Мисля, че ще откача!

Моята ме побърка от колики!!!Да не е същото положение?И аз се въртях в порочния кръг на заспиването на ръце,но веднъж реших и казах КРАЙ!!!Оставих я да плаче.Продължи 15 кошмарни минути,в които аз пък плачех в съседната стая.После млъкна и заспа.Още няколко пъти се опита да плаче,за да я взема за сън,но издържах.И сега има спокойствие.Поплачи си и ти,ще ти олекне и после ще гледаш по-спокойно на нещата.Всички май сме минали през този период.А и бебчетата си имат свои си периоди.

Поплачи си, мила... Има и такива бебета... На сестра ми първото точно така прорева първите 6 месеца... и тя с него! Но от момента, в който започна да сяда, изведнъж се кротна, усмихна се - и стана най-прекрасното бебе на земята!
Няма ли кой - майка, татко, свекърва, свекър - да идва за по някой следобед при нея, за да не истерясаш съвсем?

Пробвала ли си да й даваш пак да суче, като се събуди след 30 мин.? Може би не суче достатъчно и се буди от глад?
Не знам, не пишеш колко е голямо бебето, но аз имах аналогични проблеми с дъщеря ми през първия месец и накрая се оказа, че плаче, защото не суче ефективно, а повече спи на гърдата и затова огладнява много бързо.
Съчувствам ти, знам как се чувстваш, но ще отмине и ще забравиш трудните периоди

Освен да ти съчувствам,не знам какъв съвет да ти дам!Нашия калпазанин беше така от 7-я ден до към 8 ми месец!Опитвах какво ли не!Нищо не помагаше!Водех го на лекар през няколко дена,защото си мислех,че му има нещо!А лекарката ми казваше,че всичко му е ОК,наддава-просто съм случила на нервно бебе! По цели нощи не съм спала,защото в момента в който го оставех и се събуждаше с писък!През деня е ясно,че го държах нон стоп,до 6 месеца и в количка не искаше да стои,та само в кенгуро го носех!Беше един кошмар направо,а се гледаме съвсем сами!!!
Не искам да те плаша с написаното,но има и такива бебоци!Въоражи се с много търпение и сили и от все сърце ти пожелавам този период да е кратък при вас!Поплачи си,олеква!Имаш моята виртуална подкрепа и......горе главата-всичко е временно!

 Ох, това ми болна тема. Моя син беше така близо 2 месеца след като се роди. Той ревеше, аз ревах. Много труден период, но няма как-някои бебета просто са си такива.

Има и такива дни и при нас. Не си писала колко е голямо бебчето и как го храниш. Аз кърмя на поискване и има дни когато през час и половина се храним. а може и да има колики бебчето ти.
Успокой се и го гушни. Помага 

историята, която разказваш все едно аз съм я писала......


И аз щях да ти напиша същото.
 Когато Петър беше малък, сучеше на гърдата и заспиваше. При опитите ми да го поставя в легълцето се събуждаше....аз обаче бързо се окопитих и всеки път като се събудеше го слагах пак на гърда, така бяхме като скачени съдове понякога през целия ден. Нощем спеше при мен, щом се събудеше и му пъхах гърдата да суче, дори нямаше време да се разплаче..... Това състояне продължи до четвъртия месец, когато тази черта в характера му на сънливо бебе /т.е. бебе което заспива на гърда/ отпадна, започна да суче ефективно и без проблеми си заспиваше на собственото легло. Никога обаче не съм го оставяла да плаче, просто не го считам за редно. Бях настойчива и мисля, че постъпих правилно......

вземи си слинг или кенгуру  

на мен ми помага да се съсредоточа върху истината,че прегръдката и глсаасът на мама са най-силното й успокоение от болката при колики , отколкото върху истината,че съм изморена и нервна  

Като казах,че оставях малката да си поплаче,имах предвид  случаите,когато си личеше,че плаче,за да я взема,а като я оставя в кошарата-рев!!!!Така са,малките душички,като не могат да си кажат...

Поплачи си... 
А сега - добрите новини  Ако са колики - коликите рано или късно СВЪРШВАТ - и това им е най-хубавото! Не оставяй бебчето си да плачка, освен ако вече усещаш че си на ръба на силите си. Аз лично дори и в тези моменти съм гушкала, защото не издържах да слушам как реве. Така бях до 4 месец на Анна. Отвратителни, зверски колики, които в един прекрасен миг разбрах, че се намаляват с духане на сушоар. И така картинката за тези 4 месеца беше - аз спряща на фотьойла, с включен иподпрян сушар духащ срещу корема на бебето. Само така можех малко да дремна.

