Страстоубийците и разпалващите страстта елементи на външния вид и поведението н

Много съм съгласна с фактора чистоплътност. Но това е нещо фундаментално и естествено се подразбира. Далеч съм от мисълта, че всички са такива, но като цяло мисля че това е излишно дори да се обсъжда. Като оставим настрана въпросът за хигиената, мисля, че въпросът за женската поддържаност би трябвало да обхваща малко по-различни неща.

Не съм съгласна аз с примера за поддържане конкретно за макияж в домашна обстановка. Намирам макияжа в къщи за нещо неадекватно, неестествено и не на място.

Като синоним на добре поддържана жена аз лично разбирам жена, която не е забравила, че е такава. Т.е. съхранила е нужната доза женска суетност и я поддържа за да се чувства самата тя жива, добре в кожата си и да се харесва самата тя. Не приемам аз тук тази тенденция в изказванията включваща някакви притеснения относно това как ще ни възприема съпругът. Жената не е стока в магазин, която да се продава ежедневно и съответно да гледа да е добре излъскана. Всичко е въпрос на самооценка и самочувствие и ако трябва а се говори за поддържането и занемаряването, то само в контекства на това, че занемарявайки се, човек (независимо мъж или жена) престава да се възприема като ценност в собствените си очи и от там допуска поведенчески грешки в общуването с другите, между които и съпругът и децата разбира се. Това доколко една жена изглежда съблазнителна в очите на мъжете (независимо дали собствен съпруг или съвсем непознати на улицата) е в пряка зависимост на това доколко тя самата обича себе си. И това е малко затворен кръг...Ние се стараем да изглеждаме добре за да ни бъде казвано, а когато ни е казвано или показвано, ние изглеждаме и се чувстваме още по-добре. Всъщност, позитивната оценка на околните е нужна дотолкова доколкото това ни кара да се обичаме повече. А обичаме ли се, ние сме по-успешни в живота във всички сфери, по-обичани и по-щастливи.

Писах наскоро, че имам много още какво да добавя.
Ами то хубаво в начлото се намрънках колко ужасно изглеждам, но като ми се поразмина това настроение и продължих да се задълбочавам в проблема стигнах до някои по-различни изводи:
Външният вид наистина е голяма примамка за мъжете - лапат въдицата и готово. Да, но това е дикато сме пресни гаджета - тогава сме едни такива мили, усмихнати , приветливи. После обаче , с течение на времето нещата се променят.
Най-големите страстоубийци се оказва, че не можем да ги видим в огледалото. Това са елементи от поведението ни, които не се усещаме как ги проявяваме все по-често... Става дума за нещица като мрънкане, дуднене, обвинения, ограничения на свободата, депресивни състояния, придружени с посърнал и занемарен вид, нервни изблици, троснатост, бруталност дори понякога, т.е. всичко, което не е равнозначно на мило държане, сговорчивост, спокойствие, приветливост...
В "Татковци" съм пуснала същата тема с надеждата, че ща се включат повече мъжки мнения, понеже те са полезна извадка, но уви... Та там можете да прочетете какво писах допреди малко - трудно ми е да го възпроизведа и тук - изхаби ми се музата от писане...
Същевременно , докато не се бях включвала по темата тук са писали още хора и аз подкрепям всичките изказвания, като особено внимание обртщам на следните писания:
И да добавя към "Поддържането направо си е работа" - еми да - тежък труд е - фитнес, хигиена, прически (как болят ръцете от тях!), грим, лак, сменяне на 5-6 тоалета докато се харесаме в някой..., тайничко понакуцване на високите токчета... Обаче има една не по-малко лека работа, която обаче е по-важно да свършим - да се напънем и с много или малко усилия (според зависи) да изтипосаме една мила усмивка на любимия, да изправим камилската гърбица, която се е заформила от поредния изтощителен ден с домакинстване и мъкнене на натежаващото бебе, да му кажем няколко мили думи, ако имаме забележки - да потиснем всякакъв друг тон освен дипломатично-добронамерено-любезния, с който да си кажем мъката... Това си е направо къртовско усилие, но си заслужава много повече от всички контения и гласенета пред огледалото.
И да добавя, че от 10-тина дни провеждам подобен експеримент. И заявявам тук и сега, че действа безотказно. В дните, в които съм изпълнила всичко от написаното, определено отношенията са сходни с тези, които са присъщи на пресни гаджета. Че даже и секс се прави без да се налага да се настройваме. Обаче като някой ден ми потънат гемиите и спра да се старая - еми определено не виждам блясък в очите на мъжа си. Та това, че като сме заедно, трябва да се обичаме с всичките си гадости - не благодаря! И мъжът ми като се държи кофти - и аз се отвращавам от мисълта да се доближа до него, а какво ли остава и секс да правим 

