След усърдно спестяване, мама купи нови завеси, шарени едни такива.... Скоро след това (докато тя беше на работа), реших да проверя - какво ще стане ако с бръснарско ножче( нямаше тогава самобръсначки, за нейно съжаление) скоча от леглото (то беше в непосредствена близост) безброй пъти. Е, станаха на ивици! Които обаче, добросъвестно заших с конец... Откри ги чак на Голямото почистване след няколко месеца. Така убедено заявих,че незнам нищо по въпроса, че даже не ми се кара.... май реши, че са я прецакали в магазина....
Другата голяма беля - аз на 10, братовчедка ми на 14 - измъквахмве се нощем от къщи и ходехме на войнишки изпращания. На село това беше нещо като сватба - опъваха едни палатки едни трапези... Ние си щъкахме (аз, де - тя се халосваше с "гаджета")...Сутрин се прибирахме в 5, щото баба ставаше в 5.30 да храни животните. Истината се разкри чак след няколко години, когато я оперираха от апандисит и тя - да вземе да се изповяда на майка си, моля ви се!
Подпалих сеновала, но това не се брои, защото всъщност вятъра го подпали. Оставиха ме отговорник при варящите се буркани, аз само си играех на фея с вълшебна пръчка, от която летят искри.
Пусках мишките от капана в мазето (дето се съхраняваше жито, тикви и други благини) - да не умрат от глад, завалийките.
Баба, мреше да ми плете вълнени пуловерчета и чорапки, аз не ги понасях. Разплитах плетките - да не може да ги свърши....
На прясно боядисаната ограда - налепих листенца, камъчета и клечки, докато нашите спяха уморени следобяд. Много фешън стана, само дето те не мислеха така, когато се събудиха - таман беше изсъхнало....
Тоалетната стана убежище( за кратко) на едно коте, което не исках да избяга. Добросъвестно изгребах и попих водата - трябваха няколко ролки хартия и му постлах мекичко с кожухчето на баба...Това кожухче беше скъпоценна реликва от пантеона на семейните спомени, затова го избрах - да му е хубаво на котето.
Ох, много още мога да напиша...
Другата голяма беля - аз на 10, братовчедка ми на 14 - измъквахмве се нощем от къщи и ходехме на войнишки изпращания. На село това беше нещо като сватба - опъваха едни палатки едни трапези... Ние си щъкахме (аз, де - тя се халосваше с "гаджета")...Сутрин се прибирахме в 5, щото баба ставаше в 5.30 да храни животните. Истината се разкри чак след няколко години, когато я оперираха от апандисит и тя - да вземе да се изповяда на майка си, моля ви се!
Подпалих сеновала, но това не се брои, защото всъщност вятъра го подпали. Оставиха ме отговорник при варящите се буркани, аз само си играех на фея с вълшебна пръчка, от която летят искри.
Пусках мишките от капана в мазето (дето се съхраняваше жито, тикви и други благини) - да не умрат от глад, завалийките.
Баба, мреше да ми плете вълнени пуловерчета и чорапки, аз не ги понасях. Разплитах плетките - да не може да ги свърши....
На прясно боядисаната ограда - налепих листенца, камъчета и клечки, докато нашите спяха уморени следобяд. Много фешън стана, само дето те не мислеха така, когато се събудиха - таман беше изсъхнало....
Тоалетната стана убежище( за кратко) на едно коте, което не исках да избяга. Добросъвестно изгребах и попих водата - трябваха няколко ролки хартия и му постлах мекичко с кожухчето на баба...Това кожухче беше скъпоценна реликва от пантеона на семейните спомени, затова го избрах - да му е хубаво на котето.
Ох, много още мога да напиша...