Да се чувствам ли виновна, че не кърмя

Благодаря ти за отговора. Искам много да си обясня защо при мен стана така с кърменето. Ако решиш, че разводнявам темата - може да ми отговориш на лични.
Ето и ситуацията. Раждането ми беше голям шок за мен, тъй като тръгнах да раждам нормално, а излязох с цезарово сечение, от което се страхувах и при мисълта за такова, направя пребледнявах. В болницата (най-голямата болница в Милано, където всички са фенове на кърменето и всички акушерки са обучени да помагат на младите майки) ми направиха епидурална упойка (аз си я поисках, защото имах контракции от 2 дни и бях адски уморена - нещо, което не смятах да правя). Да, ама разкритие йок. И след 72 часа контракции и главата на бебето още не беше паднала дори в родилния канал, а аз с 10 см. разкритие и нито капка сила, ми направиха секциото. Бях чела за замаяни бебета поради упойки, за сметка на това ми се роди едно супер будно бебе с широко отворени очи и глас до небето. На края на престоя ни там, цялата болница познаваше Емма. След два часа ми я дадоха да я накърмя. Имах коластра още от 6-ия месец на бремеността. Не засука. Вдигнах на крак целия обучен персонал от нощната смяна, смениха се много акушерки, които ми показваха как и пак тя не и не засуква. Обаче се виждаше, че иска да яде и още как. И така 3 дни. На третия ден, аз още нямах мляко (не знам дали беше заради шока, който изживях или просто хормони, но нямах), Емма беше с половин килограм по-слаба и трябваше да й се даде биберон. Искам да подчертая, че нито една от акушерките не допусна да дам биберона преди да съм я сложила на гърдата! И така опитвах преди всяко ядене, половин час мъчене да засуче. До къде стигнах? Вкъщи стимулирах кърмата си и взе, че дойде много (на 7-ия ден). Ура, ама Емма не суче и лудо цедене (пак преди биберона на гърдата). На консултациите ми помагаха, една приятелка, която е към Ла Лече Лига, дойде специално вкъщи и ми помогна. Всички се опитаха да накарат малката мишка да яде от мен и никой не успя. Бях адски мотивирана да кърмя, бях изчела всичко, знаех всички пози и т.н. Едно само не опитах- да оставя детето гладно. Казаха ми, че някои майки така правят, но аз не исках да си играя със здравето на едно новородено. Не знам дали сгреших, това беше моят инстинкт в момента. Къде сгреших по трасето? Това е въпросът? Не вярвам, че плоските ми зърна са причина за това. Не вярвам и това, че упойката е причината, тъй като са факт много майки минали по същия път и кърмят спокойно.
Ако бяхме в миналото и не бяха ми направили секцио, едва ли щеше всичко да има хубав край.
Трябва ли да обвиняваме новите технологии всъщност?
Какво още трябваше да направя, за да кърмя?

