Привет от мен, нова съм тук и след като обиколих какви ли не специалисти се обръщам към обществото на бг мама с надеждата някой да е изживял това, което аз изживявам и да намеря някакъв изход, защото вече се отчайвам. Излагам Ви кратката версия и съм на линия във всеки един момент за дългата. Родих второто си дете на 28.09.16 с инфекция, тромбоцитопенията и ивк 2ра степен изписаха го след 18 дни в интензивното отделение аз останах 16 заради кърмата, но не издържах повече психически, защото не се знаеше кога ще го изпишат. След като се прибрахме вкъщи 2 м. пълно щастие кърмене, цедене, любов радост. На 1 м. и половина бебето спеше по цяла нощ, аз ставам с кефпо 2 пъти да се цедя да стимулирам лактацията, но на 11ти декември през нощта млякото не тргвс, гърди пълни, бебе спи не ще да суче, това се повтори няколко пъти и по това време ми се възстанови менструацията, мъжа замина за уикенда с фирмата, стрес нерви гледам и двете деца (другото на 2 г.), липсва ми мъжа, млякото не тръгва. Купих си окситоцин ампули капвам в носа и тръгва. Мъжа се прибра няколко дни всичко 6 после се започна една тревожност, раздразнение, уплаших се махнах окситоцина, говорих с психолог успокоих се млякото тръгна. На другия ден мъжа излезе с баткото и внезапна паник атака дезориентация, сърцебиене чувство на самота изоставеният, ядосване, че млякото не тръгва. Повтори се няколко пъти. Психиатър лека следродилна е мине. Да ама не, все по-трудно кърмене, кошмари тревожност. Преодолях паник атаките като си казах майната му на кърменето баткото порасна и на АМ. Но ги замести силна апатия особено в часовете от 13-19.00ч. вечер има леко подобрение като се прибере и мъжа ми. През деня нищо не ми се прави, нищо не ми е интересно, ще умра от скука, еднообразие, нежелание да се занимавам с бебето, сякаш ми изчезна любовта към него, нищо от обичайните неща, които обичам не ми се правят, чувствам се като в затвор и не искам да оставам сама с бебето. Добре, че баткото си е вкъщи до мен тези дни да имам занимание. Вече и на мъжа ми взе да му писва, мрънка за недовършени домакински задължения и му е все по-трудно да проявява разбиране. Психиатър отново изписа ми неолексан почнах го и без това кърменето се превърна в неприятно изживяване и стрес, но се цедя колкото мога да не би да ми мине и да ме е яд, че съм прецаксла кърмата, за която толкова се старах. Депресията ли прецака кърменето или притеснението ми по кърмата отключи депресията не знам, но се чувствам ужасно сякаш някой е изсмуйал цялото щастие на света и се плаща много дали, как, кога ще ми мине към кого да се обърна за помощ. Ще оценя всяко мнение и всеки коментар, който може да е от полза. Благодаря ви предварително!
- Публикувана: 6 ян. 2017, 18:18 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 12:35 ч.
Следродилна депресия, тревожност и проблеми с кърменето
Привет от мен, нова съм тук и след като обиколих какви ли не специалисти се обръщам към обществото на бг мама с надеждата някой да е изживял това, което аз изживявам и да намеря някакъв изход, защото вече се отчайвам. Излагам Ви кратката версия и съм на линия във всеки един момент за дългата. Родих второто си дете на 28.09.16 с инфекция, тромбоцитопенията и ивк 2ра степен изписаха го след 18 дни в интензивното отделение аз останах 16 заради кърмата, но не издържах повече психически, защото не се знаеше кога ще го изпишат. След като се прибрахме вкъщи 2 м. пълно щастие кърмене, цедене, любов радост. На 1 м. и половина бебето спеше по цяла нощ, аз ставам с кефпо 2 пъти да се цедя да стимулирам лактацията, но на 11ти декември през нощта млякото не тргвс, гърди пълни, бебе спи не ще да суче, това се повтори няколко пъти и по това време ми се възстанови менструацията, мъжа замина за уикенда с фирмата, стрес нерви гледам и двете деца (другото на 2 г.), липсва ми мъжа, млякото не тръгва. Купих си окситоцин ампули капвам в носа и тръгва. Мъжа се прибра няколко дни всичко 6 после се започна една тревожност, раздразнение, уплаших се махнах окситоцина, говорих с психолог успокоих се млякото тръгна. На