котки, кучета, пиленца и т.н. По късно се ужасих от това си желание, но не мога да отрека, че съм го имала... Не знам на какво се дължи, но явно има такива пристъпи у децата.
Сега не пропускам животинка по улиците и се опитвам да науча сина ми да ги обича, да не се страхува и да е нежен с тях.

# 20 14 юни 2007, 16:46 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Nansen в чт, 14 юни 2007, 16:41

Насилието, под каквата и да е форма и върху когото и да било ме влудява. Ако видя дете, тероризиращо животно или себеподобен - ще го набия, с риск да си навлека сериозни неприятности от страна на родителите му!

И аз така правех. Срещах група (винаги момчета Confused

) издевателстващи над малко коте или куче, или ранен гълъб. Винаги се хвърлях на бой, ако бяха малки взимах животното без проблем, от по-големите отнасях шамари и често си тръгвах без животинчето Cry

И все се питах - аз ли съм луда или светът наистина е толкова лош?

# 21 14 юни 2007, 16:50 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: iguanna в чт, 14 юни 2007, 16:44

Съвсем нормално си е било. Децата още не знаят границите и позволеното. Аз, откак се помня - обожаваща всички живи твари, на тази възраст бях взела едно малко коте и с една тел исках да се скатая в мазето. Една съседка от къщата ни попита къде и защо съм тръгнала, аз казах, че искам да мушна телта в дупето на котето. Тя попита кротко защо. Нямах логичен тоговор, казах ей, така, да видя какво ще стане. Разбира се, дотам не се стигна, жената ми обясни, че така не се прави, че котето ще го боли... помня ги тези неща. Именно затова казах, че експериментаторското у децата го има и то често е свързано с болка и насилие над тези, над които могат да си го позволят, но ролята на родителя е незаменима и важна и не бива да се подценява и пренебрегва!

# 22 14 юни 2007, 16:52 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Блонди в чт, 14 юни 2007, 16:46

И аз така правех. Срещах група (винаги момчета Confused

И все се питах - аз ли съм луда или светът наистина е толкова лош?

Блонди,

_{Просто исках да внеса още един акцент в темата, тъй като доста често се залита от крайност в крайност, а в живота никога нещата не са черно-бели, има стотици хиляди нюанси.}

# 23 14 юни 2007, 16:55 ч.

Мнения: 86

Един от случаите, за които ви говоря е следния: около сладкарницата до моя блок имаше мънички кученца, на не повече от месец - в един почивен ден ги чувам да скимтят и веднага слязох да проверя защо..............групичка от 3-4 хлапета, на не повече от 6-7 години ги замерваха през улицата с камъни...............но не малки камъчета (които при засилка биха нанесли пак рани), а с големи камъни (колкото двата ми юмрука) и колкото тежината им да убиваше инерцията, те все пак с достатъчна сила се удряха в кученцата, които очевидно ги БОЛЕШЕ. Развиках се на малките и тръгнах към тях..................и те уж избягаха, но в момента, в който ми видяха гърба и се върнаха отново и си продължиха заниманието..............но и аз се ВЪРНАХ и не мръднах от там, но те не смееха да хвърлят вече докато съм там и напуснаха бойното поле.........и видях едно от малките как отиде и се оплака на баща си, който седеше на балкона, че му преча да хвърля камъни?????????!!!!!!!! #2gunfire

# 24 14 юни 2007, 17:04 ч.

Мнения: 84

Цитат на: Elodia:) в чт, 14 юни 2007, 16:55

и видях едно от малките как отиде и се оплака на баща си, който седеше на балкона, че му преча да хвърля камъни?????????!!!!!!!! #2gunfire

То по-скоро бащата (и въобще, родителите които не реагират остро в такива ситуции) е за бой. Как да знае детето, както писа и Блонди, кое е добро и кое лошо, ако няма кой да му обясни.

# 25 14 юни 2007, 17:34 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

Цитат на: Ted_Ka в чт, 14 юни 2007, 14:40

Не толерирам-нито детското, нито на възрастните.
Аз за една буболечка като стъпче навън й правя забележка,а какво остава за друго...

а хлебарка ,ако стъп4е? шега, моята писка аз да я стъп4а! мравките ги избива със спрей , ли4но! не знам дали е показателно за насилието при нея! има си осиновена от нея котка, но напоследък за4езна, биеше я с 4етката! ама онова доби4е търпеше много, любов ще да е било!аз ли4но съм против насилие, издевателство над живот( с малко въздържание за насекоми, вле4уги ), ако не застрашават живот! особена на децата ми! имахме преди 2 седмици пиленце, купено, малката така и не прояви интерес ,а аз знаех ,4е е обре4ено и много ми беше жал, 4е не са мислили като го купуват за линда! умря, поне го усетих и го дадох преди това да не го види тя или аз! насилието понякога е то4но от незнание какво може да последва-държи ли се пиле за врата?, стиска ли се? скубят ли се птиците за да им се вземат перата, не нали? примерът на големите и обясненията са истината да няма насилие като последствие на неправилно възпитание!

# 26 14 юни 2007, 19:11 ч.

Мнения: 86

Дааааааааа, сигурно не е уместно да напомня един случай от преди сигурно вече 10 години в САЩ: две момченца бяха отвлекли от супермаркета едно по-малко от тях, бяха го завели в изоставен склад, бяха се гаврили с него и най-накрая убили................дали в случаите, когато се наранява човешко същество думата ЛЮБОПИТСТВО ИЛИ НЕЗНАНИЕ е оправдание..........според мен деца на 6-7 напълно осъзнават, че да извадиш окото, да отрежеш лапичка или да напъхаш пиратка в дупето на котето (всичко това са реални случаи) и да го взривиш, надали е шега работа..................

Последна редакция: чт, 14 юни 2007, 19:19 от Elodia:)

# 27 14 юни 2007, 19:40 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Незнам как ще действа на други, но аз израстнах покрай птици, основно. Това ме научи да знам колко са крехки животните, колко много се привързва човек към тях и не на последно място, да избягвам всякакво насилие върху живота.
Затова държа синът ми да израстне с животно около себе си. За късмет папагалът ни е много разбран по техните стандарти и след две хапания (контролни, предупредителни) сега си спазват дистанцията.
И се радвам, когато отидем в зоологическата и Филип заседне да говори на патките и гъските Laughing

, и се надявам да не проявява насилие, ако и да изглежда смотльо в нечии глупави очи.

# 28 14 юни 2007, 19:45 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Франзела Калина в чт, 14 юни 2007, 19:40

За късмет папагалът ни е много разбран по техните стандарти и след две хапания (контролни, предупредителни) сега си спазват дистанцията.

Нашият не, все иска да го хапе. И мен понякога Confused

# 29 14 юни 2007, 20:20 ч.

Мнения: 86

Гледах един реалистичен, много показателен и емоционално натоварващ филм за отношението човек-животни - Earthlings smile3518

Вече си обеснявам ЗАЩО има толкова насилие в децата............ми те са го наследили от хората, показани в този филм. Ако някой иска, ще му пусна линк, но наистина не го препоръчвам за хора със слаби нерви............

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детето ми е на 2 г и още не ходи самостоятелно

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Много предпазливо дете

Причина:

Причина: