Най-голямата беля,която направихте като дете-разкажете

Бутнах баба ми в кладенеца. Бях на 6 г. 

Сериозно ли

По думите на майка ми са много

Намазала съм с черна вакса новите германски покривки и прясно боядисаните стени.
След повторното боядисване на стените грейнали големииииииии слънца с флумастер.

Като малко по-голяма на село се метнах пред идващия рейс, за да си взема топката. Баба ми щеше да получи удар. Естествено изядох голям бой

Лелееееее,ако започна да разказвам, с дни трябва да пиша!Само пакости съм правила като малка!
-С един приятел натрошихме фаровете и стоповете на около 100на коли- линейки, камиони,джипове, леки коли, пикапи... /идеята беше моя/, за да си правим съкровища от цветните стъкла, които да заравяме в земята. Била съм на около 5 години
- На 7-8 г. накъсах листата на един фикус/ всичките до едно- през средата,по дължина/. Фикусът го остави една приятелка на майка ми, да се грижи за него,докато е в Германия, Аз пък си казах: откъде налкъде ще се грижим за нейния фикус? и...го накъсах...а беше огромно дърво!
- като по-голяма раздавах дрехите и обувките на майка ми/само от чужбина пазаруваше тя/ -на приятелките ми, защото те нямаше откъде да имат такива неща...че един път си беше видяла едно сако върху майката на приятелката ми...жензта съдийка,облечена със сакото на майка ми..
Божееее, ако дъщеря ми ми го беше направила подобно нещоооо
и още много и много ..

А не, майтап! Сериозно ами. 

добре де, тази съдийка не е ли питала дъщеря си откъде това сако, чуждо сако, как така просто обличаш някакво сако?

Шушон, и какво стана с баба ти?

Оффф,хич не е смешно ,ама ще се на...м от хилоч

и майка ми това я поптала, а тя и отговорила:Ами дъщеря ми ми го даде... а ние бяхме в 7ми или 8ми клас

Много често правех наводнения, подстригах на майка ми палтото от сребърна лисица за да не му е топло лятото. Това се сещам сега

Аз пък обичах да се правя на учителка ,и за черна дъска използвах секцията в хола ,да не ви казвам каква стана от тебеширите

на първо четене се сещам, че загубих 5 лв - не е много, но аз се притесних ужасно, и понеже нашите ги нямаше, легнах и се завих презглава с едно одеяло да се скрия, уж че ме няма. И съм заспала. И понеже бях дребна и слаботелесна, като се върнали, почнали да ме търсят, обаче на леглото виждат само хвърлено одеяло. Звънели къде ли не, побъркали се, накрая явно аз съм се размърдала и хоп- под одеялото имало детенце.
Не го включвам в белите, но като бях на 5 години, ме оставяха сама вкъщи с книжки и курабийки, нямаше кой да ме гледа. Беше ми терсене сама и си пусках радиото, обаче то на батерии. За половин ден батериите заминаваха, от големите, плоските никополските.
веднъж ме заварили да бъркам в контакта с кука за плетене, оттогава ми е страст плетенето 

Не си спомням. 
Лошото е, че и майка ми не си спомня!
Е, по-късно си наваксах.

Не помня на колко год.съм била,може би 5-6..На приятелката ми и трябваха яйца и ми звъни долу пред входа,аз от 8-мия етаж се провиквам "Сигурна ли си,че ще ги хванеш?"Тя "сигурна съм" Пуснах и две яйца а съседката ме видяла и естествено веднага казала на майка ми.. а после ядох най-сигурния бой на света,след което ме изпратиха с метла и парцал да почистя.

Със сигурност има и други истории,но от харда ми това искочи първо..

Аз пък използвах вратата на детската за "дъска", ама я изписах с флумастер Пуста мания да се правим на учителки

На малките новоизлюпени пиленца,(на баба)много исках да им дам да пият вода и понеже упорито отказваха,реших да ги топя във водата целите!Просто ги окъпах!Беше ужасно горещо....

Спомням си ,че сестара ми имаше резци и дълбаеше по едни линолеуми парчета/тя е 6 години по-голяма/ На мен не ми даваха ,защото те били за ученици.Стоя  си един ден сама в къщи и съзирам скъпоцените резци,но нямам  къде да дълбая.Запрятам големия персийски килим в хола и новия балатум  беше  възнаграден с художествените способности на 5 годишно дете.После скрих произвединието ,щото усетих, че май не е редно.Откриха го при едно голямо чистене,но доста късно.Само ми се караха.Мен не биеха,започвах да плача още  при  задаване на кавга.