В началото реших да не се вкл. в темата, защото мислех, че ще прерасне в поредната ЗА и ПРОТИВ кърменето. Но ето че съм сгрешила и виждам, че става диалог.
Първо да отговоря на авторката на темата, след време ще мине чувството за вина, аз го изпитвах много силно, плакала съм и скрита и пред мъжа ми. Когато виждах кърмеща майка сърцето ми се късаше от мъка, че няма с какво да нахраня дъщеря си. То не бяха лактогонни чайчета, слагане на гърда на поискване и много други неща, които вече съм забравила. Кърмата ми спря някъде към 3ти месец окончателно. И мен са ме питали дали кърмя и защо не. Какво да им обяснявам, казвах истината. Детето беше с рефлукс, геройски кърмех без добавка 1 месец, но дечко дори не достигна рожденното си тегло, беше кожа и кости. Аз, която казвах, че ще кърмя възможно най-дълго и няма да дам АМ, започнах да й давам след хранене Фризовом по 30мл. защото се уплаших, и с право. Трудно се дава добавка след като бебето се е нахранило, бутах, бутах то не иска. Но в един момен Ани започна да си го изпива след като съм я накърмила, първо 30те мг. след това по 60мг. Единствено сутрин  и при нощните хранения не е пила АМ, тогава гърдите ми щяха да се пръснат. Но дойде и момента, в който и сутрин си искаше АМ и това след като е минала и през двете гърди, дърпа-дърпа и плаче, до такава степен дърпаше, че чак  засмукваше до половината гърдите, моите са от малките. И така, кърмата постепенно спря и дойдоха терзанията, че не съм направила необходимото, че не съм се постарала повече. А толкова много я слагах на гърда, че един ден мъжа ми влиза в хола и казва "Писна ми, идвам си от работа вие се кърмите, отивам на компютъра и гледам десктопа, пак се кърмите, влизам в хола вие отново се кърмите!" Всичко това казано на майтап и с умиление.
Вината и терзанията отминаха, до ден днешен дъщеря ми заспива със засмукано зърно на гърдата ми. Смятам, че дори и хранена с АМ е здраво дете, палаво и жизнено и винаги хранена с АМ близо до сърцето ми, и знам, че съм й дала усещането за  близост и любов независимо, че пие от каучуков биберон, а не от майчиното зърно.
Ани беше разделена от мен първо 24 часа; след излизането ми от реанимация не можех да се грижа за нея, поради бъбречни проблеми причинени от упойката, последва още едно разделяне за 24 часа, видях я колкото да я покажа на родата, отне ми 1 час да отида до детското, да се върна с нея и отново да я върна там. Второ, стаята в която бях беше 2х2 метра с 5 легла и 4 бебета заедно с леглата ми, дори и да можех не беше възможно да си я взема при мен. След 48 часа раздяла и хранена само с АМ, Ани прие предложената гърда с настървение. Точно на 3тия ден ми беше дошла кърмата и не се наложи да изпомпвам и хвърлям.   Детето сучеше като невиждало и мноооого гладно. Така че, не смятам, че разделянето на майка и бебе са точно причините за проблеми със засукването. Не съм имала проблеми с разранени гърди повече от 2-3 дни за целият период докато се кърмехме. Преместиха ме във ВИП стая по мое желание и там вече можех да си я кърмя колкото поиска.
Дълго стана, сори, но си излях душата 

С П.П. съм абсолютно съгласна - именно затова е толкова ужасно и сърцераздирателно, когато мотивирана, информирана и желаеща да кърми майка среща проблеми и разочарование за неща, които не зависят от нея.
Връзката между тиреоидните проблеми и кърменето и поликистозните яйчници и кърменето се подозира доста отдавна и макар че съм чела няколко изследвания по въпроса, не се наемам да ги интерпретирам, защото колкото и да са ми интересни, не бих казала, че разбирам всички връзки и взаимодействия на хормоните в организма. Проблемът специално при поликистозните яйчници е в инсулиновата резистентност, колкото и странно да звучи - до преди да прочета нещо по въпроса, не съм подозирала, че инсулинът също играе роля в стартирането и поддържането на лактацията.
Референции към научни изследвания и информация от медицински справочници има тук:
http://www.kellymom.com/bf/concerns/mom/pcos.html
Някои от книгите ги имам, както и тезиса на Лиза Мараско - така че ако те интересува печатна информация, мога да ти дам инфо извън нета.
Линкове относно тироидните проблеми има в същия сайт:
http://www.kellymom.com/health/thyroid/thyroid-links.html
Относно тълкуванията на енокринолози по проблема - може да се обърнеш към д-р Пламен Попиванов в МД, който е доста известна фигура сред ендокринолозите в София и страната и за който знам, че се интересува и е наясно за тези връзки.
Моля да се отбележи отново за протокола, че никъде не съм твърдяла, че всяка жена с подобен проблем ще има проблеми с кърменето, а единствено за това, че подобни проблеми представляват рисков фактор и за някои жени са причината за неуспех с кърменето.
Действително дълго се е приемало, че щом една жена може да забременее, може и да кърми - но именно тези връзки показват, че това не е автоматична зависимост. В някои случаи тироидните проблеми възникват след раждането - postpartum thyroiditis е едно такова състояние, което засяга и кърменето (тъй като хипотироидната фаза може да доведе до сериозно намаляване на кърмата - макар че в тази статия не се коментира този тип връзка). Дори леко излизане на хормоните от норма, което е лесно да се получи по време и след бременността, може да има отражение (често обратимо, ако се хване навреме) върху кърменето. А дълго неоткрити хормонални проблеми имат отражение върху развитието на млечните жлези (в което участват множество хормони, включително андрогени, инсулин и т.н.) и особено ако датират от пубертетната възраст, могат да доведат до недоразвитие на млечните жлези (първична агалактия, както я наричат). ПКЯ е точно едно от тези състояния. И т.н., и т.н. - има информация по тези въпроси, но все още недостатъчно изследвания, за да може картинката да е съвсем ясна (което пък би позволило да се компенсират тези неща). Но факт е, че имат определена роля за проблемите с кърменето и затова се приемат като явен рисков фактор.

