Страстоубийците и разпалващите страстта елементи на външния вид и поведението н

  най-много се комплексирам, че пуснах шкембе, но не е виновен сем. живот, а работата ми.

За сега съм добре, аз бях много слаба - тъкмо съм ок, но съм на 24. Ако всяка година се запускам по толкова на 30 трябва да се  

Отивам да си правя маски.  

Една преподавателка в университета беше подхвърлила на една лекция, че това, което най-много убивало страстта у мъжа бил факта, че като сме излизалили навън все сме се гласяли, а в къщи сме били-едни раздърпани и чорлави........Аз лично напълно осъзнавам, че когато почивам и съм си у нас пак трябва да се пооправям ама пусто като тръгна да готвя и чистя Понякога ме перва нещо и почвам да се гримирам и да си оправям косата, слагам си по-секси дрехи, но само понякога. Иска ми се да се правя не само за хората навън, ами и за този вкъщи, но защо не се получава нямам никакъв отговор.

Ами не се получава сигурно защото е смешно да застанеш до печката и да готвиш с вечерен грим и деколте до пъпа. Наистина една жена не бива да се занемарява, но ако нямаш прислужница трудно ще поддържаш секси имидж вкъщи нон стоп.

уф.... мн позната тема
в началото,когато се омъжих бях идеалната жена.
на 21г,бременна в 5тия месец. висока,слаба...не ми личеше че съм бременна и адски се кефех на тялото си
в 7м месец вече бях др човек. предродилната депресия ме разтресе мн яко и нонстоп пилих на главата на мъжо,че не ме обича и че искам да се разделим.
оттогава се занемарих,за 2м качих 10кг и отидох да раждам с 20кг отгоре
родих и още повече се депресирах. мразех мъжо,че може да ходи на работа,а аз трябваше да стоя нонстоп с едно ревящо човече,което ми се усмихваше мн рядко
за кръщенето и реших да си купя хубава дрешка,да ида на козметик,маникюр/педикюр и т.н......но като тръгнах по магазините осъзнах,че все още съм мн дебела(а бяха минали 8м от раждането) и нищо не ми ставаше. ревях в съблекалните на магазините и за всичко обвинявах мъжо
на първия рожден ден на Деби пак така се чувствах.... дебела,грозна и отегчена от семейния живот.
за късмет,малкото зверче проходи 5 дена след годинката си и аз тръгнах да тичам подире и всеки ден. за месец тичане,свалих 5кг...оставаха ми още 5.
след още една година почнах работа. мн натоварена и отговорна,мн се притеснявах,но един ден качвайки се на кантара....Оооо,чудо.... вече си бях пак с предишните 60кг (висока съм 175см). така се зарадвах,че с кеф си накупих доста дрешки и не проплаках нито една сълза пробвайки ги
от тогава,вече 4м аз съм супер щастлива. из вкъщи ходя с къса сатенена нощничка-тип корсаж-понеже мъжо така ме харесва ,а на вън съм стилната делова жена....
винаги лакирана,гримирана и усмихната
вече не смятам брака си за неуспешен и съм щастлива
установих,че ако аз се чувствам добре...всичко около мен ще е ОК

Всъщност, красотата на една жена е именно в естествения и вид. Външният вид е толкова по-добър, колкото е по-подходящ за съответното място. Никой не тръгва с макияж на плаж, нали? Абсолютно ненужно е да си гримирана и с прическа и в къщи. Естествено разпиляна коса, къси панталонки и потниче често е много по-секси вид от вечерен тоалет и официална прическа с по-тежък грим. Много е грозно когато една жена не чувства мярка за подходящо време и място за даден вид дреха. Била съм в руски затънтени села и малки градчета, където рускините ходят облечени зимата с палта от визон за по 20- 30 000 дол. Нямам нищо против, много красиви са палтата, но е голям кич и адски грозно и неподходящо облекло за социалното им положение. Всеки да си знае мястото, къде какво може и какво е адекватно за мястото, времето и човека.

Между другото...моята дъщеря се гласи доста пред огледалото за да изглежда леко раздърпана и чорлава. В това има много чар и дори ако погледнем модата в прическите през годините ще видим че винаги е имало някакво особенно теглене към рошави глави.

Да, ксения, абсолютно съм съгласна с теб. Именно тази способност на една жена да може да прецени дали да бъде официално облечена или по-всекидневно, гримирана/или не, да бъде с официална прическа или небрежна опашка, определя дали дадената жена има вкус и умее да бъде привлекателна във всяка ситуация- и в на работното място, и на стадиона, и в къщи.

Много неподходящо ми се струва да отидеш на вечеря в елитен ресторант по дънки и джапанки, или пък с висок ток и къса пола на разходка сред природата (виждала съм много такива).

Една жена може да бъде харесвана и в анцуг, и във вечерна рокля.  Въпросът,  който ние засягаме е, че понякога забравяме да отделяме нужното внимание на външния си вид, занемаряваме се, живеем с илюзията, че все ще сме слаби, хубави, без бръчки и т.н., а всъщност това ни застига рано или късно, просто трябва да бъдем подготвени, за да не леем, крокодилски сълзи.  Поне на мен би ми било крайно неприятно, оглеждайки се в огледалото да се виждам погрозняла. 