Ами за доста се сещам, но най-яркият ми спомен е от едно лято като бях на 6-7. До блока ни имаше стадион и съответно включваха едни огромни пръскачки, за да поливат тревата. И един ден, аз и едно-две момченца, дружно се замъкнахме да се къпем на пръскачките. Сигурно два часа бяхме играли под тях, а през това време майка ми обърнала квартала да ме търси. Това е и единственият път, когато помня да съм яла бой  Толкова беше ядосана като ме видя, че директно ми шляпна един шамар 

Е, кво? Доживя до 82-годишна възраст. 

Като бях малка живеех главно у баба. Обичах да играя долу, но мразех баба да ме варди. Стиснахме си ръцете - тя да ме гледа от терасата. Само дето жената си има работа, а аз по цял ден вън. От време на време влиза, за да разбърка яденето. По едно време аз реших да духна на някъде. Жената ме търсила почти 2 часа, а аз качена върху някакви гаражи, си правя с един мой приятел база, в която да се крием. По едно време баба минава покрай тези гаражи, но не ме вижда, понеже си мисли, че ще ме намери някъде НА ЗЕМЯТА.
А аз, цялата омазана в масло или нещо друго черно, и махам ухилена като ряпа и и викам "Бааааабоооо, до магазина ли отивааааш?   
И досега не разбирам, как съм могла да и задам точно този въпрос в точно този момент. 
Спомням си, че ни прибра с този мой приятел. Него го прибра у тях, а мен ме влачи по стълбите до третия етаж, понеже не ми се тръгваше.
   Докато се раждаше брат ми ( била съм за 2ри клас ) баба ни остави със същия този приятел. Ние решихме, че ще скачаме по леглото. По едно време той си удари главата на стената и с изненада установихме, че стената хлътва. Била е стереопор ( не съм сигурна, дали се пише така). Тогава ми хрумна гениалната идея да си удряме главите в нея, понеже беше мека. Баба се върна и и призля направо. Цялата стена беше на глави.
Редовно се правех, че нещо съм болна, защото тогава баба правеше всевъзможното, за да ми угоди.
Събуждах я в 5 часа сутринта да ми прави палачинки. И докато горката жена ги пържеше, аз доволно си похърквах до 10.
А когато си лягах, я карах да ми разказва приказки. Да, ама на нея и се спеше повече от на мен. И от време на време заспиваше, а аз я събуждах. И винаги като питаше докъде стигнах я връщах на любимите ми моменти. Имаше вечери, в които съм я връщала по около 5 пъти.
Иначе редовно съм ги плашела с разни простотии, къде пукната глава, къде заклещена глава в една катерушка, къде глътнат език, къде с изкуствени рани. Веднъж ми текна кръв от носа и си размазах кръвта по главата и лазейки и пъшкайки отидох до баба ( другата този път ) в кухнята. Жената се паникьоса естествено. Следваше бурен изродски смях от моя страна.
А другата баба редовно я тормозех с разни охлюви. Имах навика да ги обожавам направо. Мъкнех ги навсякъде с мен. Вкъщи имаше поне по 10 наведнъж, които измираха постоянно. Пусках ги да ми лазят по ръцете, лицето и тн ..  Sick   Как се отказах от това ми обожание към лепко-флегматичните не знам.   
Ох... детство   
Ааа, любимото ми, което още го прилагам. Много обичам да ми ровичкат из косата. Едната ми баба изпитва фобия от въшки направо. Само докато се почеша и ме вика на проверка. Съответно всеки път като я видя здраво чесане с двете ръце и постигам желаното...

Ох, колко много имам да пиша! На прима виста се сещам за две истории.
 1. Мама беше учителка по физическо. Както често се случваше, няма къде да ни остави и ние тримата висим във физкултурния салон вече трети пореден час, и умираме от скука. Решихме да поиграем на учителки, натряскахме в бележниците на децата двойки и шестици по свое усмотрение и ...накрая си разделихме шамарите поравно.
 2. Подпалихме холската маса. Нали помните времето с режими на тока, водата и т.н. Играехме с восъка и масата пламна. Веднага задействахме с кофите вода, после забърсахме (да не е мокро), застлахме покривка и готово- нищо не личи. Връщат се нашите, събуват обувките- джвак-джвак по напоения мокет и истината лъсна.

