Сами ли живеехте?

  • 3 186
  • 68
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 27 524
С родителите ми. Аз съм ЗА самостоятелността, когато е възможно. И за децата, и за родителите е добре. Но аз от една страна не съм имала възможност, от друга не мога да живея и ден сама някъде  Blush

# 16
  • Мнения: 2 908
От 17г- в София със съквартирантка.След това ме открадна той(на 23г) LaughingНе съм живяла никога с нашите-така или иначе живях до 15 годишна само с баща си...и след това 2 години с любовницата му... ooooh!

Последна редакция: нд, 24 юни 2007, 14:26 от афродита

# 17
  • София
  • Мнения: 3 249
Живеех с нашите, но бях на път да се изнеса с приятели на квартира (пак тук, в София). Почти го бях направила всъщност, когато срещнах Него и отложих изнасянето на квартира с 1 година, за да се уверя, че наитина си струва.  Laughing

Аз лично смятам, че здрав и прав млад човек на 18-20-25 години максимум няма какво да прави в дома на родителите си, ако има и най-малката възможност да се изнесе. Това калява, както е казала Карамфила, учи на отговорност и ти показва всъщност какъв човек си.

Не разбирам хората, които живеят с мама и тати, работят, я платят някоя сметка, я не, харчат всичко по гъза си и се оплакват колко им е кофти.

# 18
  • Мнения: 2 716
Сама.
Щом имаш тая възможност, възползвай се. И да имаш проблеми с парите, пак се възползвай. Ще се научиш да се справяш сама. Свободите ти определено ще бъдат повече от проблемите.
Късмет  Peace

# 19
  • Мнения: 3 423
Живяла съм в апартамента на родителите си.
Живяла съм и сама. Живяла съм и с момък. Че
и със съпруга си, преди да се оженим. Как ли
не съм живяла. Най-евтино ми беше в хотел "Мама".
Съжалявам хората, които се мъчат в един тристаен
заедно с родителите или с порасналите си деца.

# 20
  • София
  • Мнения: 3 409
Първо живеех с родителите си, после с бившия ми, после сама, защото бях попораснала вече и после с мъжа си.

# 21
  • Мнения: 2 609
Живеех си с мама, така си ми/ни харесваше. Heart Eyes

# 22
  • Мнения: 1 424
Благодаря на всички за отговорите   bouquet

# 23
  • Мнения: 6 993
Отдели се.
Аз съм живяла година със съквартирантки и година сама преди да се омъжа. После още две сама Laughing

# 24
  • Мнения: 1 063
Сама. А преди това с приятели, нещо като "Приятели" (сериала).  Wink

# 25
  • София
  • Мнения: 3 421
Аз съм ЗА самостоятелността, когато е възможно. И за децата, и за родителите е добре. Но аз от една страна не съм имала възможност, от друга не мога да живея и ден сама някъде  Blush

Аз отидох студентка на 18 години в друг град(това е някакво средно положение на самостоятелност Simple Smile - хем си живеех сама, хем се прибирах и при нашите), после се омъжих и заживяхме самостоятелно с мъжът ми.
Да, хубава е самостоятелността, но трябва да се прецени цената й. Сестра ми реши, че като е станала на 18 години и трябва да излезе да живее самостоятелно и да бъде финансово независима- много й беше трудно(и според мен излишно, още повече, че родителите ни не са я притискали).
 

# 26
  • Мнения: 476
Сама. Изтеглих си ипотечен кредит и си купих апартамент. Нахвърлях прилични мебели вътре и си заживях там. Кеф на буци, както се казва Laughing  Мъкнех си гаджета, канех си приятелките, мързелувах си на спокойствие, ключ не дадох на никого, с никого не се съобразявах, живях си живота с две думи. Секса и града в действие беше тази част от живота ми и много ми липсва.

# 27
  • Мнения: 677
На 16 заживях сам.

# 28
  • Мнения: 1 533

Рано почнал, късно спрял. Не си просс.

# 29
  • Мнения: 3 760
Опция 2. Поне през повечето време.
Ако имах възможност щях да съм отделно

Общи условия

Активация на акаунт