Защо плаче в количката? Как да я научя?

За съжаление и при нас е така. Даже бях пуснала тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=199623.msg4242525#msg4242525

Здравей, аз моя мъник до 4-5 месец го разхождах в слинг навън, дори имаше един период, когато това беше единственият начин да го приспя през деня - да го сложа в слинга и да ходя.
Пробвай евентуално и ти с кенгуру или слинг за известно време (точно докато е по-лекичка, за да не се уморяваш и ти) и след някоя и друга седмица отново я сложи в количката да видиш как ще се чувства.

Да не те отчайвам,ама ние до 6 месеца се носихме в кенгуро Какви ли не чудеса пробвах да го сложа в количката,но....безуспешно!ДАно мамите ти кажат някой изпитан метод,който да работи!Иначе се въоражи с търпение!Успех!
П.П.А нашия дзвер и в кошче за кола не стоеше,и в легълцето отказваше да спи.....не искам да си спомням направо!Без ръце останах!!!

и аз да не те отчайвам ама и ние имахме един период дето стоеше в количката само докато спи и после реееееееввввввв. След като един ден се прибирах от м....... си взех кенгуруто и го метнах в багажника на количката. Като писнеше, муш в него и се подмотвахме така. За два месеца му размина ама на мен ми се разгони фамилията.

И моят е така.В количката - само дълбоко заспал,ако го сложа буден няма шанс.Наистина е много гадно като почнат да те зяпат по улиците или разни бабки да те засипват с акъл.
Нося го в слинг или в кенгуру и всичко е наред.Не се притеснявам,че ще го разглезя, но ми е малко тежичко

Нямам голям опит,при нас всеки път е различно, но опитвала ли си с пеещи играчки, дрънкалки. Нас много ни занимаваха ,а и все още ни занимават пеещите играчки над кошарата или тези за количка. Дано  да намериш някакъв вариант, защото не може всеки път с кенгуру или слинг

плаче защото иска да е близо до теб и да усеща познати миризми и аромати, да се чувства на сигурно и безопасно място. аз съвет не мога да ти дам, защото не мисля, че дете, което не иска да стои в количката трябва насила да се приучава. аз използвах количка през първия месец и то само, когато спеше по много. после ми донесоха слинг-шал и така до 5тия месец - само с него. започнаха жегите и реших, че му е време за количката отново. да, ама не... сега излизаме с количката всеки път, но в нея само спи, или се вози много малко. в останалото време е на ръце. еми, не мога да си оставя детето да се дере в тая количка, само заради собственото си удобство. и не виждам нищо нередно в това да не я използвам.

Едно познато бебче в квартала беше така!Горкото изкара си първите два месеца на терасата,защото щом я изведяха се скъсваше от рев.При тях проработи следното,но тя беше вече на около 2 месеца и половина и се позаглеждаше,незнам дали ще ви впечатли вас.Обърнаха количката така,че да гледа напред,не към майката и я повдигнаха на първа степен,около 20 градуса.Този наклон е ок за малко бебе.Най-после малката се разхожда с останалите бебета и мълчи в количката.

Момичетата са ти обяснили - съвсем естествено е. Колички се използват от малко повече от сто години и са супер странни за човешкото бебе - преди това всичко е било само носене - бебето иска да те усеща и се плаши, когато се чувства изолирано от мама в странна обстановка. Аз пък много се дразня на майки (и най-вече баби), които не гушват бебетата, дори когато те реват та се късат в количките.
Когато синът ми беше бебе, прекарахме известно време в Скандинавия и силно се впечатлих, че всички майки на малки бебета си возеха децата в колички, но имаха и кенгура - в момента в който ревне бебчето, го слагаха в кенгуруто. Явно някъде ги съветват така - в детските консултации например, защото го правеха абсолютно всички.
Не се опитвай да я свикваш с нещо, което е против природата й.

и ние имаме същия проблем, направо се накъсва да плаче в количката... много рядко успявам да я разходя с нея.Само в слинг се носим, ама по жегите...не питай кво е, сваляш килцата от едно излизане хихихи.
Дано да ти свикне бебчето с количка, ама като чета темата явно е често срещано това да не им харесва на малчовците , а за коментарите ....тегли им по една...