Спокойно, дишай дъблоко и си повтаряй, че всичко това ще свърши. Работата я остави, тя няма да ти избяга - сега най-важно е бебето! 

Има и такива дни! Сега ако се оплачеш утре бебето ще е прекрасно и послушно. Нали всичко става наопаки, поне при мен все е така!

 При нас така беше всеки ден през първите 3 месеца, сега е през ден.....Само мога да ти кажа, че те разбирам! Явно си е да бебе - нашите са такива! Малко преди съвсем да откачиш, ще му минат коликите (и ще почнат зъбчетата)!

дам и при нас така беше - много дълги и гадни колики....нищо не помагаше от капките - спеше в мен постоянно имаше дни , в които чак вечерта като се прибере мъжът ми отивах до тоалетна...
2 неща ме спасяваха - да спи в количка - приспивах го като го бутах напред назад 20-30 мин и той заспиваше....и кенгуруто - имаше легнало положение - та заспиваше в него и после барабар с кенгуру ги оставях някъде и понеже то го обгръщаше спеше, или с кенгуруто си ходех из къщи , поне ръцете са ти свободни...успокояваше го и като е в кенгуруто като го хващах за презрамките и го люшках - и така е заспивал, и много песни танци прегръдки...успокояваше се на рап например...абе луда работа беше...но си бяхме повечето време гушнати....спеше в мен, върху мен, на рамото ми и т.н. и същия номер и то до годинка почти правеше, само като се наведях да го оставям в леглото и рееееев, като го гушна млъква веднага....единствено тогава даваше да го оставям в нашето легло да спи и то ако е на кеф.....


но все пак, рано или късно това свършва

Ние сме на годинка ,и наскоро пак ми го прави тоя номер.Просто е много изнервящо...
В началото са били колики,сега пък никнат зъби...В такива моменти,се чувствам като теб-мисля че ще откача.Но-споко!Неможе всичко да е гладко и идеално.Ще отмине този период...Гледай вътрешно да се успокояваш по някакъв начин,въпреки че е много трудно.

Разбирам те.Допреди малко повече от месец се намирах в същата ситуация.На всичко отгоре ме успокояваха, че щяло да отмине, да съм го оставяла понякога да си поплаче, да не го нося на ръце прекалено...дрън-дрън.Направо се презирам,че не се доверих на инстинкта си по-рано.
Зарязах креватчето-малкият спи при мен.През повечето време си го нося с мен навсякъде ( в слинг).Да го оставя в съседната стая например вече ми се струва безумно пренебрежение.Бебето има нужда да усеща близостта на майка си.
Сега бебето ми е много по-спокойно и щастливо, въпреки, че има колики и понякога се случва да плаче по-неутешимо.

Аз мисля да реша проблема като си купя бънджи и го слагам в него. Моят хубосник иска само на ръце и то изправен, не може да го слагаме легнал. Реве и се къса. И аз го гледам само, защото баща му много се изнервя и още повече ме ядосва.

Има и такива моменти, но ще минат. А и според мен при вас може да се облекчи положението.
Големият ми син имаше много силни колики. Ако го оставях да реве, той не спираше след 15 мин. Ревал е и 1-2 часа и не е спирал. Приспивах го часове. Бях си измислила вместо да го люшкам на ръце да седна, да сложа единия си крак настрани. Да се подпра с ръка и да сложа бебето върху нея. Така си помагах и с крака, за да го люшкам. Някакъв кошмар беше. После като порасна му пеехме с часове и го тупахме по дупето. 
Затова първата покупка, която взехме за 2-рия ни син беше автоматична люлка. Натискаш копчето и отиваш в другата стая. Той яде бисквитка или гледа нещо и постепенно се унася.
Също така при малкия ми син помогнаха капките за колики Infacol и честото кърмене. Като се разреве му давах да яде. Ял е и през 15 мин. Първите 5 месеца бяха най-спокойните от целия ни живот заедно.  Даже успявах да работя.

Има и такива кризисни моменти, но когато видиш как детето ти се усмихва и те прегръща с малките си ръчички, си казваш, че си струват всички жертви.