Мен пък ме тормози точно обратното-съпруга ми одавна не е това,което беше когато се запознахме Просто човекът явно смята,че със две деца съм му в кърпа вързана,и спря да полага каквито и да било усилия да ми се хареса.Поддържането му е на ниво ежедневен душ,и толкоз!Сменя 2 ката дрехи,които са му пред очите,шляпа с джапанки ,не се бръсне,не се подстригва редовно-абе,тотално безхаберие откъм външен вид!А е строен млад мъж,и ако се понагласи става неузнаваем...Но явно смята,че не е нужно да го прави,нали вече е женен ...И не само външния вид,примерно иска да ме целува след като току що е издишал дима от цигарата си ,или пък първо правим секс,а после се къпе...Ей такива нещица направо ми действат страстоубийствено

Момичета, много интересна и поучителна тема, с интерес я чета, аз също съм минала през периода на занемарилата се жена.  грижите за детето, къщата и т.н. бяха по-важни - ГОЛЯМА ГРЕШКА. Една жена може да има време за всичко.

И още нещо разбрах, че след първото дете /като стане поне на годинка, най рано/ жените стават егоистки, така, както преди това са се раздавали за децата си. Егоистки в добрия, желателният смисъл на думата.

Всъщност гледах в едно предаване през зимата беше Мадлен Алгафари по същата тема. Тогава тя направи нещо като игра с водещата, която трябваше на лист да напише най-важният за нея човек, и да го напише първосигнално, без да се замисля. Водещата написа детето си. тогава Мадлен обясни, за нея и за зрителите, че това не е здравият модел на поведение. Здравият модел е този, в който като най-близък се посочва съпругът/съпругата. Защото децата, колкото и да сме били всеотдайни и идеални, един ден ни напускат, и в живота ни остава половинката. Затова жените трябва да бъдат егоистки и да отделят поравно време и на съпругът и на децата.

При мен това се получи по естествен начин след третата година на детето, за съжаление за да го разбера минах през болката. Но по-добре късно, отколкото никога.

Може да има време за всичко, ОБАЧЕ ако и нейният съпруг и помага.
Сега като почнах работа..имам време за себе си...Да, гримирам се, обличам се в по- хубави дрехи, НО пък къщата ми не винаги е подредена.
Ми...явно не съм перфектната жена..ама ме трае и си мълчи, щото иначе ще скоча

Жената може да се поддържа и да е такава каквато мъжа и я е харесал както в първият ден, но не може да е такава, ако няма помощ, ако е постоянно изморена и се чуди за кое да намери време. Да хапне ли първо, защото не е яла цял ден или да си епилира космите, да не говорим за грима, прическата и всичко останало.

Мен лично би ме засегнало ако моят мъж ми каже това нещо. Честно! Като гледам по улиците и чета тук виждам, че доста мъжа имат мнооооого изисквания към жената, ама те "милите" или стоят пред компютъра или играят игрички (за справка виж Татковци) или не знам си какво.

Така че....ако той е взискателен към мен и аз ще съм към него..Ама ха! Мъжка му работа


 

Чуден топик!
Страстоубийно все още, като гледам , не му действат очилата ми (същата логика за лещите), нито липсата на грим (не слагам много по принцип), нито пижамите, с които се ветрея из къщи (гледам да не са отчайващи все пак), нито вързаната коса (пада ми още, а и дечко обожава да я скубе, ако е пусната), но е абсолютно вярно това, за което пишеш в първия си пост (другите още не съм ги чела).  Бях бая засукана бременна (и небременна) и смятам да си остана такава (не бременна, а засукана ), но наистина престоят в къщи действа омаломощаващо, във всеки един смисъл. Затова хем ми е мъчно, че скоро се връщам на работа, хем се радвам, че ще си вляза в пътя и ще съм по-стимулирана да съчетавам бебешките задачи с деловите такива.

Направо съм бясна на мъжа ти . Извинявам се ама това е прекалено.Той да не би да те обича щото си била манекенка .Едва ли се е влюбил в мерките ти .Звучи доста елементарно.Две деца родих и съм изглеждала наистина зле .Сега близо 4 г след раждането на сина ми ,достигнах резултати които никога не съм имала относно външният си вид .Съпругът ми е щастлив ,харесва ме ,обича ме.Но ...
никога не ми е казал или намекнал че не изглеждам добре или че съм се запуснала ,занемарила и т.н.
Аз съм майка на децата му и ще ме обича всякак ,както и аз него и само си е позволил забележки от тоя сорт просто си няма идея какво ще му се случи .
Така че всяко нещо си е с времето . 

