Да се чувствам ли виновна, че не кърмя

То пък само лонгорката да беше бисера в този пост 

Хедра, не си хаби времето и нервите, безсмислено е, когато човек не иска да чуе, не слуша 

duhi_puhi, позволявам си да те цитирам: "пишеш си наизуст.. "

Вероятно не си разбрала, но непремерени  изказвания, подобни на твоето, са ставали повод за много конфликти в този подфорум и в кърмаческия, както и изобщо станаха повод за разделяне на двата подфорума.
Налага ли се конкретно теб да моля за спазване на добър тон?

  Не разбрах какво не ми харесахте на постинга.. Но добре - то и без това се убеждавам за пореден път, че няма никакъв смисъл..
Със здраве 

Хедра, пишеш като политиците. Много думи, общоизвестни на всички неоспорими факти но конкретно решение няма. Уверявам те, че това, което съм цитирала изобщо не е валидно за всички. Ако при много от вас кърменето е преминало лесно, или поне сте се справили лесно с проблемите около него - то не всички ситуации имат решение. Не пиша в тези теми, защото няма смисъл, но е факт непрекъснатото вменяване на вина от страна някои форумки кърмачки към некърмещите. А сега пък и вменяване на диагнози!

Според теб как трябва да се пише, когато се говори по принцип?
Няма конкретна ситуация, която да обсъждаме, за да могат да се говорят конкретни неща или да се предлага разрешение - говоря просто за това кое е нормално и кое - не. Факт е, че има майки, които нямат достатъчно кърма - факт е също, че има бебета, които не могат да сучат. Това, че се случва, превръща ли го в нормално?

Няма да чета всичко наред, нямам и намерение. Отдавна не се включвам нито по тема кърмене, щото съм пишман кърмачка, нито в този форум....щото синковецът вече пражоли разкъсва.
По темата обаче-твоят постинг ме върна преди близо 2 години и 4 месеца, когато една вечер ревах в банята като магаре, точно по същите причини. Кое съм прецакала и как-не ми се говори, само знам, че когато питах дали мога да употребявам еди-кои си лекарства -имах гранулом-никой не можеше да ми каже. 2 месеца моята зъболекарка ми спасяваше зъба от вадене...и от страх поради вземаните лекарства съвсем спрях да кърмя.
Пести си нервите, защото ще ти трябват и за в бъдеще, мило момиче.
Ако ли пък искаш да видиш как се развива интелектуално едно почти некърмено бившо бебе-мога да те запозная с Н.В. Станислав 1-ви!  

Страшно много пъти съм си задавала този въпрос. Защо точно при човека съществуват всички тези проблеми, след като е толкова нормално да се кърми? Дали съвременният свят и начин на живот е причина за я малко кърма, я бебето незасукало? Защо едно току-що родено бебе не може да засуче зърното на собствената си майка или собствената майка не може да произведе достатъчно кърма за собственото си бебе след като е толкова нормално? Блъсках си много главата по този въпрос и никъде не прочетох отговор, може и да има.
Не, не би трябвало да е нормално, но е толкова често срещано, че поставя под съмнение идеите, които аз самата имам.

Няколко отговора на този въпрос, защото е от голям интерес и за мен:
Съвременните практики в родилните домове, индуцирано раждане на уж зрели бебета, висок процент секцио-раждания на уж зрели бебета, разделянето на майките и бебетата след раждането, предлагане на шишета преди гърдата, използването на упойки, които проникват в организма на бебето и го правят сънливо, с некоординирано сучене, грубо изсмукване на води от носа и устата на бебето, което може да стане причина за орална аверсия... В добавка - нарастващия брой жени, които имат проблеми със зачеването и раждат с помощта на съвременните технологии (това са най-често жени с различни хормонални проблеми, които имат връзка и с производството на кърма впоследствие, а самите проблеми могат също да се дължат на ефекта от нашата цивилизация - например излагане на различни токсини още когато настоящата майка е била зародиш). Културни наслагвания, които предписват часове за хранене, игнориране на бебешки плач и сигнали на глад, агресивен маркетинг на АМ, загуба на културата на кърмене и на елементарните познания и умения за това ..
Ако всичко това се приема за нормално - в такава светлина е нормално и да има толкова проблеми с кърменето.
Съжалявам за спама, наистина излязохме мнооого далеч от темата.

Не мога да се съглася с това.
С помощта на съвременните технологии раждат най-често жени със запушени фалопиеви тръби и лоша спермограма при съпрузите им, което няма отношение към кърмата (особено второто  )
П. П. Да не говорим, че жените, които не забременяват поради хиперпролактинемия, впоследствие често имат хиперлактация.

Хич няма да се напъвам да анализирам кое за кого е нормално и кое - не. Безспорно кърменето е най-естественият процес, но също така безспорно е, че когато то не е имало алтернативи, кърмачетата са мрели по-често, отколкото са оцелявали. Явно липсата на кърма, незасукването и прочие бебешко-кърмачески "ненормалности" са си съвсем нормално и обичайно явление. Същото важи за всички други явления, току-що набедени за ненормални и неестествени (лечения, лекарства, съвременни методи от разни разнороден характер...).
Аз не съм дотам склонна да се върна към природата до степен да раждам ежегодно деца и да чакам тя да реши колко от тях ще оцелеят...

