Публикувана: 30 юни 2007, 22:33 ч.
Последно мнение: 20 юли 2007, 15:46 ч.

Това ли е таткото

3 393
48
1

Гост

# 15 2 юли 2007, 13:51 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

всеки мисли така
и има моменти когато вярва в това
дори да има деца, дори да няма видими проблеми
друг е въпроса, че тръгнем ли да търсим вината извън себе си в някакъв вид СУЕВЕРИЯ - това вече е зле
по простата причина, че тогава няма с какво да се БОРИМ, щото срещу СЪДБАТА не може да се борим, нали? и с тава "лесно" - тръгваме си от този човек, казваме си "не мога нищо да променя - съдба", "всичко е предопределено"
и въобще - пасуваме и чакаме нещата са ми да се наредят
е колкото и да вървям в съдбата - вярвам преди всичко че ТРЯБВА да се БОРЯ за всек свой миг под слънцето, че борбата е уморитгелна и жестока, но че само това е врния път и дори да е предопределено нещо - ако спра да се боря ще си утежня положението
защото за мен живота е да знаеш, че ще се случи най-лошото...но да се бориш ъс зъби и нокти да направиш и дадеш най-доброто от себе си! в това е смисъла - когато ни е тежко ибезнадеждо - да продължаваме напред, дори когато не вярваме, нямаме надежди и дори когато сякаш няма любов...

виж друг е въпроса ако се съмняваш в своитге чувства към мъжа до теб...тогава мисли своевременно за да не нараниш наистина и едно дете после със съмненията си и разбития си живот! нече някой е застрахован от такъв развой на събитията, но е грехота да имаш подозрения и да не се убедиш в чувствата си преди да имаш дете...поне за мен

# 16 2 юли 2007, 14:23 ч.

Мнения: 2 422

Животът е гаден и несправедлив, това е заключението ми. Важно е да се обичаме и да продължим напред! Аз ще бъда майка по един или друг начин, това се отнася и за всички Вас! ТАКА Е........ Верити браво newsm10

Понякога като се скараме с мъж ми /аз съм малко труден характер много мисля а той е малко по така да има веселба/ си мисля и аз такива работи, че насилвам нещата и че може би не трябва да го правя толкова трудно, а да оставя водата да тече в коритото си а не да поливам моята градинка............... Embarassed

ОФФФФФФФФФ ЗАЩО Е ТОЛКОВА СЛОЖЕН И ТРУДЕН ТОЗИ ЖИВОТ Weary

# 17 2 юли 2007, 15:10 ч.

ммного благодаря,на хората,които са направили опит да ем разберат,без да "скачат" Wink

))и на другите благодаря!Аз също много обичам мъжа си,просто нещата се развиха така-запознахме се,влюбихме се,започнахме опити,оженихме се,опознахме се.Само заради това съм се питала,защото не съм искала да се насилвам,прекалено много енергия ми отнеха опитите до сега.А ако ми кажете,че не сте се запитвали все в някакъв момент-защо са тези усилия и не ви ли погубват,то,явно аз съм сбърканата.Иначе съм супер позитивен неща и никога не съм се отказвала!Това е:)Пак благодаря на всички и много успехи ви желая

# 18 2 юли 2007, 15:34 ч.

Мнения: 2 422

защо са тези усилия и не ви ли погубват.................. Това лие въпроса ти????? Thinking

ами ще ти кажа едно Naughty

........ Всеки сам решава да ме погубват... НЕ .. НЕ МЕ ПОГУБВАТ ако искаш ДЕТЕ правиш усилия ако ли не си гледаш кефа

# 19 2 юли 2007, 16:10 ч.

Мнения: 740

Maiapetrova, не прекаляваш ли малко?

Пътя на борбата със стерилитета е дълъг, трънлив, неравен и с неясен изход - всеки го върви както може - кой с вдигната глава и вперен поглед напред, кой пълзейки...
По всеки път се губи нещо и нещо се намира. Аз загубих розовите си очила, намерих истински приятели, сдобих се с волско търпение, философски поглед и малко мъдрост.

Не знам дали тази борба ме погубва, но много ме променя. Неминуемо се промени и връзката ни.
Ние се борим с мъжки фактор и аз мъжа си никога няма да изоставя сам в тази ситуация.
Но въпроси си задавам ежедневно, ежечасно, ежеминутно - на някои дори успявам да си отгворя... Други остават след себе си горчилка от ненамерени отговори.
Благодаря, Верити.

# 20 2 юли 2007, 16:15 ч.

Именно!Аз не съм тръгнала да се отказвам,самосъжалявам и прочие.Просто понякога човек изпада в дупки ,на собствените си въпроси.И нали,това е идеята на форума-да споделиш с хора,които са минали през това.....подкрепата е адски важна и за такава деликатна тема,не трябва да се подхожда грубо и сукор,според мен поне. Hug

# 21 2 юли 2007, 16:40 ч.

Мнения: 364

Цитат на: bubamara:) в пн, 02 юли 2007, 16:15

Нормално е да изпадаме в подобни състояния! Подкрепата е много важна, разбира се! Понякога, обаче, човек толкова е затънал в дупката, че се нуждае от едно приятелско разтърсване, за да се освести! Понякога едно "Я се стегни!", върши по-добра работа! Hug

Иначе, на всички ни е ясно, през какво преминава всяка от нас - за чувствата, емоциите, съмненията, страховете! Трудно е, но ще се справим! Важно е да си заредим с позитивизъм! Peace