Аз в момента съм бременна и за момента не съм се "запуснала". Но и досега съм имала определени периоди, в които не съм имала желание да се глася. Ходила съм в продължение на седмица-две по анцунг из къщи, или в студентските общежития, без грим и т.н. В следващият моментвече човек не може да ме познае. Прическата, грима, елегантните дрехи.
Всеки си има някакъв период, в който не му се обръща толкова внимание на външният вид, или поне за мен е така на моменти.
Не знам каква ще е ситуацията след като родя. Но от сега нямам намерение да се потапям изцяло в грижите за бебето и себе си да оставя настрана. Поне има кой да ми помага, така че винаги може да оставиш едно бебе за час на някоя баба и да си обърнеш внимание.
Е, ще видим разбира се как ще се получи на практика. )))
Но аз съм такъв егоист, че едва ли нещо ще го промени - поне досега нищо не е успяло. )

Да, P-r-o-l-e-t, темата е повод за равносметка, наистина....

Хубаво е, че ти самата си си дала такава.
Лошото е, че си била подтикната да си я дадеш. Т.е. си го допуснала да се стигне до този разговор...

Виждам в теб обаче позитивна нагласа и настройка за промяна. 
Най-малкото си успяла да се погледнеш отстрани.
Сега остава само и да направиш необходимото....

Като начало-подобри облеклото си в къщи.
Размъкнати и увиснали дрехи определено не са много стимулиращи. Напротив. Много хора имат схващане, че щом са в къщи и могат да си ходят как-да- е. Размъкнати долнища, анцузи и пр. Отврат!
Мисля, че е важно винаги да изглеждаме добре. Независимо в къщи или навън.
Помисли за косата. Добре подредената, на първо място-чиста, или пък, прибрана или направена коса дава определно по-добър вид на жената. Ако там не я наред,  цялата визия пропада.

Лек балсам за устни, поне, може да освежи лицето, дори и да нямаш време за сенки, руж и пр.
Другото- ще прецениш сама, какво още можеш да подобриш!
Успех!!

Вкъщи ходя с удобни дрехи, дори това да означава размъкнат анцунг.
Вкъщи не се гримирам, косата ми е на кок или конска опашка.
Достатъчен е само лек дезодорант.
Не бих лишила детето от разходка, ако не съм успяла да се лакирам 

Но въпреки това се чувствам удобно в кожата си. И въпреки това мъжът ми ме харесва 

Донякъде си права , обаче моето мнение , без да обиждам никой - малко са наскоро родилите жени на които къси панталони им седят добре , а в комбинация със сенките под очите от недоспиване , разчорлената коса определено не дава ефект като на 15 годишно момиченце .
На мен този "раздърпан "период ми мина за 3 месеца . Мисля , че това е нормален срок да влезеш в ритъм с бебето и да намираш време за себе си . Не става въпрос да се мотаем с вечерни рокли в кухнята , ама с безформените дрехи и неподдържаните коси и кожи няма как да останем привлекателни ,  дори за собствените ни мъже . Кофти , но факт .
Мисля , че миризмата на бебе е прекрасна и ...ужасно не секси . Един парфюм без алкохол няма да навреди на бебето . Грим в жегите - ми може да се слагат тонирани кремове . Ношницата - може да е сатенена , приятна на допир и на вид , има много удобни и секси едновременно модели , като се кърми не е нужно да си облечен в памук . Така започнах аз  3 месеца след раждането , после тръгнах на масажи - всеки ден в продължение на месец - не пропуснах нито веднъж - и на мен нямаше кой да ми помага , бабите са далеч и таткото я гледаше , докато ходех . Солариум , коста и ...така си влизаш в ритъм . Няма начин да стане , ако човек не положи усилия - природата не работи за нас , естествената красота някак си не те компенсира след раждането .
За всеки летвата е различна - всъщност не трябва много , за да се чустваш добре  - не се явяваме на конкурс , все пак 

Темата наистина е много болезнена, но точно затова е много нужна. Аз още не съм женена и вече ги правя тези неща, все по-рядко си срагам грим, косата ми винаги е вързана и неугледна .... аз се усетих, усетих се, погледнах се в огледалото и си казах, - "той не се влюби в теб когато те видя в къщи". Сега си слагам малко руж, да са ми румени бузките и гланц задължително на устните и не спирам да му се усмихвам.
Според мен обаче е важно човек да бъде такъв,какъвто е, а не да парадира.