другия ден мъжа излезе с баткото и внезапна паник атака дезориентация, сърцебиене чувство на самота изоставеният, ядосване, че млякото не тръгва. Повтори се няколко пъти. Психиатър лека следродилна е мине. Да ама не, все по-трудно кърмене, кошмари тревожност. Преодолях паник атаките като си казах майната му на кърменето баткото порасна и на АМ. Но ги замести силна апатия особено в часовете от 13-19.00ч. вечер има леко подобрение като се прибере и мъжа ми. През деня нищо не ми се прави, нищо не ми е интересно, ще умра от скука, еднообразие, нежелание да се занимавам с бебето, сякаш ми изчезна любовта към него, нищо от обичайните неща, които обичам не ми се правят, чувствам се като в затвор и не искам да оставам сама с бебето. Добре, че баткото си е вкъщи до мен тези дни да имам занимание. Вече и на мъжа ми взе да му писва, мрънка за недовършени домакински задължения и му е все по-трудно да проявява разбиране. Психиатър отново изписа ми неолексан почнах го и без това кърменето се превърна в неприятно изживяване и стрес, но се цедя колкото мога да не би да ми мине и да ме е яд, че съм прецаксла кърмата, за която толкова се старах. Депресията ли прецака кърменето или притеснението ми по кърмата отключи депресията не знам, но се чувствам ужасно сякаш някой е изсмуйал цялото щастие на света и се плаща много дали, как, кога ще ми мине към кого да се обърна за помощ. Ще оценя всяко мнение и всеки коментар, който може да е от полза. Благодаря ви предварително!
Здравей!
И аз съм нова тук, но искрено се надявам да намеря полезни съвети и практични неща, както и запознанства с мами.
Много кофти е това, което си преживяла и продължаваш. Аз помня колко кошмарна беше моята следродилна депресия. След месеци на какви ли не емоции, попаднах на добър хомеопат. Препоръча ми специалитет. Казва се Стресбел и се родих откакто запонах приема. И на таткото давам, защото няма как да липсва напрежение на младо семейство с първо дете.
Благодаря за подкрепата мислех си, че това следродилна депресия е каприз на холивудските звезди и на бас обикновените не може да се случи подобно нещо, още повече, че с първото дете не съм имала никакви проблеми, а в живота съм преживявала много п-ужасни неща и не съм изпадала в депресии и съм си намирала начини да се чувствам добре, но сега сякаш на света няма нищо, което да ме зарадва. Какви бяха твоите симптоми на следродилна депресия и кога се почувства нормално отново?
Благодаря за подкрепата мислех си, че това следродилна депресия е каприз на холивудските звезди и на бас обикновените не може да се случи подобно нещо, още повече, че с първото дете не съм имала никакви проблеми, а в живота съм преживявала много п-ужасни неща и не съм изпадала в депресии и съм си намирала начини да се чувствам добре, но сега сякаш на света няма нищо, което да ме зарадва. Какви бяха твоите симптоми на следродилна депресия и кога се почувства нормално отново?
Привет!
Мисля, че много майки минават през този период, но не смеят да споделят.
Мина се време откакто започнах с хомеопатията и някъде след около месец вече бях много по-спокойна, към втория вече съвсем.
Много се настрадах, но в рамките на три месеца вече бях тип-топ и се радвам на детето като адекватна майка. Разбира се и съпруга ми се успокои. Всичко налекна. Важното лично за мен е, че не стигнах до употребата на антидепресанти. Успех и на теб! Ще се радвам да споделиш като вече всичко е в миналото. 
Кърмеше ли и хомеопатията съвместима ли е? И какви бяха чувствата ти спрямо бебето?
Към детето... Не съм изпитвала нещо по-различно от любов. Като цяло, появи ли се първото дете, ситуацията много се променя. Но за това ми помогна един семеен консултант по системата Хюман Дизайн.
Здравей.Защо не опиташ да се изнъкнеш от задълженията и скучното ежедневие.Хвани някоя приятелка и излезте някъде на места ,които харесваш или направи някаква промяна със себе си ,било то на фризьор или на маникюр ..просто някъде където да не мислиш за децата или домакинските задължения.Опитвай се през ден или всеки ден да си взимаш 1 час почивка само за теб.