Повече усмивки и приятни мигове ви пожелавам! Hug

# 22 2 юли 2007, 17:02 ч.

подкрепям с всички лапки:)))верно е,че приятелския шут върши работа,но,аз сама си го бия нон стоп:)трябваха ми 2 години да се престраша да пиша в подобен форум,щото съм си "таралежът е птица упорита,не го ли ритнеш,не полита" Simple Smile

)))и даа,всеки нещо го е довело в този форум,но като открих темата,просто ми беше зле.Сега ми е добре и много се радвам,че имам възможност да контактувам с жени като вас bouquet

за позитивизма-задължеее

# 23 2 юли 2007, 17:49 ч.

до морето
Мнения: 494

Цитат на: Simma в пн, 02 юли 2007, 16:10

Пътя на борбата със стерилитета е дълъг, трънлив, неравен и с неясен изход - всеки го върви както може - кой с вдигната глава и вперен поглед напред, кой пълзейки...
По всеки път се губи нещо и нещо се намира. Аз загубих розовите си очила, намерих истински приятели, сдобих се с волско търпение, философски поглед и малко мъдрост.

Не знам дали тази борба ме погубва, но много ме променя. Неминуемо се промени и връзката ни.

Съгласна съм на 100%. Всяко изпитание ни се отразява, въпросът е до колко ще можем да изведем положителното от ситуацията.

# 24 2 юли 2007, 17:52 ч.

Мнения: 1 475

Може да ми се смеете за това което ще ви кажа, ние още не сме почнали с бебеправеното, поради една или друга причина, но във връзка с това, което си мислиш, ще ти кажа, че и аз непрекъснато си задавам тези въпроси, даже нещо малко около темата, взехме си коте от 2 седмици- и аз почнах и за него да си мисля, дали му е добре с нас, дали нещо не го боли, като мяука, вчера беше направило беля и му се скарах и като че ли това коте разбра и излезе и легна в коридора и стоя там четири часа без да мръдне, и на мен ми стана мъчно, че съм му се скарала и почнах да си задавам пак въпроса- аз лошо ли се грижа за него и на него добре ли му е с нас???И каква майка бих била, щом като се скарах на едно животинче и то разбра и непомръдна от коридора цели 4часа докато не отидох при него и го взех и се "сдобрихме"
Та си се представям ако забременея, какво ще стане и какви ли не мисли ще са ми в главата, защото сега мисля нон-стоп за евентуална забременяване, дали момента е подходящ, дали това ще е "моя" татко,и още куп други въпроси от този сорт???А след това???

# 25 2 юли 2007, 18:00 ч.

Мнения: 2 422

и мисля за благото на семейството, а той си гледа кефа насам натам кво му пука, Twisted Evil

че имаме проблем. Ние също имаме мъжки фактор и понякога ме хваща яд, че той си гледа кефа пък аз се терзая ..... а що ли??? Twisted Evil

не съм егоист Embarassed

ама що аз да страдам а той вятър го веееееее уж е с мен и зад мен винаги ама си прави квот си иска. Не го разбирам това .... може и да съм луда?? newsm78

Последна редакция: пн, 02 юли 2007, 18:10 от maiapetrova

# 26 2 юли 2007, 18:05 ч.

Майче(от мая:)),не си луда,ама хич!!!просто,истината е,че жената влач1и каиша и тва си е.Аз също съм много грижовна и слънчева,ама понякога полудявам,като се прибере и вземе мрън мрън,а аз -нищо все едно не правя....щото къщата сама се чисти,яденето само се готви,изпитите ми сами се вземат....а на всичко отгоре,се правя на чичо Фройд,понеже да си на 30 хич не бил лек пубертет за мъжете. Rolling Eyes

нооо,това си е-за това беше темата ми-просто бях напрегната и тук изригнах.А за котето и децата-искам да ти разкажа нещо.....

# 27 2 юли 2007, 18:10 ч.

една от най-добрите ми приятелки забременя.Не можех да повярвам,аз правя опити от 2 години,тя отведнъж без кондом,забременя.И ме пита какво да прави-отвърнах й,че не съм човека,дето взима такива решения,само мога да я подкрепя,каквото й да стане.Каза ми,че е решила да задържи бебето,понеже,като гледала аз какви проблеми имам я дострашало.Като беше бременна се чувахме в скайп и тя ми разправя,че ми завиждала,че имам опит с гледане на деца(имам брат на 2 години,който почти съм отгледала).Аз й казах,че няма връзка,като тази между майката й детето,раснало в утробата й,така че щом се появи бебенцето,сама ще се оправи и без опит.Изводът ми е,че-не трябва адс е тревожиш,мила.Щом си задаваш такива въпроси,значи си достатъчно съвестна и съм убедена-прекрасна бъдеща майка.Моята мама веднъж ми каза(аз я питах през сълзи добър човек ли съм)-"лошите хора не си задават този въпрос"таа,не се паникъосвай напразно,всичко ще бъде наред

# 28 2 юли 2007, 18:12 ч.

Мнения: 2 422

Разкажи мило слушам те ........хайде де
опаааааа oops

# 29 2 юли 2007, 18:15 ч.

еммм,тва беше:)дозата поучителна история:)))))още нещо да ви питам-има ли дискриминация на младите майки,според вас????понеже съм само на 21,а съм много зряла според повечето хора.И съм се вбесявала,понеже,отивам в някоя клиника и ме гледат презрително от рода на "амм,тя тая е млада,кво е седнала да мрънка и тн" и супер откачам.....

Препоръчани теми

МЪЖКИ ФАКТОР - спермограма, витамини, съвети - Тема 19

Дългото чакане след трансфер- тема 112

Пациентки на НЕОВИТРО / Д-р Ралица Сенкова

Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 88

Причина:

Причина: