Отговори
# 30
  • Мнения: X
никак - оставям ги да се оправят. мъчно ми е понякога ама.... не смятам че е редно да застана срещу дете за да "спася" моето...
всъщност не е баш никак де - приказвам - и на моето и на другото - на моето обяснявам да не се плаши и да се дръпне, а на чуждото - че моето всъщност нищо толкова не му е сторило че да се налага бой  hahaha

# 31
  • Мнения: 102
Когато става въпрос за връстници на дъщеря ми (2-3 годишни) гледам да ги предпазя взаимно,защото още не разбират.Но когато по-големи деца посягат без причина или са агресивни, се намесвам без да чакам реакцията на родителя,която често е ненавременна. Crossing ArmsПо-интелигентните и разбрани родители обикновено повтарят моята забележка,но за съжаление рядко се случват такива.Повечето деца имат лошо отношение и възпитание,заради нехайството на своите родители. Sad

# 32
  • Мнения: 327
А ние сме точно от тези агресивните  Sad Агресията започна след първите игри в пясъка с децата. В началото му дърпаха играчките, а той само стоеше и се чудеше какво става, докато не реши да действа и той по същия начин. Издърпва играчките от ръчичките на децата /и на по-малки и на по-големи/, удря, щипе като му се опъват, а понякога и съвсем безпричинно го прави. Винаги съм на щрек и на близо, за да реагирам на време, т.е. да го възпра. И говоря, и обяснявам, и крещя и го удрям по ръцете и.... нищо не помага. Наистина ми става много неприятно от това, но засега нищо не е помогнало, надявам се да е само период и да отмине или поне да започне да разбира че това не е хубаво и  не трябва да се прави. Дори когато гушка някое детенце, пак съм нащрек, защото понякога гушкането се превръща в стискане и завършва със щипане. Та като вземе да гушка някой, гледам да прекратя набързо и това, зашото ме е страх как ще завърши. Доста от сблъсъците и ударите предотвратявам, някои спирам в начална фаза, но има и такива при които не мога да реагирам на време. Но съм винаги на близо и в готовност, защото си знам детето. Повярвайте и от другата страна не е лесно  Sad

# 33
  • Мнения: 327
И още нещо само да добавя... Когато му обяснявам, че другото детенце го боли и че ще плачи, и че ако някой него го удари също ще го заболи и т.н. започва сам да се удря или щипе или хапе и то до болка... ooooh!

# 34
  • София
  • Мнения: 15 232
Sunsunny , и Иво беше такъв докато не навърши 3-3,5 години. Вечно бях на една ръка разстояние от него.
Но децата растат, променят се. Иво вече изобщо не е такова дете. Дано и твоето да се укроти.

# 35
  • Мнения: 327
Vivi и аз се надявам да мине, ама ако може по-скоро  Embarassed

# 36
  • Мнения: 6 164
И ние имаме такива премеждия с едно-две деца от квартала, които бият другите. Майките им не го взимат особено присърце, едната се прави на глуха и сляпа, другата пък го бие, ама не обяснява на детето защо го бие и не само, че то не разбира, ами става и още по-агресивно от боя. Аз съм се опитвала да му говоря спокойно и да му обяснявам, но явно няма такъв респект към мен, трябва майка му да му го обясни. И на нея съм й говорила, защото сме що-годе близки покрай децата, но на нея не й дреме особено. Убедена е, че с;ед като го е спукала от бой, си е свършила работата. А ми е жал, защото то хем плаче, хем изпада в истерия и започва да блъска и хвърля от яд на майка му. Тя го настървява дори повече така. Опасенията ми са да не прихване и моето дете тази агресия. Засега го взимам настрана и го пазя, но няма да се поколебая да сменя средата и компанията с друга, ако видя, че и моето започва да копира това поведение.

