Аз пък обичах да се правя на учителка ,и за черна дъска използвах секцията в хола ,да не ви казвам каква стана от тебеширите 
Аз пък използвах вратата на детската за "дъска", ама я изписах с флумастер
Пуста мания да се правим на учителки 
- Публикувана: 8 юли 2007, 19:12 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2007, 08:08 ч.
Най-голямата беля,която направихте като дете-разкажете
Аз пък използвах вратата на детската за "дъска", ама я изписах с флумастер
Пуста мания да се правим на учителки 
Спомням си ,че сестара ми имаше резци и дълбаеше по едни линолеуми парчета/тя е 6 години по-голяма/ На мен не ми даваха ,защото те били за ученици.Стоя си един ден сама в къщи и съзирам скъпоцените резци,но нямам къде да дълбая.Запрятам големия персийски килим в хола и новия балатум беше възнаграден с художествените способности на 5 годишно дете.После скрих произвединието ,щото усетих, че май не е редно.Откриха го при едно голямо чистене,но доста късно.Само ми се караха.Мен не биеха,започвах да плача още при задаване на кавга.
Ами за доста се сещам, но най-яркият ми спомен е от едно лято като бях на 6-7. До блока ни имаше стадион и съответно включваха едни огромни пръскачки, за да поливат тревата. И един ден, аз и едно-две момченца, дружно се замъкнахме да се къпем на пръскачките. Сигурно два часа бяхме играли под тях, а през това време майка ми обърнала квартала да ме търси. Това е и единственият път, когато помня да съм яла бой 
Толкова беше ядосана като ме видя, че директно ми шляпна един шамар 
Толкова беше ядосана като ме видя, че директно ми шляпна един шамар 
- като по-голяма раздавах дрехите и обувките на майка ми/само от чужбина пазаруваше тя/ -на приятелките ми, защото те нямаше откъде да имат такива неща...че един път си беше видяла едно сако върху майката на приятелката ми...жензта съдийка,облечена със сакото на майка ми..
Божееее, ако дъщеря ми ми го беше направила подобно нещоооо
и още много и много ..
Божееее, ако дъщеря ми ми го беше направила подобно нещоооо
и още много и много ..
добре де, тази съдийка не е ли питала дъщеря си откъде това сако, чуждо сако, как така просто обличаш някакво сако?
Шушон, и какво стана с баба ти?
Като бях малка живеех главно у баба. Обичах да играя долу, но мразех баба да ме варди. Стиснахме си ръцете - тя да ме гледа от терасата. Само дето жената си има работа, а аз по цял ден вън. От време на време влиза, за да разбърка яденето. По едно време аз реших да духна на някъде. Жената ме търсила почти 2 часа, а аз качена върху някакви гаражи, си правя с един мой приятел база, в която да се крием. По едно време баба минава покрай тези гаражи, но не ме вижда, понеже си мисли, че ще ме намери някъде НА ЗЕМЯТА.
А аз, цялата омазана в масло или нещо друго черно, и махам ухилена като ряпа и и викам "Бааааабоооо, до магазина ли отивааааш?
И досега не разбирам, как съм могла да и задам точно този въпрос в точно този момент.
Спомням си, че ни прибра с този мой приятел. Него го прибра у тях, а мен ме влачи по стълбите до третия етаж, понеже не ми се тръгваше.
Докато се раждаше брат ми ( била съм за 2ри клас ) баба ни остави със същия този приятел. Ние решихме, че ще скачаме по леглото. По едно време той си удари главата на стената и с изненада установихме, че стената хлътва. Била е стереопор ( не съм сигурна, дали се пише така). Тогава ми хрумна гениалната идея да си удряме главите в нея, понеже беше мека. Баба се върна и и призля направо. Цялата стена беше на глави.
Редовно се правех, че нещо съм болна, защото тогава баба правеше всевъзможното, за да ми угоди.
Събуждах я в 5 часа сутринта да ми прави палачинки. И докато горката жена ги пържеше, аз доволно си похърквах до 10.
А когато си лягах, я карах да ми разказва приказки. Да, ама на нея и се спеше повече от на мен. И от време на време заспиваше, а аз я събуждах. И винаги като питаше докъде стигнах я връщах на любимите ми моменти. Имаше вечери, в които съм я връщала по около 5 пъти.
Иначе редовно съм ги плашела с разни простотии, къде пукната глава, къде заклещена глава в една катерушка, къде глътнат език, къде с изкуствени рани. Веднъж ми текна кръв от носа и си размазах кръвта по главата и лазейки и пъшкайки отидох до баба ( другата този път ) в кухнята. Жената се паникьоса естествено. Следваше бурен изродски смях от моя страна.
А другата баба редовно я тормозех с разни охлюви. Имах навика да ги обожавам направо. Мъкнех ги навсякъде с мен. Вкъщи имаше поне по 10 наведнъж, които измираха постоянно. Пусках ги да ми лазят по ръцете, лицето и тн .. Sick Как се отказах от това ми обожание към лепко-флегматичните не знам.
Ох... детство
Ааа, любимото ми, което още го прилагам. Много обичам да ми ровичкат из косата. Едната ми баба изпитва фобия от въшки направо. Само докато се почеша и ме вика на проверка. Съответно всеки път като я видя здраво чесане с двете ръце и постигам желаното...
А аз, цялата омазана в масло или нещо друго черно, и махам ухилена като ряпа и и викам "Бааааабоооо, до магазина ли отивааааш?
И досега не разбирам, как съм могла да и задам точно този въпрос в точно този момент.