Много хубава тема!!!
След като родих се чувствах много изтощена..това продължи 2-3 седмици,изобщо не се поглеждах в огледалото,ходех с едни раздърпани суитчери/нали ще кърмя /,косата ми беше вечно вързана,защото пък аз бях постоянно в банята да се цедя/а все не идваше тая кърма /,уж вече не бях бременна,ама дрехите от преди бременността не ми ставаха,та носех големите чували.И един ден като видях една снимка,която мъжа ми беше направил с детето се втрещих Изглеждах много зле,затова и почти нямам снимки от първите месеци на детето.Реших,че трябва да се взема в ръце,това е задача обаче която никак не е лека...Покрай грижите за детето,мъжа,домакинската работа,която никога не свършва малкото часове,които успяваш да откраднеш за себе си мечташ да ги проспиш!!!Но с времето нещата се нареждат малко по малко.
Един път се скарахме нещо с  моя мъж и той ми каза"Абе я се виж с тая смешна пижама",уж на майтап,ама ми стана много криво.Веднага изхвърлих пижамата,големите/и удобни / тениски с които спях.Когато стана сутрин гледам първо през банята да мина и да я пооправя тая моя коса,че  като стана имам прическа "100 години срещу вятъра" както казваше един мой приятел.
Но според мен най-важното за един мъж си остава отношението към него и твоята нагласа към нещата.Аз не се усещах,но бях ужасно изнервена,постоянно си поплаквах за нещо,постоянно мърморех,все недоволствах и очаквах от него само да ме подкрепя и упокоява.Докато не осъзнах,че имаме приятелки за споделяне на болките и мъжа ми не го вълнува толкова защо ми е такъв тънък косъма на косата,че постоянно се сплита,че са ми чупливи ноктите или че днес целия свят ми е крив,защото по дяволите имам толкова неща за вършене,а ужасно ми се иска просто да седна с чаша кафе и да прочета любимото си списание на спокойствие както в доброто старо време...докато той е на работа.Старая се и виждам,че има положителни промени.Когато го посрещна усмихната след като си дойде от работа или когато му сложа масата,за да хапне вместо да изсъскам"Знаеш къде е хладилника" или го оставя на компютъра,вместо да мрънкам постоянно,че виси там нонстоп..това нещата,които според мен дават по-голям принос за семейния мир.

 

Браво, Теди!!!      

За мен лично най-страстоубийствено за един брак е не само занемарения външен вид, ами ЕДНООБРАЗИЕТО - в секса, в манджите, в облеклото, в разговорите (или липсата на такива), в това, че каквото и да става, каквото и да се каже, накрая разговора пак стига до  бебето - колко акало, колко яло, колко спало. Повярвайте ми, няма по-досадно нещо за един уморен и прегрял мъж, което от друга страна в никакъв случай не означава, че не обича жена си и детето си, просто това са женски теми, мъжа предпочита да се радва на чисто изкъпано и спящо бебе, а не на ревящо посрано такова, като майката го използва за оправдание за всички неволи в момента. 

Защо не се помъчиш да бъдеш естествена?Защо разиграваш целия този цирк?





Цялата тема е супер-разбрах как може да се харесам на един мъж,как трябва да се избягва елемента на запуснатост.......Само,че  реалния живот е по-различен.все пак аз не съм принцеса,омъжена за принц и не живея в приказките.Колко от жените тук,грижещи се за 1 или 2 деца,със съпруг,домакинска работа(готвене ,чистене,гладене и др. и др.....),работещи на 6-8 часов работен ден 5 дни в седмицата-могат да отделят всекидневно за себе си време за прическа,маникюр....?За да се харесате на съпруга си.Направо си представям как вися по 8ч. на работа на високи токове и след цял ден бягане по задачи ,вечер му се усмихвам мило-не,че имам сили за това ,но трябва да  се усмихна.И в същото това време поглеждам въпросния си съпруг и какво виждам?Той милия с тридневната си брада,няма време да се обръсне ,защото днес стоял в офиса и чакал клиенти!!!

