и има моменти когато вярва в това
дори да има деца, дори да няма видими проблеми
друг е въпроса, че тръгнем ли да търсим вината извън себе си в някакъв вид СУЕВЕРИЯ - това вече е зле
по простата причина, че тогава няма с какво да се БОРИМ, щото срещу СЪДБАТА не може да се борим, нали? и с тава "лесно" - тръгваме си от този човек, казваме си "не мога нищо да променя - съдба", "всичко е предопределено"
и въобще - пасуваме и чакаме нещата са ми да се наредят
е колкото и да вървям в съдбата - вярвам преди всичко че ТРЯБВА да се БОРЯ за всек свой миг под слънцето, че борбата е уморитгелна и жестока, но че само това е врния път и дори да е предопределено нещо - ако спра да се боря ще си утежня положението
защото за мен живота е да знаеш, че ще се случи най-лошото...но да се бориш ъс зъби и нокти да направиш и дадеш най-доброто от себе си! в това е смисъла - когато ни е тежко ибезнадеждо - да продължаваме напред, дори когато не вярваме, нямаме надежди и дори когато сякаш няма любов...
виж друг е въпроса ако се съмняваш в своитге чувства към мъжа до теб...тогава мисли своевременно за да не нараниш наистина и едно дете после със съмненията си и разбития си живот! нече някой е застрахован от такъв развой на събитията, но е грехота да имаш подозрения и да не се убедиш в чувствата си преди да имаш дете...поне за мен