Ето една от най-смешните ми случки:
Имах леля, която носеше от "чужбина" страхотни сапуни - всякакви цветове, кръгли, квадратни - невиждани в Бг неща  Баба ми ги нареждаше между дрехите в гардероба и те поемаха от свежия аромат. Бях на 6 години и един ден с приятелките ми решихме да се "измием" с тях, така че и ние да миришем така  Взех сапуните и отидохме у едната, в която имаше вана. Представете си три момичета как изхабяват до пълно разтопяване около петнайсетина сапуна НАВЕДНЪЖ 
Като цяло случката имаше само весели последици - баба ми започна да ми вика "Умчо" (заради стихотворението, в което Умчо се измива 7 пъти в неделя, за да не се мие през седмицата), а у приятелката ми поне една седмица ухаеше на онази толкова приятна и екзотична за времето си миризма на "чуждестранен" сапун 

В първи клас избягах от първия учебен ден. И от детската градина съм бягала. Организирах една групичка, замислих план и избягахме...

Редовно изпразвах съдържанието на хладилника през балкона да храня уличните котки и  кучета.

имах слабост към термометрите - чупех всякакви, включително и за аквариума
просто си играех и все се чупеха
но най-лошото е, че после ги криех и майка ми ги намираше след доста време 

Хулиганки такива 

Разлях червен лак на бял чаршаф.

В 5-ти клас се постригах сама(косата ми беше доста дълга), а Майка и Татко бяха на гурбет в Либия.Не искам да си спомням учудената физиономия на Майка след 1,5г. невиждане.Направо и прилоша на летището, а аз си мислех,че съм се постригала добре(около ушите много късо,а отзад опашки)

След усърдно спестяване,  мама купи нови завеси, шарени едни такива.... Скоро след това (докато тя беше на работа), реших да проверя - какво ще стане ако с бръснарско ножче( нямаше тогава самобръсначки, за нейно съжаление)  скоча от леглото (то беше в непосредствена близост) безброй пъти. Е, станаха на ивици! Които обаче, добросъвестно заших с конец... Откри ги чак на Голямото почистване след няколко месеца. Така убедено заявих,че незнам нищо по въпроса, че даже не ми се кара.... май реши, че са я прецакали в магазина....
Другата голяма беля - аз на 10, братовчедка ми на 14 - измъквахмве се нощем от къщи и ходехме на войнишки изпращания. На село това беше нещо като сватба - опъваха едни палатки едни трапези... Ние си щъкахме (аз, де - тя се халосваше с "гаджета")...Сутрин се прибирахме в 5, щото баба ставаше в 5.30 да храни животните. Истината се разкри чак след няколко години, когато я оперираха от апандисит и тя - да вземе да се изповяда на майка си, моля ви се!
Подпалих сеновала, но това не се брои, защото всъщност вятъра го подпали. Оставиха ме отговорник при варящите се буркани, аз само си играех на фея с вълшебна пръчка, от която летят искри.
Пусках мишките от капана в мазето (дето се съхраняваше жито, тикви и други благини) - да не умрат от глад, завалийките.
Баба, мреше да ми плете вълнени пуловерчета и чорапки, аз не ги понасях. Разплитах плетките - да не може да ги свърши....
На прясно боядисаната ограда - налепих листенца, камъчета и клечки, докато нашите спяха уморени следобяд. Много фешън стана, само дето те не мислеха така, когато се събудиха - таман беше изсъхнало....
Тоалетната стана убежище( за кратко) на едно коте, което не исках да избяга. Добросъвестно изгребах и попих водата - трябваха няколко ролки хартия и му постлах мекичко с кожухчето на баба...Това кожухче беше скъпоценна реликва от пантеона на семейните спомени, затова го избрах - да му е хубаво на котето.
Ох, много още мога да напиша...

Фраснах сестра си с един железен обръч по главата и  като я видях цялата в кръв се скрих на старата мушмула в дъното на двора, та да не ме докопат раздаващите правосъдие... Размина ми се, ама и доста дремах на клоните й, пък сестра ми и до ден днешен има спомен от мен.
...