Богат - беден

Много ясно .  След определен брой години сравненията са неизбежни , а минаването в драстично по-богата социална група почти невъзможно . Важното е да се чустваш добре .
Аз се чуствам 

Цял ден заобикалям тази тема... Трия и пиша отново. В думите на всяка от вас има истина. За 2 и 200 знам всички. Имала съм, нямала съм, приятели, познати, пари и т.н. Важното е да се чувстваш добре в кожата си. Уриел е права, че за част от хората (и мен), контактът с развиващи се хора е двигател, но не винаги (на Лиска приятелката). С годините осъзнах, че най-важно е семейството ти и всяко едно приятелство може да закъса, заради финансови "интереси". Минах и през период, в който на 17, получавах за 2 дни парите, които мама взима за месец. До ден днешен не мога да и дам пари на ръка. Мога даи купя каквото пожелае, да напълн ахлядилника и други материални неща, но не мога да пречупя нейното, а и моето дотойнство, като и дам пари на ръка. Казах и го веднъж с недомлъвка. Неудобно ми бе. Та така... Тегава тема е това! 

аз мисля, че хората са равни само пред Бог.

Нямам проблеми нито с по-богатите, нито с по-бедните.

И аз мисля като вас. Общите интереси нямат нищо общо с финансовите възможности, поне по отношение на моите общи интереси с приятелите ми.
Имам двама приятели, които са доста бедни според моите критерии (пък според форумските да не говорим  ) Единият е преподавател в много престижен ВУЗ, но това е единствената му работа и не получава кой знае какви пари, ако изобщо може да се каже, че са пари. Но има страшно много интереси, хобита и занимания, както и свободно време за тях и те са животът му. За него с пълна сила важи онзи разказ за човека в лодката. Много хора се скъсват от бачкане, за да получат подобно удовлетворение от това, с което се занимават и дават луди пари за да направят свободните си минути толкова пълноценни.

Другият също има хубаво образование, но с не особено застъпена реализация в България. Положението се утежнява от това, че живее в малък провинциален град, който не може да напусне, поради определени семейни проблеми, които няма да обяснявам подробно. И може да работи само неквалифицирана или нискоквалифицирана работа, каквато намери в малкия град.

Понякога и двамата ме вбесяват с липсата си на амбиции и с това за какви елементарни неща не им стигат парите, но определено това са едни от най-добрите ми приятели. Общите ни интереси и въобще нещата, които можем да си кажем са безкрайно много.

Според мен финансовите постижения са въпрос на амбиции и нямат нищо общо с интелекта.
Вече знам  че тази теза не е много популярна в този форум и тук най-общо се смята, че всеки човек, на всяка цена, на първо място иска да е богат, а всичко останало е на по-задни позиции и ако някой каже, че за него тази формула не важи, веднага го обявяват за лъжец или извратеняк.
Така, че нямам желание да споря от сега си казвам.
Просто някои хора имат по-широки теми за разговор, различни от парите, новите покупки и "каква ви е кухнята".

Значи просто зависи от човека.

Ние сме малко като Титевото семейство, а и аз все правя едни сериозни планове, които ни карат да затягаме коланите в края на месеца. 
Забелязала съм една тендеция-като имам пари, се случва да подаря не на най-важните хора, а като нямам пари-все тогава идва момент за подарък за по-свидните ми и се чувствам една въшкава 
Нямам бедни или богати познати, а хора в средата, каквато и да значи това тук. С тях сме си наравно-един имал по-нова кола, друг пък-жилище, трети-деца.
На тая скъпотия и диващина, що за странно делене 

Бих казала, че интелектът има нещо общо с финансовите постижения в случаите на наличие на такъв. А ако той е в комбинация със силна мотивация и амбиция вероятността да се завърти колелото става голяма.

Познавам хора със завидни финансови постижения, с които трудно можеш да проведеш интересен или смислен разговор. Оставям настрана липсата на прилична обща култура и елементарни познания и странични интереси, тъй като те не винаги са показател за интелект. В случая финансовите постижения са резултат на благоприятно стекли се обстоятелства и късмет, усет да си на подходящото място в подходящия момент, комбинативност и усет да реагираш и лавираш, но не и на наличие на интелект.

Не зная какво надробих  , но исках да кажа, че според мен финансовите постижения могат в голяма степен да бъдат резултат на нечий интелект или могат да нямат нищо общо по между си. Все пак мисля, че заможните ми приятели са интересни и интелигентни хора.

Не ми пречи да общувам с богати  и с бедни хора, приятелите не се делят така, това е обидно!
Повечето от мойте приятели са ми такива от време оно, когато аз имах - те бяха зле, но това не ми пречеше да контактувам, да помагам, винаги да има за какво да си говорим.
Сега те са с много по - големи възможности от мен - това също не ми пречи, не пречи и на тях - ние сме просто приятели.
Този живот не върви по права линия, това е кръг - днес си горе, утре долу и ако някой живее с мисълта, че винаги ще е така, както е днес - бърка жестоко, никой не знае къде ще е утре.
И ако в моменти, в които си добре, радваш се на завидно положение, обърнеш гръб на стойностни хора, само защото са по - зле от теб - обеднял си така жестоко, в сърцето си и душата си...
От по - бедните от теб също може да научиш важни неща, най - малкото как може да си щастлив и без много пари, ако само малко отвориш очите си...
Усмихвах се когато четях някой постове, ако хората знаеха какво ги чака , нямаше да искат да живеят повече ( не са мой думи, Ванга ги е казала)

Могат. Но когато се доказва връзка между две неща, то трябва да я има във всеки един от случаите.
Давам пример - "Вкусът на ябълката зависи от цвета й."
За да докажем верността на това трърдение, не е достатъчно да посочим един пример, при който една червена ябълка е вкусна, значи всички червени ябълки са вкусни и следователно вкусът зависи от цвета.
(Просто давам пример за логиката).
 За да си богат, не е задължително да си интелигентен, защото може да си богат и тъп и просто да не ти стиска да нарушаваш закона например.
Можеш да си интелигентен и беден, защото си университетски преподавател или се занимаваш с научна дейност в БАН.

Финансовите постижения по-скоро говорят за черти на характера  - хъс, амбиция, предприемаческо мислене, склонност да се поемат рискове и т.н. Качества, които не се влияят нито от наличието, нито от липсата на интелект. И автомонтьор да си, с хъс, амбиция и повечеко бачкане ще се изигнеш повече от някой физик, който може да разбира отлично теорията на относителността, но да хвърчи в облаците.

Аз съм на принципа "всяка жаба да си знае гьола".

Благодаря на всички за мненията! Беше ми много интересно да видя различни гледни точки.

И да, Джуди правилно уточнява, че иде реч за големи разлики в стандарта и благосъстоянието.

Браво, Карина!

Изцяло подкрепям това. Особено що се отнася до стари приятели, които впоследствие са обеднели или забогатели. Не мога да отрека обаче, че има забогатели, които се променят и тогава връзките неминуемо се късат. Същото е и с обеднелите, неприятно ми е вечното вайкане и хленчене. Не приемам здрав прав човек да се вайка че няма пари. Винаги може да се намери допълнителна работа особено в по-големите градове.
Единствените хора с които не мога да общувам са богатите, които непрекъснато се оплакват, че нямат пари. Оставам с чувството, че това е някакъв вид защита и страх някой да не им иска пари на заем.