- Публикувана: 24 юни 2007, 12:52 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2007, 23:54 ч.
Сами ли живеехте?
Хммм, като се замисля, нямам еднозначен отговор - от 19 до 24 - студентка, на квартира, в друг град (4г. от тях - с гаджето, от които 3г. + съквартирантка, а последната - съвсем сама). Малка пауза в родния град с 1/2 от родителското тяло, но не издържах дълго. Заминах в друг град, 1г. на квартира с приятели и още 1г. - на квартира сама. Изобщо, шарена работа, всяко нещо с времето си. Хубаво е да си самостоятелен - и заради свободата да правиш каквото си искаш, без някой да те контролира и да ти държи сметка, и заради отговорностите, които се научаваш да поемаш и да разчиташ само на себе си (вкл. и "логистичните" и поемането на всички сметки). В един момент нещо се бях чалнала да не би до такава степен да свикна да живея сама, та да се превърна във вълк-единак и да не мога да се пречупя да живея с друго човешко същество до себе си....
Сега живеем с любимия човек, на кръстопът и квартира сме още, но сме щастливи, определено! И двамата сме доста "мобилни" и за нас не е толкова важно на кое място точно живеем (той самият е бил на толкова много места, че продължавам благородно да му завиждам), а това - да сме заедно, да се обичаме, и да се чувстваме добре. Ако не пробваш и на друго място, как точно ще разбереш къде е Твоето?
Сега живеем с любимия човек, на кръстопът и квартира сме още, но сме щастливи, определено! И двамата сме доста "мобилни" и за нас не е толкова важно на кое място точно живеем (той самият е бил на толкова много места, че продължавам благородно да му завиждам), а това - да сме заедно, да се обичаме, и да се чувстваме добре. Ако не пробваш и на друго място, как точно ще разбереш къде е Твоето?
Университетът ми е в родния град. Останах да живея с родителите ми. Обстоятелствата не позволяваха друго. С мъжа ми (тогава гаджета) се събрахме да живеем заедно към края на следването. Винаги сме живели самостоятелно и дано в бъдеще да е така.
Сама не съм живяла, но ако имах възможност на времето бих живяла. Самостоятелността учи на много.
Сама не съм живяла, но ако имах възможност на времето бих живяла. Самостоятелността учи на много.
Самостоятелността е важна в периода 20-30 години - дава ти възможност да се прибереш в 4 сутринта на седем джина с непознат момък и прочее необходими за съзряването неща. На 30, 40, 50 вече можеш пак да си живееш с мама и тати, така или иначе вкусовете и нуждите ви започват застрашително да си приличат.