И ние имахме подобен проблем...
Бих те посъветвала когато започне да плаче, да и дадеш водичка.Ако това не помогне дай залъгалка, прави чудеса!
И най-важното е да не спираш в някоя градинка преди да е заспала.
Да не забравяме, че сте в периода и на коликите, това също може да оказва влияние.

Аz мисля, че бебето се страхува в количката и май просто Ще трябва да порасне и свикне с нея. Много търпение и любов. 

lusia все едно чувам за моята дъщеря беше същата сложа ли я в количката рев пък сега и е хубаво да седи там,ще свикне 

 Абсолютно същото беше и при нас! Първите няколко пъти опищяваше улиците, а не можех да я гушна, че беше зимата и духаше.....След известно време й хареса и пищеше (буквално) само докато я слагах в количката и тръгнехме ли - никакви проблеми (разбира се без никакво спиране на количката и по възможност - минаване през дупки, за да я люшкат)! Сега мълчи единствено в количката и започва един смяяях, само щом я сложа вътре!
 Така че, ще трябва да имаш малко търпение!

Не се притеснявай! При нас беше същото, докато не започнах полека д аизправям облегалката на количката /разбира се след 6-ия месец/. В момента, в който започна да гледа и край на плача  . А много се притеснявах, защото тук в Холандия имат чувството, че децата им не плачат и ме гледаха странно.

Ще свикне и ние бяхме така

Е  значи има надежда и за нас , ще чакаме 6 месец дано секне плача че е ужасно.

Много бебоци изпитват ужас от количката и най - вече от возенето. И аз съм била такава, като бебе... 
Синът ми също - не че не се е возил, но докато количката е в движение - мир и тишина. Спрем ли на някое тихо местенце мама да отдъхне, лелее майко...  Майките в квартала непрекъснато ме бъзикаха, че кръжа около тях във все по - широк радиус.  С времето свикна. Помогна ни биба, често - често гушкане и вадене оттам, на цица на някоя пейка за да го приспя, успокоя и сит и доволен да се вози спокойно (това да ти кажа, най - много вършеше работа!!! ), пеещи играчки, които да отвличат вниманието, слагане в количката вкъщи, за да свикне с нея постепенно и пр. хитринки, които вече майките преди мен са ти дали.
Най - важното е да не насилваш нещата и да не се панираш. Бебката ти е прекалено малка и се води най - вече от твоите усещания и страхове, ако излезеш на разходка със свито сърце, тя усеща безпогрешно тревогата ти и започва да нервничи. И обратното. Колкото и да ти е тежко, ще свикне, да видиш като почнат да се заглеждат какъв кеф настава. Тогава ще си наваксате с разходките.  Сега и без това сте прекалено мънички за големи маршрути и пробези. 
Гушкай я, успокоявай я, опитай се да направиш количката обичано място, като я слагаш и вкъщи вътре и я занимаваш с играчки, да види, че няма страшно. И навън спирай, колкото е нужно и пак гушкай, говори, пей ако трябва. Хич да не ти пука от хората, всички са били така. А и ревът на бебето е най - дразнещ, силен и продължителен в очите на собствената му майка. От собствен опит ти го казвам. На околните не им прави впечатление.
Успех!

Три месеца изкара само в количката /само като я сложих и заспиваше/ и навън по цял ден, по улиците... Сега от месец насам е толкова любопитна и така се кокори, че не иска изобщо в количката - стоим само по парковете .... Чакам с нетърпение да започне да сяда и си мисля, че проблема ми ще се реши  При нас проблема не е в гушкането, а в това да може да гледа! Защото като е в кошчето за кола е малко по повдигната и си кротува.
Всичко е периоди... дано да свикне твоя бебок в количката!

Отначало и ние плачехме.После свикна и единствения начин да спи беше да сме навън на разходка или в къщи за да я приспя я люшках.Сега даже понякога я използвам и за столче за хранене.Не искам да те тревожа но някои бебета плачат в количките.Мойта братовчедка по същия начин плачеше до голяма.И аз неможех да я разбера.Изскарвахме я навън и тя започваше да реве.Пробвала ли си като е в количката да даваш залъгалка.

Благодаря ви мили момичета ,е сега поне съм сигурна ,че не само мойта бебочка не харесва количката. дано наистина по-скоро се справим ,защото и на мен не ми дава сърце да я мъча,но пък искам да излизаме на въздух.

Изскарвай я.Бебчетата трябва да са на въздух.Не само твойта плаче.