Благодаря на всички за интересната информация.
Искам да попитам при моя проблем /макар и вече да съм минала периода, но ми е интересно, тъй като сигурно не съм единствена/- въобще не се появи лактация и това доведе до значително понижаване теглото на бебето- може ли да се говори за някаква унаследеност, напр.  при недоразвитие на млечните жлези? Не сме правили хормонални изследвания, разбира се- нито аз, нито майка ми /навремето/, да не говорим за баба ми, но има ли информация по този въпрос?
Чела съм /Спок/, че при кърменето имало унаследяване на възможностите, но това е все пак стара информация и няма посочени физиологични причини.

Страхотно е, че след едно такова начало момиченцето ти е засукало без проблем - и е много кофти, че заради рефлукса сте имали толкова грижи и притеснения и заради повръщанията и нуждата да се дава антирефлуксно мляко, нещата с кърменето са тръгнали зле. Но безпроблемното засукване в този случай не доказва, че раздялата и даването на шишета нямат ефект върху кърменето - напротив, доказана е точно обратната връзка чрез изследвания и наблюдения над големи популации бебета. Аз също знам и по-драстични случаи - на бебета, които са били със седмици в кувьози, хранени с шише и след това засукали без проблем. Но знам и обратните -  след седмици на безпроблемно кърмене еднократно даване на шише да доведе до отказ на бебето от гърдата. Именно затова в 10-те стъпки към успешно кърмене на уницефската програма Болници-приятели на бебетата са залегнали тези две точки - бебето да бъде закърмено в рамките на час след раждането и да не се предлагат шишета и биберони на детето, за да може да се осигури максимално добър старт на кърменето.

hedra, благодаря за предоставените линкове. Ще ги погледна. Темата наистина е интересна, макар че малко се отклонихме от заглавието. Може би е подходящо да се направи някаква статистика доколко тя ще повърди или отхвърли съществуването на зависимости между ендокринен стерилитет и лактация (макар, че в останалите случаи на стерилитет везните ще бъдат наклонени в друга посока именно поради педантичността и упоритостта породени от дългото очакване в случаите, когато няма директна причина да се компроментира лактацията, а понякога причините за стерилитет се комбинират в една и съща двойка). Мога да пусна тема в "дългоочакваната бременност и майчинство след стерилитет" към форумите на zachatie, защото там пишат майки забременели и родили след лечение на стерилитет, след прилагане на асистирана репродукция или прсто след дълги години опити. Ако имаш някакви допълнители критерии или изисквания към анкетата (може да съдържа повече от 1 въпрос) може да ги добавим и доколкото е възможно в течение на времето да се получи някаква относителна много полезна представа, доколкото може такава анкета да претендира за представителност. Защото моите макар и емпирични наблюдения не потвърждават това.  Ако искаш може и на лични да не товарим темата, защото минахме много оф. Поздрави!    

Мило мамче спокойно. И аз бях така почти - кърмих 4 месеца с много зор. Това беше най-големия ми кошмар - вярно че за детето е добре ама като намя-няма. Аз не бях човек направо. И на мен така ми говореха, а лекаря ме беше посъветвал да не кърмя изобщо. Аз не го послушах и се въртах при него в болницата с проблем, ама айде, вече е минало. Такива майки въобще не ги слушай - който колкото имал и това е. Не всички са от типа на млекодайните индивиди......Не се тормози - направила си каквото е по силите ти, на тия дето много знаят и само пишат в полза на кърменето им кимай умно и им кажи да си гледат работата. На мен вече да ти кажа ми писна да ми обясняват за ползата от това или от онова - полезно за детето ти е това, което ти прициниш. Аз лично живот и здраве с второто ще си слушам доктора и хич няма и да кърмя - че аз бях като парцал, а нали трябва да го гледаш това дете не само да спиш и да помпаш.То при някои може ама на мен няма кой да ми свърши другото с таткото сме двамата.

