Все още не. Предстои, ама кога точно не съм решила.
- Публикувана: 30 юни 2007, 16:05 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2007, 07:23 ч.
Кръстихте ли децата си? Защо?
Абсолютно подкрепям Дафодил - винаги съм го възприемала като повод за подаръци и сълзливи истории, което би ме накарало да го направя. 
Не ме разбирайте погрешно - вярваща съм. Молила съм се, и съм била сигурна, че някой там горе ми е помогнал, но все пак ... кръщенето за мен си остава точно проформа. Както сватбата, и рожденните дни.
Най-хубавия ми рожден ден например беше този в който не получих подарък и единствения човек, когото почерпих беше мъжо. Не беше по-малко р.д.
И подписването ни беше само аз той, и кумовете - не сме по-малко семейство. Много големи церемонии сключени след нас са вече история, а децата не живеят с двамата си родители. Както и да е.
П.П. Разместих темата, някой да я намести.
Не ме разбирайте погрешно - вярваща съм. Молила съм се, и съм била сигурна, че някой там горе ми е помогнал, но все пак ... кръщенето за мен си остава точно проформа. Както сватбата, и рожденните дни.
Най-хубавия ми рожден ден например беше този в който не получих подарък и единствения човек, когото почерпих беше мъжо. Не беше по-малко р.д.
И подписването ни беше само аз той, и кумовете - не сме по-малко семейство. Много големи церемонии сключени след нас са вече история, а децата не живеят с двамата си родители. Както и да е.
П.П. Разместих темата, някой да я намести.
Аз винаги съм била за кръщавката, но когато кръстих едно дете на 4 месеца, направо се накарах на майката, как може толкова малко дете да кръсти. Едвам му рязаха от косичката - то просто нямаше. И това беше много притеснително за мен.
Та родих заедно с моя приятелка и нейното имаше проблеми и тя ми обясни, че в църквата са и дали светена вода и в болницата акушерка го е кръстила, но след това следва ритуал и в църква. И аз пак няма да си кръщавам толкова рано детето. И детето ми се разболя на 15 дни и стигна до лека операция и да видите как насрочих веднага кръщене и на 3 месеца го кръстих, а второто ми се роди пък 3 месеца по-рано и ми дадоха светена вода и акушерка го кръсти ( и се оказа, че те дори си знаят как) и като го изписаха и при първа възможност, но беше на 5 месеца го кръстих и в църква.
Е два пъти направихме много голями кръщенета, но само в църква без събиране след това.
Та родих заедно с моя приятелка и нейното имаше проблеми и тя ми обясни, че в църквата са и дали светена вода и в болницата акушерка го е кръстила, но след това следва ритуал и в църква. И аз пак няма да си кръщавам толкова рано детето. И детето ми се разболя на 15 дни и стигна до лека операция и да видите как насрочих веднага кръщене и на 3 месеца го кръстих, а второто ми се роди пък 3 месеца по-рано и ми дадоха светена вода и акушерка го кръсти ( и се оказа, че те дори си знаят как) и като го изписаха и при първа възможност, но беше на 5 месеца го кръстих и в църква.
Е два пъти направихме много голями кръщенета, но само в църква без събиране след това.
Голямото ми дете е кръстено на 4 години по настояване на свекър и свекърва и на баща му. И аз няма накъде, много се опъвах, но не можах да удържа, след като всичко бяха подготвили.
Сега за малката ме натискат да я кръщаваме, но този път няма да им мине номера. С топ не могат да ме замъкнат в църква. Преди си мълчах, сега - не
dorothy, кръстеното ми дете боледува доста повече от некръстеното, което всъщност за две години само веднъж е вдигнало Т. Та връзката с болестите и кръщенето е никаква точно, съществуват съвпадения иначе.
Сега за малката ме натискат да я кръщаваме, но този път няма да им мине номера. С топ не могат да ме замъкнат в църква. Преди си мълчах, сега - не
dorothy, кръстеното ми дете боледува доста повече от некръстеното, което всъщност за две години само веднъж е вдигнало Т. Та връзката с болестите и кръщенето е никаква точно, съществуват съвпадения иначе.