Здрасти, мила
напълно те разбирам.Не пишеш колко е голямо бебенцето, но предполагам, че е малко. Аз също съм имала такива периоди, в които ако не спи или не яде -реве. Сега положението не е много по-различно, но просто се примирих, че дъщеря ми е ревлива и това е..... Не спи в леглото си - спи при мен или в шезлонга.Разнасям я , дондуркам.Примиряваш се и това е .Така ще ти е най-лсно.А и все пак това няма да продължава вечно, нали.  И на мен няма кой да ми помага в домакинството и понякога съм я оставяла да реве до 15 мин. за да свърша нещо. Но това е максимума. Понякога заспива след това и то много дълбоко. Скоро обаче не съм я оставяла,тъй като имах проблеми с кърмата и почти непрекъснато я държах в мен. Всичко се оправи за около седмица. - но, реването не спря, е понамаля  Не знам ти как  кърмиш, но наистина както са ти казали пробвай да даваш по-често.Така не само се храни бебето, а и се успокоява.
Ето сега доато пиша с една ръка тя посука малко в мен и заспа, но ако я преместя ще сесъбуди. Така че гушкай бебо и му се радвай колкото можеш повече 

Това е добра идея!
Освен да ти съчувствам друго няма какво да направя.Не си писала колко сте големи...може да е от колики, може самото дете да е от по неспокойните натури, но за едно съм сигурна....не бих оставила да плаче само в другата стая.
Поплачи си с него на ръце!
Не е лесно да сме майки.Трябва много търпение и всеотдайност!Ще премине този период, важното е да се въоръжиш с много търпение!
Успех 

Мила , и ние бяхме така до месец и половина , до като разбера , че детето е било гладно.Не пишеш колко е голямо бебето, но трябва да изкл. една по една вероятните причини- дали не е гладно, колики, някакъв дискомфорт................и т.н.При нас например след като елиминирах проблема с храната, помогна един съвет от една стара баба, когато дойде време за сън му слагах една носна кърпичка на очите и синчето ми  заспиваше така . , да не повярваш , но така беше.А като си спомня , че ми се е случвало да взимам да кърмя възглавницата , вместо бебето си , от безсъние, но всичко е до време ще видиш , че ще се поуспокои малкото сладурче и само ще те радва.Пожелавам ви да сте живи и здрави и успех .

Колко е голямо? Колики? Зъби?
Не може така без причина да не заспива дълбоко.

Благодаря на всички откликнали! Малечка Палечка беше на 28 дена, когато побърка майка си от рев и държане на ръце...Докторите казват, че това поведение на малката се дължи на колики....
Аз само да се оправдая! Също не я оставям да плаче самичка....то това е и проблемът! Мноооого рядко я оставям....Досега два пъти и то само, за да изрева на умряло тук във форума!
Кърмим се на поискване...не знам дали е глад!

Мила и ние сме така. Спи по 5-6 пъти на ден по ТОЧНО 30 минути, ама през другото време не плаче, а просто иска да си играем. Надявам се и заради теб и заради мен този период да отмине.

за дете на 7 м си е нормално все по-малко и по-рядко ще спи и повече ще иска да си играете.
Моя син сега вече спи по 1 път на ден за 1-2 часа....мноооогооо рядко 3....та не очаквай да почне да спи по-малко, просто ще събере времето (или част от него ) в един - два пъти спане, а през другото време все ще й си играе

Аз проблемът го реших с примъкването на Шош в моето легло и кърмене в легнало положение! Беб е щастлив и спокоен, и след като отмърка блажено и изпусне цицата аз лекинко се изсулвам!

Мисля че е просто някакъв период.И ние бяхме така в 3 и 4 месец.Но при смяна на обстановката на чист въздух и нещата се преобърнаха коренно.От тогава спи по часовник.
Опитайте се да отидете някъде през почивните дни на чист въздух и мисля че нещата могат да се наредят.

Лелеее, това все едно аз съм го писала  Дъщеря ми беше същата като малка - в следствие на това и до ден днешен я приспивам на ръце ( а вече е 11 кг  ) Опитай се да се успокоиш и това е 

миличка и ние сме така,синът ми е на 40 дни.особено вечер почва и няма спиране.нямам вече гръб,кръст,ръце...
какво да се прави....