Така и не разбрах,като се гримирате,облечете хубавите си дрехи,направите се 15 мин.преди това на фотомодел....става ли ви по-леко на душата?И кого лъжете? -рано или късно този фалш ще излезе наяве

Абсолютно съм съгласна и подкрепям

Благодаря за хубавата тема.Определено и аз имам нужда от напомняне,че красотата и добрият
външен вид са резултат от постоянни усилия.
Наистина е много трудно да се справим с цялата домакинска работа,детето и да намерим време за
себе си.Не мисля,че мога да съм 24/7 в перфектна форма,но ми е приятно да съм положила старание да изглеждам добре и това да се забележи.Винаги съм се възхищавала на една моя позната(вече на годините на майка ми),която въпреки че е родила 3 деца изглежда невероятно добре,грижи се за тялото си.Не,че и е до фитнес след работният ден или че на мъжът и не му се иска да излезе с приятели,но след работа той гледа децата,а тя 3 пъти седмично посещава фитнес залата. Мъжът и няма нищо против да се погрижи за децата ,въпреки,че и неговият работен ден не е бил лек, за да може да се радва на една красива и поддържана жена.
Много искам и аз да имам воля като тази жена и никога да не си позволя да се запусна.

Здравейте отново!
Все нови неща поникват тук  Друго си е човек да прочете нещо черно на бяло, почерпено и от чуждия опит. Битката за сполучлив брак наистина е жестока  , но трябва да се прави всичко възможно.
Вини, ами и ти си права. Но има начини да се стресне и мъжът, подобно на начина по който той стряска жена си... Примерно на мен мъжът ми като ми каза, че не съм същата жена, аз го хванах за ръката и го изтиках пред огледалото в коридора (огромно - от земята до тавана и от онези истинските огледала, които не изменят образа), светнах всички възможни лампи, застанах до него и му креснах "Я се погледни и ти!" "Сега ме погледни и мен, погледни ни после двамата заедно!" Отделно му изнесох една лекцияв стил - аз съм майка на детето му , скапвам се от безсъние, мъкнене на 6 килограмов ревливко, кърмене, домакинска работа и имам пълното право в този момент да изглеждам като трудовак в концлагер. Ми той - какъв му е проблемът - само едната работа! И цял куп други работои му наговорих, но да не се впускам в подробности...
Истината е, че трябва така да се извъртят нещата, че на мъжа да му се внедри мисълта колко важно е да се крепи семейството и следователно приличните и задоволителни отношения. Щото вярно си е, че трябва и двамата да се стягат. Но все пак става дума за по-сполучливите случаи, в които мъжът не е алкохоли, изневеряваш, мутра и т.н. Щото тогава усилията не си струват - до нищо няма да доведат. Но когато един брак има прилично добра основа, тогава е направо престъпление да се занемарява.
[/quote]Вивиан, и това е така. Аз обаче от самото начало проявявам егоизъм и чак жал ми става за детето като го чуя да плаче, пък аз се къпя в банята например... Но от друга гледна точка и за детето е добре майка му да се вкара в релси - да изглежда прилично и да се държи добре с баща му - за да са заедно и да му осигурят така необходимото свястно семейство. И той започна - пореве си 5-6 минути и си се загледа в тапетите и започва да си гука нещо и забравя, че е плакал... (Тук рискувам някои майки да ме оплюят.)
За еднообразието съм съгласна, но за това да предостаевя на мъжа си глезотията да се радва само на изкъпано бебе, спящо и неревящо - това няма да стане, защото е грешка. Детето не е само мое и за да не рухна физически и психически, т.е. най-здравословно е и бащата да си поеме неговия дял. Не стига, че нощем не го будим, когато се кърмим, дундуркаме, мием и разнасяме из детската и хола. Ми като се прибере на един мъж няма да му повехне х.я , ако поотмени жена си за час или да пусне прахосмукачка набързо например, или поне чиниите си да си сложи в миялната 
Еее - не е цирк! Не съм се омъжила, за да има на кой да си показвам посраните гащи все пак.  По-горе в постинга писах и за мъжкия принос в закрепването на страстите. Трябва да си намериш начин да му кажеш директно на мъжа ти за какво става въпрос! Пък ако не вдява - не съм тази, която да съветва крайно - има много варианти : от развод, през това да не се стискаш и ти и да си показваш рогата и ти до това да не ти пука и да гледаш себе си и да си правиш това, което те радва. Ти си знаеш.
А за лекото на душата - много ясно, че няма да ни стане от контенето - и вярно това е фалш. Но човешките отношения трябва да имат граници - и в брака е така. Защо пред целия сват да се спазват, а в семейството да пълна гадост и слободия?!