Спомням си, че ни прибра с този мой приятел. Него го прибра у тях, а мен ме влачи по стълбите до третия етаж, понеже не ми се тръгваше.
Докато се раждаше брат ми ( била съм за 2ри клас ) баба ни остави със същия този приятел. Ние решихме, че ще скачаме по леглото. По едно време той си удари главата на стената и с изненада установихме, че стената хлътва. Била е стереопор ( не съм сигурна, дали се пише така). Тогава ми хрумна гениалната идея да си удряме главите в нея, понеже беше мека. Баба се върна и и призля направо. Цялата стена беше на глави.
Редовно се правех, че нещо съм болна, защото тогава баба правеше всевъзможното, за да ми угоди.
Събуждах я в 5 часа сутринта да ми прави палачинки. И докато горката жена ги пържеше, аз доволно си похърквах до 10.
А когато си лягах, я карах да ми разказва приказки. Да, ама на нея и се спеше повече от на мен. И от време на време заспиваше, а аз я събуждах. И винаги като питаше докъде стигнах я връщах на любимите ми моменти. Имаше вечери, в които съм я връщала по около 5 пъти.
Иначе редовно съм ги плашела с разни простотии, къде пукната глава, къде заклещена глава в една катерушка, къде глътнат език, къде с изкуствени рани. Веднъж ми текна кръв от носа и си размазах кръвта по главата и лазейки и пъшкайки отидох до баба ( другата този път ) в кухнята. Жената се паникьоса естествено. Следваше бурен изродски смях от моя страна.
А другата баба редовно я тормозех с разни охлюви. Имах навика да ги обожавам направо. Мъкнех ги навсякъде с мен. Вкъщи имаше поне по 10 наведнъж, които измираха постоянно. Пусках ги да ми лазят по ръцете, лицето и тн .. Sick Как се отказах от това ми обожание към лепко-флегматичните не знам.
Ох... детство
Ааа, любимото ми, което още го прилагам. Много обичам да ми ровичкат из косата. Едната ми баба изпитва фобия от въшки направо. Само докато се почеша и ме вика на проверка. Съответно всеки път като я видя здраво чесане с двете ръце и постигам желаното...
Ох, колко много имам да пиша! На прима виста се сещам за две истории.
1. Мама беше учителка по физическо. Както често се случваше, няма къде да ни остави и ние тримата висим във физкултурния салон вече трети пореден час, и умираме от скука. Решихме да поиграем на учителки, натряскахме в бележниците на децата двойки и шестици по свое усмотрение и ...накрая си разделихме шамарите поравно.
2. Подпалихме холската маса. Нали помните времето с режими на тока, водата и т.н. Играехме с восъка и масата пламна. Веднага задействахме с кофите вода, после забърсахме (да не е мокро), застлахме покривка и готово- нищо не личи. Връщат се нашите, събуват обувките- джвак-джвак по напоения мокет и истината лъсна.
1. Мама беше учителка по физическо. Както често се случваше, няма къде да ни остави и ние тримата висим във физкултурния салон вече трети пореден час, и умираме от скука. Решихме да поиграем на учителки, натряскахме в бележниците на децата двойки и шестици по свое усмотрение и ...накрая си разделихме шамарите поравно.
2. Подпалихме холската маса. Нали помните времето с режими на тока, водата и т.н. Играехме с восъка и масата пламна. Веднага задействахме с кофите вода, после забърсахме (да не е мокро), застлахме покривка и готово- нищо не личи. Връщат се нашите, събуват обувките- джвак-джвак по напоения мокет и истината лъсна.
Ето една от най-смешните ми случки:
Имах леля, която носеше от "чужбина" страхотни сапуни - всякакви цветове, кръгли, квадратни - невиждани в Бг неща Баба ми ги нареждаше между дрехите в гардероба и те поемаха от свежия аромат. Бях на 6 години и един ден с приятелките ми решихме да се "измием" с тях, така че и ние да миришем така Взех сапуните и отидохме у едната, в която имаше вана. Представете си три момичета как изхабяват до пълно разтопяване около петнайсетина сапуна НАВЕДНЪЖ
Като цяло случката имаше само весели последици - баба ми започна да ми вика "Умчо" (заради стихотворението, в което Умчо се измива 7 пъти в неделя, за да не се мие през седмицата), а у приятелката ми поне една седмица ухаеше на онази толкова приятна и екзотична за времето си миризма на "чуждестранен" сапун
Имах леля, която носеше от "чужбина" страхотни сапуни - всякакви цветове, кръгли, квадратни - невиждани в Бг неща
Баба ми ги нареждаше между дрехите в гардероба и те поемаха от свежия аромат. Бях на 6 години и един ден с приятелките ми решихме да се "измием" с тях, така че и ние да миришем така Взех сапуните и отидохме у едната, в която имаше вана. Представете си три момичета как изхабяват до пълно разтопяване около петнайсетина сапуна НАВЕДНЪЖ Като цяло случката имаше само весели последици - баба ми започна да ми вика "Умчо" (заради стихотворението, в което Умчо се измива 7 пъти в неделя, за да не се мие през седмицата), а у приятелката ми поне една седмица ухаеше на онази толкова приятна и екзотична за времето си миризма на "чуждестранен" сапун
В 5-ти клас се постригах сама(косата ми беше доста дълга), а Майка и Татко бяха на гурбет в Либия.Не искам да си спомням учудената физиономия на Майка след 1,5г. невиждане.Направо и прилоша на летището, а аз си мислех,че съм се постригала добре(около ушите много късо,а отзад опашки)