Точно това е проблема, че си напрегната и изнервена, бебето го усеща. То има нужда от топлина и разбиране, то не разбира как се чувстваш и че вече си уморена. За да плаче има причина, то не ти прави напук, най-вероятно има колики и плаче за прегръдка. Може би трябва да му даваш някакви капки против колики.А може би му е топло, не го навличай твърде, моят съвет е само по боди без ръкав и босичко. Давай му да суче, може би е жадно. Предлагай и водичка за всеки случай. И по-спокойно.Поплачи си и после отиди и гушни съкровището. Помисли, че то също не се чувства много добре.

Може да не й стига папото. А може да я боли коремче. Опитай нещата за колики.И ако нищо друго не помогне, остави я на някой друг - който да не я вдига - и излез... Ако не друго, поне ще се поразсееш.

Пробвайте да вземете кош с автоматично люлеене,или шезлонг,сложете бебчето,може пък да се получи

Знам, че ти се струва, че никога няма да мине, но не е така ..... .
Дано това ти даде кураж
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106744.0

Пробвала ли си да я кърмиш легнала - пропускаш продължителното и уморително дундуркане. Ние правим така и спим. Постепенно се научих и да му придържам леко изправена горната част на телцето и си помагам с възглавница, но в началото си ядяхме абсолютно хоризонтално легнали и двамата. Така той се чувства спокоен и заспива на гърдата. Като се наяде и заспи не бързай да ставаш - може да е унасяне и все още да не е дошъл същинския сън. Когато ставаш слагай възглавница на твоето място - така, като отваря очи не му е празно и ярко там където допредималко е била мама

А с шезлонг-люлка направо се преродих. Оставям го до спалнята. Аз си лягам на спалнята и протягам единият си крак да го люлям - и така си заспиваме, а и таткото може да го прави това

Успех и бъдете здрави

Има и такива деца. Мойто синче беше такова. Бях се отчаяла направо. мислех, че ще умра от умора. Гърбът и кръстът ме боляха ужасно от постоянното люлеене на ръце. Спеше по много малко, а през останалото време бяхме все на ръце, освен когато излизахме на разходка. Аз живея при свекърите, но никой не ми помагаше с детето. Мъжът ми се страхуваше, че ще нарани детето и не смееше да припари до него. А аз ходех до тоалетна на тъгъдък. Сега нещата се промениха, но просто стисках зъби през цялото това време. Ще израстете и този период, но наистина само търпение му е майката.

С риск да бъда нападната,съветвам:излез на терасата,запали си една цигарка и просто остави бебето в кошарата му.Синът ми ревеше непрестанно през първите 3 месеца,после всичко свърши.Стига с тези слингове и кенгура из къщи-момичето има нужда да си почине за малко!Ако има кой да те отмени за час,възползвай се 

Мамче, дано тази част от книжката на Жан Ледлофф да ти даде кураж!!!

„Когато майката го оставя в самота, бебето не може да чувства, че тя скоро ще се върне и всичко в света става непоносимо неправилно.... То чувства, че като плаче някак си може да поправи положението. Но и това чувство изчезва, ако бебето го оставят да плаче твърде дълго, ако след този плач не следва никаква реакция. Тогава бебето потъва в безнадеждно, безвременно отчаяние... Новороденото бебе го поставят в кутия, служеща за креватче, и го оставят самичко, задъхващо се в сълзи и ридания, в съвершено неподвижно заточение (за първи път в своето безгрижно съществуване в утробата на майката и за милиони години еволюция неговото тяло изпитва тази плашеща неподвижност)... Бебето плаче ли плаче; неговите дробчето пламтят с обгарящия ги въздух, а сърцето се разкъсва от отчаяние. Но никой не идва. Без да губи вяра в „правилността” на своя живот, както и заложената в него природа, то прави единственото, което за сега при него се получава – продължава да плаче. Минава цяла вечност, и бебето се унася в сън. И ето че то се пробужда в тази безумна и плашеща гробна тишина и неподвижност изпищявайки. От краката до главата на неговото тяло го обгръща огъня на жаждата, желанието и непоносимото нетърпение. То плаче до хрипове в гърлото, до болка в гърдите. Най-накрая болката става непоносима, и воплите постепенно ослабват, затихват. Бебето слуша. Отвяря длани, стиска юмруци. Обръща главата си на едната страна, на другата. Нищо не помага. Това е просто непоносимо. То отново избухва в ридания, но преумореното гърло отново напомня за болката и хриповете, и скоро бебето затихва. То напряга своето измъчено от желание тяло и намира в това някакво облегчение. Тогава то маха с ръчички и крачета. Спира се. Това същество не е способно да мисли, не умее да се надява, но вече може да страда. Заслушва се. След това отново заспива. Някой е дошъл и го е вдигнал във въздуха. Супер! Отново го върнаха към живота... Всички мъчения, които са му се наложило да изпита като че ли вече ги няма и в спомените... Детето се наслаждава на вкуса и гладкостта на майчината гърда, пие с жадни устни топлото мляко, слуша познато сърцебиене, напомнящо му за безоблачното съществуване в матката, възприема със своя засега замъглен поглед движението и живота... То доволно суче от гърдата, а когато се насити изпада в дрямка. Пробужда се отново в Ада. Нито сладки спомени, нито надежда, нито мисли не могат да му донесат успокоение и напомняне на срещата със своята майка...