Ама разбира се, че не за всички е проформа. Не упреквам хората, кръщаващи децата си, а изказвам моето мнение и защо АЗ няма да кръстя моето. Само не ми казвайте, че всички го правят с идея за религията и напълно осъзнато и мотивирано. Бабите и подаръците са далеч по-честа причина, факт е.
Много си права. Що народ сключи църковен брак, без да знае как да се кръсти дори... Само заради единия ритуал.
Иначе и аз познавам хора, които правиха кръщене предимно заради подаръците... не ми се изпада в подробности, но идеята беше повече от ясна.
Не и няма да я кръщавам, понеже смятам, че изборът дали да си религиозен или не и каква да е религията ти се прави на доста по-късна и осъзната възраст. Може да избере будизъм дъщеря ми
И аз така си мислех, но на 15. Когато човек се позапознае с ученията, става му ясно, че може да е кръстен някой, но има повторен ритуал (и при католици, и при православни), когато детето може да откаже да бъде помазано и така се отлъчва от лоното на Църквата. Това, разбира се, става също и когато човек престане да се черкува, когато престане да вярва и се отрече от християнското учение. Така че това не бива да спира някого да кръсти детето си. То само ще има правото на избор какво да бъде, като порастне. Свободната му воля не се отмахва с кръщението.
Кръстихме сина ми на 4 месеца, защото смятаме, че е правилно с баща му. Ние сме вярващи християни.
Приемането на кръщането като "хубава традиция" го лишава моментално от смисъл. То има смисъл, единствено ако се възприема като тайнство, извършвано от Църквата. Не че детето няма да е кръстено, но защо родителите биха го искали, не ми е ясно. Кръщението е сериозна крачка, не смятам, че "семейството" трябва да е основен фактор за извършването му.
Да, кръстена е Дариа. Изрично държах и ритуала и скромното празненство след това да имат повече религиозен, а не светски характер.
Аз и баща й сме християни и така възпитаваме дъщеря си. Не го разбирам това с "като порасне да си избере" - Вярата се носи в сърцето, ако не възпитаваш детето си да вярва в Бог, да му покажеш какво е това, то няма просто така, изведнъж, от въздуха да реши, че вярва и е религиозно... Така мисля аз.
При дъщеря ми лесно: От съвсем малка обича да стои в църквите, да гледа иконите. Като минем покрай църква винаги отбелязва и много често сама ми казва, че иска да отиде. Това при все, че не й говоря нон-стоп за религия, Бог и вяра.
Аз и баща й сме християни и така възпитаваме дъщеря си. Не го разбирам това с "като порасне да си избере" - Вярата се носи в сърцето, ако не възпитаваш детето си да вярва в Бог, да му покажеш какво е това, то няма просто така, изведнъж, от въздуха да реши, че вярва и е религиозно... Така мисля аз.
При дъщеря ми лесно: От съвсем малка обича да стои в църквите, да гледа иконите. Като минем покрай църква винаги отбелязва и много често сама ми казва, че иска да отиде. Това при все, че не й говоря нон-стоп за религия, Бог и вяра.
...Аз не съм кръстена, и сина ми няма да е...
А на вторият въпрос- традиции, вяра, наследство и хубави емоционални спомени!
ДНе го разбирам това с "като порасне да си избере" - Вярата се носи в сърцето, ако не възпитаваш детето си да вярва в Бог, да му покажеш какво е това, то няма просто така, изведнъж, от въздуха да реши, че вярва и е религиозно... Така мисля аз.
Майка ми, баща ми, бабите ми и дядовците ми са атеисти. Аз съм силно вярваща от малка. Кръстих се като доста по-голяма. Вярата не може да се възпита, може да се възпита вериозповеданието евентуално или деноминацията, но не и вярата, тъкмо защото се носи в съцето. Според мен, де