Вероятно и аз не съм единствената в това отношение- при мен с първото ми бебе изобщо нямах кърма и то не няколко часа, а пет дни въобще не се появи, след това- също. Изпълнявах всичко, което ми каза и гинеколожката в родилно отделение и неонатоложката- без успех. В резултат бебето свали за дни голям процент от теглото си, което наложи при отлично здраве от моя страна след естествено раждане и здраво родено бебе да престоим шест дни в болницата. Правили сме пробно кърмене /така ми обясниха специалистите/- теглиха бебето преди и след кърмене- е, оказа се че няма. Не съм правила проблем от това. Не мисля, че трябваше да го оставим да се обезводни или да умре. То си смучеше като помпа- зърната на гърдите ми прокървиха още първия ден и не ми помогнаха и силиконовите такива.
Продължихме си с Фризовома и нищо лошо не се получи от това.
С второто бебе пак опитах- ефектът беше същият.
Майка ми не ни е кърмила определено не поради огромното разнообразие от АМ на пазара преди 30-36 години, а поради същия проблем. Баба ми е дохранвала дъщерите си и рано е започнала с киселото мляко отново поради такива причини.
Определено не смятам, че кърменето е най- важното нещо в живота. Ако може- добре дошло от финансова гледна точка и заради удобството, но ако не- какво толкова има? Имам и кърмещи и некърмещи приятелки. Никоя не натрапва това, което прави на останалите. Никога не съм се чувствала зле в компанията и на едните и на другите, нито съм усещала каквато и да било вина, дори съжаление не съм усещала. Децата ми за сега са здрави, ние с брат ми- също, майка ми и леля ми са наред.
Нито ползата от кърменето, нито вредата от друг начин на хранене ме вълнува до толкова, че да живея с тази мисъл непрестанно. Честно казано за спорове в тази област за първи път чух тук- във форума. Около мен, в реалния живот, това за 7-8 години, откакто съм майка не е бивало какъвто и да било проблем. За мен лично продължава да не съществува такъв.

Забравяш поликистозните яйчници, тироидните проблеми и т.н., които имат много пряка връзка и с незачеването, и с кърменето впоследствие. Под съвременни технологии нямам предвид само инвитро, а и всички хормонални и други манипулации на организма, довеждащи до бременност след период на стерилитет. Хормоните имат отношение към развитието на гърдите още в пубертета, както и по време на настъпилата бременност и след раждането, като продължителни периоди на  неравновесие се отразяват сериозно върху производството на мляко. Стерилитетът, формулиран най-общо, е един от сериозните рискови фактори за проблеми с кърменето от страна на майката (рискови фактори значи точно това - че има нещо, заради което трябва да бъде следена тази двойка майка-бебе по-отблизо, а не че непременно ще има проблем!).
Бтв - една част от жените с хиперпролактинемия имат проблем с количеството кърма, т.е. е твърде малко. Голяма част нямат проблеми и само една част имат обратния проблем -хиперлактация. Така че отново стигаме до същото - неравновесието в хормоналните нива може (без да е задължително) да има различни последствия върху кърменето.

Така е - беше шок за бебето и не го оставиха нито да има пряк контакт с мен, нито изчакаха да прережат пъпната връв след като спре да пулсира, заради което цялята ми нощница беше залята с пръскащата от връвта кръв, която би могла да даде допълнително количество кислород и желязо на бебето, вместо да замине в пералнята впоследствие. Излишно е да казвам, че тези практики, както и разделянето ми за 12 часа от бебето, бяха шок и за мен и съм убедена, че то изобщо не е било щастливо да гледа стени и метални решетки на ярка луминисцентна светлина цяла нощ, стегнато повито, без да може да си мръдне ръцете. Ако такова нещо се причинява на затворник, се нарича малтретиране. Но от повечето майки се възприема като нормално отношение спрямо децата им.
За щастие кърменето заедно с постоянния физически контакт беше едно от нещата, които ни помогнаха да преодолеем както шока, така и проблемите със засукването, които се дължаха на това 12-часово разделяне, в което бебето неминуемо е получило поне едно шише - достатъчно, за да му обърка правилното захапване на гърдата и да ми докара жестоки рагади за 4 седмици

Специално хормоналните проблеми, които водят до стерилитет не винаги имат връзка с лактацията. Тоест е прекалено наивно и манипулативно да се търси такава връзка. Познавам доста жени родили с тиреодит на Хашимото - няколко поне, след лечение, ами те са от най-запалените кърмачки от вашето общество. Дори не се сещам за една мама от тях за рано захранила с АМ. А по стечение на обстоятелствата, мамите, с които общувам са все от проблемното. За почти всички хормонални проблеми, които водят до стерилитет се сещам - прогестеронова недостатъчност, хиперпролактинения, синдром на поликистозните яйчници, хашимото, хипотироидизъм, висок ФСХ и т. н. Дори да допуснем хипотетична връзка за нарушен баланс дал отражение, не забравяй, че бременността настъпва след нормализиране на хормоналния баланс, а лактацията настъпва след бременността. Освен това мисля, че това е редно да се коментира от лекар ендокринолог не от нас. Дай , моля те сериозен източник, който намира тази връзка. Имам предвид на здравен институт или лаборатория, а не на ла лече общества. Освен това хормоналните проблеми при жената като причина за стерилитет са на трето или четвърто място по-разпространение след мъжкия фактор (повече от 60% за двойките до 30 г. възраст)  и анатомичните и обструктивни проблеми, като причина за незабременяване.



П. П. Да добавя, че точно жените родили след стерилитет правят и невъзможното за да осигурят най-доброто в т. ч. и да кърмят и рядко някоя от тях се отказва просто ей така без непреодолима от нея причина. Което в никакъв случай не означава, че не уважавам избора на всеки как да храни детето си, както и причините, поради които е избрал този или друг начин на хранене. И ако не е станало ясно от постингите ми - подкрепям на 100% кърменето като най-добрата храна за бебетата - самата аз кърмих 8-9 месеца двама... с помпа по 4 и повече часа на ден (смесено хранене).    

За мен въпросът "Кърмиш ли?" е личен и не бих го задала така.

Не би ли трябвало да е обратното?