Неговата майка – една от тези жени, които след дълги размишления е решила да кърми бебето си. Тя го обича с всичката си непонятна по-рано нежност. Отначало й е трудно да остави бебето след хранене обратно в креватчето, и особено заради това, че то така отчаяно плаче. Но тя е убедена, че това е необходимо да се прави, т.к. нейната майка така й е обяснявала (а нали тя знае това), че ако се подадеш на бебето сега, то в последствие то ще порасне развалено и разглезено. Тя иска да прави всичко правилно; в някой миг й идва усещането, че това малко същество в ръцете й за нея е най-важното и по-скъпо от всичко на света. Тя въздъхва и поставя бебето в креватчето, украшено с жълти патенца и вписващо се с дизайна на цялата детска стая... Жената приглажда ризката на бебето и го покрива с извезано чаршавче и одеалце с неговите инициали... Майката се навежда да целуне гладката като коприна бебешка бузка и напуска стаята. Тялото на новороденото се разтриса от първия душераздиращ вик.

Тя лекичко затваря вратата. Да, тя му е обявила война. Нейната воля е длъжна да победи. Зад вратата се раздават звуци, приличащи на виковете на човек подложен на мъчение. Отчаяните вопли на бебето – те не са преувеличение, те отразяват неговото вътрешно състояние.

Майката се колебае, сърцето й се разкъсва на части, но тя не се поддава на порива и заминава. Та нали точно го е нахранила и му е сменила пеленката. Тя е уверена, че то, в действителност, от нищо не се нуждае, и затова нека да плаче докато не се измори.

Бебето се събужда и отново плаче. Неговата майка отваря леко вратата, поглежда в стаята, за да се убеди, че всичко си е по местата. След това тихичко, все едно се бои да разбуди в него лъжливата надежда за внимание, тя отново притваря вратата и бърза към кухнята, където работи. Плачът на бебето постепенно е преминал в разтрисащи стенания. Тъй като на плача не следва никаква реакция (независимо, че бебето очаква, че помощта е трябвало още отдавна да дойде), желанието да моли за нещо-си и да сигнализира за своите потребности вече се е отслабило и се е изгубило в пустинята на равнодушието. То разглежда пространството наоколо. Зад перилата на креватчето има стена. Светлината е приглушена. Но то не може да се обърне. И вижда само неподвижните перила и стената. Чуват се безмислени звуци някъде-си в отдалечен свят. Вечното разглеждане на перилата и стената се редува с вечно разглеждане на перилата и тавана.”

Иска ми се да цитирам още и още, но по-добре да се прочете цялата тази книга от всички бъдещи и вече настоящи майки. Тези редове могат да шокират някой, на някой могат да му изглеждат излишно сантиментални, някой може да сметне, че всичко това никак не съответства на истината, та ние какво можем да знаем за чувствата на новороденото? Обаче невъзможно е да се възрази на това, че у новороденото дейтвително няма нито памет, нито опит, нито усещания за времето, и затова всичко описано от Ледлофф – е напълно реално, а всички опити „да приучим” новороденото на нещо-си са обречени на провал и са просто жестоки. За повечето цивилизовани мами идеята да носят бебето си през цялото време в слинга изглежда дива – „ние да не сме цигани!” Да, само дето новороденото това не го знае. „Ние живеем в цивилизовано общество, и детето е нужно да се приучва към цивилизования живот!” – безспорно, но вече в тази възраст, когато детето ще бъде в състояние нещо да разбира, а не по-рано. Прочитайки книгата на Ледлофф, аз изпитах чувство на вина пред дъщеря си, даже независимо от това, че достатъчно дълго я носих на ръце и че не я оставях да плаче. Ако тази книга ми беше попаднала по-рано, бих оставила приучването към креватчето за по-добри времена, и въобще не бих сваляла бебето от ръцете си. Мисля, че това би било от полза и за мен и за нея. „Периодът на ръце” се явява жизнено необходим за бебето и, може да се каже без преувеличение, до голяма степен определя по-нататъшното отношение на човека към живота. Да, този период за съвременната жена не може да се нарече лек – но той действително е кратък, и може малко да се потърпи за благото на бебето и за своето собствено. В същото време като майка, занимаваща се с борба със собственото си дете, сама неразбирайки това, поставя основата на бъдещи сложности по-нататък.