 Досега в безкрайните статии за кърменето не прочетох, че кърмата може да ти спре и след стриктно следване на съветите там.


[/quote]
Ето на това най-много се дразня. Никакво разбиране към подобно нещо. И излиза че ти си някаква некадърничка която не могла да си поддържа лактацията. И ето ти познатото чувство за вина. като се прибави  към това всичко изписано за ползата от кърменето и съответно за опасностите които едва ли не дебнат некърмените деца и край. Аз поне така се чувствах и от време на време продължавам да се чувствам.

Точно това имах предвид но не можах да си го формулирам така добре. Чудесно.

Понеже наистина отидохме много офф, Cygnus, ще ти пиша на лични
Judy и morgause, понеже са ми необходими доста детайли около раждането и началото на кърменето, за да може да се прави каквато и да е хипотеза относно защо са се стекли така нещата, най-добре е да минем на лични С удоволствие ще помогна с каквато информация мога - само трябва да сте наясно, че става въпрос единствено за хипотези (предвид че не съм виждала бебетата, нито винаги е възможно да се уловят всички фактори, които може да са изиграли роля).

Не съм чела темата, за което се извинявам. Но искам да попитам - има ли смисъл да кърмя? Бебка е на 9 дни, слагам ли я на гърда, суче. Обаче не изцеждам повече от 5 - 10 гр, а контролното кърмене днес показа 10 мл. Освен това въпреки добавката /по 60 мл АМ/, които изяжда, бебка още не е достигнала теглото си при раждане. Същото беше и с голямото ми дете - кърмихме се 3 месеца и се дохранвахме, но повече от 20 мл. кърма не докарахме. Освен това гърдите ми са като преди раждането - никакво напрежение, не са и по-големи. Струва ми се, че бебето се изморява да суче по 30 мин. и после няма сили за добавката. Личната и мъжът ми са на мнение, че няма смисъл да кърмя. Но аз не съм сигурна... Исках го и сега се чувствам виновна, че не се получава.

Лекси, честито бебенце!
Да ти е живо и здраво и много, много да те радва! 

Не се отказвай от кърменето толкова лесно. Сигурон си изчела де що има изписано из кърмаческия, ако искаш-задай този въпрос там. Всяка капка кърма е важна за бебето. А и е възможно да увеличиш лактацията. Там момичетата ще се опитат да ти помогнат. Дано да успееш да кърмиш.
Пък ако не успееш-здраве да е! Кърменето е важно, но в никакъв случай не е единстевното нещо, което има значение за бебето и за теб.

Аз късно да се включа в темата-спрях да влизам във форума,заради такива теми.
Смятам,че би трябвало да изпитват някаква вина тези майки които без причина сериозна са решили да не кърмят и  са спрели.Защо другите трябва да изпитват?Аз си трових нервите в продължение на мнооого месеци,плаках,не намирах покой от никой-защо трябва да е така?Да си съсипеш живота и здравето(защото имам проблеми и с щитовидната жлеза и заради стреса започна процес при нея) заради това че не си могъл да кърмиш?Ако някой ми обясни смисъла на това-добре.Но ако някой от всички кърмещи изтърпи малкото от това което аз изтърпях за 4 месеца цедене-евала!Защото аз стигнах до един извод-ще извиняват кърмещите,ама за мен човек изтърпял 4 месеца цедене,с 9 запушвания,1 мастит,постоянни компреси,сауни в банята и масажиране,само и само да тръгне,10 инжекции окситоцин в гъза(цитирам точния брой който са ми прилагани) за садо-мазохист дори в името на детето.Защото кой ще ми върне психическото равновесие,кой ще ми изтрие страха от гърдите ми,цедене,пък било то и кърмене(без да знам какво е),като смятам второто ми дете да не доближава гърдите ми?Сега не изпитвам вина за решението си,и майките, които не са имали кърма не бива да изпитват вина-защо,че не са имали?Е,ако смятат,че не са направили нищо по въпроса да я увеличат-не знам....Но аз направих всичко което можеше...

Успокойте се бе, момичета. Никой в нищо не ви обвинява, а и няма такова право. Проблема според мен е не в това, че другите ви обвиняват, че не кърмите, а че вие самите се самообвинявате и възприемате всеки невинен въпрос или коментар като лична нападка към вас.

Напълно съгласна