И аз си нося кенгурото в багажника на количката. Моя реве вечер предимно. Иска да вижда. Вече повдигам гръбче на 45 градуса, но не му е достатъчно.. На мама любопиткото! Виждала съм майки да си бутат количката с бебе на ръце, на мен не ми е удобно и за това в кенгурото, но имай предвид че сега в жегите не се препиръчва че и то много спарва.. Прецени според температурата навън.. Внимавай да не го претоплиш!

Имаш късмет, че поне на ръце млъква 
София не искаше нито в количка, нито на ръце, извеждах я на терасата да подиша "чист" въздух и като й мина след няколко месеца продължих с разходките. Щом не иска- не иска, защо да имам раздразнено и ревящо бебе, като може да си е спокойно и усмихнато, за всичко има време, води се по детето 

Синът ми ревеше така в количката като много малко бебе. Спомням си, че краката съм си счупвала да бързам да се прибера само и само да не плаче.
Нещата се оправиха изведнъж от самосебе си.

Здравей и честито бебче!   

Не съм чела другите отговори, споделям ти моя собствен личен опит.

Дъщеря ми също не искаше да лежи дълго в количката. За кратко - да, но после почваше да плаче. Обяснявам си го с това, че количката е странна нетипична за нея обстановка и има нужда да бъде гушната, за да се увери, че мама е до нея.

Повярвай ми, толкова малко бебе не може да плаче от каприз. Има нужда, страх я е, топло й е, студено й е - такива работи. Когато излизах на по-дълги разстояния, носех с мен кенгурото и като се разревеше Симона, я слагах вътре и бутах празна количка.

Нещата се нормализираха чак когато започнах да я слагам на първата степен леко поседнала и когато тя вече виждаше и можеше сама да се разсейва.

И до сега се случва да бутам празна количка и да я нося на ръце. Гушкай си бебето, когато плаче, защото то има нужда от нещо.

Успех! 

Моето слънчице е на 3 месеца и досега нямахме проблем,но от няколко дни неиска да се вози в количката. А днес беше вече върхът,така плака че чак се захласна и си я прибрах гушната. Аз смятам ,че се страхуват и то най-вече от шумът на колите.Много е неприятно,но се моля дано го надрасне с времето.

П.С. А как ви гледа количката,ако не те вижда бебето може да смята,че е само.Нашата е такава и вече съжалявам 

Имахме такъв период и ние.После свикна.Бях й наслагала разни дрънкалки и пеещи играчки да се разсейва,но пак не винаги помагаха.И това отминава,спокойно

Период, който ще отмине, без да я "научаваш" на каквото и да е 

Ние сме почти на 9м вече, но все още не можем да се научим в количката. Ужасно е, като излизаме уж се радва много, но след 5 мин става страшна история. Не мога да стигна до кухнята/а е на 15 мин от къщи/ , носим се за известно време, после в количката, и пак, и пак... Вече си мисля, че е каприз и съм загубила надежда да се оправи.

Позната история и двете ми хлапета плачеха в количката. Свикнаха си самички някъде след 4-5 месец. И ние се спасявахме с кенгурото.

Моята количка е с въртяща се дръжка, но винаги съм я возила с лице навън (а не към мен). Така ми е по-маневрена, заради предните завиващи колела. Бебе на 1 месец мисля не може да те вижда как буташ количката или дори да те вижда, едва ли е съвсем наясно, че това си ти и може да бъде спокойно. А на около 4-5 месеца вече виждат достатъчно добре да се занимават и заглеждат по нещата, покрай които минавате.

На моята приятелка малката е така и вече е на 5месеца и няма спасение.Само на ръце количката я носят само като заспи да я сложат вътре,като се събуди и пак ревва.Нищо не помага.Ние пък бях ме точно обратното,дано намерите начин.Чувала съм и за други деца така дето обаче постепенно свиквали.

И при нас беше така , не можех да стигна до парка и се връщахме на ръце, а я сложа а рев, при нас спасението дойде, като започна да сяда, и да оглежда към края на 6 месец, но да си призная и сега се случва да се прибираме на ръце, от време на време.Единствения съвет, който мога да ти дам е да омекотиш, колкото е възможно количката, така че Бебо да се чувства закътан и сигурен,/макар че в тази жега малко трудно/ иначе само търпение и любов! ::