Връщам се към личния опит. Сега дъщеря ми е вече на 1 година и 8 месеца, вероятно вече могат да се направят някои изводи. Периода на „бебето на ръце” остана назад, закономерно сменен от етапа на познание за заобикалящия свят. Разбира се, имаше и изостряне на привързаността към ръцете, периоди на лош нощен сън, по време на които ние забравихме за креватчето и изцяло се върнахме към съвместния сън. Сега нощния сън стана много по-добре, но си спим както и преди заедно, това не ме уморява и не ме смущава. Когато сънят се урегулира окончателно – ще дойде време и за креватчето. При това,че дъщеря ми е много привързана към мен, тя съвсем не е „мамино детенце”, прекрасно контактува с възрастни и деца, когато е необходимо е напълно способна да се защитава. Тя е значително по-спокойна от много други деца, самостоятелна е, по-дълго играе до мен докато аз се занимавам със свои си работи, или ми оказва помощ според силите й в домакинството (да, да, дете на година и половина е напълно способно на това!). Аз цял ден съм с детето сама, но независимо от това успявам да свърша всичко по вкъщи и да отделям време за себе си. И най-главното, което много ме радва – дъщеря ми расте много ласкаво и внимателно дете, винаги ще почувства състрадание при необходимост, обича да прегръща, да се притиска. Аз съм уверена, че формирането на тези чуства – това е точно заслуга на „периода на ръце”.

Възможно, за някой написаното от мен да се окаже съвсем неактуално. Аз вярвам, че има деца, които лесно привикват към креватчетата си, спокойно спящи самички и не нуждаещи се от постоянен телесен контакт с майката, въпреки че даже за такива деца той не би им навредил. На мен ми се „падна” дете с ярко изразена потребност от контакт и защитеност, и неизвестно какво би било, ако не удовлетворявах тази потребност в първите месеци от живота на дъщеря ми. Иска ми се да призова майките, намиращи се в объркване пред новата си за тях роля, майки, на които им се струва, че любимото чедо иска изцяло да ги пороби на своите желания през цялото време да бъдат с тях, да не се боят да взимат своите деца на ръце и да удовлетворяват това желание. За никакво разглезване през първите месеци от живота на бебето не може да става въпрос, желанията на новороденото са чисти и безкористни, той още не може да манипулира и няма скоро да се научи. „Периодът на ръце” трябва просто да се преживее, той завършва много бързо, бебето се научава да пълзи, на първи план излиза познанието на обкръжаващото го, и вие с носталгия ще си спомняте дните, когато към вас силно се е притискало мъничкото телце.

Вместо постскриптум. Не много отдавна аз участвах в доста интересно Интернет-допитване, посветено на влиянието на отношението на родителите в ранно детство на формирането на неговия последващ характер. Допитването показа съвършено ясна тенденция. Практически всички доитани, родителите на които са практикували строго възпитание с ограничен контакт, самотно лежане в креватчето, с възпитателни цели са ги оставяли да плачат – са израснали затворени, не умеещи да изразяват положителни емоции, да говорят комплименти, да хвалят, с труд установяващи близки отношения с хората. Тези хора сами страдат от особеностите на своя характер, отчетливо разбират своите недостатъци, но да се справят с тях не могат. На тези хора им позволяват да се размразят техните собствени деца, единствените, които те могат без стеснение да прегърнат, приласкаят и похвалят. Да правят това по отношение на други хора, даже собствените съпрузи, жертвите на строгото възпитание не могат – прече им вътрешна бариера. Аз самата се намирам именно в тази категория хора и се надявам, че на моята дъщеря няма да й се наложи да преживее жизнените неудобства, и понякога даже страдания, породени от комплекси, придобити още в ранно детство. Другата категория хора – това са бившите „деца на ръце” са открити, жизнерадостни, емоционални личности, леко завързват познанства и не изпитват проблем в общуването. Иска ми се да вярвам, че моята дъщеря ще порасне именно такъв човек.