Темата наистина е болезнена за всяка раждала жена. И всяка раждала жена е усетила това, за което говори Пролет, но не всеки мъж има смелостта да й го каже в очите. А това е нужно, за да може болката да ни подтикне да действаме....
След първото дете бях толкова депресирана, че се осъзнах чак на третата година. През цялото време мъжът ми не спираше да ми говори, а аз рупах ли рупах...пълна скръб Бях потънала в собственото си самосъжаление, колко е трудно и ангажиращо гледането на дете, как няма кой да ми помогне, кой да ме отмени поне да отида да се подстрижа... Но дойде и момента в който проимах сили, чух какво ми се говори и се взех в ръце. Свалих 5тте кг. които имах за сваляне, поднових изцяло гардероба, купих си оновно поли и рокли, зашитках дънките в ъгъла на рафта. Е, излишно е да казвам, че освен семейната атмосфера и самочевствието ми разцъфна! Сега след второто започнах с грижите още с прибирането от родилният дом. Резултата е на лице, вече!
Чувствам се добре и го дължа само и единствено на себе си
За домашните дрехи - ходя или с нощничка, но не сатенена а дантелена или с онези пижамки, които са с тесни панталонки седем осми или къси.
Щастлива ли е жената, цялото семейство е щастливо

В смисъла на занемаряване мога да приема донякъде проблема с теглото, но често то е резултат на хормонален дисбаланс и не се решава лесно. В случая след раждане най-доброто решение е кърмене. Отделят се хормони, които действат за намаляване на теглото. За съжаление младите майки сега се отказват много лесно от кърменето при най-малкия проблем без да са се постарали достатъчно. А това е полезно и за бебето, и за тях самите.

Мога да приема също като занемаряване, ходене в къщи с ликьосани и стари парцали, но ходене по анцуг...

Преди години се бях увлякла по/ дори мислих да уча/ психология и съм изчела много и най различна литература, включително и  такава за взаимотношенията между половете
Започнах да се замислям за някои от нещата и да   прилагам някои от съветите .... когато виждаш резултата е изключително приятно 

Изводите са ми..... Поддържането  направо си е работа...но определено си заслужава. Когато си сама ходи си както си искаш, и с безформени дрехи с петна по тях, с мръсна коса....,абе "естествена"с "естествено държание" отвсякъде  , но преди половинката да се прибере, ти са необходими  около 15 минути да се вкараш в приличен вид.  Много  добре ще му подейства да те види мокра, чиста, завита в хавлия, току що взела душ,  няма нужда да си  нагласена с разни рокли,гримове за които трябва да се отдели много повече време.Статистиката показва ,че най важното от външният вид на жената за мъжа е, да е чистоплътна. После може да сложеш малко спиралка ,червилце и някоя дрешка. Важното е и дрешката да не е всеки ден една и съща, цвета ,кройката ,стила да са различни....и най вече да  стоят добре. Идеално действа потниче или семпла блузка....важното е деколтето да е дълбоко, а младите майки,определено имат прелести ,които не си струва да крият 
Всеки си има вкус, някои обичат тъмните тонове, но не се препоръчва постоянно  да си в такива........хората са казали"луд на шарено се радва",от време на време обличай и нещо по пъстро и тук там да блести....това ще го подлуди 

Усмивката и ведрото ти настроение го правят най-щастливият мъж на земята.От вратата не трябва да го затрупваш с проблемите си от деня. Човека си е имал достатъчно дертове на работата, ако знае и че в къщи го чака да го затрупат с други....полека лека ще започне по-късно и по-късно да се прибира. Дай му половин час, да се съблече ,да хапне......изслушай го ,ако има нещо да разказва. После му се полигави и след това си излей  и твоите проблеми от деня.

Другото тъпо нещо ,което жените правят е да се оплакват от  фигурата си на мъжете си.Чувала съм го от мъже,че това е адски досадно за тях,и каквито и мераци да имат по отношение на дамата, се изпаряват веднага. Диети които спазваш, драмите по пробните, ужаса от кантара, пъпките всеки месец не ги споделяй....Колкото и да е трудно за вярване,  най -вероятно никога не е забелязъл че имаш стрии или ,че си сложила някое и друго килце,докато сама не му кажеш. Те искат да вярват ,че жената до тях е най прекрасната . Ами много лесно постижимо е.....всеки ден му казвай , колко добре изглеждаш, дори че сега изглеждаш много по-добре от когато си била на 20, колко си неотразима, умна,красива, прекрасна майка, колко си щастлива ,че той е в животът ти....много скоро всичко това ще го рецитира на теб и на познатите ви. Ще вярва, че си  истинската шестица от тотото в животът му.
Така че,ако чакаш да чуеш комплименти от него, сама се хвали  и малко се кипри ,де /проблемите  и борбата около килата и външният вид ги споделяй само с приятелки/. И ти и той ще се чувствате много, много по добре,а от там и ще изглеждаш и по-добре....и след време това си става част от ежедневието,не чувстваш че е нещо което правиш защото така трябва


то стана малко като статия от някое списание......... .....ама карай
 

Мъжът ми твърди, че една жена може да е най-голямата красавица, но ако не е чистоплътна .... , край и обратно - висока, ниска, слаба, дебела, каквато и да е, когато е със самочувствие, усмивка и мирише свежо, успехът й е гарантиран дори при собствения й съпруг