Помагат ли ви бабите и дядовците за децата?

Майка ми непрекъснато е до мен. Всекидневно поема част от грижите по гледането на малката. И двете работим и до преди седмица я гледахме на смяни. И всичко това по нейно желание.

Имам и пълно доверие за начина на гледане и възпитаване и на двете деца. Толкова е внимателна, търпелива ... качества, които на мен напоследък ми се изплъзват...

Помагат ми немога да се оплача,но и много ми се месят в отглеждането на Гого.Предпочитам да не ми се меси никой.
А пък неискам да чувам реплики после "ние отгледахме детето"или нещо от сорта.

 Моята свеки явно е на мнение "Който е родил деца-да си ги гледа".Първо количката не можеше да управлява,после коликите,зъбите,прохождането,после топло било,студено било....

аз съм на принципа "който има деца - да си ги гледа". Смятам, че моето дете си е моя отговорност, а не на бабите. Имам предвид, че винаги бабите и дядовците могат да помагат /ако имат желание/, но не са длъжни.
Аз не мога да се оплача. Винаги мога да разчитам на тях ако ми се налага. Сега детето е с бабите и дядовците /направили са някаква организация майка ми и свекърва ми/ защото е в лятна ваканция. Винаги с удоволствие я гледат, но никога не съм злоупотребявала с това.
Хубаво е да знаеш, че има на кого да разчиташ за детето.
 

Помагат ми най вече през летните месеци. Децата(особено големия) чакат с нетърпение кога ще идат на село при баба и дядо. Смятам че тези контакти с най - близките роднини са полезни за тях. За мен самите - едни от най хубавите ми спомени са свързани с летните ваканции при баба и дядо.

Майка ми е много далече, но когато се е налагало ми е помагала с много желание и любов.А свекървата не я е взимала никога.Не се и натискам щом няма желание.Общо взето се оправяме сами с татето.

Да, помагат ми, повече отколкото бих искала, майка ми иска да го взима всеки уикенд на вилата, но вече почти не и го давам, не искам, приятно ми е с него, излизаме, ходим на парк с кучето, на басейн, е сега свекървата го гледа две седмици, после майка ми още 2 на вилата, а на мен пак не ми се даваше, хем бяхме 14 дни на море двамата с него денонощно заедно. Нямам нищо против да го гледат понякога през деня, но да си спи вкъщи и да прекарваме някакво време заедно. Още повече че всичките сме в съседни блокове в квартала. А те като ми го доведат в 21 ч. направо за лягане, полудявам. Много са обсебващи понякога - знам че го правят за да ми помагат, но предпочитам ако имам нужда от помощ аз да си кажа.

Не.

Много, но според тях може повече 

Да, много!
Свекърва ми взимаше Ния от ясла, при което ни носеше от това, което е готвила, което автоматично ни решаваше проблема с вечерята. Не е имало момента да помоля да ми вземе детето, за да свърша нещо, или да си починем или да излезем някоя вечер и тя да откаже. Освен това гледа Ния много добре, просто е безценна.
Мисля, че е хубаво да има по някоя баба за помощ, защото, когато майката се върне на работа и детето посещава детско заведения, възникват много ситуации, в които се налага помощ "от вън". Съветвам младите майки да не бързат да отписват бабите, защото с порастването на детето нужадата от тях също расте, особено лятото, когато ясли, градини, училища почиват, а родителите са на работа.

Не, заради лошите отношения с майка ми, тя е виждала внука си 3-4 пъти.
Баща ми идва всяка седмица да се порадва на малкия, но това не е помощ.
Свекър ми и свекърва ми са в Щатите, виждали са Стиви само на снимки.
Сама се оправям 24 часа/ 7 дни в седмицата

Родителите ми живеят на 300 км от нас. Ето защо за ежеднаввна помощ и дума не може да става. Майка ми дойде за 2 седмици слез изписването ни и тогава помагаше във всичко. Но след това се справяхме двамата с таткото. Не съжалявам, имахме страхотни моменти. Сега дори ми е забавно, като си спомня как я носихме по цяла вечер и се разхождахме с нея в стаята  , но сега, а тогава беше доста трудно. Помощта не е излишна, но чак пък всеки ден, ми се струва прекалено, освен разбира се, ако не живеете заедно. Винаги съм завиждала на родители, които петък и събота командироват мъниците при баба и дядо 

Много. Както моите родители, така и родителите на мъжа ми го правят, винаги когато имам нужда. Дори се сърдят, че не им давам достатъчно работа по Йоана. Аз искам помощ, само когато не мога да я взема от ясла или е болна, а няма кой да я гледа и т.н.

Ако държите вие да формирате навици и мотивации в децата си, различни от поддържаните от предходни поколения ми се струва по-подходящо отбягването на такава "ежедневна помощ". Във възрастта до 6-7 г. това е много важно. Представете си казуса: водите детето си на детска градина в продължение на 3 години всеки ден в 8.20 ч., един любвеобвилен дядо или баба прибира обичното внуче в 9.30 ч.до 10 ч., възрастният човек си пуска телевизия в остатъка от време с максимално усилен звук, иначе гледа чинно детето, дава му гърне и биберон до 6 г.възраст, цялостно го преоблича, води и обслужва до тоалетна и мивка, и т.н. Вследствие на обгрижването детето е отхвърлено от децата в групата, не смее да се пързаля и катери, да се качи върху колело за да не си "разбие главата" -  детенцето се превръща в един мини-пенсионер. Вие връщайки се от работа обяснявате ситуацията на човека, че въпреки риска от изпотяване и разболяване за детето, то трябва да бъде на детска градина заради социалната среда и контакти, че биберона и гърнето не трябва да се предлагат, но човекът на следващия ден вече е изключил за разговора и т.н. Това беше част от конкретната ситуация при мен.Отхвърлях този вариант, но нямах подкрепа от съпруга си, който настояваше неговите родители да гледат детето. Най-големия конфликт помежду ни беше заради тази "безотказна, задължителна" помощ. За пример мога да споделя, че аз като малка нямах живи баби и дядовци,   родителите ми работеха, от 5-годишна бях с ключ на врата и ходих до предучилищна всеки ден сама, на 6 г. след многократни падания и ставания с един "Школник" се научих да карам колело, на 7-8 се научих да плувам - стигах до шамандурите, а един ден до рибарските мрежи- а още не нямах 9 г. Може би звучи като самохвалство, но неволята дава хубави уроци и най-важно, че те прави по-независим и самостоятелен в една възраст, която малцина баби и дядовци приемат за допустима за споменатите качества. Вярно, че времената са други, но аз лично мисля, че когато няма приемственост между разбиранията на поколенията, по-добрият вариант за гледане е в съседните ясли, градини, училища със занимални, ако родителите работят. Но ако бабите и дядовците имат "свеж" и смел подход към внуците - дайте им "зелен светофар".

На мен свекърва ми много ми помага. Живеем отделно, но никога не е отказала да ми гледа децата, когато на мен ми се налага да свърша някаква работа или да вземе баткото от детската градина, когато аз нямам възможност.  Майка ми също помага, но тя по-няма възможност, тъй като работата й не го позволява.