Krasteval , цитатът е великолепен и подтикващ към размисъл.

Аз пък не съм привърженичка на идеята, че майката има нужда да си почине и пр. "съвети". С риск да ти прозвучи нелепо, нали затова си МАЙКА на беззащитното мъниче, за да се жертваш и раздаваш в нейно име? Не, не изпадам в крайности, и моят син не беше от най - кротките, но с ръка на сърцето никога не ми е тежало това, че постоянно ми висеше на цица. Никога! Разнасях си го с мен, спеше на ръце, на скут, вечери с мен на масата пак на гърда докато вечерях,през нощта на леглото до мен, ех, блажени моменти... Сега си имам най - самостоятелния "мъж", грам не е разлигаван, напротив, супер сигурен в себе си, чешит, любвеобилен и усмихнат дребосък.
Пожелавам си на този свят да има повече майки, като тези, съветващи те да спреш да мислиш няколко месеца за себе си, и да приемеш, че плачът на детето ти е най - естественото нещо на света, не е повод, да "откачаш", а да гушнеш рожбичката си и да се опиташ да я разбереш. Не я оставяй да реве, моля те, това до нищо добро няма да доведе. Примери мога да ти дам много, но ще прозвучи като злорадстване "моето дете така, останалите ... еди как си..." Затова ще се въздържа.
Разчитам на здравия ти разум и доброто ти сърце към най - скъпото ти същество, радвай се на всеки един миг с него, трудностите и лишенията са много, но няма нищо по - ценно от това, да се научиш да ОБЩУВАШ с детето си, да откликваш на неговите нужди и да го обичаш. Един ден ще се почувстващ благословена поради тази причина, а не пренебрегната. Не го забравяй!

Съгласна съм с ol4eto , още повече, че съвсем скоро нещата ще се стабилизират-още се нагаждате един към друг, но постепенно с една добра организация( под " организация нямам в предвид създаване на графици или режими) всичко си идва на мястото.
Ето , аз успявам и да си оправя къщата, и да се изкъпя, и да се наспя, като същевременно съм неотлъчно до малкия-а моят син хич не е от кротките бебета

Олчето го е казала прекрасно. Първия ни месец в къщи беше точно такъв какъвто го описваш...докато не дойде на помощ разума.Измислих различни стратегии.Например спрях да се изживявям като съвършената съпруга макар че съм  и да приготвям с творчески решения и бързо храната едва вечер когато мъжа ми се прибира, за да се радват двамата заедно. ЗА  пишкането хич и не чакам естествената нужда ами дебна кога заспива и бегом. Нощем тати ставаше . Наревах се , да , и след това изведнъж осъзнах, че вече не живея за себе си. Свекъра ми когато идва вечер ни намира все на ръце.Спи в мен, играе си в мен.Само за малко го оставям в креватчето му а също и нощно време.Вярвам , че всичко това изгражда една непоправима сигурност в него. И също така че пълня, пълня чашката му с любов.Това не разглезва. Ти сигурно вече си си поплакала и вече ти е поолекнало.Сега помисли за малки хитринки , които могат да те облекчат, но се въоръжи с мисълта че сте най вече вие двамата.Поделяй отговорности и с тати, но лично аз те съветвам избягвай баби и дядовци колкото се може повече.Сега е важна най вече емоционалната близост между вас двете. И това няма да е дълго...на мен почва да ми липсва още от сега...Успех!!! 

И дъщеря ми беше така вечерите - рев, рев... Нямаше колики или рефлукс, кърмех я на поискване (което беше почти непркъснато), кърма имах бол, така и не разбрахме от какво беше. Явно някои бебета си плачат в началото!

Единственото което ни спасяваше беше един вибриращ стол, много пъти е спала в него. Не знам дали ги продават в България (мисля че да).