# 37
  • Мнения: 5 539
Правя забележка на агресивното дете. Те са малки още и обикновено авторитетът на непознатия възрастен върши работа. Ако се случи пак и видя, че няма оправия, дърпам дъщеря ми да не играе с другото дете. Ако майката се държи безразлично към случката, понякога пускам някоя реплика на принципа: Казвам ти, дъще, сещай се, снахо.
Но не бих вдигнала скандал на майката или пък да й се разкрещя, че детето й е невъзпитано и лошо. В края на краищата, всяко дете може да прояви агресия в някой момент.

# 38
  • Мнения: 179
Милен обича, да се пази, като избягва конфликтните деца. Ако все пак, те не го оставят на мира, гледа да се справи сам. Но знае, че винаги гледам какво става.

# 39
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Приближавам моето дете - другото налита, аз слагам ръка над моето - онова се удра в ръката ми, аз му казвам не така, аз не давам да бият моето дете. Общо взето има ефект.

Е едно дете вчера се опита в гръб да спъне моето - съпругът ми го видя и извика името на другото и то спря. Да знаят че са под контрол, като мама и тати не им обръщат внимание.

# 40
  • Мнения: 6 315
Правя забележки, няма начин. На моят обикновено на бой му налитат по-големи деца, а той стои и гледа неразбиращо  Rolling Eyes. А и напоследък такива "тарикатчета" са се навъдили, че ... Confused

# 41
  • Мнения: 374
Отначало не се намесвах, но и дъщеря ми седеше, гледаше и страдаше, когато другите деца й вземаха играчката или я бутнеха на пързалката. Мислех, че това е правилната тактика, но забелязах, че когато започнах да се намесвам и да я защитавам, тя постепенно започна да се чувства по-сигурна и да си пази сама правата.

# 42
  • Мнения: 789
Ще помоля майката да си превъзпита детето и в крайна сметка няма да ги събирам заедно.

А ако на майката не й пука?
Ива е още малка, винаги седя точно до нея, че сега проходи и още не е стабилна. Днес обаче едно детенце я блъсна и добре, че успях да я хвана. Лошо щеше да се удари. Другото е по-голямо, може би на 3-4, беше си оставило куклата и хукна да си я вземе, ама реши да мине през моето дете. Еми определено не го оставих просто така. Хванах го за ръката и го дръпнах назад, след което започнах направо да му се карам, че не може така да блъска бебетата и трябва да заобиколи, не да минава през тях. Майката изобщо не реагира. То и друг път така е тичало да си вземе играчката като види, че Ива я наближава, даже от ръцете й си ги дърпа, нищо, че не си играе с тях. При тези ситуации обяснявам на Ива, че не е наша и толкова. Сърцето ми се къса - така жално гледа, но като не й я дават, не може да я вземем.  Но да оставя някой да ми блъска детето, ами просто няма да го бъде  Naughty

# 43
  • Мнения: 4 406
все още стоя на 2 ръце разстояние от детето. не че той търси помощ, де- ако някой го тормози, замахва и... понякога го спирам, но понякога го оставям да се оправя сам... преценявам според ситуацията. ако само са се сдърпали за лопатка или кофичка, не е страшно, но да се блъскат на пързалката не позволявам. случвало ми се е да смъквам както моето, така и друго дете- агресорче, което застрашава останалите. и съм се карала. никога родител не е идвал да ми търси сметка защо се карам на неговото дете.
най- много се дразня на децата, които се катерят наобратно по пързалката...

# 44
  • Мнения: 1 520
най- много се дразня на децата, които се катерят наобратно по пързалката...

И мен.
В такива ситуации на висок глас казвам на моето, че така правят само невъзпитаните деца.
Онзи ден случая беше същия.
Моето се качило да се пързаля. Качват се други две, едно отпред, едно отзад по стълбите. Това от пред буквално прескачаше главата на моето. И му казват иди на друга, щото тука ще си подаваме чука. (един дървен чук да си го плъзгат).
Еее, не си го подаваха. Скръцнах им отсреща.

Ай, ще им се невиди. А оня, таткото му е по-важно да пресуши бутилката.  #Cussing out

Общи условия

Активация на акаунт