Не съм съгласна с Олчето!
Естествено, че майката също има нужда от почивка! И тя е човек все пак, не е робот, който може по 24 часа на ден в продължение на месеци да се отдаде само и единствено на бебето!
Недоспиването и бебешкият рев могат да докарат човек до лудост, особено ако продължават с месеци.
Не се мъчете да бъдете чак такива героини. Има бебета и бебета, майки и майки. Моя позната за пръв път чу бебето си да плаче на 6 месеца, а в същото време моята дъщеря ми извади душата през първите месеци, не знаех къде се намирам, ходех като сомнамбул.
Нека всичко бъде с мярка. Колкото и да обичаш бебето, в един момент може да ти се прииска да зарежеш всичко и да избягаш от постоянния плач, да се скриеш някъде и да спиш, да спиш...
Така че потърси причината за плача, а ако такава няма, просто приеми нещата и очаквай трудното да свърши. Намери някой да ти помага през деня, ако е възможно.
И не се притеснявай, че ако оставиш детето малко да поплаче отвреме на време, това ще му нанесе непоправими психологически травми за в бъдеще Ако беше така, светът щеше да е пълен с психопати и социопати. Пък и след няколко години ще видиш колко външни фактори влияят върху развитието на детето, фактори, върху които не можеш да повлияеш. Ако се стремиш цял живот да бъдеш иделаната майка, ще се психираш тотално.
Цитатът на Кастевал е прекалено сантиментален и драматичен, може да действа мотивиращо на бъдещите майки, но в твоето положение най-много да те депресира още повече.

Усмихни се!

Лилита, в най-общи линии си права.Не става въпрос за това да се отдадеш 24 часа на бебето и да не си почиваш изобщо, най-малкото защото самото бебе не будува през цялото денонощие, така че време за почивка все ще остане.
Иначе съм съгласна, че понякога , когато бебето плаче и майката е крайно изнервена от това( нормално, никой не може да слуша бебешки плач спокойно), може да е по-добре и за двамата, ако майката се поразсее за 15-тина минути- но не е хубаво да се превръща в редовна практика.
Моят беб беше доста ревлив, особено в началото, затова се мъчих всячески да открия начин да го гледам така, че да е по-спокоен.Когато го слагах в креватчето, той плачеше много, затова го сложих да спи при нас- първи положителен резултат в намаляването на плача.
При коликите пробвах какво ли не, докато открия кое го успокоява максимално..и така нататък.
И най-важното , научих се да подремвам за по час -два, когато самият той спи-така си осигурих и достатъчно почивка.
Разбира се, че всяко бебе е различно, затова първите седмици са най-трудни и изтощителни-но веднъж нагодите ли се един към друг, всичко става по-лесно.

Сигурно ли е, че й стига папото?

И ние с такъв шезлонг решихме по не час от проблема, защото във втория месец (ясно в пика на коликите), бебо през деня не спеше, освен ако не е в стола за кола, а там се спарваше адски много. Купихме такъв шезлонг и постепенно свикна да спи в него. Е, естествено с люшкане или първо приспивам на ръца, после го поставям в неги и продължавам да го люшкам и пускам вибрацията. Сега нещата са много по-спокойни, но той пак обича да стои в шезлонга.

Иначе и аз имам моменти, когато просто не издържам, но това е най-често ако не съм си доспала няколко дена подред. В началото е най-тежко, но се убедих, че вече към 3 месец нещата влизат в релси и рядко са кризисните моменти. Според мен е добре ако имаш някой вкъщи да ти помага.

Лошото е че наистина има бебета като твоето, но не можем да си ги избираме. Надявам се с времето нещата да се оправят при вас и детето да се успокои. Има възглавнички, подобни на ръка, ако намериш вземи и и я приспивай в нея, после като я оставиш, тя ще си мисли, че пак е на ръцете ти, може да помогне.

КОгато бебето плаче, казват че е ЖИЗНЕНО. Болното бебе е вяло, отпуснато...Моя син ревеше НЕПРЕКЪСНАТО до 5-ия месец...И изведнъж...спря!
Сега повечето мами, на които децата бяха тихи и спокойни се оплакват...Знае ли човек?
не се разстройвай..Ако това те успокоява...Мен сега повече ме болят ръцете, защото е два пъти по-тежък

Здравей Krasteval,
няма много връзка с темата  но можеш ли да ми кажеш, тази книжка на Жан Ледлофф "как да отгледаш щастливо дете"  знаеш ли къде мога да я намеря на български?
Благодаря

Подкрепям това мнение с двете ръце и от все сърце